Баба Марта бързала, мартенички вързала. Честита Баба Марта!
Най-известният бит, обвързван с Баба Марта, е закичването на хора и млади животни с мартеница
Празникът на Баба Марта в българските обичаи е знак на пролетта и носи благопожелание за здраве и изобилие при започване на новия цикъл в природата, напомня.
Традицията е обвързвана с античната езическа история от Балканския полуостров, обвързвана с всички аграрни култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и изключително завързването на усуканите бяла и алена вълнени влакна, са плод на многовековна традиция, която е била присъща за тракийски (палеобалкански) и елински традиции.
Легенда, зародила през 30-те години на 20 век, свързва появяването на мартеницата с прабългарите.
Обичаят за връзване на мартеница (усукани бяла и алена вълнени нишки) е прочут в България, Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Северна Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете единствено на дамите и дребните деца, а мъжете могат да носят мартеница единствено на скришно място, да вземем за пример в обувката. В Гърция мартеници се връзват единствено на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.
Най-възрастната жена би трябвало да почисти главно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре на открито алена тъкан – завивка, постеля, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще провокира благосклонността ѝ към къщата и жителите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец – Мартеница – най-често на ръката. Младите безусловно би трябвало да излязат на открито „ да ги види Баба Марта и да се зарадва “, а старите дами не би трябвало да излизат на открито, тъй като „ ще разгневят Баба Марта “.
В този ден на доста места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънчене на железни предмети и наричания./Уикипедия/
Имен ден на 1-ви март честват всички, които носят имената Марта, Мартина, Мартин.
Празникът на Баба Марта в българските обичаи е знак на пролетта и носи благопожелание за здраве и изобилие при започване на новия цикъл в природата, напомня.
Традицията е обвързвана с античната езическа история от Балканския полуостров, обвързвана с всички аграрни култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и изключително завързването на усуканите бяла и алена вълнени влакна, са плод на многовековна традиция, която е била присъща за тракийски (палеобалкански) и елински традиции.
Легенда, зародила през 30-те години на 20 век, свързва появяването на мартеницата с прабългарите.
Обичаят за връзване на мартеница (усукани бяла и алена вълнени нишки) е прочут в България, Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Северна Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете единствено на дамите и дребните деца, а мъжете могат да носят мартеница единствено на скришно място, да вземем за пример в обувката. В Гърция мартеници се връзват единствено на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.
Най-възрастната жена би трябвало да почисти главно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре на открито алена тъкан – завивка, постеля, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще провокира благосклонността ѝ към къщата и жителите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец – Мартеница – най-често на ръката. Младите безусловно би трябвало да излязат на открито „ да ги види Баба Марта и да се зарадва “, а старите дами не би трябвало да излизат на открито, тъй като „ ще разгневят Баба Марта “.
В този ден на доста места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънчене на железни предмети и наричания./Уикипедия/
Имен ден на 1-ви март честват всички, които носят имената Марта, Мартина, Мартин.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ