Най-голямата заплаха за Запада не е европейска автономия, а европейска

Най-голямата опасност за Запада не е европейска автономност, а европейска уязвимост, написа " Политико ". Концепцията за европейска стратегическа автономност от ден на ден се показва като заплаха за Запада като политическа общественост - концепцията е, че Европа, която не зависи от Съединени американски щати, ще се отклони от трансатлантическия алианс, даже когато Вашингтон се готви против Пекин. Истината е тъкмо противоположната: Западът не може да оцелее без мощна Европа. Бъдещето на континента постоянно се свежда до един от двата сюжета: В първия, трансатлантическият съюз продължава да процъфтява и е в положение да предотврати заканите от Китай и Русия. Във втория западното партньорство залязва, оставяйки Европа прекомерно слаба да се опълчи и да не се трансформира в полуостров на Евразия, под някаква форма на надзор от колосите на изток. Но има и трети, по-малко обсъждан сюжет, който е еднообразно тежък за Европа - подобен, за който някогашният държавен секретар на Съединени американски щати и остаряла трансатлантически лисица Хенри Кисинджър предизвести в едно антично есе: Какво ще стане, в случай че Европа загуби независимостта си не от Москва или Пекин, а от Вашингтон? При този сюжет трансатлантическата общественост се разпада, само че Съединени американски щати остават в Европа като някаква непозната мощ, въпреки и единствено с цел да попречат на огромните си противници да се нанесат. Някои имат вяра, че това може би към този момент се случва. Политическият мъдрец и историк Люк ван Миделар приключи неотдавнашна лекция в Париж с думите: " В нашите връзки с Америка може да преминем от статута на сътрудници към този на васали. Тръмп ни намекна за началото на това. " Както Пиер Вимон, първият общоприет секретар на Европейската работа за външна активност сподели тази седмица, европейците можеха да отхвърлят, когато е належащо. Липсата на вложения в защита и пониженото софтуерно и финансово въздействие обаче ги направи неохотни или неспособни да повлияят на американската игра. Вимонт се притеснява, че " концепцията за Европа като васал е все по-явна ".  Всъщност все по-често наподобява, че позицията на Съединени американски щати къмсвоите съдружници се е трансформирала в тъкмо противоположното на това, което в миналото е била. Азия и Европа си разменят местата. По време на Студената война Вашингтон не се срамуваше да упражнява властта си по-грубо, когато се занимаваше с Япония, Индонезия или Филипините. Струваше си да покаже малко мускули, в случай че това би предотвратило комунистически прелом в Джакарта или Манила. Днес Европа наподобява по-скоро като детска градина, в сравнение с като зрял състезател. Както държавният секретар на Съединени американски щати при Тръмп, Майк Помпео даде ясно да се разбере при визитата си в Париж предишния ноември, всичко, от което се интересува Вашингтон, е предотвратяването на модерна версия на комунистически прелом: китайско вдишване на европейски софтуерни компании. В скорошен телефонен диалог Ричард Гренел, някогашният американски дипломат в Берлин сподели, че Съединени американски щати са изложени на риск да " разрешат на Европа да се отдалечи от западния съюз ". Забележително е, че доста американци в този момент мислят за Европа по-малко като сътрудник, а по-скоро я възприемат като премия. Редица фактори изясняват за какво Вашингтон към този момент не усеща, че би трябвало да обръща внимание на европейските отзиви или стремежи. Джъстин Вайс, шеф по политическото обмисляне към френското министерство на Европа и външните работи по това време, разяснява, че тези фактори са забележими още през 2013 година с Барак Обама. Първо, защото Китай размени Русия като главен противник на Съединени американски щати, Европа към този момент е надалеч от центъра на действието. За разлика от нея, Япония и Индия получиха все по-голямо значение. Второ, както би показал Вимонт, Европа е изгубила както икономическия, по този начин и военния си потенциал. Ако Европа е изложена на риск да бъде завладяна от Русия или Китай, кой е в положение да ги спре? Не и европейците. Трето, Вашингтон през днешния ден се усеща по-уязвим, в сравнение с по време на Студената война. СССР в никакъв случай не надвишава 40% от икономическата продукция на Америка. Китай към този момент е на 70% и разликата може да изчезне изцяло след по-малко от 20 години. Появата на равнопоставен противник ще докара до не толкоз великодушни и доста по-меркантилни Съединени американски щати. През последните си месеци на ръководство немският канцлер Ангела Меркел изглеждаше погълната от този въпрос за европейската уязвимост и наподобява все по-ангажирана да го остави като предизвестие за прощаване към сътрудниците си. Когато президентът на Съединени американски щати Джо Байдън се срещна с съветския президент Владимир Путин в Женева, тя побърза да аргументира, че Европа би трябвало да приказва със личен глас по въпроси, за които е заложена нейната сигурност и разцвет. Според един от присъстващите на срещата на върха на Европейския съвет, където това бе разисквано, тя звучи извънредно прочувствено по въпроса. И въпреки всичко, когато тя се причисли към френския президент Еманюел Макрон в поддръжка на срещата на върха сред Европейския съюз и Русия, френско-германското предложение бързо се разми в море от взаимни упреци сред други европейски водачи. Както споделиха редица дипломати от Централна и Източна Европа, Байдън може да се срещне с Путин в мощна позиция. Европейският съюз ще бъде в слаба позиция. Със усилването на това пораженческо мислене и очакване, Европейски Съюз би трябвало просто да се помири със ориста си да стане политически и стопански подвластен васал на нова империя Съединени американски щати. И в случай че се стигне до там, плахите дипломати биха избрали американския стопанин пред наличните други възможности.  Но не трябва да си вършим илюзии: Този резултат не би означавал преформатиране на Запада, това би означавало гибелта му. И както измежду доста хора в Париж и Берлин, чувството е, че неразрешеният сюжет на Кисинджър е все по-вероятен. Във всеки брак в рецесия проблемите стартират, когато двете елементи на двойката тръгнат по разнообразни житейски пътища. Съединени американски щати наподобява се насочват към нова и вълнуваща Студена война, а Европа може да се отклони към геополитически залез.