Древните мумии в Чили са с хиляди години по-стари от египетските
Най-вероятно когато чуете думата „ мумия “, в съзнанието ви незабавно изникват изсъхналите бинтовани остатъци на дълго съхранявани в пирамиди египетски фараони. Въпреки славата си обаче те не са най-старите мумии в света. Тази купа принадлежи на народа чинчоро от чилийската пустиня Атакама, който е мумифицирал мъртвите си преди 7000 години.
Народът чинчоро е първият, който се заселва в северната част на Чили и южната част на Перу към 5450 година прочие н. е. Скоро след идването си тези хора стартират нова погребална процедура – да съхраняват мъртвите в сухите пустинни пясъци, които заобикалят земите им.
Тези антични гробища през днешния ден са включени в Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО поради своята археологическа стойност, защото освен дават визия за тази странна форма на мумифициране, само че и за това по какъв начин е функционирал самия народ и по какъв начин е бил обществено и духовно структуриран. Важно е да се означи, че за разлика от египтяните, които резервират мумифицирането за своя обществен хайлайф, чинчоро го оферират като обред за всички.
Процесът се различавал от този, който ползвали египтяните. Първо, тялото се обезкосмявало и се изваждали органите му. След като кухините на тялото изсъхнат, кожата се зашива назад. Понякога телата са били увивани в комплицирани материали, като тръстика, кожи на морски лъвове и вълна от алпака.
След това лицата се покривали с глина, върху която се поставяла маска с отвори за очите и устата. Накрая на мумиите се слагали перуки от човешка коса, след което са заровени в пустинята, с вярата, че сухите условия ще ги запазят вечно.
Първата мумия на Чинчоро е документирана през 1917 година от Макс Уле, немски археолог, който открива няколко тела на плажа. Ясно е, че тези екземпляри са били остарели, само че по това време не е било допустимо да се датират тъкмо. След това, с развиването на техниките за въглеродно датиране, излиза наяве, че мумиите са на повече от 7000 години.
След това първо изобретение преди повече от 100 години в пустинята са открити стотици други; някои от тях – по време на строителни работи или са изровени от любопитни животни.
Общностите, живеещи в Арика, в северната част на Чили, от дълго време знаят за тези тела. Причината е, че са заровени покрай повърхността, тъй че са лесни за разкриване. По този метод тези хора са се научили да живеят с мъртвите, които са разпръснати из родните им места; те ги възприемат като част от своето завещание и се усещат виновни да се грижат за тях.
За страдание, заради климатичните промени доста от гробовете на Чинчоро биват разкопавани от необикновени метеорологични феномени, което излага телата на въздействието на естествените стихии. Това, несъмнено, ще има съществени последствия за опазването им в бъдеще, защото археолозите се борят да финансират напъните за възобновяване и запазването им.
„ Музеите са малко претрупани с всичкия този материал “, споделя пред Guardian Бернардо Ариаза, водещ специалист по този народ в университета на Тарапака в Арика.
Дори тези, които се съхраняват в музеите, в този момент са застрашени от изменящите се климатични условия: повишението на влажността на въздуха е довело до появяването на мухъл по някои мумии, до момента в който други са станали жертва на изсъхнало изгниване или гладни инсекти. Всички тези провокации се изострят от разнообразието на материалите, които покриват мумиите, като всеки от тях се нуждае от лични условия за предпазване.
През 2022 година наоколо до Арика се построява нов музей с следен климат, в който да се съхраняват мумиите от Чинчоро. Надяваме се, че това комплицирано оборудване на стойност към 19 млн. $ може да помогне за опазването на тези скъпите артефакти от далечното минало.
