В IT сферата у нас взимат над 5 пъти по-високи заплати, отколкото в ресторантьорството
Най-високи заплати в България се получават в IT бранша, а най-ниски - в ресторантьорството. Докато в първата сфера междинното заплащане е 3150 лева, то във втората пада до едвам 580 лева Разликата е близо 5,5 пъти, сочат данни на КНСБ.
„ През 2016 година започнахме акцията ни „ Искам 100 лева повече върху заплатата си “. Година и половина по-късно нещата, които сме постигнали всички дружно са даже повече от това, което сме поискали за нарастване на приходите приблизително. През последните 5 години данните демонстрират, че дефицитът на фрагменти докара до общо преразпределение като компенсацията на наемния труд като отплата за наемните служащи се промени с повече от 6 процентни пункта по отношение на Брутният вътрешен продукт и доближи 43,1 процентни пункта от Брутният вътрешен продукт за предходната година “, сподели президентът на синдиката Пламен Димитров, представен от БГНЕС.
Той акцентира, че повече пари от творби труд отиват към труда, в сравнение с към капитала. „ Вътрешното систематизиране на парите, стигнали до труда, които са 6,1 милиарда лева за последните 5 години, е незаслужено. Затова приказваме и за огромен % на работещи небогати, макар че на макро равнище имаме по-голямо систематизиране към труда “, уточни Димитров.
През 2017 година междинната работна заплата се е нараснала с 11,8% и доближи 1060 лева, което по отношение на 2016 година е нарастване със 115 лева От 3% до 5% до 10 % е всеобщото нарастване на работните заплати. По-рядко то е над 10%.
В някои от секторите няма групови трудови контракти, които са, съгласно КНСБ, проблематични сектори-в доста от секторите на леката индустрия, химическата индустрия, хранителната индустрия. На общинско равнище над 150 групови трудови контракти, подписани в общините в страната. Най-добри резултати има във Варна, Бургас и Стара Загора за надграждане на работни заплати.
Димитров уточни, че Брутният вътрешен продукт за България за 2017 година е близо 100 милиарда лева Вътрешното търсене е главния мотор на растежа, а с 4,5% нараства крайното ползване за предходната година.
Според него има действителни благоприятни условия за по-голям напредък на приходите в промишлеността. Промишленото произвеждане е повишено с 36%, производството на съществени метали е повишено с близо 15%, а производството на химически продукти- с над 20%. Почти на всички места в секторите на индустрията има понижение на предопределение фрагментите и то не поради дефицит на работна ръка, съгласно данните на синдиката.
В сферата на услугите има браншове, които са ниско платени. При обичайно най-ниско платените браншове ресторантьорство, хотелиерство и търговия на дребно има растеж на междинната заплата, най-много в ресторантьорството, само че заплатите остават ниски. Може би поради това и е потребността от импорт на непознати служащи в тези браншове, разяснява Пламен Димитров.
Главният икономист на КНСБ Любен Томев изясни, че през 2017 година компенсацията на 1 отработен час в България в 5.1 евро, при 23.1 евро приблизително за Европейски Съюз.
КНСБ показа за трета поредна година отчет по групово договаряне на заплатите за 2017 година (по-известен като отчетът за приходите на КНСБ). Документът прави резюме на нарастването на възнагражденията в страната по браншове, райони и специалности през 2017 година и чертае посоките, в които те ще покачват през 2018 година.
Редактор: Деница Райкова
„ През 2016 година започнахме акцията ни „ Искам 100 лева повече върху заплатата си “. Година и половина по-късно нещата, които сме постигнали всички дружно са даже повече от това, което сме поискали за нарастване на приходите приблизително. През последните 5 години данните демонстрират, че дефицитът на фрагменти докара до общо преразпределение като компенсацията на наемния труд като отплата за наемните служащи се промени с повече от 6 процентни пункта по отношение на Брутният вътрешен продукт и доближи 43,1 процентни пункта от Брутният вътрешен продукт за предходната година “, сподели президентът на синдиката Пламен Димитров, представен от БГНЕС.
Той акцентира, че повече пари от творби труд отиват към труда, в сравнение с към капитала. „ Вътрешното систематизиране на парите, стигнали до труда, които са 6,1 милиарда лева за последните 5 години, е незаслужено. Затова приказваме и за огромен % на работещи небогати, макар че на макро равнище имаме по-голямо систематизиране към труда “, уточни Димитров.
През 2017 година междинната работна заплата се е нараснала с 11,8% и доближи 1060 лева, което по отношение на 2016 година е нарастване със 115 лева От 3% до 5% до 10 % е всеобщото нарастване на работните заплати. По-рядко то е над 10%.
В някои от секторите няма групови трудови контракти, които са, съгласно КНСБ, проблематични сектори-в доста от секторите на леката индустрия, химическата индустрия, хранителната индустрия. На общинско равнище над 150 групови трудови контракти, подписани в общините в страната. Най-добри резултати има във Варна, Бургас и Стара Загора за надграждане на работни заплати.
Димитров уточни, че Брутният вътрешен продукт за България за 2017 година е близо 100 милиарда лева Вътрешното търсене е главния мотор на растежа, а с 4,5% нараства крайното ползване за предходната година.
Според него има действителни благоприятни условия за по-голям напредък на приходите в промишлеността. Промишленото произвеждане е повишено с 36%, производството на съществени метали е повишено с близо 15%, а производството на химически продукти- с над 20%. Почти на всички места в секторите на индустрията има понижение на предопределение фрагментите и то не поради дефицит на работна ръка, съгласно данните на синдиката.
В сферата на услугите има браншове, които са ниско платени. При обичайно най-ниско платените браншове ресторантьорство, хотелиерство и търговия на дребно има растеж на междинната заплата, най-много в ресторантьорството, само че заплатите остават ниски. Може би поради това и е потребността от импорт на непознати служащи в тези браншове, разяснява Пламен Димитров.
Главният икономист на КНСБ Любен Томев изясни, че през 2017 година компенсацията на 1 отработен час в България в 5.1 евро, при 23.1 евро приблизително за Европейски Съюз.
КНСБ показа за трета поредна година отчет по групово договаряне на заплатите за 2017 година (по-известен като отчетът за приходите на КНСБ). Документът прави резюме на нарастването на възнагражденията в страната по браншове, райони и специалности през 2017 година и чертае посоките, в които те ще покачват през 2018 година.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ