Ами, ако... - няколко капана по пътя към успеха
Най-вероятно сте получавали голям брой упътвания по какъв начин да постигнете триумф. Не се опасявайте от неуспеха! Победете отлагането! Вярвайте в себе си! Не губете от взор огромната картина! Звучи ли ви познато? Истината е, че въпреки тези препоръки да са извънредно потребни, от време на време те не са задоволителни. Понякога нещото, което ни оказва помощ да вървим напред, не очевидно за нашите очи.
Комбинирайки моят тридесет годишен опит в бизнеса дружно с нещата, които съм научил от изявленията с сполучливи бизнесмени и мениджъри, аз съумях да разпознавам няколко клопката, в които може да попаднете, до момента в който преследвате триумфа. Тези потайни психически привички ни пречат да реализираме нещата, които желаеме. Ето няколко от тях:
1. Не забелязвате какъв брой сте сполучливи в реалност
Какво бихте си помислили, в случай че ви кажа, че към този момент сте постигнали огромна част от триумфа, който преследвате? Най-малкото има огромна възможност да сте по-успешни, в сравнение с си мислите. Открих това до момента в който организирах изявленията за изследване, което назовавам „ Уравнението на щастието “. Формулата е следната: щастието = действителността минус упованията. Истинското благополучие се реализира, когато нещата, които се случват във вашия живот, надминават вашите упования. Ако би трябвало да продължим с уравненията, то с цел да увеличите щастието си би трябвало да намалите упованията си или да подобрите действителността си.
Това, което ме изуми, когато организирах тези изявленията, бе големия брой на хората, които подценяват своята реалност и не правят оценка какъв брой добра е обстановката, в която се намират. Същото важи и за преследването на триумфа – ние сме по-успешни, в сравнение с мислим, и би трябвало да бъдем признателни за това, което имаме.
2. Вярвате, че другите са по сполучливи, в сравнение с са в действителност
Лесно е човек да заживее в заблудата, че всички към него са сполучливи, а единствено той е неуспех. Тук не става въпрос за липса на убеденост, боязън от неуспех или концепцията, че не влагате задоволително старания в работата си. Това е просто предложение, което се трансформира във факт, стига да си го повторите задоволително пъти.
„ Има изцяло непознато равнище на триумф, което в никакъв случай няма да доближи. Нещата просто стоят по този метод “, може да си казвате - без капака страст и размисъл.
Така с времето стартирате да понижавате летвата на триумфа, към която се стремите, и един тип превръщате концепцията си, че другите са по-успешни, в самореализиращото се знамение.
3. Не отделяте задоволително време на проблемите
Тази точка е контраст на обичайните препоръки, които евентуално сте чували - не си губете времето с отминали проблеми и не опитвайте да бъдете перфекционист. Това е добър съвет, само че опитът ми демонстрира, че хората не преодоляват проблемите си, в случай че не им отделят задоволително време и размисъл, с цел да ги схванат по-добре. Както обичам да споделям, разбраният проблем е позволен проблем. Желанието да продължим напред, пренебрегвайки неуспехите си, води до загуба на доста време и старания, както и до отсрочване на крайния триумф.
4. Приемате непознати избрания за това какво значи да бъдеш сполучлив
Това се случва когато слушате всички останали, само че се вслушвате в личния си глас. С течение на времето несъзнателно приемате дефиницията за триумф, основана на вижданията на останалите, и си я поставяте като цел. Проблемът тук е, че вие просто не можете да намерите същата мотивация и пристрастеност в преследването на цел, която по своята същина не е ваша, и надлежно не успявате да достигнете даже до този „ неестествен триумф “.
5. Материализъм против магнетизъм
Няма нищо неприятно в това да преследвате материалистичния триумф – повече пари, по-висок обществен статус, власт и известност. Проблемът е се появява, когато тези неща се трансформират в единственият(или водещият) мотиватор във вашия живот. Истината е, че с възрастта привлекателната мощна на тези фактори понижава.
За това е значимо нещото, което ви кара да желаете да бъдете сполучливи, да бъде стабилно и магнетично. Иначе казано, то би трябвало единствено по-себе си да бъде задоволително значимо и забавно за вас. Поставянето на цели, които дават смисъл на живота ви, са същинските мотиватори за триумф.
6. Твърде доста „ ами в случай че “ и прекомерно малко „ по какъв начин “ и „ за какво “
Когато се питате по какъв начин биха изглеждали нещата, в случай че бяхте избрали различен път, вие създавате различна действителност. Ако бях направил X, щеше да стане Y и Z. Веднъж влезнали в тази серпантина на „ ами в случай че “ вие губите времето си с разнообразни несъществуващи сюжети, вместо да мислите за това „ по какъв начин “ и „ за какво “ се е стигнало дотук. Въпросът „ по какъв начин “ е директният път към триумфа. Когато задавате него, вие приемате, че триумфът е неминуем и че просто би трябвало да разберете „ по какъв начин “ да го постигнете.
7. Селективна амнезия
Ние сме склонни да забравяме трудностите, които сме преодолели в предишното и които са ни помогнали да реализираме триумф. Вместо това ние фокусираме цялото си внимание на проблемите, с които не сме се справили, и претърпяваме още веднъж и още веднъж болката, която те ни носят. Нека предишното ви помогне да продължите напред към триумфа.
.................
Скот Мауц , създател на „ Find The Fire: Ignite Your Inspiration and Make Work Exciting Again ”, за Inc.com
Редактор: Георги Георгиев
Комбинирайки моят тридесет годишен опит в бизнеса дружно с нещата, които съм научил от изявленията с сполучливи бизнесмени и мениджъри, аз съумях да разпознавам няколко клопката, в които може да попаднете, до момента в който преследвате триумфа. Тези потайни психически привички ни пречат да реализираме нещата, които желаеме. Ето няколко от тях:
1. Не забелязвате какъв брой сте сполучливи в реалност
Какво бихте си помислили, в случай че ви кажа, че към този момент сте постигнали огромна част от триумфа, който преследвате? Най-малкото има огромна възможност да сте по-успешни, в сравнение с си мислите. Открих това до момента в който организирах изявленията за изследване, което назовавам „ Уравнението на щастието “. Формулата е следната: щастието = действителността минус упованията. Истинското благополучие се реализира, когато нещата, които се случват във вашия живот, надминават вашите упования. Ако би трябвало да продължим с уравненията, то с цел да увеличите щастието си би трябвало да намалите упованията си или да подобрите действителността си.
Това, което ме изуми, когато организирах тези изявленията, бе големия брой на хората, които подценяват своята реалност и не правят оценка какъв брой добра е обстановката, в която се намират. Същото важи и за преследването на триумфа – ние сме по-успешни, в сравнение с мислим, и би трябвало да бъдем признателни за това, което имаме.
2. Вярвате, че другите са по сполучливи, в сравнение с са в действителност
Лесно е човек да заживее в заблудата, че всички към него са сполучливи, а единствено той е неуспех. Тук не става въпрос за липса на убеденост, боязън от неуспех или концепцията, че не влагате задоволително старания в работата си. Това е просто предложение, което се трансформира във факт, стига да си го повторите задоволително пъти.
„ Има изцяло непознато равнище на триумф, което в никакъв случай няма да доближи. Нещата просто стоят по този метод “, може да си казвате - без капака страст и размисъл.
Така с времето стартирате да понижавате летвата на триумфа, към която се стремите, и един тип превръщате концепцията си, че другите са по-успешни, в самореализиращото се знамение.
3. Не отделяте задоволително време на проблемите
Тази точка е контраст на обичайните препоръки, които евентуално сте чували - не си губете времето с отминали проблеми и не опитвайте да бъдете перфекционист. Това е добър съвет, само че опитът ми демонстрира, че хората не преодоляват проблемите си, в случай че не им отделят задоволително време и размисъл, с цел да ги схванат по-добре. Както обичам да споделям, разбраният проблем е позволен проблем. Желанието да продължим напред, пренебрегвайки неуспехите си, води до загуба на доста време и старания, както и до отсрочване на крайния триумф.
4. Приемате непознати избрания за това какво значи да бъдеш сполучлив
Това се случва когато слушате всички останали, само че се вслушвате в личния си глас. С течение на времето несъзнателно приемате дефиницията за триумф, основана на вижданията на останалите, и си я поставяте като цел. Проблемът тук е, че вие просто не можете да намерите същата мотивация и пристрастеност в преследването на цел, която по своята същина не е ваша, и надлежно не успявате да достигнете даже до този „ неестествен триумф “.
5. Материализъм против магнетизъм
Няма нищо неприятно в това да преследвате материалистичния триумф – повече пари, по-висок обществен статус, власт и известност. Проблемът е се появява, когато тези неща се трансформират в единственият(или водещият) мотиватор във вашия живот. Истината е, че с възрастта привлекателната мощна на тези фактори понижава.
За това е значимо нещото, което ви кара да желаете да бъдете сполучливи, да бъде стабилно и магнетично. Иначе казано, то би трябвало единствено по-себе си да бъде задоволително значимо и забавно за вас. Поставянето на цели, които дават смисъл на живота ви, са същинските мотиватори за триумф.
6. Твърде доста „ ами в случай че “ и прекомерно малко „ по какъв начин “ и „ за какво “
Когато се питате по какъв начин биха изглеждали нещата, в случай че бяхте избрали различен път, вие създавате различна действителност. Ако бях направил X, щеше да стане Y и Z. Веднъж влезнали в тази серпантина на „ ами в случай че “ вие губите времето си с разнообразни несъществуващи сюжети, вместо да мислите за това „ по какъв начин “ и „ за какво “ се е стигнало дотук. Въпросът „ по какъв начин “ е директният път към триумфа. Когато задавате него, вие приемате, че триумфът е неминуем и че просто би трябвало да разберете „ по какъв начин “ да го постигнете.
7. Селективна амнезия
Ние сме склонни да забравяме трудностите, които сме преодолели в предишното и които са ни помогнали да реализираме триумф. Вместо това ние фокусираме цялото си внимание на проблемите, с които не сме се справили, и претърпяваме още веднъж и още веднъж болката, която те ни носят. Нека предишното ви помогне да продължите напред към триумфа.
.................
Скот Мауц , създател на „ Find The Fire: Ignite Your Inspiration and Make Work Exciting Again ”, за Inc.com
Редактор: Георги Георгиев
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ