България в 28 минути: какво разказа телевизия АРД на германците
" Най-бедната в Европейски Съюз, само че чудно красива страна: общо взето това е всичко, което знаем за България, а тя въпреки всичко е член на Европейски Съюз. Затова дано научим повече за нея. " Така стартира едно от последните издания на предаването " Aлфа " на немската обществено-правна телевизия АРД. Дължината му е съвсем 30 минути и цялото е отдадено на България - географско разположение, история, политика, стопанска система. Гост в студиото е проф. Улф Брунбауер, австрийски историк, шеф на Института за източни и югоизточноевропейски проучвания към университета в немския град Регенсбург. В диалога с него водещата Биргит Капел се пробва да разбере за какво България е толкоз бедна и има ли вяра за страната - след изборите и след пандемията.
" България не постоянно е била бедна "
" Брутният вътрешен артикул на човек в България е 9,722 $, до момента в който в Германия е 46,473 $. България несъмнено е бедна, хората получават ниски заплати, само че за какво? ", пита водещата. " Роля играят голям брой сложни фактори: първо дано не забравяме, че преди 35 години, в края на 1980-те, в България са живели 9 милиона души, а в този момент - под 7 милиона. Страната е била една от най-индустриализираните в света по време на социализма. Но през 1990-те, при цялостния срив на индустрията, която по този начин и по този начин не би била конкурентоспособна в изискванията на пазарно стопанство, непрозрачната и белязана от корупция приватизация води през 1996 и 1997 до цялостен стопански колапс, включващ и голяма инфлация. Това е дупката, от която потегля развиването на България - доста постепенно и с цената на огромни жертви. В съпоставяне с това време през днешния ден обстановката е доста по-добра, само че наваксването не става бързо. Към това се прибавят и някои политически неточности, вследствие на които в този момент България не изживява такова възобновление, в това число в индустриален проект, каквото виждаме да вземем за пример при северната ѝ съседка Румъния, която през 1990-те беше даже по-бедна ", изяснява проф. Брунбауер.
По-нататък той показва, че и географското разположение играе избрана роля. " Географията е орис, не можеш да си я избереш. България е надалеч от Германия и Австрия, заобиколена е от по-бедни страни. Унгария и Полша да вземем за пример извличат изгоди от близостта си с Германия и Австрия, само че в България липсва сходно съседство. "
" И въпреки всичко: България не постоянно е била бедна ", отбелязва водещата и слага следния въпрос: " Кога е претърпяла подем? ". Проф. Брунбауер дава отговор: " Средностатистическият българин би споделил: в Средновековието, когато е имало огромно българско царство, което е правилно. Трудно е обаче да се види продължителната нишка до през днешния ден. Бихме могли да кажем и друго: че в средата на 19 век при османското господство България претърпява прочут подем, а 20 век е белязан от редица опити за икономическо наваксване, само че те се провалят заради вътрешни неуспехи или заради външни фактори като международните войни. Всяко потомство стартира изначало и стига до една избрана точка, в която се изпада отново в дълбока рецесия и след това се стартира изначало. Всичко това постоянно е обвързвано с радикални политически промени. Затова няма неизменност. През последните 200 години съотношението на благосъстоянието сред България и Германия доста се е трансформирало. "
Младите българи, които натрупат опит на открито
Това, че една страна не се развива изключително добре обаче за някои може да бъде и късмет, акцентира водещата и минава към тематиката за миграцията. Шанс да вземем за пример за младежите, които отпътуват да учат в чужбина, работят там известно време и след това се връщат в родината си с новаторски хрумвания, показва тя. " 23 000 младежи са обърнали тил на България през последните години, само че има и нова наклонност: 11 000 са се завърнали, множеството от тях - с висока подготовка ", излиза наяве от къс репортаж от София, излъчен в предаването. В него АРД среща феновете с 33-годишният Кристиян Митов, който е приключил стопанска система в Дюселдорф и преди пет години е основал туристическа организация в София. Първо разхождал туристи из града с един остарял трабант - в границите на така наречен " комунистически турове ", с които имал огромен триумф. Днес към този момент има шест трабанта и има голям брой сътрудници. Кристиян Митов има към 25 000 клиенти годишно, за него точно България сега е страната, в която си коства да се влага. " В България има доста повече благоприятни условия да започнеш нещо ново, в сравнение с в Германия да вземем за пример ", споделя пред АРД Кристиян. " Например да въведеш тук неща, които в Германия да вземем за пример са от дълго време познати. "
В репортажа, който е сниман преди пандемията, виждаме и 24-годишната Гергана Манолова, която е следвала стопанска система във Виена и в Лондон, а през днешния ден е основен управител на огромен и известен нов софийски ресторант. " Непосредствено откакто приключих висшето си обучение, се върнах назад, защото тук се откри тази опция. Страната предлага прекомерно огромни шансове - те би трябвало да се употребяват, както направих аз. " Гергана обаче признава, че след време може да се реалокира и в друга европейска страна. Защото Европа не е застой, Европа е придвижване, споделя младата жена.
Дали тези завръщащи се младежи са мотив за вяра, пита водещата на предаването. " През последните 20 години България губи огромна част от популацията си. Но напоследък се връщат младежи, научили неща, които могат да приложат в страната си ", споделя проф. Брунбауер. Вярно, пандемията изправи и България пред големи провокации, не знаем по какъв начин ще се развие това, само че въпреки всичко има вяра, счита той. Експертът се връща към позитивния образец с Гергана Манолова и акцентира, че България е една от страните с максимален дял дами на управителни позиция. " Около 42% от мениджърите в страната са дами. Това е похвално. България е измежду първенците в Европа. Това частично е завещание от социализма, когато еманципацията на дамите е била значима политическа цел. А ето пък че през днешния ден доста млади българки учат на открито и след това се връщат се със самочувствие. Не би трябвало да си затваряме очите за това позитивно развиване ", споделя проф. Брунбауер. " Надеждата са точно тези младежи. Повечето към този момент се връщат съсредоточено в София. Но като цяло тези младежи, с изключение на с другите си преимущества, са и доста по-малко склонни да одобряват корупцията. И могат да окажат съответния политически и публичен напън, който в средносрочен проект да докара до такава степен, че напъните, влагани в битката против корупцията, настина да станат по-интензивни - както е в Румъния, където румънците отвън границите на страната и завърналите се от чужбина играят доста значима роля в това отношение. Те са видели какво значи да живееш в страни, ръководени повече или по-малко добре, и не са подготвени да одобряват такива политически елити. "
А корупцията? " Толкова ли е зле в България? "
Към средата на предаването водещата и гостът насочат взор към изборите от април 2021 и към митингите от 2020. В репортаж, излъчен в предаването, се показва, че в центъра на недоволството е министър председателят Борисов. В репортажа публицистите дават думата на Лозан Панов, ръководител на Върховния касационен съд. Той приказва за " система, в която критиците са потискани ". " Главният прокурор не пази хората от бандитите, а тъкмо противоположното ", акцентира Панов.
Водещата пита проф. Брунбауер: " Толкова ли е зле в България? ". А той дава отговор: " Вероятно да. Междувременно там е мъчно да разграничиш действителността от визията за корупция. Това към този момент е политически укор, който всеки употребява против всеки. Всички знаци, като да вземем за пример този на " Трансперънси интернешънъл " сочат, че България е на едно от последните места в Европа по индикатора " битка против корупцията ". В съпоставяне с другите страни, в България напредъкът през последните години е най-малък. Това е обвързвано и с правораздаването, което от една страна е доста политизирано, от друга - отчасти е с ниско качество. Непотизмът и клиентелизмът са необятно публикувани и в правораздаването. То е употребявано от държавното управление, с цел да бори политически врагове. Това са структури, употребявани при социализма, и е мъчно да се освободиш от тях. Въпреки заявените от българските държавни управления през последните 20 години триумфи в битката против корупцията, нещата са си останали значително в областта на реториката. Това е едно от обясненията за какво на всеки няколко години в България се появяват нови партии, които дават обещание да се оправят с корупцията, а когато поемат отговорността за ръководството, по този начин и не го вършат ".
Защо Европейски Съюз не се намесва?
Логичен оттова нататък е въпросът: " Защо не се намесва Европейски Съюз? Защото не може? ", пита водещата. " Може, само че това не е елементарно ", споделя проф. Брунбауер. " България никога не би могла да бъде наречена " черна овца ", що се отнася до нарушаването на главните европейски права - по този начин биха могли да бъдат избрани други страни членки. Ситуацията в България обаче е удостоверение и за един тип неуспех на Брюксел - защото механизмът на корупцията се поддържа и посредством средствата, получавани по линия на кохезионните фондове. И в действителност тъкмо за разпределението на тези европейски пари става дума, за достъпа до тях. Кранчето за парите би могло да се спре, единствено че какво би се случило тогава - ще пострадат най-много елементарните жители в България. А Бойко Борисов, който е в оставка, е занаятчия на политическото оцеляване. Той е извънредно сръчен - правилен на немската канцлерка, придържа се към правилата на европейската политика. При неговото ръководство България прави това, което вършат огромните европейски страни, рядко има лична позиция. Така ръководещите съумяват да избегнат прекомерно детайлното взиране в обстановката в България. "
Слави Трифонов - " нещо като немския Щефан Рааб "
По-нататък проф. Брунбауер показва, че огромната изненада на последните избори е бил Слави Трифонов. За немската аудитория той изяснява, че Трифонов е шоумен, създател на една " партия със необичайно име ". Експертът превежда името на " ИТН " на немски ( " Es gibt so ein Volk " ) и показва, че Трифонов е нещо като немския Щефан Рааб (бел.ред. Рааб дълги години беше водещ на вечерно шоу, а след това и продуцент на най-различни развлекателни формати).
" Впечатлена съм от триумфа на Слави, само че се колебая, че той доста ще се разграничава от Борисов ", споделя българска избирателка в третия къс репортаж, излъчен в предаването. В тази връзка Улф Брунбауер разяснява, че " в политически и в идеологически проект разликите сред партиите в България са релативно дребни ". " Ако се погледнат стратегиите им, всички дават обещание съвсем едно и също - най-вече баналности (...) И когато вземат ръководството, още веднъж си наподобяват - загрижени са главно за личните си придобивки. "
А какво да чакаме оттук насетне?
Професор Брунбауер не изключва и вероятността от връщане на Борисов на власт на идващите избори. " Това към този момент се е случвало един път, за какво да не се случи още веднъж - в случай че се окаже, че протестните партии не са в положение да образуват държавно управление? "
Как ще се развива България оттук насетне? С този въпрос приключва 28-минутното предаване. " Нека първо да изчакаме да завърши пандемията. Аз съм оптимист. Има толкоз доста хора, които желаят да трансформират България към по-добро (...) Има воля, има очаквания. И в случай че се намерят хора, които да слагат преди всичко ползите на страната си, ще има и опция за същностни промени. А това са: превъзмогване на главния проблем - корупцията, само че и промени в данъчното законодателство, което е извънредно регресивно, промени в обществената политика, каквато съвсем не съществува. Инвестиции на страната в обществената инфраструктура и в образованието съвсем няма. Там бих почнал ", предлага историкът.
" България не постоянно е била бедна "
" Брутният вътрешен артикул на човек в България е 9,722 $, до момента в който в Германия е 46,473 $. България несъмнено е бедна, хората получават ниски заплати, само че за какво? ", пита водещата. " Роля играят голям брой сложни фактори: първо дано не забравяме, че преди 35 години, в края на 1980-те, в България са живели 9 милиона души, а в този момент - под 7 милиона. Страната е била една от най-индустриализираните в света по време на социализма. Но през 1990-те, при цялостния срив на индустрията, която по този начин и по този начин не би била конкурентоспособна в изискванията на пазарно стопанство, непрозрачната и белязана от корупция приватизация води през 1996 и 1997 до цялостен стопански колапс, включващ и голяма инфлация. Това е дупката, от която потегля развиването на България - доста постепенно и с цената на огромни жертви. В съпоставяне с това време през днешния ден обстановката е доста по-добра, само че наваксването не става бързо. Към това се прибавят и някои политически неточности, вследствие на които в този момент България не изживява такова възобновление, в това число в индустриален проект, каквото виждаме да вземем за пример при северната ѝ съседка Румъния, която през 1990-те беше даже по-бедна ", изяснява проф. Брунбауер.
По-нататък той показва, че и географското разположение играе избрана роля. " Географията е орис, не можеш да си я избереш. България е надалеч от Германия и Австрия, заобиколена е от по-бедни страни. Унгария и Полша да вземем за пример извличат изгоди от близостта си с Германия и Австрия, само че в България липсва сходно съседство. "
" И въпреки всичко: България не постоянно е била бедна ", отбелязва водещата и слага следния въпрос: " Кога е претърпяла подем? ". Проф. Брунбауер дава отговор: " Средностатистическият българин би споделил: в Средновековието, когато е имало огромно българско царство, което е правилно. Трудно е обаче да се види продължителната нишка до през днешния ден. Бихме могли да кажем и друго: че в средата на 19 век при османското господство България претърпява прочут подем, а 20 век е белязан от редица опити за икономическо наваксване, само че те се провалят заради вътрешни неуспехи или заради външни фактори като международните войни. Всяко потомство стартира изначало и стига до една избрана точка, в която се изпада отново в дълбока рецесия и след това се стартира изначало. Всичко това постоянно е обвързвано с радикални политически промени. Затова няма неизменност. През последните 200 години съотношението на благосъстоянието сред България и Германия доста се е трансформирало. "
Младите българи, които натрупат опит на открито
Това, че една страна не се развива изключително добре обаче за някои може да бъде и късмет, акцентира водещата и минава към тематиката за миграцията. Шанс да вземем за пример за младежите, които отпътуват да учат в чужбина, работят там известно време и след това се връщат в родината си с новаторски хрумвания, показва тя. " 23 000 младежи са обърнали тил на България през последните години, само че има и нова наклонност: 11 000 са се завърнали, множеството от тях - с висока подготовка ", излиза наяве от къс репортаж от София, излъчен в предаването. В него АРД среща феновете с 33-годишният Кристиян Митов, който е приключил стопанска система в Дюселдорф и преди пет години е основал туристическа организация в София. Първо разхождал туристи из града с един остарял трабант - в границите на така наречен " комунистически турове ", с които имал огромен триумф. Днес към този момент има шест трабанта и има голям брой сътрудници. Кристиян Митов има към 25 000 клиенти годишно, за него точно България сега е страната, в която си коства да се влага. " В България има доста повече благоприятни условия да започнеш нещо ново, в сравнение с в Германия да вземем за пример ", споделя пред АРД Кристиян. " Например да въведеш тук неща, които в Германия да вземем за пример са от дълго време познати. "
В репортажа, който е сниман преди пандемията, виждаме и 24-годишната Гергана Манолова, която е следвала стопанска система във Виена и в Лондон, а през днешния ден е основен управител на огромен и известен нов софийски ресторант. " Непосредствено откакто приключих висшето си обучение, се върнах назад, защото тук се откри тази опция. Страната предлага прекомерно огромни шансове - те би трябвало да се употребяват, както направих аз. " Гергана обаче признава, че след време може да се реалокира и в друга европейска страна. Защото Европа не е застой, Европа е придвижване, споделя младата жена.
Дали тези завръщащи се младежи са мотив за вяра, пита водещата на предаването. " През последните 20 години България губи огромна част от популацията си. Но напоследък се връщат младежи, научили неща, които могат да приложат в страната си ", споделя проф. Брунбауер. Вярно, пандемията изправи и България пред големи провокации, не знаем по какъв начин ще се развие това, само че въпреки всичко има вяра, счита той. Експертът се връща към позитивния образец с Гергана Манолова и акцентира, че България е една от страните с максимален дял дами на управителни позиция. " Около 42% от мениджърите в страната са дами. Това е похвално. България е измежду първенците в Европа. Това частично е завещание от социализма, когато еманципацията на дамите е била значима политическа цел. А ето пък че през днешния ден доста млади българки учат на открито и след това се връщат се със самочувствие. Не би трябвало да си затваряме очите за това позитивно развиване ", споделя проф. Брунбауер. " Надеждата са точно тези младежи. Повечето към този момент се връщат съсредоточено в София. Но като цяло тези младежи, с изключение на с другите си преимущества, са и доста по-малко склонни да одобряват корупцията. И могат да окажат съответния политически и публичен напън, който в средносрочен проект да докара до такава степен, че напъните, влагани в битката против корупцията, настина да станат по-интензивни - както е в Румъния, където румънците отвън границите на страната и завърналите се от чужбина играят доста значима роля в това отношение. Те са видели какво значи да живееш в страни, ръководени повече или по-малко добре, и не са подготвени да одобряват такива политически елити. "
А корупцията? " Толкова ли е зле в България? "
Към средата на предаването водещата и гостът насочат взор към изборите от април 2021 и към митингите от 2020. В репортаж, излъчен в предаването, се показва, че в центъра на недоволството е министър председателят Борисов. В репортажа публицистите дават думата на Лозан Панов, ръководител на Върховния касационен съд. Той приказва за " система, в която критиците са потискани ". " Главният прокурор не пази хората от бандитите, а тъкмо противоположното ", акцентира Панов.
Водещата пита проф. Брунбауер: " Толкова ли е зле в България? ". А той дава отговор: " Вероятно да. Междувременно там е мъчно да разграничиш действителността от визията за корупция. Това към този момент е политически укор, който всеки употребява против всеки. Всички знаци, като да вземем за пример този на " Трансперънси интернешънъл " сочат, че България е на едно от последните места в Европа по индикатора " битка против корупцията ". В съпоставяне с другите страни, в България напредъкът през последните години е най-малък. Това е обвързвано и с правораздаването, което от една страна е доста политизирано, от друга - отчасти е с ниско качество. Непотизмът и клиентелизмът са необятно публикувани и в правораздаването. То е употребявано от държавното управление, с цел да бори политически врагове. Това са структури, употребявани при социализма, и е мъчно да се освободиш от тях. Въпреки заявените от българските държавни управления през последните 20 години триумфи в битката против корупцията, нещата са си останали значително в областта на реториката. Това е едно от обясненията за какво на всеки няколко години в България се появяват нови партии, които дават обещание да се оправят с корупцията, а когато поемат отговорността за ръководството, по този начин и не го вършат ".
Защо Европейски Съюз не се намесва?
Логичен оттова нататък е въпросът: " Защо не се намесва Европейски Съюз? Защото не може? ", пита водещата. " Може, само че това не е елементарно ", споделя проф. Брунбауер. " България никога не би могла да бъде наречена " черна овца ", що се отнася до нарушаването на главните европейски права - по този начин биха могли да бъдат избрани други страни членки. Ситуацията в България обаче е удостоверение и за един тип неуспех на Брюксел - защото механизмът на корупцията се поддържа и посредством средствата, получавани по линия на кохезионните фондове. И в действителност тъкмо за разпределението на тези европейски пари става дума, за достъпа до тях. Кранчето за парите би могло да се спре, единствено че какво би се случило тогава - ще пострадат най-много елементарните жители в България. А Бойко Борисов, който е в оставка, е занаятчия на политическото оцеляване. Той е извънредно сръчен - правилен на немската канцлерка, придържа се към правилата на европейската политика. При неговото ръководство България прави това, което вършат огромните европейски страни, рядко има лична позиция. Така ръководещите съумяват да избегнат прекомерно детайлното взиране в обстановката в България. "
Слави Трифонов - " нещо като немския Щефан Рааб "
По-нататък проф. Брунбауер показва, че огромната изненада на последните избори е бил Слави Трифонов. За немската аудитория той изяснява, че Трифонов е шоумен, създател на една " партия със необичайно име ". Експертът превежда името на " ИТН " на немски ( " Es gibt so ein Volk " ) и показва, че Трифонов е нещо като немския Щефан Рааб (бел.ред. Рааб дълги години беше водещ на вечерно шоу, а след това и продуцент на най-различни развлекателни формати).
" Впечатлена съм от триумфа на Слави, само че се колебая, че той доста ще се разграничава от Борисов ", споделя българска избирателка в третия къс репортаж, излъчен в предаването. В тази връзка Улф Брунбауер разяснява, че " в политически и в идеологически проект разликите сред партиите в България са релативно дребни ". " Ако се погледнат стратегиите им, всички дават обещание съвсем едно и също - най-вече баналности (...) И когато вземат ръководството, още веднъж си наподобяват - загрижени са главно за личните си придобивки. "
А какво да чакаме оттук насетне?
Професор Брунбауер не изключва и вероятността от връщане на Борисов на власт на идващите избори. " Това към този момент се е случвало един път, за какво да не се случи още веднъж - в случай че се окаже, че протестните партии не са в положение да образуват държавно управление? "
Как ще се развива България оттук насетне? С този въпрос приключва 28-минутното предаване. " Нека първо да изчакаме да завърши пандемията. Аз съм оптимист. Има толкоз доста хора, които желаят да трансформират България към по-добро (...) Има воля, има очаквания. И в случай че се намерят хора, които да слагат преди всичко ползите на страната си, ще има и опция за същностни промени. А това са: превъзмогване на главния проблем - корупцията, само че и промени в данъчното законодателство, което е извънредно регресивно, промени в обществената политика, каквато съвсем не съществува. Инвестиции на страната в обществената инфраструктура и в образованието съвсем няма. Там бих почнал ", предлага историкът.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ