K*rvi mrete
Най-добре диагноза се слага при аутопсия. Това е елементарен факт и да, звучи като смешка, само че несъмнено е мрачна смешка. Важи както за биологичния субект, по този начин и за цяло едно общество.
Всъщност за цели цивилизации. Оттам идва изразът „ Историята ще съди “. Тоест, когато всичко към този момент свърши и стане история, от дистанцията на времето, тези, които не са били директно забъркани или пострадали в дадени събития, ще могат трезво да съдят за правотата на позициите и решенията. Но…
Но за какво, по дяволите, имаме историята за образец, в случай че по този начин настойчиво се отхвърляме от към този момент научените уроци и се мъчим с тъпото колело и топлата вода още веднъж и още веднъж?
Дали не би трябвало да стигнем до аутопсията, с цел да разбере светът най-сетне какво не ни е наред?
Според вас дали има връзка сред тези две групи вести:
I – „ Мъж умъртви жена си в Ботевград “; „ Ревнивец заби нож в сърцето на жена си в Стара Загора “; „ Жената в Ботевград намушкана в сърцето, мъжът ѝ захапал дулото и се гръмнал “; „ …убиецът на Виола Николова… младото момиче е изтезавано близо час. Удряна е била с винкел и стикове за голф… “
и
II – „ България на челно място в ранглиста за най-нездравословен метод на живот “; (и най-важното:) „ 97-ми сме в класацията на щастливите хора “.
Според мен има връзка, да. Ето къде е ключът към деградацията на едно общество.
По-зле от България в класацията за здравословен живот са единствено Кирибати, Сейнт Лусия и Южна Африка. Замислете се какъв брой страни, в които има геноцид, апетит и ВОЙНА, са пред нас по здравословен живот. В проучването се приказва за три съществени фактора, които ни срутват: кръвно налягане, депресии и алкохол.
Липсата на благополучие и съществуването на неустановеност вървят ръка за ръка с използването на алкохол или опиати, с цел да се притъпи чувството за мъчителна и безизходна действителност, а депресията чука на вратата.
Има или няма излаз?
Вероятно има. Само едно положение на индивида и цивилизацията е непоправимо. Смъртта. Никой към този момент не може да помогне на Робин Уилиямс или да стабилизира Римската империя. Но…
Но е извънредно мъчно и сега сме в положение, близо до комата. Всъщност не е „ близко “, а сме в кома. Както един пациент в кома, по този начин и едно общество в такова неестествено положение, може да разчита единствено на две неща: силата на личния организъм и помощта на лекарите. Тялото се бори, без съзнанието да схваща. Така е и в мащаба „ общество “ – масата е парализирана, а някои единици се борят. Това, което можете да извършите, е ПОНЕ да не им пречите. За подпомагане не дръзвам и да се надявам – все едно да реформираме гробище и да чакаме подпомагане от вътрешната страна.
Вторият фактор – „ помощта на лекарите “, е ясно дефиниран – „ помощ извън “. На всички ни е ясно, нали? Без външна поддръжка, България се оставя на заболяването.
Да забележим какво се споделя в отчета „ Психичното здраве в посткомунистическите страни “*, формиран от Световната здравна организация, Kings College Лондон, Лондонския институт по психиатрия, консултанти и сътрудници.
„ Масивните политически, стопански и обществени промени в Централна и Източна Европа през деветдесетте години на ХХ в. сътвориха условия за неустойчивост и стрес, които се асоциират с притеснителни трендове в здравеопазването…
… нарастване на физическите болести, смъртността и менталните заболявания… в това число високи равнища на самоубийства и смъртност от заболявания, свързани с използването на алкохол и тютюн… “
Нали разбирате за какво приказваме за психологичното здраве на българина и каква е връзката със упоменатите при започване на текста убийства? И не, тук не става дума единствено за тези отявлено лудите, които „ си приказват сами “, а за хора в друга степен на меланхолия, които протягат ръка на различен, съзнателно се изтезават душевен едни други, малтретират се вербално, преследват се действително и виртуално, за да се наранят. Хората с девиантно държание.
В отчета се споделя, че работата на институциите е надалеч от нужното равнище. Реално – в доста от страните съществува законодателство, което се отнася до предварителната защита.
Или с други думи – да се помогне на оня – индивидът Х, преди да е „ разплискал легена “ напълно и да е протегнал ръка на жена си.
Да се помогне също и на нея, преди тя да е станала толкоз разочарована от живота, че (тук не имам предвид никого съответно!) да стартира съзнателно да го нервира, тормози и подтиква към експанзия – за жалост, все по-често следено държание и от двете групи.
Щастливите от живота хора – тези, които не се тревожат за оцеляването си, хората, които са свободни от ПРИДОБИТИ (а не вродени) психологични проблеми, дали демонстрират експанзия? Дали се избиват по този начин всеобщо? Не. Избиват се единствено единиците – напълно сбърканите.
Говорейки за институциите, в отчета се дава за образец Русия, която има признато законодателство за отношение, отнасяне, лекуване, консолидиране на хората с ментални проблеми, НО чиновниците в най-важните и инфарктни места – съдилища, затвори, полицията, заведенията за здравна и обществена защита (сиропиталища, например), НЕ СА ОБУЧЕНИ в духа на новите закони и не ги ползват, също и не могат да наблюдават за използването им. Тоест…
Тоест законодателството все едно го няма.
В отчета България, паралелно с Грузия, Литва и Словения, е дадена като образец за страна, разрастваща законодателство и тактики в вярна посока, НО с действително и на практика лимитирано използване. Отново: съществуването на положителни планове се обезсмисля с тяхното неприлагане.
Говори се за парадокса в това, че пациентът, попадайки под „ грижите “ на дадена институция, която би трябвало да го избави от положението му, то той в действителност губи човешките си права и положението му се утежнява
В отчета се приказва за това, че всеобщо институциите в посткомунистическите страни се опълчват на непознатия опит и не одобряват помощ извън. Или по-скоро видимо одобряват, само че не желаят да следват формулите и положителните практики (погледнете нагоре в текста, където става дума за помощта извън при спасяването на обществото-пациент. Помощта е съзнателно отказана и възпряна).
Заключенията са, че достъп до медикаменти има, само че не и до профилирана помощ, която да е на ниво; институциите не хаят, а чиновниците им не се образоват. Дългата изолираност от Западния свят и неговите постижения са задълбочили непознаването на материята, за похлупак имаме и десетилетната изолираност на пациентите в заведения, отдалечени от очите на елементарния човек, държани там, не с цел да бъдат лекувани, а самоцелно – с цел да бъдат отделени от социалистическото общество. Заключението е, че високото равнище на психологично заболели, нервно заболели и хора с девиантно държание е политическо и обществено завещание на комунизма.
Сега някой незабавно ще скочи да кресне, че по това време не е имало луди. Всъщност имаше, само че ги криеха от нас. Точно като с закононарушенията, само че това е друга тематика.
Има едно доста значимо звено в предварителната защита и то (както неведнъж съм писал) е образоването и образованието. Знанието! В отчета се споделя, че в учебните заведения липсва съответно образование на децата за предварителната защита на менталните болести. И също така се приказва за понижаване на обществената стигма и дискриминацията…
За учебните заведения, образованието и грамотността, въпреки и с много комизъм, стана дума и видяхме, че ситуацията е трагично и то в генерации.
Факт е също и че на нашето общество към момента не му дреме – за понижаване на обществената стигма не може да се приказва. Тук жертвите към момента се срамят, че са жертви.
Ето ви един образец, който мъчно се разказва:
Читател на уеб страницата вижда новината „ Мъж умъртви жена си в Ботевград “ и написва два коментара: „ edna kurva atisa po malko “; „ kurvi mrete “…
Влизаме в профила му и виждаме какво е споделил на 10 март – Сирни заговезни/Прошка. Там е споделил това:
„ Олеква ти, когато си дал прошка. Олеква ти, когато ти простят. Човекът на Земята все греши… на този празник амнистия ни се дава!
… Да се разкаем и да помълчим, та прошката душите да пречисти… “
----
След това прочита, че една жена е убита и написва: „ kurvi mrete “.
Има и още, можете да го видите, забавно е. Сами си преценете дали мозъкът на този човек не е на автопилот.
---------------------------------------------
* Mental health in post-communist countries
(World Health Organization Collaborating Centre, Kings College London, Institute of Psychiatry, London SE5 8AF)
Всъщност за цели цивилизации. Оттам идва изразът „ Историята ще съди “. Тоест, когато всичко към този момент свърши и стане история, от дистанцията на времето, тези, които не са били директно забъркани или пострадали в дадени събития, ще могат трезво да съдят за правотата на позициите и решенията. Но…
Но за какво, по дяволите, имаме историята за образец, в случай че по този начин настойчиво се отхвърляме от към този момент научените уроци и се мъчим с тъпото колело и топлата вода още веднъж и още веднъж?
Дали не би трябвало да стигнем до аутопсията, с цел да разбере светът най-сетне какво не ни е наред?
Според вас дали има връзка сред тези две групи вести:
I – „ Мъж умъртви жена си в Ботевград “; „ Ревнивец заби нож в сърцето на жена си в Стара Загора “; „ Жената в Ботевград намушкана в сърцето, мъжът ѝ захапал дулото и се гръмнал “; „ …убиецът на Виола Николова… младото момиче е изтезавано близо час. Удряна е била с винкел и стикове за голф… “
и
II – „ България на челно място в ранглиста за най-нездравословен метод на живот “; (и най-важното:) „ 97-ми сме в класацията на щастливите хора “.
Според мен има връзка, да. Ето къде е ключът към деградацията на едно общество.
По-зле от България в класацията за здравословен живот са единствено Кирибати, Сейнт Лусия и Южна Африка. Замислете се какъв брой страни, в които има геноцид, апетит и ВОЙНА, са пред нас по здравословен живот. В проучването се приказва за три съществени фактора, които ни срутват: кръвно налягане, депресии и алкохол.
Липсата на благополучие и съществуването на неустановеност вървят ръка за ръка с използването на алкохол или опиати, с цел да се притъпи чувството за мъчителна и безизходна действителност, а депресията чука на вратата.
Има или няма излаз?
Вероятно има. Само едно положение на индивида и цивилизацията е непоправимо. Смъртта. Никой към този момент не може да помогне на Робин Уилиямс или да стабилизира Римската империя. Но…
Но е извънредно мъчно и сега сме в положение, близо до комата. Всъщност не е „ близко “, а сме в кома. Както един пациент в кома, по този начин и едно общество в такова неестествено положение, може да разчита единствено на две неща: силата на личния организъм и помощта на лекарите. Тялото се бори, без съзнанието да схваща. Така е и в мащаба „ общество “ – масата е парализирана, а някои единици се борят. Това, което можете да извършите, е ПОНЕ да не им пречите. За подпомагане не дръзвам и да се надявам – все едно да реформираме гробище и да чакаме подпомагане от вътрешната страна.
Вторият фактор – „ помощта на лекарите “, е ясно дефиниран – „ помощ извън “. На всички ни е ясно, нали? Без външна поддръжка, България се оставя на заболяването.
Да забележим какво се споделя в отчета „ Психичното здраве в посткомунистическите страни “*, формиран от Световната здравна организация, Kings College Лондон, Лондонския институт по психиатрия, консултанти и сътрудници.
„ Масивните политически, стопански и обществени промени в Централна и Източна Европа през деветдесетте години на ХХ в. сътвориха условия за неустойчивост и стрес, които се асоциират с притеснителни трендове в здравеопазването…
… нарастване на физическите болести, смъртността и менталните заболявания… в това число високи равнища на самоубийства и смъртност от заболявания, свързани с използването на алкохол и тютюн… “
Нали разбирате за какво приказваме за психологичното здраве на българина и каква е връзката със упоменатите при започване на текста убийства? И не, тук не става дума единствено за тези отявлено лудите, които „ си приказват сами “, а за хора в друга степен на меланхолия, които протягат ръка на различен, съзнателно се изтезават душевен едни други, малтретират се вербално, преследват се действително и виртуално, за да се наранят. Хората с девиантно държание.
В отчета се споделя, че работата на институциите е надалеч от нужното равнище. Реално – в доста от страните съществува законодателство, което се отнася до предварителната защита.
Или с други думи – да се помогне на оня – индивидът Х, преди да е „ разплискал легена “ напълно и да е протегнал ръка на жена си.
Да се помогне също и на нея, преди тя да е станала толкоз разочарована от живота, че (тук не имам предвид никого съответно!) да стартира съзнателно да го нервира, тормози и подтиква към експанзия – за жалост, все по-често следено държание и от двете групи.
Щастливите от живота хора – тези, които не се тревожат за оцеляването си, хората, които са свободни от ПРИДОБИТИ (а не вродени) психологични проблеми, дали демонстрират експанзия? Дали се избиват по този начин всеобщо? Не. Избиват се единствено единиците – напълно сбърканите.
Говорейки за институциите, в отчета се дава за образец Русия, която има признато законодателство за отношение, отнасяне, лекуване, консолидиране на хората с ментални проблеми, НО чиновниците в най-важните и инфарктни места – съдилища, затвори, полицията, заведенията за здравна и обществена защита (сиропиталища, например), НЕ СА ОБУЧЕНИ в духа на новите закони и не ги ползват, също и не могат да наблюдават за използването им. Тоест…
Тоест законодателството все едно го няма.
В отчета България, паралелно с Грузия, Литва и Словения, е дадена като образец за страна, разрастваща законодателство и тактики в вярна посока, НО с действително и на практика лимитирано използване. Отново: съществуването на положителни планове се обезсмисля с тяхното неприлагане.
Говори се за парадокса в това, че пациентът, попадайки под „ грижите “ на дадена институция, която би трябвало да го избави от положението му, то той в действителност губи човешките си права и положението му се утежнява
В отчета се приказва за това, че всеобщо институциите в посткомунистическите страни се опълчват на непознатия опит и не одобряват помощ извън. Или по-скоро видимо одобряват, само че не желаят да следват формулите и положителните практики (погледнете нагоре в текста, където става дума за помощта извън при спасяването на обществото-пациент. Помощта е съзнателно отказана и възпряна).
Заключенията са, че достъп до медикаменти има, само че не и до профилирана помощ, която да е на ниво; институциите не хаят, а чиновниците им не се образоват. Дългата изолираност от Западния свят и неговите постижения са задълбочили непознаването на материята, за похлупак имаме и десетилетната изолираност на пациентите в заведения, отдалечени от очите на елементарния човек, държани там, не с цел да бъдат лекувани, а самоцелно – с цел да бъдат отделени от социалистическото общество. Заключението е, че високото равнище на психологично заболели, нервно заболели и хора с девиантно държание е политическо и обществено завещание на комунизма.
Сега някой незабавно ще скочи да кресне, че по това време не е имало луди. Всъщност имаше, само че ги криеха от нас. Точно като с закононарушенията, само че това е друга тематика.
Има едно доста значимо звено в предварителната защита и то (както неведнъж съм писал) е образоването и образованието. Знанието! В отчета се споделя, че в учебните заведения липсва съответно образование на децата за предварителната защита на менталните болести. И също така се приказва за понижаване на обществената стигма и дискриминацията…
За учебните заведения, образованието и грамотността, въпреки и с много комизъм, стана дума и видяхме, че ситуацията е трагично и то в генерации.
Факт е също и че на нашето общество към момента не му дреме – за понижаване на обществената стигма не може да се приказва. Тук жертвите към момента се срамят, че са жертви.
Ето ви един образец, който мъчно се разказва:
Читател на уеб страницата вижда новината „ Мъж умъртви жена си в Ботевград “ и написва два коментара: „ edna kurva atisa po malko “; „ kurvi mrete “…
Влизаме в профила му и виждаме какво е споделил на 10 март – Сирни заговезни/Прошка. Там е споделил това:
„ Олеква ти, когато си дал прошка. Олеква ти, когато ти простят. Човекът на Земята все греши… на този празник амнистия ни се дава!
… Да се разкаем и да помълчим, та прошката душите да пречисти… “
----
След това прочита, че една жена е убита и написва: „ kurvi mrete “.
Има и още, можете да го видите, забавно е. Сами си преценете дали мозъкът на този човек не е на автопилот.
---------------------------------------------
* Mental health in post-communist countries
(World Health Organization Collaborating Centre, Kings College London, Institute of Psychiatry, London SE5 8AF)
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ