2022 г. – най-лошата година в историята на еврото
Най-лошата година в историята за еврото – по този начин множеството учени дефинират 2022 година В началото на годината обменният курс EUR/USD беше 1,137 $, само че проби паритета през юли за първи път от 20 години, отбелязвайки 20-годишно дъно. Европейската валута доближи най-ниската си стойност от 0,960 $ от началото на годината на 27 септември, след прекъсването за неопределен срок на газопровода Северен поток- 1. След намесата на Европейската централна банка, която увеличи лихвените равнища със 75 базисни пункта на 27 октомври, еврото се възвърне над паритета и курсът EUR/USD доближи 1,07 $ в края на годината.
В публикация за VoxEU двама икономисти от Лондонско учебно заведение по стопанска система и политически науки – Итън Илзецки и Суряанш Джайн, разпознават три основни фактора, които предизвикаха обезценяването на еврото през 2022 година:
Силната взаимозависимост на Европа от съветската сила и обвързваното с нея икономическо закъснение, провокирано от нахлуването в Украйна.
Разликата в паричната политика сред Федералния запас и Европейската централна банка.
Ролята на щатския $ като „ несъмнено леговище “ по време на финансова и политическа неустановеност.
Инвазията на Русия в Украйна
доста отслаби световната стопанска система посредством разстройства в търговията и шокове в цените на храните и горивата, само че тези резултати се усещат по-силно в Европа спрямо останалия свят. В своята икономическа прогноза от есента на 2022 година Европейската комисия предизвести, че множеството държави-членки на Европейски Съюз ще изпаднат в криза през последното тримесечие на годината заради висока инфлация, слаби темпове на напредък и нараснала неустановеност.
Прекалената взаимозависимост на огромни европейски стопански системи, като Германия и Италия, от съветския газ също докара до доста по-висока инфлация в Европа, провокирана от силата, в сравнение с други стопански системи, да вземем за пример Съединени американски щати. Инфлацията в Европа доближи 10,6% през октомври спрямо 7,2% в Съединени американски щати.
Освен това нашествието в Украйна и обвързваното с това нарастване на цените на силата доста усили несигурността в еврозоната, което се отрази негативно на Брутният вътрешен продукт и вътрешното търсене в еврозоната, съгласно икономистите на ЕЦБ Алина Бобасу и Роберто де Сантис. Тъй като енергийната рецесия докара изискванията на търговия на Европейски Съюз до най-ниското им историческо равнище, обезценяването на еврото по отношение на $ беше неизбежна последица от нашествието в Украйна. Някои икономисти настояват, че
забавянето на китайската стопанска система
е засегнало доста повече Европа, в сравнение с Съединени американски щати, и това е повода за слабото евро. Според испанския икономист Даниел Лакале забавянето на китайската стопанска система е оказало напън за понижаване на комерсиалния остатък на еврозоната и затова еврото към този момент не може да поддържа силата си по отношение на $.
Друг мотор на обезценяването на еврото е относително пасивният метод, общопризнат от ЕЦБ за справяне с инфлацията спрямо Фед. Американската централна банка възприе по-яростна позиция по отношение на възходящата инфлация, изпращайки ясни сигнали през юни 2021 година, че ще усили лихвените проценти, с цел да овладее темпа на повишаването ѝ. Фед усили лихвените проценти през март 2022 година, което беше последвано от спомагателни, по-бързи покачвания. За разлика от това, ЕЦБ защитаваше разхлабената си парична политика до юли 2022 година, когато усили лихвените проценти за първи път. Тази „ по-плитка “ пътека, възприета от ЕЦБ, докара до разширение на разликите в лихвените проценти сред двете стопански системи, което кара вложителите да се преориентират от европейски към американски активи. В резултат на това след първото известие на Фед през юни 2021 година, че може да увеличи лихвите, доларът нарастна с почти 20% по отношение на еврото. Ерик Лийпър (професор по стопанска система в Университета на Вирджиния) и Дейвид Бекуърт (старши теоретичен помощник в Mercatus Center към университета Джордж Мейсън и някогашен икономист от Министерството на финансите на САЩ) допускат, че меката позиция на ЕЦБ е повлияна от високите равнища на дълга на някои стопански системи от еврозоната.
Още една причина за по-слабото евро е схващането, че
щатският $ е сигурен актив
изключително по време на рецесия. Американските активи, изключително съкровищните облигации, нормално се преглеждат като „ несъмнено леговище “. Следователно те са желани от вложителите по време на турбулентност и неустановеност. Това нормално води до увеличение на търсенето на тези активи по време на рецесии, оказвайки прогресивен напън върху $.
Когато войната в Украйна стартира, станахме очевидци на сходна наклонност, като щатският $ се ускори за три следващи сесии след съветската инвазия. Константин Егоров (Лондонско учебно заведение по стопанска система и политически науки) и Дмитрий Мухин (Ново икономическо училище) настояват, че като емитент на „ преобладаващата “ световна валута, Съединени американски щати са по-изолирани от задгранични странични резултати. Поради това могат да извлекат изгоди от интернационалните пазари на артикули и активи, възползвайки се от интернационалния си статус.
Слабата валута може да бъде мечтан непряк резултат, в случай че нейната уязвимост е породена от развиването на действителната стопанска система. Торстен Бек (директор на Училището по банкиране и финанси във Флоренция и професор по финансова непоклатимост в Европейския академични институт) открива, че по време на обезценяване на обменния курс огромните банки с висока чиста експозиция на активи в задгранична валута усилват кредитирането на компании с натоварен експорт и дребни банки. А районите с такива дребни банки означават по-висок растеж на производството. Конвенционалната икономическа доктрина също диктува, че по-слабата валута подтиква износа.
Някои икономисти настояват, че слабото евро е неефикасен стабилизиращ фактор в тази рецесия. Със разстройства във веригата на доставки и задаващи се на назад във времето наказания, европейските предприятия не съумяха да се възползват от своята ценова конкурентоспособност и да завоюват от по-ниския действителен ефикасен обменен курс. С повишаването на вноса, слабото евро доста изостря инфлационния напън в стопанската система, усложнявайки още повече сериозния проблем.
Има разногласияза политиката на ЕЦБ - дали би трябвало да предприеме стъпки за поощряване на еврото и дали е желателна интернационална съгласуваност. Някои икономисти откриват, че заради резултатите от глобализацията прехвърлянето на обменния курс (ERPT) към инфлацията е намаляло в Европейски Съюз до към 0,3%, спрямо 0,8% през 1999 година Но такава интервенция на валутния пазар от страна на ЕЦБ отива „ прекомерно надалеч “. От друга страна, съвсем половината от всички трансгранични заеми и интернационалните дългови скъпи бумаги са деноминирани в щатски долари. Икономистите настояват, че в случай че се разреши на валути като еврото да отслабнат по отношение на $, това може да направи изплащането на дълга извънредно мъчно за частния бранш, увеличавайки риска от дългови усложнения. Според Итън Илзецки обаче стопанските системи с високи приходи от Европейски Съюз са доста по-защитени против този тип риск и че един мощен $ може фактически да усъвършенства балансите на някои институции.
В проучване на Центъра за макроикономика (CfM) и Центъра за проучване на икономическата политика (CEPR) за слабостта на еврото през 2022 година и дали е политическата реакция би трябвало да продължи 56% от интервюираните считат, че разликите в паричната политика са главната причина за слабостта на еврото през 2022 година Близо 30% отдават цената на еврото на развиването в действителната стопанска система. Групата беше съвсем единомислеща (80%), че ЕЦБ не трябваше да реагира на девалвацията на еврото. Повечето участници цитират разликите в паричната политика сред еврозоната и Съединени американски щати като главната причина за спада на еврото предходната година.
Почти една трета смятат, че действителни фактори са виновни за спада на еврото през 2022 година Няколко участници в анкетата показват руско-украинската война като водеща причина за обезценяването. Омар Ликандро (Университет на Нотингам) и Еви Паппа (Европейски академични институт) настояват, че „ огромната енергийна взаимозависимост “ на Европа от Русия – изключително от „ вноса на съветски изкопаеми горива “ – е съдействала доста за спада на еврото.
Джумана Салехийн (Vanguard Asset Management) дава друго пояснение – тя твърди, че разликите в упованията за напредък сред Съединени американски щати и еврозоната стоят зад обезценяването. Салехийн счита, че на фона на опасенията за „ неналичието на газ [поради нашествието в Украйна], ще сложи европейската промишленост на колене “, до момента в който Съединени американски щати са претърпели „ потрес от позитивни търговски условия “, което ги е направило „ по-богати “. Заедно със „ мощното възобновяване след Covid “ и „ разликите в паричната политика “, ускори упованията на вложителите в Съединени американски щати да „ порастват доста по-бързо “ от еврозоната, което докара до по-силен $.
Лукаш Рейчъл (University College London) също споделя мнението, че Съединени американски щати са се възползвали от „ позитивния потрес на комерсиалните условия “. Освен това той декларира, че „ европейските стопански системи са се справили с енергийните разстройства по-добре от предстоящото “ и затова „ финансовите фактори “ може да са изиграли основна роля за спада на еврото.
Пол де Грауве (London School of Economics) предлага различен взор върху обстановката, като предизвестява, че икономистите просто „ не са знаели “ за какво курсът евро/долар се е трансформирал през 2022 година Той предизвестява да не се измислят истории, с цел да се оправдае спадът на еврото – „ доста икономисти измислят истории, които наподобяват правдоподобни ”, обобщава де Грауве.
Повечето интервюирани икономисти считат, че фокусът на ЕЦБ би трябвало да бъде върху насочването на инфлацията, а не върху съмненията на обменния курс. Тази позиция е систематизирана от Андреа Фереро (Оксфордския университет): „ ЕЦБ би трябвало да продължи да се концентрира върху мандата си за непоклатимост на инфлацията и по този метод да реагира на придвижванията на обменния курс единствено доколкото инфлацията е наранена “.
Хорхе Брага де Маседо (Nova School of Business and Economics, Лисабон) също поддържа намесата на ЕЦБ, само че акцентира нуждата от съгласуваност с други централни банки. Позовавайки се на исторически аргументи, той акцентира, че „ координацията на централната банка е характерност на интернационалната парична система от стагфлацията през 70-те години на предишния век и основаването на еврото я направи нужда, изключително когато интернационалните политически съперничества се завърнат и войната още веднъж изисква вниманието на НАТО. За страдание, това не е задоволително заради измененията в моделите на интернационална търговия и вложения и нови закани за сигурността, невиждани от 70-те години на предишния век.
В публикация за VoxEU двама икономисти от Лондонско учебно заведение по стопанска система и политически науки – Итън Илзецки и Суряанш Джайн, разпознават три основни фактора, които предизвикаха обезценяването на еврото през 2022 година:
Силната взаимозависимост на Европа от съветската сила и обвързваното с нея икономическо закъснение, провокирано от нахлуването в Украйна.
Разликата в паричната политика сред Федералния запас и Европейската централна банка.
Ролята на щатския $ като „ несъмнено леговище “ по време на финансова и политическа неустановеност.
Инвазията на Русия в Украйна
доста отслаби световната стопанска система посредством разстройства в търговията и шокове в цените на храните и горивата, само че тези резултати се усещат по-силно в Европа спрямо останалия свят. В своята икономическа прогноза от есента на 2022 година Европейската комисия предизвести, че множеството държави-членки на Европейски Съюз ще изпаднат в криза през последното тримесечие на годината заради висока инфлация, слаби темпове на напредък и нараснала неустановеност.
Прекалената взаимозависимост на огромни европейски стопански системи, като Германия и Италия, от съветския газ също докара до доста по-висока инфлация в Европа, провокирана от силата, в сравнение с други стопански системи, да вземем за пример Съединени американски щати. Инфлацията в Европа доближи 10,6% през октомври спрямо 7,2% в Съединени американски щати.
Освен това нашествието в Украйна и обвързваното с това нарастване на цените на силата доста усили несигурността в еврозоната, което се отрази негативно на Брутният вътрешен продукт и вътрешното търсене в еврозоната, съгласно икономистите на ЕЦБ Алина Бобасу и Роберто де Сантис. Тъй като енергийната рецесия докара изискванията на търговия на Европейски Съюз до най-ниското им историческо равнище, обезценяването на еврото по отношение на $ беше неизбежна последица от нашествието в Украйна. Някои икономисти настояват, че
забавянето на китайската стопанска система
е засегнало доста повече Европа, в сравнение с Съединени американски щати, и това е повода за слабото евро. Според испанския икономист Даниел Лакале забавянето на китайската стопанска система е оказало напън за понижаване на комерсиалния остатък на еврозоната и затова еврото към този момент не може да поддържа силата си по отношение на $.
Друг мотор на обезценяването на еврото е относително пасивният метод, общопризнат от ЕЦБ за справяне с инфлацията спрямо Фед. Американската централна банка възприе по-яростна позиция по отношение на възходящата инфлация, изпращайки ясни сигнали през юни 2021 година, че ще усили лихвените проценти, с цел да овладее темпа на повишаването ѝ. Фед усили лихвените проценти през март 2022 година, което беше последвано от спомагателни, по-бързи покачвания. За разлика от това, ЕЦБ защитаваше разхлабената си парична политика до юли 2022 година, когато усили лихвените проценти за първи път. Тази „ по-плитка “ пътека, възприета от ЕЦБ, докара до разширение на разликите в лихвените проценти сред двете стопански системи, което кара вложителите да се преориентират от европейски към американски активи. В резултат на това след първото известие на Фед през юни 2021 година, че може да увеличи лихвите, доларът нарастна с почти 20% по отношение на еврото. Ерик Лийпър (професор по стопанска система в Университета на Вирджиния) и Дейвид Бекуърт (старши теоретичен помощник в Mercatus Center към университета Джордж Мейсън и някогашен икономист от Министерството на финансите на САЩ) допускат, че меката позиция на ЕЦБ е повлияна от високите равнища на дълга на някои стопански системи от еврозоната.
Още една причина за по-слабото евро е схващането, че
щатският $ е сигурен актив
изключително по време на рецесия. Американските активи, изключително съкровищните облигации, нормално се преглеждат като „ несъмнено леговище “. Следователно те са желани от вложителите по време на турбулентност и неустановеност. Това нормално води до увеличение на търсенето на тези активи по време на рецесии, оказвайки прогресивен напън върху $.
Когато войната в Украйна стартира, станахме очевидци на сходна наклонност, като щатският $ се ускори за три следващи сесии след съветската инвазия. Константин Егоров (Лондонско учебно заведение по стопанска система и политически науки) и Дмитрий Мухин (Ново икономическо училище) настояват, че като емитент на „ преобладаващата “ световна валута, Съединени американски щати са по-изолирани от задгранични странични резултати. Поради това могат да извлекат изгоди от интернационалните пазари на артикули и активи, възползвайки се от интернационалния си статус.
Слабата валута може да бъде мечтан непряк резултат, в случай че нейната уязвимост е породена от развиването на действителната стопанска система. Торстен Бек (директор на Училището по банкиране и финанси във Флоренция и професор по финансова непоклатимост в Европейския академични институт) открива, че по време на обезценяване на обменния курс огромните банки с висока чиста експозиция на активи в задгранична валута усилват кредитирането на компании с натоварен експорт и дребни банки. А районите с такива дребни банки означават по-висок растеж на производството. Конвенционалната икономическа доктрина също диктува, че по-слабата валута подтиква износа.
Някои икономисти настояват, че слабото евро е неефикасен стабилизиращ фактор в тази рецесия. Със разстройства във веригата на доставки и задаващи се на назад във времето наказания, европейските предприятия не съумяха да се възползват от своята ценова конкурентоспособност и да завоюват от по-ниския действителен ефикасен обменен курс. С повишаването на вноса, слабото евро доста изостря инфлационния напън в стопанската система, усложнявайки още повече сериозния проблем.
Има разногласияза политиката на ЕЦБ - дали би трябвало да предприеме стъпки за поощряване на еврото и дали е желателна интернационална съгласуваност. Някои икономисти откриват, че заради резултатите от глобализацията прехвърлянето на обменния курс (ERPT) към инфлацията е намаляло в Европейски Съюз до към 0,3%, спрямо 0,8% през 1999 година Но такава интервенция на валутния пазар от страна на ЕЦБ отива „ прекомерно надалеч “. От друга страна, съвсем половината от всички трансгранични заеми и интернационалните дългови скъпи бумаги са деноминирани в щатски долари. Икономистите настояват, че в случай че се разреши на валути като еврото да отслабнат по отношение на $, това може да направи изплащането на дълга извънредно мъчно за частния бранш, увеличавайки риска от дългови усложнения. Според Итън Илзецки обаче стопанските системи с високи приходи от Европейски Съюз са доста по-защитени против този тип риск и че един мощен $ може фактически да усъвършенства балансите на някои институции.
В проучване на Центъра за макроикономика (CfM) и Центъра за проучване на икономическата политика (CEPR) за слабостта на еврото през 2022 година и дали е политическата реакция би трябвало да продължи 56% от интервюираните считат, че разликите в паричната политика са главната причина за слабостта на еврото през 2022 година Близо 30% отдават цената на еврото на развиването в действителната стопанска система. Групата беше съвсем единомислеща (80%), че ЕЦБ не трябваше да реагира на девалвацията на еврото. Повечето участници цитират разликите в паричната политика сред еврозоната и Съединени американски щати като главната причина за спада на еврото предходната година.
Почти една трета смятат, че действителни фактори са виновни за спада на еврото през 2022 година Няколко участници в анкетата показват руско-украинската война като водеща причина за обезценяването. Омар Ликандро (Университет на Нотингам) и Еви Паппа (Европейски академични институт) настояват, че „ огромната енергийна взаимозависимост “ на Европа от Русия – изключително от „ вноса на съветски изкопаеми горива “ – е съдействала доста за спада на еврото.
Джумана Салехийн (Vanguard Asset Management) дава друго пояснение – тя твърди, че разликите в упованията за напредък сред Съединени американски щати и еврозоната стоят зад обезценяването. Салехийн счита, че на фона на опасенията за „ неналичието на газ [поради нашествието в Украйна], ще сложи европейската промишленост на колене “, до момента в който Съединени американски щати са претърпели „ потрес от позитивни търговски условия “, което ги е направило „ по-богати “. Заедно със „ мощното възобновяване след Covid “ и „ разликите в паричната политика “, ускори упованията на вложителите в Съединени американски щати да „ порастват доста по-бързо “ от еврозоната, което докара до по-силен $.
Лукаш Рейчъл (University College London) също споделя мнението, че Съединени американски щати са се възползвали от „ позитивния потрес на комерсиалните условия “. Освен това той декларира, че „ европейските стопански системи са се справили с енергийните разстройства по-добре от предстоящото “ и затова „ финансовите фактори “ може да са изиграли основна роля за спада на еврото.
Пол де Грауве (London School of Economics) предлага различен взор върху обстановката, като предизвестява, че икономистите просто „ не са знаели “ за какво курсът евро/долар се е трансформирал през 2022 година Той предизвестява да не се измислят истории, с цел да се оправдае спадът на еврото – „ доста икономисти измислят истории, които наподобяват правдоподобни ”, обобщава де Грауве.
Повечето интервюирани икономисти считат, че фокусът на ЕЦБ би трябвало да бъде върху насочването на инфлацията, а не върху съмненията на обменния курс. Тази позиция е систематизирана от Андреа Фереро (Оксфордския университет): „ ЕЦБ би трябвало да продължи да се концентрира върху мандата си за непоклатимост на инфлацията и по този метод да реагира на придвижванията на обменния курс единствено доколкото инфлацията е наранена “.
Хорхе Брага де Маседо (Nova School of Business and Economics, Лисабон) също поддържа намесата на ЕЦБ, само че акцентира нуждата от съгласуваност с други централни банки. Позовавайки се на исторически аргументи, той акцентира, че „ координацията на централната банка е характерност на интернационалната парична система от стагфлацията през 70-те години на предишния век и основаването на еврото я направи нужда, изключително когато интернационалните политически съперничества се завърнат и войната още веднъж изисква вниманието на НАТО. За страдание, това не е задоволително заради измененията в моделите на интернационална търговия и вложения и нови закани за сигурността, невиждани от 70-те години на предишния век.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ