Уникално откритие пренаписва историята
Най-старият неафрикански Хомо сапиенс евентуално е живял преди 210 000 години, съгласно публикация на учени, оповестена в научното издание " Нейчър ", съобщи БНР.
Учените са кръстили индивида Апидима Едно. Той е по-стар от всички други екземпляри Хомо сапиенс, открити отвън Африка до момента, споделя пред Франс прес Катерина Харвати от университета в Тюбинген в Германия, която е съавтор на проучването, появило се в „ Нейчър “. Фрагмент от челюст на Хомо сапиенс, открит в пещера в Израел, датира отпреди 177 000 до 194 000 години. Други „ по-стари “ съвременни хора, открити отвън Африка, са живели по-скоро преди 90 000-120 000 години. А в Европа - преди 70 000 години.
Индивидът Апидима Едно е открит в края на 70-те години на предишния век, само че едвам в този момент идва признанието за него. Открит е от специалисти от Музея по антропология към Университета в Атина в пещера от масива Апидима на Пелопонес. По това време е бил каталогизиран като пренеандерталец. Но модерните софтуерни способи за датиране и за изразителен разбор са разрешили на Катерина Харвати и на екипа ѝ да извадят нескрито „ комбинация от съвременни и архаични човешки характерности “, които трансформират Апидима Едно в „ ранен Хомо сапиенс “.
За жал археолозите не са намерили задната част от черепа на индивида и някои биха могли да настояват, че става дума за прекомерно недовършен образец, с цел да му бъде присъден статутът на Хомо сапиенс, споделя Ерик Делсън от колежа Леман в Ню Йорк в коментар, оповестен към проучването. Апидима Едно потвърждава, че разселването на Хомо сапиенс отвън Африка е станало освен по-рано, в сравнение с са мислели учените, т.е. преди повече от 200 000 години, само че също и че това разселване се е популяризирало до Европа, споделя Катерина Харвати.
Хомо сапиенс, именуван също и съвременен човек, се е появил в Африка. Най-старите представители, датиращи отпреди 300 000 години, са били открити в Мароко, на археологическия обект Жбел Ируд. Дълго време се е считало, че те са напуснали „ люлката “ си доста по-късно преди към 70 000 години под формата на огромна миграционна вълна. Но от няколко години откритията не стопират да слагат под въпрос тази доктрина, да избутват обратно във времето датата на първите им миграции и да уголемяват зоната на разселването им
Апидима Едно е бил открит ситуиран против различен череп, наименуван Апидима Две. Според проучването това е неандерталец на възраст 170 000 години. Резултатите демонстрират, че най-малко две групи хора са живеели в междинния Плейстоцен в това, което през днешния ден е Южна Гърция - ранно население на Хомо сапиенс и група неандерталци, твърди Харвати. Тя загатва, че вторите са заменили първите, само че след това те на собствен ред са били сменени от други Хомо сапиенс, които са пристигнали преди 40 000 години, когато неандерталците са изчезнали дефинитивно. Новото изобретение ускорява концепцията, че е имало доста разселвания на човешки създания отвън Африка и че миграционното придвижване и колонизацията на Евразия са били доста по-комплексни, в сравнение с са мислели учените.
Учените са кръстили индивида Апидима Едно. Той е по-стар от всички други екземпляри Хомо сапиенс, открити отвън Африка до момента, споделя пред Франс прес Катерина Харвати от университета в Тюбинген в Германия, която е съавтор на проучването, появило се в „ Нейчър “. Фрагмент от челюст на Хомо сапиенс, открит в пещера в Израел, датира отпреди 177 000 до 194 000 години. Други „ по-стари “ съвременни хора, открити отвън Африка, са живели по-скоро преди 90 000-120 000 години. А в Европа - преди 70 000 години.
Индивидът Апидима Едно е открит в края на 70-те години на предишния век, само че едвам в този момент идва признанието за него. Открит е от специалисти от Музея по антропология към Университета в Атина в пещера от масива Апидима на Пелопонес. По това време е бил каталогизиран като пренеандерталец. Но модерните софтуерни способи за датиране и за изразителен разбор са разрешили на Катерина Харвати и на екипа ѝ да извадят нескрито „ комбинация от съвременни и архаични човешки характерности “, които трансформират Апидима Едно в „ ранен Хомо сапиенс “.
За жал археолозите не са намерили задната част от черепа на индивида и някои биха могли да настояват, че става дума за прекомерно недовършен образец, с цел да му бъде присъден статутът на Хомо сапиенс, споделя Ерик Делсън от колежа Леман в Ню Йорк в коментар, оповестен към проучването. Апидима Едно потвърждава, че разселването на Хомо сапиенс отвън Африка е станало освен по-рано, в сравнение с са мислели учените, т.е. преди повече от 200 000 години, само че също и че това разселване се е популяризирало до Европа, споделя Катерина Харвати.
Хомо сапиенс, именуван също и съвременен човек, се е появил в Африка. Най-старите представители, датиращи отпреди 300 000 години, са били открити в Мароко, на археологическия обект Жбел Ируд. Дълго време се е считало, че те са напуснали „ люлката “ си доста по-късно преди към 70 000 години под формата на огромна миграционна вълна. Но от няколко години откритията не стопират да слагат под въпрос тази доктрина, да избутват обратно във времето датата на първите им миграции и да уголемяват зоната на разселването им
Апидима Едно е бил открит ситуиран против различен череп, наименуван Апидима Две. Според проучването това е неандерталец на възраст 170 000 години. Резултатите демонстрират, че най-малко две групи хора са живеели в междинния Плейстоцен в това, което през днешния ден е Южна Гърция - ранно население на Хомо сапиенс и група неандерталци, твърди Харвати. Тя загатва, че вторите са заменили първите, само че след това те на собствен ред са били сменени от други Хомо сапиенс, които са пристигнали преди 40 000 години, когато неандерталците са изчезнали дефинитивно. Новото изобретение ускорява концепцията, че е имало доста разселвания на човешки създания отвън Африка и че миграционното придвижване и колонизацията на Евразия са били доста по-комплексни, в сравнение с са мислели учените.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ