Наркотици взимат над половин милион българи
Най-масово се използва марихуана, екстази и амфетамини
13,3% от учениците имат най-малко една приложимост на наркотично вещество през последните 30 дни. Източник: НФЦ, ЕСТАТ, 2017 година
Около 565 000 българи на възраст сред 15 и 64 години са опитвали опиати най-малко един път в живота си. Към дрога са посягали общо 11,2% от хората в тази възрастова група (между 472 000 и 565 000 души), като това е най-високият дял, откогато се води сходна статистика у нас.
Данните са от последното Национално представително изследване на настройките и използването на психоактивни субстанции измежду популацията, предоставено на „ Труд ” от Националния център по наркомании.
„ Въпреки че проучването е извършено в края на 2016 година, в общата популация за интервал от година – година и половина, данните не могат да бъдат разнообразни и все още ”, изясни за вестника доктор Виолета Богданова от Национален център по наркомании. За съпоставяне през 2012 година 8,6% са използвали опиат най-малко един път, през 2008 година те са 6,4%, а през 2005 – 5,2%.
„ Това е наклонност, която се изостря през последните години ”, посочи Александър Панайотов, шефът на Национален фокусен център за опиати и наркомании.
Хората у нас, при които използването на дрога е високорискова, са 31 244 души. От тях всяка година сред 6000 и 7000 търсят помощ за лекуване.
Най-масовото използвано наркотично вещество в България е марихуаната – 8,1 % от популацията (337 900 – 416 585 души) показват, че са пробвали най-малко един път. На второ място по използването са веществата от групата на стимулантите: екстази – 2,1% (приблизително 78 688 – 115 718 души), амфетамини – 1,5% (приблизително 50 916 – 87 950 души), кокаин – 0,9% (приблизително 27 772 – 55 545 души) и метамфетамини – 0,3% (приблизително 4 629 – 23 144 души).
Особен проблем са синтетичните опиати, от които всяка година излизат нови типове – така наречен дизайнерска дрога. През последните 12 месеца сред 37 030 и 64 802 души у нас са взимали такава субстанция.
Намалява броят на българите, посягащи към хероин, метадон и морфин.
Младите хора на възраст сред 15 и 34 години съставляват към 81,5% от всички лица във възрастовия диапазон 15 – 64 години, които най-малко един път в живота си са използвали някакъв тип опиат.
26,2% от учениците от 9-и до 12-и клас също най-малко един път са пробвали някакво наркотично вещество.
Eкспертът Александър Панайотов пред „ Труд ”:
Търсят се от ден на ден легални заместители
Ива Янакиева
– Г-н Панайотов, какви са трендовете при използването на опиати у нас за 2018 година?
– Марихуаната е най-употребяваното наркотично вещество в страната ни, като по-висока приложимост се регистрира и при стимулантите – амфетамини, екстази, кокаин и метамфетамини. Легалните заместители, които към момента не са под надзор и имитират въздействието на незаконните наркотични субстанции обаче, от ден на ден се търсят на пазара.
– Какви опасности крият синтетичните опиати?
– При така наречен дизайнерски опиати, които имитират канабис и стимуланти, не е известно точното им влияние и доза. Те към момента на са толкоз елементарно налични, както обичайният опиат, само че цифрите при тях са притеснителни.
– Какви са данните за новите типове опиати на пазара?
– В Европа през 2017 година са засечени 52 нови наркотични субстанции. Към края на 2018 година към 720 са новите опиати, които са под мониторинг на Европейския съюз.
– Кои от новите субстанции се употребяват най-вече в България?
– Най-актуални са синтeтичните заместили на канабиса, това са и най-често засичаният синтетични опиати от българските митници. По-опасните синтетични опиати, които са честа причина за смъртни случаи в Европа и света, у нас към момента не се намират. В северните страни в Европа към този момент се вижда навлизането все по-често на синтетичните опиати.
Незаконен трафик
Транзитна страна сме за всички типове дрога
Динамиката на трафика през страната ни зависи от търсенето на дрога в Европа и предлагането й от Близкия Изток.
България е директна дестинация за всички типове опиати. Динамиката на трафика през страната ни зависи от търсенето на дрога в Европа и предлагането й от Близкия Изток.
Хероинът потегля от страни като Афганистан, Пакистан, Иран и Турция.
Проблем на службите за битка с наркотрафика са проведени незаконни групи на частни летища и пристанища из цяла Европа, където контролът по инспекции на пратките е доста занижен. Крайни дестинации на кокаина са Централна и Запада Европа, и страните от Близкия Изток.
Наблюдава се и деен трафик на марихуана от Македония и Албания за Турция, през България и Гърция, като се употребяват товарни коли и компании с присъединяване на българи и чужденци. Смята се, че последна дестинация са Западна и Централна Европа, Турция, Сирия и Ливан. Сходна е обстановката при трафика на хашиш.
По отношение на контрабандата на прекурсори и синтетични опиати, през 2017 година е бил деен вносът на оцетен анхидрид (прекурсор за синтезиране на хероин) от Сърбия, Холандия и Белгия към България и Турция. Има и редица случаи на трафик на нови психоактивни субстанции в дребни количества.
Тенденции
Отделни групи държат разпространяването
С произвеждане пласьорите затварят цикъла
Марихуаната се популяризира като цигари, топчета или найлонови самозалепващи се дози. Има наклонност дилърите да провеждат и независимо развъждане на канабис в особено приготвени за това места.
През последните няколко години се следи наклонност за липса на обединен наркопазар в страната. Данните на Министерство на вътрешните работи демонстрират, че след отпадането по една или друга причина на главните в предишното „ босове ”, обособени групи се пробват да се наложат, като се доставят с опиати по свои канали и сами ги пласират. За да завладеят по-голяма част от пазара, множеството от тях популяризират опиати с положително качество и имат обсег на деяние в столицата и черноморските курорти.
Най-употребяваният опиат в България – марихуаната, се популяризира като цигари, топчета или найлонови самозалепващи се пликчета (дози). Има наклонност дилърите да провеждат и самото развъждане на канабис в особено пригодени за това места, защото затвореният цикъл генерира по-високи облаги.
Данните сочат, че развъждането на марихуана навън става все по-нерентабилно, заради засилената конкуренция на албанските незаконни групи.
След канабиса най-вече на пазара у нас се популяризира амфетамин, като субстанция в дребни пликчета от 0,5 и 1,0 г или на таблетки. В доста по-малки количества от него се популяризира метамфетаминът.
Наркопазар
Кокаин „ айс ” – шлагер измежду заможните
Нивото на приложимост на кокаин у нас е под междинното за Европейски Съюз, най-много поради високата му цена на нашия наркопазар. В последно време шлагер измежду по-заможните консуматори е кокаин, именуван „ айс ”, който е подправен със синтетични субстанции. Доза от него – към грам, се продава за към 180-200 лева
През последните години в страната се записва спад в използването на хероин, като една от аргументите, е прекосяване на доста от пристрастените към опиоидно лекуване. Спадът се дължи и на по-ниската непорочност на предлаганите дози и на преориентация към други опиати. Това важи за районите на Благоевград, Бургас, В.Търново, Видин, Кюстендил, Монтана, Плевен, Сливен и други
Има динамични промени в пазара на синтетични психоактивни опиати като непрестанно се появяват нови – така наречен дизайнерски опиати. През 2017 година са регистрирани 14 нови субстанции в България, а при започване на 2018-а – още шест.
13,3% от учениците имат най-малко една приложимост на наркотично вещество през последните 30 дни. Източник: НФЦ, ЕСТАТ, 2017 година Около 565 000 българи на възраст сред 15 и 64 години са опитвали опиати най-малко един път в живота си. Към дрога са посягали общо 11,2% от хората в тази възрастова група (между 472 000 и 565 000 души), като това е най-високият дял, откогато се води сходна статистика у нас.
Данните са от последното Национално представително изследване на настройките и използването на психоактивни субстанции измежду популацията, предоставено на „ Труд ” от Националния център по наркомании.
„ Въпреки че проучването е извършено в края на 2016 година, в общата популация за интервал от година – година и половина, данните не могат да бъдат разнообразни и все още ”, изясни за вестника доктор Виолета Богданова от Национален център по наркомании. За съпоставяне през 2012 година 8,6% са използвали опиат най-малко един път, през 2008 година те са 6,4%, а през 2005 – 5,2%.
„ Това е наклонност, която се изостря през последните години ”, посочи Александър Панайотов, шефът на Национален фокусен център за опиати и наркомании.
Хората у нас, при които използването на дрога е високорискова, са 31 244 души. От тях всяка година сред 6000 и 7000 търсят помощ за лекуване.
Най-масовото използвано наркотично вещество в България е марихуаната – 8,1 % от популацията (337 900 – 416 585 души) показват, че са пробвали най-малко един път. На второ място по използването са веществата от групата на стимулантите: екстази – 2,1% (приблизително 78 688 – 115 718 души), амфетамини – 1,5% (приблизително 50 916 – 87 950 души), кокаин – 0,9% (приблизително 27 772 – 55 545 души) и метамфетамини – 0,3% (приблизително 4 629 – 23 144 души). Особен проблем са синтетичните опиати, от които всяка година излизат нови типове – така наречен дизайнерска дрога. През последните 12 месеца сред 37 030 и 64 802 души у нас са взимали такава субстанция.
Намалява броят на българите, посягащи към хероин, метадон и морфин.
Младите хора на възраст сред 15 и 34 години съставляват към 81,5% от всички лица във възрастовия диапазон 15 – 64 години, които най-малко един път в живота си са използвали някакъв тип опиат.
26,2% от учениците от 9-и до 12-и клас също най-малко един път са пробвали някакво наркотично вещество.
Eкспертът Александър Панайотов пред „ Труд ”:
Търсят се от ден на ден легални заместители
Ива Янакиева
– Г-н Панайотов, какви са трендовете при използването на опиати у нас за 2018 година? – Марихуаната е най-употребяваното наркотично вещество в страната ни, като по-висока приложимост се регистрира и при стимулантите – амфетамини, екстази, кокаин и метамфетамини. Легалните заместители, които към момента не са под надзор и имитират въздействието на незаконните наркотични субстанции обаче, от ден на ден се търсят на пазара.
– Какви опасности крият синтетичните опиати?
– При така наречен дизайнерски опиати, които имитират канабис и стимуланти, не е известно точното им влияние и доза. Те към момента на са толкоз елементарно налични, както обичайният опиат, само че цифрите при тях са притеснителни.
– Какви са данните за новите типове опиати на пазара?
– В Европа през 2017 година са засечени 52 нови наркотични субстанции. Към края на 2018 година към 720 са новите опиати, които са под мониторинг на Европейския съюз.
– Кои от новите субстанции се употребяват най-вече в България?
– Най-актуални са синтeтичните заместили на канабиса, това са и най-често засичаният синтетични опиати от българските митници. По-опасните синтетични опиати, които са честа причина за смъртни случаи в Европа и света, у нас към момента не се намират. В северните страни в Европа към този момент се вижда навлизането все по-често на синтетичните опиати.
Незаконен трафик
Транзитна страна сме за всички типове дрога
Динамиката на трафика през страната ни зависи от търсенето на дрога в Европа и предлагането й от Близкия Изток. България е директна дестинация за всички типове опиати. Динамиката на трафика през страната ни зависи от търсенето на дрога в Европа и предлагането й от Близкия Изток.
Хероинът потегля от страни като Афганистан, Пакистан, Иран и Турция.
Проблем на службите за битка с наркотрафика са проведени незаконни групи на частни летища и пристанища из цяла Европа, където контролът по инспекции на пратките е доста занижен. Крайни дестинации на кокаина са Централна и Запада Европа, и страните от Близкия Изток.
Наблюдава се и деен трафик на марихуана от Македония и Албания за Турция, през България и Гърция, като се употребяват товарни коли и компании с присъединяване на българи и чужденци. Смята се, че последна дестинация са Западна и Централна Европа, Турция, Сирия и Ливан. Сходна е обстановката при трафика на хашиш.
По отношение на контрабандата на прекурсори и синтетични опиати, през 2017 година е бил деен вносът на оцетен анхидрид (прекурсор за синтезиране на хероин) от Сърбия, Холандия и Белгия към България и Турция. Има и редица случаи на трафик на нови психоактивни субстанции в дребни количества.
Тенденции
Отделни групи държат разпространяването
С произвеждане пласьорите затварят цикъла
Марихуаната се популяризира като цигари, топчета или найлонови самозалепващи се дози. Има наклонност дилърите да провеждат и независимо развъждане на канабис в особено приготвени за това места. През последните няколко години се следи наклонност за липса на обединен наркопазар в страната. Данните на Министерство на вътрешните работи демонстрират, че след отпадането по една или друга причина на главните в предишното „ босове ”, обособени групи се пробват да се наложат, като се доставят с опиати по свои канали и сами ги пласират. За да завладеят по-голяма част от пазара, множеството от тях популяризират опиати с положително качество и имат обсег на деяние в столицата и черноморските курорти.
Най-употребяваният опиат в България – марихуаната, се популяризира като цигари, топчета или найлонови самозалепващи се пликчета (дози). Има наклонност дилърите да провеждат и самото развъждане на канабис в особено пригодени за това места, защото затвореният цикъл генерира по-високи облаги.
Данните сочат, че развъждането на марихуана навън става все по-нерентабилно, заради засилената конкуренция на албанските незаконни групи.
След канабиса най-вече на пазара у нас се популяризира амфетамин, като субстанция в дребни пликчета от 0,5 и 1,0 г или на таблетки. В доста по-малки количества от него се популяризира метамфетаминът.
Наркопазар
Кокаин „ айс ” – шлагер измежду заможните
Нивото на приложимост на кокаин у нас е под междинното за Европейски Съюз, най-много поради високата му цена на нашия наркопазар. В последно време шлагер измежду по-заможните консуматори е кокаин, именуван „ айс ”, който е подправен със синтетични субстанции. Доза от него – към грам, се продава за към 180-200 лева
През последните години в страната се записва спад в използването на хероин, като една от аргументите, е прекосяване на доста от пристрастените към опиоидно лекуване. Спадът се дължи и на по-ниската непорочност на предлаганите дози и на преориентация към други опиати. Това важи за районите на Благоевград, Бургас, В.Търново, Видин, Кюстендил, Монтана, Плевен, Сливен и други
Има динамични промени в пазара на синтетични психоактивни опиати като непрестанно се появяват нови – така наречен дизайнерски опиати. През 2017 година са регистрирани 14 нови субстанции в България, а при започване на 2018-а – още шест.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ