6 причини да се влюбваме в неподходящи хора
Най-бързият и най-достъпен метод да съсипете живота си е да влезете в сериозна връзка с неверния човек. С минимални старания и без патогенен блян за страдалчество след 10 години, вместо фамилно благополучие, очаквайте лист с мъчителни странични резултати, като отчаяние в любовта, срив на кариерните упоритости, финансова неустойчивост, правосъдни разногласия за родителските права и нервно безсилие.
Малко хора съумяват да намерят верния сътрудник в живота си от раз - по-голямата част от възрастното население на планетата не може да се оправи с тази видимо инстинктивна задача. И не тъй като са глупави или наивни, а тъй като са психически травмирани.
На първо място, обективната преценка е затруднена от обстоятелството, че ние не сме имали опция да направляваме протичащото се в детството ни, а то е определящо за връзките ни в зрелост.. Не може да се чака , че необичано дете, възпитано с рецензии и команди, в бъдеще ще може да открие оня съразмерен сътрудник, с който личността му ще бъде разкрита повече от всеки път, а животът ще бъде кондензиран с позитивни страсти.
Ето шест съществени аргументи, които ни пречат да създадем верния избор. Обърнете им внимание и овладейте главната просвета за щастливите взаимоотношения - научете се да се отнасяте добре със себе си.
1. СТРАХ ДА НЕ ПРОПУСНЕМ ВЪЗМОЖНОСТ
Това, което отличава прочувствено травмираните хора от тези, чиито родители не са били безразлични към тях или не са ги направлявали прекомерно доста, не е преследването на неверните претенденти (те са на всички места и постоянно външно неустоими), а неспособността да се виждат проблемите и да се покаже увереност в точния момент. Трудното детство води до безкрайна вдървеност. Толкова желаеме да бъдем обичани по някакъв метод и сме доста уплашени, че сме пропуснали този късмет и в никакъв случай няма да дочакаме идващия.
2. НЕУМЕНИЕ ДА ОБИЧАМЕ СЕБЕ СИ
Липсата на обич към самите нас води до това, че ние по този начин и не се научаваме да обичаме същински и ставаме жертви на несъответствуващи сътрудници. Когато мъжът ни заблуждава, манипулира, искрено ни се подиграва, подценява ни, не ни подарява с деликатност, извинява се, а след това прави същото, ние просто не реагираме съответно – да станем и да си тръгнем. Вместо това сме уверени, че виновността е в нас и се чудим какво да създадем, с цел да не предизвикваме повече такова държание, по какъв начин да не го разстройваме в бъдеще.
Миналото ни е дарило с пагубна накърнимост, съпроводена от способността да подценяваме възприятията си и да се доверяваме на другите до степен на доверчивост. Може да отнеме десетилетие, до момента в който такива като нас осъзнаят това, което други схващат за секунди: този човек не си заслужава.
Малко хора съумяват да намерят верния сътрудник в живота си от раз - по-голямата част от възрастното население на планетата не може да се оправи с тази видимо инстинктивна задача. И не тъй като са глупави или наивни, а тъй като са психически травмирани.
На първо място, обективната преценка е затруднена от обстоятелството, че ние не сме имали опция да направляваме протичащото се в детството ни, а то е определящо за връзките ни в зрелост.. Не може да се чака , че необичано дете, възпитано с рецензии и команди, в бъдеще ще може да открие оня съразмерен сътрудник, с който личността му ще бъде разкрита повече от всеки път, а животът ще бъде кондензиран с позитивни страсти.
Ето шест съществени аргументи, които ни пречат да създадем верния избор. Обърнете им внимание и овладейте главната просвета за щастливите взаимоотношения - научете се да се отнасяте добре със себе си.
1. СТРАХ ДА НЕ ПРОПУСНЕМ ВЪЗМОЖНОСТ
Това, което отличава прочувствено травмираните хора от тези, чиито родители не са били безразлични към тях или не са ги направлявали прекомерно доста, не е преследването на неверните претенденти (те са на всички места и постоянно външно неустоими), а неспособността да се виждат проблемите и да се покаже увереност в точния момент. Трудното детство води до безкрайна вдървеност. Толкова желаеме да бъдем обичани по някакъв метод и сме доста уплашени, че сме пропуснали този късмет и в никакъв случай няма да дочакаме идващия.
2. НЕУМЕНИЕ ДА ОБИЧАМЕ СЕБЕ СИ
Липсата на обич към самите нас води до това, че ние по този начин и не се научаваме да обичаме същински и ставаме жертви на несъответствуващи сътрудници. Когато мъжът ни заблуждава, манипулира, искрено ни се подиграва, подценява ни, не ни подарява с деликатност, извинява се, а след това прави същото, ние просто не реагираме съответно – да станем и да си тръгнем. Вместо това сме уверени, че виновността е в нас и се чудим какво да създадем, с цел да не предизвикваме повече такова държание, по какъв начин да не го разстройваме в бъдеще.
Миналото ни е дарило с пагубна накърнимост, съпроводена от способността да подценяваме възприятията си и да се доверяваме на другите до степен на доверчивост. Може да отнеме десетилетие, до момента в който такива като нас осъзнаят това, което други схващат за секунди: този човек не си заслужава.
Източник: elle.bg
КОМЕНТАРИ