Ген. Владимир Козлов, зам.-директор на Федералната агенция по печат и масови комуникация в Русия, пред „Труд“: Журналистите стават неволни съюзници на терористите
Навремето подготовката на един войник за „ Вимпел “ струваше по-скъпо от тази на космонавт
Наричат го живата легенда в разузнаването на Русия. Ген. Владимир Козлов беше измежду най-впечатляващите участници на завършилата в София XIII-та годишна интернационална конференция „ Тероризъм и електронни медии ”. Организатор на събитието е Международната академия за телевизия и радио (IATR) с поддръжката на съветската Федерална организация по щемпел и всеобщи връзки. Разговаряме с ген. Козлов за какво един първокласен войник оставя бойното оръжие и взема другото – на всеобщите връзки.
– Ген. Козлов, вярно е да се обърна към Вас по този начин, нали?
– Заместник-председател съм на Руската федерална организация за преса и всеобщи връзки. Но, да – през целия си живот съм служил в специфичните подразделения. И поначало се борих с тероризма с оръжие в ръка в задоволително известната в Русия група „ Алфа “, а сега съм на идеологическия фронт в ролята на заместител ръководител на организацията за преса и всеобщи връзки на Руската федерация.
– На кой терен е по-тежко?
– Може би на настоящия. Защото, ето – една от безконечните тематики на нашата конференция е, къде е границата при терористични актове, която публицистите при предаването на настоящата информация за даден случай, не трябва да минават. Трудно се намира тази граница, а в случай че се престъпи, то публицистите стават оръжие за агитация на терористите.
– Защо?
– Ще ви дам два образеца. През 1994-1995 година съвсем всяка седмица в Кавказките курорти, известни с лековитите си минерални води, се случваха терористични актове. Залавяни бяха самолети, вертолети, рейсове. И в една от интервенциите първото искане на терористите беше да им бъде възложен достъп до радиото. Защото посредством него те щяха да получават информация в действително време, само че и техните претенции да доближават до всички. Без достъп до медия терористът не съществува. Смисълът от дейностите му го няма, разбирате ли? И различен образец – през 2002 година с „ Норд Ост “(Почти тридневна заложническа драма в Театрален център на Дубровка, където пред близо 800 души аудитория се играе мюзикълът „ Норд Ост “. Терористите блокират салона и взимат за заложници феновете, като минират постройката. Освобождаването на заложниците е наречено „ блестяща интервенция “, б.р.). Тогава телевизионният канал НТВ предаваше онлайн придвижването на спецчастите, които целяха освобождението на заложниците. И терористите виждаха цялата картина към разположението на отрядите ни в действително време. След този случай се наложи да изготвим декларация и съветските средства за всеобща информация я одобриха и я подписаха. Днес този проблем е към този момент интернационален и по тази причина го обсъждаме с представители на медиите от толкоз доста страни и тук, в София. Бих желал да отбележа, че се натъкнахме на забавен феномен. Обективно, терористичните актове в Европа понижават. Ако оставим отвън скоби проблемите от Близкия изток и Африка, където умират хиляди хора, то в Европа съгласно формалната статистика (показва таблица с години и жертви на терористични офанзиви, б.а.), от 1970 до 1988 година жертвите на терористичните актове в Европа са над 4800 души. От 1993 до 2007 година починалите са към 1200 души. Количеството на терористичните актове понижава, само че суматохата, страхът и ужасът порастват.
– Как да си разбираем този абсурд?
– Бих обособил две аргументи – първата е, че по-рано тероризмът беше едно по-друго разбиране. В него се включваха обекти и субекти на терористичните офанзиви. Обектите бяха основно политици, представители на полицейски, военни елементи, изобщо хора от така наречен властови институции. А субектите бяха терористични групи като Ирландската републиканска войска (ИРА), Червените бригади (Червените бригади, Brigate Rosse, или единствено BR – италианска крайнолява терористична организация, б.р.), ЕТА – баските сапаратисти и т. н. Сега обаче ситуацията е друго. На процедура всеки човек към този момент може да стане обект на терористични офанзиви. И всеки може да стане индивид на тероризма. А втората причина съгласно мен е, че обществото е доста по-развито в осведомително отношение.
– Имате поради обществените мрежи и навлизането на интернет в всекидневието на хората?
– От една страна са електронните средства за всеобща информация като малкия екран и радиото и стигнем до интернет и развиването на обществените мрежи като Facebook, Туитър, видео каналите… Днес може даже да не се вербува обещано лице, с цел да стане терорист. Чрез елементарна връзка в обществените мрежи и способи за връзка обещано лице може да получи инструктаж по какъв начин да извърши терористичен акт. На актуалните терористи не им трябват бомби, револвери – към този момент им е задоволително хладно оръжие или просто един камион или бус. И видяхте, че даже нашите руснаци, които не се плашат по принцип елементарно – и те започнаха да си мислят дали да възнамеряват туристическо пътешестване до Париж или Лондон.
– Или в Ница?
– Да, или в Ница. Не е елементарно да се противостои на тероризма, който се популяризира в обществените мрежи. Едната тематика от конференцията ни в София бе тъкмо тази. Вчера Леонид Млечин – известният наш публицист, историк, даде следния образец, който беше смешка, само че в действителност звучи съществено: Събират се двама простаци, стартират да си приказват нелепости и да се убеждават взаимно в тях. Естествено, и двамата си мислят, че казаното от тях е неоспорим факт. Но се появяват още 4 като тях, след това още 10, 100… и по този начин стотици необразовани хора стартират да повтарят погрешното. Понеже в един миг тези хора стават доста, естествено е да си мислят, че са прави. Как да се спре това? Как човек да знае кой в интернет приказва истината и кой приказва откровени нелепости. Проблемът още търси своето решение и на откриването на XIII-та интернационална конференция имаше още веднъж голям интерес – шестима посланици, президентът на Хърватска Стипе Месич (2000-2010 година), повече от 120 участници.
– Беше подложен въпросът за кодекс на публицистите, който да даде някаква рамка на отразяването на терористични актове Възможно ли е да бъде основан подобен и каква е задачата му?
– Обсъжданията са сложни. Отново беше издигнат въпросът измежду участниците: „ А какво е тероризъм? “ Навремето създадохме цяла комисия, която да даде определение. Но понятието „ тероризъм “ към този момент е доста политизирано и няма по какъв начин да му се даде еднопосочно определение. За едни Ясер Арафат е герой за независимост, само че за други – той е терорист №1. Със Сирия може да се даде същият образец. За себе си имам определението, че тероризмът е деяние посредством мощ,за да се принуди дадена страна да направи нещо, което е преференциално за терористите.
– Имаше и огромен брой отчети за киберсигурността – по какъв начин се подсигурява тя?
– Изключително мъчно. В Русия имаме даже държавна група, която се занимава с този проблем. Аз самият съм член на тази група. Може би знаете за зачестилите случаи на анонимни телефонни позвънявания в Русия през последните седмици. Това са позвънявания, че в дадена постройка има сложени взривни устройства. Почти един трилион рубли са изхарчени за евакуация на хората в тези здания, поради прекъсване на произвеждане в предприятия или на продажбите в търговски центрове. До момента е ясно, че това са киберпрестъпници, които и употребяват за задачата специфична стратегия. Но отново все още не може да се стигне до тях. И за жалост се случва постоянно оръжието на офанзивата да е по-напред. Но когато службите желаят да наложат мониторинг над интернет, демократични организации стартират със виковете за свободата на словото и правата на индивида. Твърде е тънка границата, само че доста обвинявания са безусловно безпочвени. Съединени американски щати настояват, че Русия се е намесила в президентските им избори посредством хакерски атаки. Но дайте обстоятелства – няма такива. В кибервойната се употребява даже това, което го няма.
– А къде слагате линията, която публицистите не би трябвало да престъпват, съобщавайки и отразявайки терористична офанзива?
– Споменах ви казусът „ Норд Ост “, когато НТВ показваше всяка стъпка на спецгрупите „ Алфа “ и „ Вимпел “. Терористите тогава имаха цялата информация за дейностите на службите по малкия екран. И де факто от предаващи информация, публицистите се трансформират несъзнателно в съдружници на терористите.
– Какво имате поради под казуса с „ героизирането на терористите “?
– Знаете какво съставлява Стокхолмският синдром, нали?
– Да.
– Е, така наречен героизиране на терористите и Стокхолмският синдром са плодове от едно и също дърво. В една заложническа рецесия идва миг, когато заложниците стартират да имат по-голяма връзка с терористите, в сравнение с с тези, които ги освобождават. И представянето на терористите като борци за хрумвания и права ги трансформира в герои.
– Ще се върна на образеца Ви за оръжията на нападението и защитата – какво оръжие държат службите във връзка с киберсигурността – на отбрана или на нахлуване?
– Руските специфични сили постоянно са имали емблемата щит и нож – оръжието за отбрана и оръжието за нападението.
– Тероризмът не признава граници – по какъв начин тогава би трябвало да се развиват взаимоотношенията сред службите за сигурност по света?
– Правилно отбелязвате, че тероризмът не признава граници. Международното съдействие е наложително сред обособените служби. Ето, Съединени американски щати основават от време на време обстановки, когато съдействието става невероятно сред страните – да вземем за пример сред Русия и Запада.
– Вие сте работил и на територията на България, нали по този начин?
– Да, преди време имахме взаимни учения с българските разследващите служби. Бил съм до Варна.
– За коя година говорите за това взаимно образование с нашето разузнаване?
(Смее се) – Вече съм на възраст и не помня. Но беше още по времето на Съюз на съветските социалистически републики. Имахме взаимна руско-българска група, която носеше името „ Шипка “.
– Периодично излизат информации за нараснала заплаха от терористични офанзиви на остарелия континент – в каква обстановка е България?
– Всяка страна може да бъде обект на офанзива и България не е изключение. Вие имате извънредно тежката задача да опазвате границите си. Ще ви дам образец, по какъв начин предходната година в Русия терористичните актове са намалели с 18 %. Но въпреки това, единствено на границата са хванати близо 900 лица, в съмнение, че са терористи. Те са хванати с оръжие и не можем да кажем незабавно, че са терористи, само че по отношение на тях текат правосъдни следствия. А какъв брой не са хванати? Това са хора, които идват от зони на военни дейности. По-правило, по-големите страни „ притеглят “ повече терористите, тъй като се получава по-голям международен отзив.
– А поради, че страната ни ще поеме Председателството на Съвета на Европейски Съюз?
– Именно – ползата на терористите към страната ви ще се усили.
– Говорейки за държанието на медиите – по какъв начин оценявате предния ми въпрос за Председателството и заплахата от терористични офанзиви, който самичък по себе си внушава известна неустановеност у хората?
– Много сложен въпрос. Когато споменем, че някъде е нападнат аероплан, незабавно може да бъде нападнат и различен.
– Кое подсигурява триумф при една антитерористична акция?
– Подготовката на момчетата, едновременните дейности и внезапността. „ Вимпел “ беше поделение, предопределено за деяние отвън рамките на Съветския съюз. Навремето подготовката на един офицер от „ Вимпел “ струваше по-скъпо в сравнение с тази на един космонавт. Трудно е да съчетаеш в един човек бойните и оперативните качества.
– На финала на диалога ни – кои от разпоредбите на „ Алфа “ бихте предложили на медиите, на репортерите и фотографите като държание? Кажете три, използвани и за нас.
– Не предавайте онлайн терористи и не им давайте преимущество. Второ – не правете изявление с терористи. И трето – не показвайте роднините на терористите.
Нашият посетител
Владимир Козлов е военачалник от специфичните служби на Руската федерация, награден с медал „ За военни заслуги ”, почетен медал „ 65 години от Победата във Великата отечествена война 1941-45г. ” и други. Ръководил е спецотрядите „ Вимпел ” и „ Алфа ”. Участвал е в няколко войни и в десетки антитерористични акции в Русия и зад граница. В момента е зам.-директор на Федералната организация по щемпел и всеобщи връзка в Русия.
Наричат го живата легенда в разузнаването на Русия. Ген. Владимир Козлов беше измежду най-впечатляващите участници на завършилата в София XIII-та годишна интернационална конференция „ Тероризъм и електронни медии ”. Организатор на събитието е Международната академия за телевизия и радио (IATR) с поддръжката на съветската Федерална организация по щемпел и всеобщи връзки. Разговаряме с ген. Козлов за какво един първокласен войник оставя бойното оръжие и взема другото – на всеобщите връзки.
– Ген. Козлов, вярно е да се обърна към Вас по този начин, нали?
– Заместник-председател съм на Руската федерална организация за преса и всеобщи връзки. Но, да – през целия си живот съм служил в специфичните подразделения. И поначало се борих с тероризма с оръжие в ръка в задоволително известната в Русия група „ Алфа “, а сега съм на идеологическия фронт в ролята на заместител ръководител на организацията за преса и всеобщи връзки на Руската федерация.
– На кой терен е по-тежко?
– Може би на настоящия. Защото, ето – една от безконечните тематики на нашата конференция е, къде е границата при терористични актове, която публицистите при предаването на настоящата информация за даден случай, не трябва да минават. Трудно се намира тази граница, а в случай че се престъпи, то публицистите стават оръжие за агитация на терористите.
– Защо?
– Ще ви дам два образеца. През 1994-1995 година съвсем всяка седмица в Кавказките курорти, известни с лековитите си минерални води, се случваха терористични актове. Залавяни бяха самолети, вертолети, рейсове. И в една от интервенциите първото искане на терористите беше да им бъде възложен достъп до радиото. Защото посредством него те щяха да получават информация в действително време, само че и техните претенции да доближават до всички. Без достъп до медия терористът не съществува. Смисълът от дейностите му го няма, разбирате ли? И различен образец – през 2002 година с „ Норд Ост “(Почти тридневна заложническа драма в Театрален център на Дубровка, където пред близо 800 души аудитория се играе мюзикълът „ Норд Ост “. Терористите блокират салона и взимат за заложници феновете, като минират постройката. Освобождаването на заложниците е наречено „ блестяща интервенция “, б.р.). Тогава телевизионният канал НТВ предаваше онлайн придвижването на спецчастите, които целяха освобождението на заложниците. И терористите виждаха цялата картина към разположението на отрядите ни в действително време. След този случай се наложи да изготвим декларация и съветските средства за всеобща информация я одобриха и я подписаха. Днес този проблем е към този момент интернационален и по тази причина го обсъждаме с представители на медиите от толкоз доста страни и тук, в София. Бих желал да отбележа, че се натъкнахме на забавен феномен. Обективно, терористичните актове в Европа понижават. Ако оставим отвън скоби проблемите от Близкия изток и Африка, където умират хиляди хора, то в Европа съгласно формалната статистика (показва таблица с години и жертви на терористични офанзиви, б.а.), от 1970 до 1988 година жертвите на терористичните актове в Европа са над 4800 души. От 1993 до 2007 година починалите са към 1200 души. Количеството на терористичните актове понижава, само че суматохата, страхът и ужасът порастват.
– Как да си разбираем този абсурд?
– Бих обособил две аргументи – първата е, че по-рано тероризмът беше едно по-друго разбиране. В него се включваха обекти и субекти на терористичните офанзиви. Обектите бяха основно политици, представители на полицейски, военни елементи, изобщо хора от така наречен властови институции. А субектите бяха терористични групи като Ирландската републиканска войска (ИРА), Червените бригади (Червените бригади, Brigate Rosse, или единствено BR – италианска крайнолява терористична организация, б.р.), ЕТА – баските сапаратисти и т. н. Сега обаче ситуацията е друго. На процедура всеки човек към този момент може да стане обект на терористични офанзиви. И всеки може да стане индивид на тероризма. А втората причина съгласно мен е, че обществото е доста по-развито в осведомително отношение.
– Имате поради обществените мрежи и навлизането на интернет в всекидневието на хората?
– От една страна са електронните средства за всеобща информация като малкия екран и радиото и стигнем до интернет и развиването на обществените мрежи като Facebook, Туитър, видео каналите… Днес може даже да не се вербува обещано лице, с цел да стане терорист. Чрез елементарна връзка в обществените мрежи и способи за връзка обещано лице може да получи инструктаж по какъв начин да извърши терористичен акт. На актуалните терористи не им трябват бомби, револвери – към този момент им е задоволително хладно оръжие или просто един камион или бус. И видяхте, че даже нашите руснаци, които не се плашат по принцип елементарно – и те започнаха да си мислят дали да възнамеряват туристическо пътешестване до Париж или Лондон.
– Или в Ница?
– Да, или в Ница. Не е елементарно да се противостои на тероризма, който се популяризира в обществените мрежи. Едната тематика от конференцията ни в София бе тъкмо тази. Вчера Леонид Млечин – известният наш публицист, историк, даде следния образец, който беше смешка, само че в действителност звучи съществено: Събират се двама простаци, стартират да си приказват нелепости и да се убеждават взаимно в тях. Естествено, и двамата си мислят, че казаното от тях е неоспорим факт. Но се появяват още 4 като тях, след това още 10, 100… и по този начин стотици необразовани хора стартират да повтарят погрешното. Понеже в един миг тези хора стават доста, естествено е да си мислят, че са прави. Как да се спре това? Как човек да знае кой в интернет приказва истината и кой приказва откровени нелепости. Проблемът още търси своето решение и на откриването на XIII-та интернационална конференция имаше още веднъж голям интерес – шестима посланици, президентът на Хърватска Стипе Месич (2000-2010 година), повече от 120 участници.
– Беше подложен въпросът за кодекс на публицистите, който да даде някаква рамка на отразяването на терористични актове Възможно ли е да бъде основан подобен и каква е задачата му?
– Обсъжданията са сложни. Отново беше издигнат въпросът измежду участниците: „ А какво е тероризъм? “ Навремето създадохме цяла комисия, която да даде определение. Но понятието „ тероризъм “ към този момент е доста политизирано и няма по какъв начин да му се даде еднопосочно определение. За едни Ясер Арафат е герой за независимост, само че за други – той е терорист №1. Със Сирия може да се даде същият образец. За себе си имам определението, че тероризмът е деяние посредством мощ,за да се принуди дадена страна да направи нещо, което е преференциално за терористите.
– Имаше и огромен брой отчети за киберсигурността – по какъв начин се подсигурява тя?
– Изключително мъчно. В Русия имаме даже държавна група, която се занимава с този проблем. Аз самият съм член на тази група. Може би знаете за зачестилите случаи на анонимни телефонни позвънявания в Русия през последните седмици. Това са позвънявания, че в дадена постройка има сложени взривни устройства. Почти един трилион рубли са изхарчени за евакуация на хората в тези здания, поради прекъсване на произвеждане в предприятия или на продажбите в търговски центрове. До момента е ясно, че това са киберпрестъпници, които и употребяват за задачата специфична стратегия. Но отново все още не може да се стигне до тях. И за жалост се случва постоянно оръжието на офанзивата да е по-напред. Но когато службите желаят да наложат мониторинг над интернет, демократични организации стартират със виковете за свободата на словото и правата на индивида. Твърде е тънка границата, само че доста обвинявания са безусловно безпочвени. Съединени американски щати настояват, че Русия се е намесила в президентските им избори посредством хакерски атаки. Но дайте обстоятелства – няма такива. В кибервойната се употребява даже това, което го няма.
– А къде слагате линията, която публицистите не би трябвало да престъпват, съобщавайки и отразявайки терористична офанзива?
– Споменах ви казусът „ Норд Ост “, когато НТВ показваше всяка стъпка на спецгрупите „ Алфа “ и „ Вимпел “. Терористите тогава имаха цялата информация за дейностите на службите по малкия екран. И де факто от предаващи информация, публицистите се трансформират несъзнателно в съдружници на терористите.
– Какво имате поради под казуса с „ героизирането на терористите “?
– Знаете какво съставлява Стокхолмският синдром, нали?
– Да.
– Е, така наречен героизиране на терористите и Стокхолмският синдром са плодове от едно и също дърво. В една заложническа рецесия идва миг, когато заложниците стартират да имат по-голяма връзка с терористите, в сравнение с с тези, които ги освобождават. И представянето на терористите като борци за хрумвания и права ги трансформира в герои.
– Ще се върна на образеца Ви за оръжията на нападението и защитата – какво оръжие държат службите във връзка с киберсигурността – на отбрана или на нахлуване?
– Руските специфични сили постоянно са имали емблемата щит и нож – оръжието за отбрана и оръжието за нападението.
– Тероризмът не признава граници – по какъв начин тогава би трябвало да се развиват взаимоотношенията сред службите за сигурност по света?
– Правилно отбелязвате, че тероризмът не признава граници. Международното съдействие е наложително сред обособените служби. Ето, Съединени американски щати основават от време на време обстановки, когато съдействието става невероятно сред страните – да вземем за пример сред Русия и Запада.
– Вие сте работил и на територията на България, нали по този начин?
– Да, преди време имахме взаимни учения с българските разследващите служби. Бил съм до Варна.
– За коя година говорите за това взаимно образование с нашето разузнаване?
(Смее се) – Вече съм на възраст и не помня. Но беше още по времето на Съюз на съветските социалистически републики. Имахме взаимна руско-българска група, която носеше името „ Шипка “.
– Периодично излизат информации за нараснала заплаха от терористични офанзиви на остарелия континент – в каква обстановка е България?
– Всяка страна може да бъде обект на офанзива и България не е изключение. Вие имате извънредно тежката задача да опазвате границите си. Ще ви дам образец, по какъв начин предходната година в Русия терористичните актове са намалели с 18 %. Но въпреки това, единствено на границата са хванати близо 900 лица, в съмнение, че са терористи. Те са хванати с оръжие и не можем да кажем незабавно, че са терористи, само че по отношение на тях текат правосъдни следствия. А какъв брой не са хванати? Това са хора, които идват от зони на военни дейности. По-правило, по-големите страни „ притеглят “ повече терористите, тъй като се получава по-голям международен отзив.
– А поради, че страната ни ще поеме Председателството на Съвета на Европейски Съюз?
– Именно – ползата на терористите към страната ви ще се усили.
– Говорейки за държанието на медиите – по какъв начин оценявате предния ми въпрос за Председателството и заплахата от терористични офанзиви, който самичък по себе си внушава известна неустановеност у хората?
– Много сложен въпрос. Когато споменем, че някъде е нападнат аероплан, незабавно може да бъде нападнат и различен.
– Кое подсигурява триумф при една антитерористична акция?
– Подготовката на момчетата, едновременните дейности и внезапността. „ Вимпел “ беше поделение, предопределено за деяние отвън рамките на Съветския съюз. Навремето подготовката на един офицер от „ Вимпел “ струваше по-скъпо в сравнение с тази на един космонавт. Трудно е да съчетаеш в един човек бойните и оперативните качества.
– На финала на диалога ни – кои от разпоредбите на „ Алфа “ бихте предложили на медиите, на репортерите и фотографите като държание? Кажете три, използвани и за нас.
– Не предавайте онлайн терористи и не им давайте преимущество. Второ – не правете изявление с терористи. И трето – не показвайте роднините на терористите.
Нашият посетител
Владимир Козлов е военачалник от специфичните служби на Руската федерация, награден с медал „ За военни заслуги ”, почетен медал „ 65 години от Победата във Великата отечествена война 1941-45г. ” и други. Ръководил е спецотрядите „ Вимпел ” и „ Алфа ”. Участвал е в няколко войни и в десетки антитерористични акции в Русия и зад граница. В момента е зам.-директор на Федералната организация по щемпел и всеобщи връзка в Русия.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ