Навлизането на българските войски в Добруджа - 21 септември -

Навлизането на българските войски в Добруджа - 21 септември - 1 октомври 1940 година (на границата Крумово-Баллъджа). На фотографията: Жени раздават храна на бойци при прекосяване на село Баллъджа (днешно село Стожер) Пресфото-БТА/Архив

На 21 септември 1940 година Балчик и Тутракан са освободени от румънска окупация от войските на Трета българска войска с командващ ген. Георги Попов. Възвръщането на Южна Добруджа в рамките на България е по силата на Крайовската конвенция, подписана сред България и Румъния на 7 септември 1940 година.

Съгласно Букурещкия кротичък контракт (28 юли 1913), с който приключва Междусъюзническата война, Южна Добруджа е отнета от България. С Ньойския кротичък контракт (27 ноември 1919), натрапен на България след провалянето на страната в Първата международна война (1914-1918), Южна Добруджа остава част от Румъния. Съгласно авансово създадения и одобрен проект в утрото на 21 септември 1940 година българските войски навлизат по продължение на цялата 200-километрова граница в Южна Добруджа. Балчик и Тутракан са първите освободени градове, демонстрира информация на отдел „ Справочна “ на Българска телеграфна агенция.

В архивите на Българска телеграфна агенция са непокътнати забавни документи от този ден, в това число заповедта на цар Борис Трети, оповестена на 21 септември 1940 година в брой 287 на „ Дневни новини “ на организацията:

София, 21 септември, 1940

Негово величество царят е отправил следната заповед по българска армия:

Офицери, подофицери и бойци,

Добруджа се връща отново към Майката - Родина с контракт, подписан на 7 септември т.г. в Крайова и подписан непринудено с нашата съседка Румъния в името на правдата, на мира и на бъдещето. 

                                          ЗАПОВЯДВАМ:

Частите от трета войска да минат през днешния ден, 21 септември, 9 ч., границата и да завземат територията на Добруджа в старите ѝ лимити. 

Офицери, подофицери и бойци,

Вам се падна щастието спокойно да настъпите през старите бойни полета, по следите на вашите татковци, които покриха българските флагове с безсмъртна популярност. Вие влизате през днешния ден в тая земя, която бе откъсната от Държавата ни, само че която остана неразделна и жива в сърцата ни. Не забравяйте, че Добруджа е наша освен тъй като бе откъсната от нас. Тя е двойно по-наша, тъй като бе обляна в българска кръв и пази загатна за беззаветно храбрите наши дивизии при Тутракан и Добрич и величавите дейности на нашата кавалерия навсякъде по Добруджанската низина. 

Поклонете се пред паметта на падналите за Родината герои, покажете се почтени за тях и занесете на нашите братя наслада и очакване в бъдещето на България.

Носители на добродетелите, които от епохи красят българския войник, бъдете почтени и за тази скъпа нам земя. Влезте в нея с братска  обич към свои и непознати, с цел да схванат всички, че това е наш роден край, който е бил люлка на българщината и ще бъде и пребъде постоянно българска земя.

На добър час, Юнаци! Бог да ни оказва помощ!

На същата дата Българска телеграфна агенция разгласява и реакции в чужбина за връщането на Добруджа в рамките на България:

Будапеща, 21 септември /УТА/ По случай влизането на българските войски в Добруджа студентите в Сегед минаха из улиците на града с маджарски и български флагове, акламирайки унгарския регент, цар Борис, унгарската и българската армия и водачите на силите от Оста. Един представител на университетската юноша произнесе слово, възхвалявайки българския народ, приятел по оръжие от международната война. 

Интересни са свидетелствата в архивите, свързани с мненията в непознатия щемпел:

Будапеща, 21 септември /УТА/ Целият маджарски щемпел обнародва на първа страница подробни сведения по влизането на българските войски в Южна Добруджа. Всички вестници показват задоволството на целия маджарски народ за реализирането на ревизионистичните старания на българския приятелски народ. 

Вестниците също дават сведения за съвещанието на националното заседание и изключително акцентират въодушевените митинги по адрес на унгарския пълномощен министър. Всред унгарските среди тия митинги извикаха огромно удовлетворение и в тях се вижда ново доказателство за огромното другарство, което съществува сред двата народа, които се бореха и страдаха дружно. 

В. „ Ещи Уйшаг “ написа: „ Западните сили грубо третираха България, само че българите не престанаха да се борят за своята обективна идея. Те работеха с корав дух, с непоколебима религия, с безподобно мъжество и с чудно усърдие, с цел да създадат страната си по-силна. Те в никакъв случай не се отказваха от своите права и постоянно твърдо се бореха за проверката. Днес сме пред една възродена и цялостна със сили България, чиито славни флагове минаха добруджанската граница. Това е една съвременна, добре екипирана и въодушевена от старите военни добродетели войска, която потегли, с цел да усили територията на страната си. 

Тоя триумф се дължи на два фактора: на мъдростта на цар Борис III, който в най-тежки времена, сред отчаянието и крайната тъга, води с твърда ръка своята страна с една далновидна политика към крайната цел; и на самия народ, който с усърдие, неизменност и мъжество построи нова страна на мястото на остарялата.

България е била постоянно страна на труда и на честността. Старите български добродетели се през днешния ден възнаграждават с реализирането на съкровената фантазия на народа. Всеки маджарин поздравява сърдечно бойните приятели българи, които постоянно са постоянствали, в положителни и неприятни времена, в положителния път...

*****

Рим, 22 септември /ГТА/ – „ Джорнале д`Италия “ обнародва една публикация, озаглавена „ Ревизията на Балканите “, в която се споделя, че италианският народ се радва с българския народ за връщането на Южна Добруджа и че в същото време той цени, заради европейското ѝ значение, мъдростта на румънската политика, която със своята благосклонност реализира една обективна проверка и даде по тоя метод образец за високо усещане на отговорността и за европейски дух, който се разграничава от безумието на империалистичните демокрации, които избраха личното си заличаване с войната пред най-малката жертва посредством честни интернационалните спогодби. С разрешаването на въпроса за Южна Добруджа, продължава вестникът, бе направена още една крачка напред по пътя на европейското пресъздаване в тоя внимателен и витален бранш за европейския материк. Така всички дунавски въпроси откриха разрешението си. Ревизията на политическите въпроси в по-ограниченото балканско пространство стартира с румъно-българската конвенция. Но в тая система има известни въпроси, които остават още открити. Сключените към този момент мирни спогодби служат за образец, що се отнася до пътя, който би трябвало да се следва. Те предизвестяват държавните управления, че би трябвало да схванат, че никой не би трябвало към този момент да се отклонява от оправдани и нужни проверки и че от тяхното възприятие на отговорност зависи само да желаят да си служат с метода на директните и мирни спогодби или с способи от по-малко дипломатическо естество. 

В идващите дни бюлетинът на Българска телеграфна агенция за обзор на непознатия щемпел демонстрира събитията през погледа на кореспондентите на разнообразни издания в Европа. Един от материалите в италианските вестници, включен в този бюлетин, е под заглавие „ Триумфалното влизане на българите в Добруджа “:

В „ Стампа “ (22. IX) година Алфио Русо оповестява от Балчик, сред друго, следното:

Пограничните пирамиди на Добруджа бяха унищожени тази заран измежду радостни крясъци и дъжд от светена вода, която православните свещеници пръскаха над изпотените глави на българските бойци. Един румънски полковник, единствен фен измежду хилядите българи, сподели няколко думи на българския пълководец, само че не думи на добре пристигнал, а думи на вяра, че еднаж поправена неправдата, двата народа ще станат още веднъж другари и братя; след това той си отмина, до момента в който радостните крясъци и песните започнаха да огласяват безмълвната земя.

Това бе радостен поход на бойци, възхитен банкет, непрекъснати акламации – до Балчик и Тутракан, две дребни градчета, едното на Черно море, а другото на Дунав. Тутракан е старинна цитадела, защитавана безстрашно от българите против неприятеля. 

Тая Добруджа е пай земя, изгубена сред Дунав и Черно море, затворена и безмълвна, която, като възпитаници, познавахме от стиховете на Овидий. За българите Добруджа е златна, богата от към жетви, земя на изобилието. Добруджанският химн е цялостен с обич и трепетно очакване; тоя химн ние чухме да се пее на 100 места през време на нашето пътешестване... 

„ Добруджа се върна на България “ е озаглавен различен, доста обстоен материал в италиански вестник, който също може да се прочете в архивите на Българска телеграфна агенция от 1940 година:

Във „ Воче д` Италия “ (22-23. IX) година В. Гайда написа под горното заглавие, сред друго, следното:

Вчера българските войски минаха остарялата граница на Румъния, окупирайки първата зона на Южна Добруджа, която се възстановява напълно на България, след 27 години на непознато владичество.

Спогодбата, реализирана в Крайова, с дух на схващане, сред българското държавно управление и румънското, е била лоялно и сърдечно приложена от двете страни. Румъния разбра нуждата на териториалните жертви, с цел да отдаде почитание на правилото на националната правдивост и с цел да обезпечи своите граници с една по-стабилна и уяснена система на връзки със своите съседи. България, която е имала добродетелта на търпението и на нивга неугасналата религия, не прекали в своите претенции, които се стопираха на възвръщането на територията, изгубена във войната през 1913 година. 

Перипетиите на Южна Добруджа, която се връща в този момент на България, са доста известни, с цел да би трябвало да се напомнят още еднаж. България отстъпи Силистра на Румъния, с протокола от 9 май 1913 година, подписан сред двете държавни управления за определянето на южната граница на Добруджа, само че след втората балканска война, с мирния контракт, подписан в Букурещ на 28 юли 1913 година, България бе принудена да отстъпи още на Румъния цялата територия на Южна Добруджа, обхващаща трите български градове – Тутракан, Добрич и Балчик… 

Със своето пространство от 7,525 кв. км и със своето население, броещо на 282 000 души, от което българите съставляват повече от 48%, а румънците единствено 2,3%, Южна Добруджа съставлява съвсем 8% от българската територия.

Нейното отделяне не можеше да не се отрази тежко върху българската нация и да не раздра и понижи единството на нейното стопанство...

Атмосферата в тези дни е разказана и в унгарския щемпел:

Южна Добруджа на българите

Специалният делегат на „ Пещи Хирлап “ (25. IX) написа:

През прозореца на стаята ми в Св. Константин се вижда морето. Далече, най-после на хоризонта, се вижда един бял нос. Там е Калиакра. А малко по-насам, вътре в залива, е градът Балчик. В него за пръв път влязоха българските войски. Гледам морето от балкона на тази дървена сграда с забавен жанр. Тя е била по-рано манастир, наричан Свети Константин. Днес той е един от най-красивите и най-добре ситуирани курорти по Черно море. Край остарелия му парк минава шосето за Балчик. 

Долу на шосето се чува ария. В красиви носии една огромна група минава край брега. От дни чества народът в щастлив изблик за връщането на Южна Добруджа, на своята земя. Често чувахме, че единствено ний, унгарците, умеем да честваме и тържествуваме, само че би трябвало да признаем, че българите също умеят да честват и да изричат възторга си. Сигурно има нещо общо сред нас.

Снощи късно пристигнахме тук в манастира. В главите ни още звучи радостното празнуване на българското население, което видяхме по целия път сред София и Варна. Говорих с един търговец от Бургас, който ми сподели, че и там към този момент от три дни непрестанно честват. 

Българите всеки път мислеха за Добруджа по този начин, както ний мислехме за нашата Трансилвания. 

Под заглавие „ В българска Добруджа “ германският вестник „ Мюнхенер Нойесте Нахрихтен “ разгласява репортаж от своя сътрудник в Букурещ, който може да се прочете в архивите на Българска телеграфна агенция на 28 септември:

…Светло изгрява слънцето в късния летен съботен ден, в който България стартира окупирането на Южна Добруджа. Никакво облаче не се вижда по небето, в мир и покой лежи страната, непринадлежаща никому в тоя миг, тъй като румънското владичество е към този момент свършено, а българското още не е настъпило. Нашата кола, летяща по пътя за Балчик, внася една военна нота в тази картина. Шофьорът носи униформа, край него седи един фелдфебел със заредена пушка. През местностите, през които минаваме, хората ни гледат с учудени погледи. Малко пред града мъглата, която пречи на погледа, се дига. Под нас лежи „ сребърният бряг “, на който Балчик дължи своята популярност на курорт. Бяло-червено-зелените флагове се веят към този момент по къщите. Хората са в радостно очакване, всеки българин е окичен с националния трибагреник. 

Когато автомобилът стопира на пазарния площад, натъкваме се на една сензация. Нашата въоръжена румънска защита възбужда понятно съмнение. От общинската постройка излизат няколко членове на локалния български комитет със стиснати устни и се насочат към нас, само че техните лица незабавно се проясняват, откакто ние им се представяме като цивилни лица и немски репортери. Придружаващите ни румънци се качват с очевидно облекчение незабавно на колата и поемат назад пътя към Добрич. Те познаваха Балчик като едно градче, в което живееха много заможни румънски семейства, които даваха своя звук на Балчик. През нощта, обаче, те бяха напуснали това място. Българите, които живееха до момента отчуждено, са господари на региона. Ликовете на румънската кралска фамилия са заместени с тези на българското царско семейство. Навсякъде се веят знамената на България. Нищо чудно няма, в случай че на един румънец тази смяна се коства фантастична. С автомобила, който се губи пред нашите очи, напуща Балчик и последният румънски боец ".

Инфо: Българска телеграфна агенция