Най-краткият ден в годината в Северното полукълбо вече е преминал

Най-краткият ден в годината в Северното полукълбо към този момент е минал и всеки идващ ден е малко по-дълъг от предходния. Това обаче не значи, че зимата е свършила. След блясъка на празничните тържества за мнозина януари може да се усеща като най-мрачния месец в годината.

Не са наранени единствено страстите. Научна публикация, оповестена в списанието Perspectives on Psychological Science, изследва другите способи, по които сезоните могат да повлияят на мозъците ни – от половите ни стремежи до интелигентността и обществената ни интензивност.

Най-търсения бот в известна платформа обаче не е известна персона

Добре знае се, че има животни, които приспособяват държанието си по отношение на годишните цикли. Фините вариации в човешката логика на психиката обаче са доста по-малко обсъждани, а те може да са от значително значение за разбирането на нашето взимане на решения и благоденствие, разяснява Би Би Си.

Снимка: iStock

Ефектът върху настроението

Съществуването на зимна меланхолия, известна като " сезонно афективно разстройство " (САР), към този момент е добре разпознаваемо. Симптомите включват непрекъсната горест или тревога, продължаващи най-малко две седмици. Сред тях може да са и възприятие за безизходност и безполезност, понижена сила, преяждане, дълго поспиване.

За доста хора тези признаци могат да бъдат приглушени и те да не да дават отговор на всички критерии за клиничната диагноза на САР. Тази обща потиснатост е известна импровизирано като " зимен блус ", а проучванията демонстрират, че е необятно споделяна.

18% от българите споделят, че ходенето на психиатър е срамно

В началото на 2010 година откриватели от университета “Корнел ” в Итака, Ню Йорк, проучват наличието на 509 милиона туита от 84 страни. Те откриват връзка сред смяната в дневните часове и прочувственото наличие на изявленията. С намаляването на продължителността на дните потребителите са склонни да употребяват по-малко позитивни думи.

Европейска комисия всяка година прави оценка качеството на живот в европейските градове като взима под внимание голям лист от фактори

Пречките пред биологичния ни часовник

Има доста вероятни пояснения за „ зимния блус “ и САР. Една известна доктрина е, че понижените равнища на светлина пречат на биологичния часовник на тялото – прочут като „ циркаден темп “. Това от своя страна може да наруши здравословното контролиране на невротрансмитерите, които вземат участие в прочувствените обработвания. Това е причина да се появи светлинната терапия, която употребява специфични лампи, имитиращи слънцето, с цел да пренастрои часовника на тялото. Проучване на неправителствената организация „ Кокрейн Колаборейшън “ през 2019 година обаче демонстрира, че доказателствата за успеваемостта на лечението като превантивно лекуване са лимитирани.

Снимка: iStock

Силата на мисленето

Скорошно проучване на здравния психолог Кари Лейбовиц допуска, че нашето мислене също може да особена роля. Тя работи с академик от университета в Тромсьо. Двамата разпитват хора от разнообразни райони на Норвегия за отношението им към зимата.

Участниците в проучването са помолени да оценят изказвания като „ Зимата е изключително красиво време от годината “, „ Обичам уюта на зимните месеци ”; и „ Харесвам меката светлина, която имаме през зимата “. Лейбовиц и Витерсьо откриват, че хората, които изрично се придържат към тези изказвания, са склонни да се оправят доста по-добре със студа и тъмнината. Те поддържат по-високи равнища на задоволство от живота и изживяват повече позитивни страсти през зимните месеци.

Снимка: iStock

Опитите за смяна на мисленето сигурно не могат да бъдат лек за хората с тежко " сезонно афективно разстройство ". Лейбовиц обаче допуска, че доста от нас могат да победят „ зимния блус, като се научат да виждат и прегръщат позитивните черти на зимата - с естествената хубост, която носи.

В последна сметка знаем, че методът на мислене има основна роля в всекидневието ни. Хората с тревожни разстройства са по-склонни да се концентрират върху най-негативните и плашещи детайли в даден сюжет. Когнитивно-поведенческата терапия може да помогне на хората да възприемат по-балансиран взор върху обстановката, което води до изцяло възстановяване на психологичното им здраве. Има доказателства, че лечението с говорене може да бъде потребна и против " сезонното афективно разстройство ". Подобни тактики биха могли да ни оказват помощ да повдигнем духа си в най-мрачните месеци на годината.

Памет и централизация

Ако в миналото сте забелязвали умствената ви заостреност да понижава с дневната светлина, евентуално не сте сами. Сане Мулдайк от медицинския център към университета „ Еразъм “ в Ротердам, Холандия, и нейни сътрудници неотдавна проучват данни от огромно изследване с повече от 10 000 участници на възраст 45 и повече години. Те откриват, че хората, оценени през зимата, демонстрират малко по-лоши резултати във връзка с учене, памет и централизация спрямо оценените през лятото.

Дефицит на витамин D

Все още аргументите за тази сезонна смяна не е известна. Лошото когнитивно показване може да е вследствие от депресивните усеща на хората – по-трудно ни е да мислим трезво, когато сме тъжни. Друга допустима причина е зимният недостиг на витамин D, за който се счита, че оказва помощ за здравето на мозъка. Витаминът се създава от тялото, когато кожата ни е изложена на слънчева светлина. Много е мъчно да си набавим задоволително витамин D единствено от нашата диета. Кратките зимни дни, изключително в по-високите географски ширини, съчетани с по-малко меко време, значат, че доста хора могат да страдат от подобен недостиг.

Снимка: iStock

Повече случаи на деменция през зимата

Проучването на това може да помогне на учените да схванат за какво има и повишаване на диагнозите деменция през зимата. Лекият спад на умствените ни качества през зимата може да ускори съществуващите признаци на когнитивен крах, което да накара повече хора да дават отговор на клиничните критерии за деменция.

„ Топло “ и „ студено “

Нашите избрания за „ топли “ и „ студени “ прочувствени връзки постоянно са метафорични, само че има от ден на ден доказателства, които демонстрират, че тези думи може да отразяват антични асоциации сред температурата на околната среда и обществените ни връзки.

Според теорията за " обществената терморегулация " ние сме еволюирали да гледаме на другите като на източници на физическа топлота и комфорт. Поведението ни е сходно на това на императорските пингвини и доста други същества, които естествено се скупчват дружно, с цел да споделят телесната си топлота.

Ако тази доктрина е вярна, тогава по-ниските температури би трябвало да ни подбуден да търсим по-голяма обществена връзка.

Експеримент с питиета

За да ревизира тази догадка, екип, управителен от Ханс Йезерман от Университета в Гренобъл в Алпите, моли участници в изследване да държат топли или студени питиета, до момента в който попълнят разнообразни въпросници. Въпросите са ориентирани към проучване на наличието на техните мисли.

Снимка: iStock

Учените откриват, че тези, които пият студени питиета, са доста по-склонни да мислят за близки хора, които биха задоволили потребността им от обществена връзка - в сравнение с тези, които държат топли питиета.

Какви филми избираме?

Допълнителни доказателства идват от навиците ни за гледане на филми. Данни от тегленията и гледането на онлайн филми демонстрират, че хората са по-склонни да избират сантиментални истории пред други жанрове, когато температурата падне. Това се удостоверява и от голям брой лабораторни опити. Стоплящ сърцата филм явно удовлетворява еволюиралото ни предпочитание за прочувствена топлота и любов, подтиквано от студа на открито.

Сексуални стремежи

Нашата полова интензивност следва по-сложен цикъл. Според изследване на университета Виланова в Пенсилвания и Рътгърския университет в Ню Джърси, потребителите на Гугъл са по-склонни да търсят порнография в средата на зимата и началото на лятото.

Те също по този начин са по-склонни в този интервал от годината да търсят уеб страници за запознанства. Изводите от изследванията частично отразяват нашето предпочитание за по-голям човешки контакт.

Сложни взаимоотношения

С по-нататъшни проучвания учените могат да разпознават доста повече цикли в човешкото държание, които са резултат от комплицираното взаимоотношение на биология и просвета. И с това по-голямо знание можем по-добре да отчетем и разберем измененията в личното си държание. Като култивираме по-позитивно мислене, прощаваме си странните моменти и вършим по-конкретни проекти за облекчаване на повишените си обществени потребности. Така и „ зимният блус “ може да бъде по-лесно надвит.