Преди 5 века сме изнасяли хиляди овце за Цариград
Назад в годините овцевъдството е било обичаен занаят в България. Още от времето на траките по нашите земи са се гледали най-хубавите агнета. Учили сме цяла Европа на градинарство и овцевъдство. А през днешния ден българското овцевъдство умира. От над 10 млн. глави добитък в края на 80-те години на 20. век, в този момент те са към 800 000, сочи разбор на отдел Агростатистика в Министерство на земеделието.
През Средновековието османлиите бързо схванали преимуществата на богатата Тракийска равнина, която раждала в обилие зърнени храни, ориз, зеленчуци, а по скатовете на Родопите, Средна гора и Балкана пасели многочислени стада. От изключително значение за турската стопанска система били три бранша: производството на ориз, овцевъдството и развъждането на коне.
През XVI в. въз основата на овцевъдството се основават и някои от огромните планински селища в пловдивския край, като Копривщица. С доставката на овце и месо за Цариград стартира да се занимава специфична група хора, наречени джелепкешани (доставчици на стада), а също бегликчии (браничари), хора, натоварени от Портата да събират десятъка (беглика) от дребния рогат добитък. Днес в музея в Панагюрище могат да се видят фотосите на четирима от най-видните за времето си джелепи - Стайко Дедьов, Тодор Белопитов, Недельо Ланджев и Никола Илчев. В обстоен указател на джелепите в българските земи от 1576 година има лист на старите и новите търговци на овце, както и брой на търгуваните от тях животни. В същия музей има и карта, указваща пътя на стадата към пазара в Цариград и към Панагюрище.
Архивите сочат, че от една заповед до кадията на Филибе от 1567 година се узнава, че джелепкешаните на каазата трябвало да доставят в Цариград 25 115 овце. Тази стопанска активност била толкоз развита през XVI в., че в края на века в Пловдивската кааза имало към този момент 1349 джелепи, които доставяли за продоволствието на Цариград 30 430 овце, написа Николай Генчев в книгата си „ Възрожденският Пловдив “.
През 80-те години на ХХ век българското овцевъдство претърпява най-върховия си интервал. През 90-те равнищата на износа се резервират до към 6 млн. агнета годишно, като главните експортни дестинации са Сирия, Ливан, Либия и други страни от Близкия изток.
В идващите години секторът се срутва десетократно, като за това спомагат обезлюдяването на селата, слабият интерес към насърчаване на отглеждане на животни, дребните и труднодостъпни дотации. По ред аргументи българско агнешко стопира да се изнася на близкоизточните пазари, а шумно обявяваните планове за експорт на милиони български агнета към Катар завършиха с няколко спорадични покупко-продажби. Така България от дълго време изгуби експортния си капацитет, до момента в който вносът остава резистентен във времето.
През Средновековието османлиите бързо схванали преимуществата на богатата Тракийска равнина, която раждала в обилие зърнени храни, ориз, зеленчуци, а по скатовете на Родопите, Средна гора и Балкана пасели многочислени стада. От изключително значение за турската стопанска система били три бранша: производството на ориз, овцевъдството и развъждането на коне.
През XVI в. въз основата на овцевъдството се основават и някои от огромните планински селища в пловдивския край, като Копривщица. С доставката на овце и месо за Цариград стартира да се занимава специфична група хора, наречени джелепкешани (доставчици на стада), а също бегликчии (браничари), хора, натоварени от Портата да събират десятъка (беглика) от дребния рогат добитък. Днес в музея в Панагюрище могат да се видят фотосите на четирима от най-видните за времето си джелепи - Стайко Дедьов, Тодор Белопитов, Недельо Ланджев и Никола Илчев. В обстоен указател на джелепите в българските земи от 1576 година има лист на старите и новите търговци на овце, както и брой на търгуваните от тях животни. В същия музей има и карта, указваща пътя на стадата към пазара в Цариград и към Панагюрище.
Архивите сочат, че от една заповед до кадията на Филибе от 1567 година се узнава, че джелепкешаните на каазата трябвало да доставят в Цариград 25 115 овце. Тази стопанска активност била толкоз развита през XVI в., че в края на века в Пловдивската кааза имало към този момент 1349 джелепи, които доставяли за продоволствието на Цариград 30 430 овце, написа Николай Генчев в книгата си „ Възрожденският Пловдив “.
През 80-те години на ХХ век българското овцевъдство претърпява най-върховия си интервал. През 90-те равнищата на износа се резервират до към 6 млн. агнета годишно, като главните експортни дестинации са Сирия, Ливан, Либия и други страни от Близкия изток.
В идващите години секторът се срутва десетократно, като за това спомагат обезлюдяването на селата, слабият интерес към насърчаване на отглеждане на животни, дребните и труднодостъпни дотации. По ред аргументи българско агнешко стопира да се изнася на близкоизточните пазари, а шумно обявяваните планове за експорт на милиони български агнета към Катар завършиха с няколко спорадични покупко-продажби. Така България от дълго време изгуби експортния си капацитет, до момента в който вносът остава резистентен във времето.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ