Най-мистериозните обекти във Вселената: Защо някои черни дупки са по-големи от други
Най-плътните обекти във Вселената с най-силна гравитация са черните дупки. Известно е, че всичко, което попадне в черна дупка, остава в нея вечно. Ако някой обект премине границата на гравитационното въздействие на черната дупка, наречена небосвод на събитията, той в никакъв случай няма да се върне назад в космоса. Защо има дребни и огромни черни дупки и за какво някои черни дупки са невидими, а други имат бели очертания, изяснява Жаклин Шампейн от Държавния университет на Аризона, Съединени американски щати, пише Space.
Жаклин Шампейн учи първите свръхмасивни черни дупки, които се образуват във Вселената, и нейното проучване има за цел да разбере по-добре по какъв начин те се образуват и порастват. Според учения черните дупки са разпръснати из цялата Вселена. Например в нашата вселена има доста дребни черни дупки. Но в центъра на Млечния път, както и в центъра на други галактики, има големи свръхмасивни черни дупки. Те могат да имат маса, която е милиони или даже милиарди пъти по-голяма от масата на Слънцето.
Сега се счита, че черните дупки със звездна маса, т.е. дребни черни дупки, чиято маса е няколко пъти по-голяма от масата на Слънцето, пораждат вследствие на гибелта на солидни звезди. Когато такава голяма звезда умира, нейното ядро се компресира от гравитацията, което води до най-плътния обект във Вселената с най-силна гравитация.
Но свръхмасивните черни дупки към момента остават мистерия за астрономите. Те имат необикновено голяма маса и заемат повърхност, сравнима с размера на Слънчевата система. Някои учени считат, че те се появяват вследствие на конфликт на по-малки черни дупки, до момента в който други считат, че са почнали да се образуват сами преди милиарди години.
Снимка: NASA
През по-голямата част от времето на битие на черна дупка тя не набира интензивно маса и затова е невидима. Но учените знаят, че такива обекти съществуват, като мерят въртенето на звездите към тях. Когато нещо се върти към незабележим обект с висока скорост, учените знаят, че в центъра би трябвало да има солидна черна дупка.
Когато черна дупка стартира интензивно да всмуква материя, газът към нея се нагрява, което съставлява пръстен, който свети с рентгенови, оптични и инфрачервени лъчи. Един от най-известните бели контури на черна дупка е изображението на този обект, показано във кино лентата " Интерстелар ". Много хора, с помощта на този филм, си показват черна дупка по този метод. Авторите на кино лентата са се пробвали да покажат нагорещен до бяло пръстен от светещ газ, който пада в възходяща черна дупка.
Снимка: space.com
В реалност към момента е невероятно да се получи подобен облик. Най-доброто изображение на черна дупка до момента е моментна фотография на свръхмасивната черна дупка в центъра на галактиката M87. Тази фотография въобще не наподобява на това, което е показано във кино лентата.
Във Вселената има черни дупки от разнообразни типове и не можем да забележим дребните, само че големите стават забележими с помощта на зареждането им с материя. Според Шампан черните дупки не могат да всмукват материята за неопределен срок и когато тя към този момент няма какво да " яде ", черната дупка стопира да пораства и още веднъж става невидима.
Превод: GlasNews.bg
Жаклин Шампейн учи първите свръхмасивни черни дупки, които се образуват във Вселената, и нейното проучване има за цел да разбере по-добре по какъв начин те се образуват и порастват. Според учения черните дупки са разпръснати из цялата Вселена. Например в нашата вселена има доста дребни черни дупки. Но в центъра на Млечния път, както и в центъра на други галактики, има големи свръхмасивни черни дупки. Те могат да имат маса, която е милиони или даже милиарди пъти по-голяма от масата на Слънцето.
Сега се счита, че черните дупки със звездна маса, т.е. дребни черни дупки, чиято маса е няколко пъти по-голяма от масата на Слънцето, пораждат вследствие на гибелта на солидни звезди. Когато такава голяма звезда умира, нейното ядро се компресира от гравитацията, което води до най-плътния обект във Вселената с най-силна гравитация.
Но свръхмасивните черни дупки към момента остават мистерия за астрономите. Те имат необикновено голяма маса и заемат повърхност, сравнима с размера на Слънчевата система. Някои учени считат, че те се появяват вследствие на конфликт на по-малки черни дупки, до момента в който други считат, че са почнали да се образуват сами преди милиарди години.
Снимка: NASA
През по-голямата част от времето на битие на черна дупка тя не набира интензивно маса и затова е невидима. Но учените знаят, че такива обекти съществуват, като мерят въртенето на звездите към тях. Когато нещо се върти към незабележим обект с висока скорост, учените знаят, че в центъра би трябвало да има солидна черна дупка.
Когато черна дупка стартира интензивно да всмуква материя, газът към нея се нагрява, което съставлява пръстен, който свети с рентгенови, оптични и инфрачервени лъчи. Един от най-известните бели контури на черна дупка е изображението на този обект, показано във кино лентата " Интерстелар ". Много хора, с помощта на този филм, си показват черна дупка по този метод. Авторите на кино лентата са се пробвали да покажат нагорещен до бяло пръстен от светещ газ, който пада в възходяща черна дупка.
Снимка: space.com
В реалност към момента е невероятно да се получи подобен облик. Най-доброто изображение на черна дупка до момента е моментна фотография на свръхмасивната черна дупка в центъра на галактиката M87. Тази фотография въобще не наподобява на това, което е показано във кино лентата.
Във Вселената има черни дупки от разнообразни типове и не можем да забележим дребните, само че големите стават забележими с помощта на зареждането им с материя. Според Шампан черните дупки не могат да всмукват материята за неопределен срок и когато тя към този момент няма какво да " яде ", черната дупка стопира да пораства и още веднъж става невидима.
Превод: GlasNews.bg
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ