Навършват се 99 години от подписването на Ньойския мирен договор
Навършват се 99 години от подписването на Ньойския кротичък контракт. Той е натрапен на България след провалянето ѝ в Първата международна война (1914 г.-1918 г.).
Подписан е на 27 ноември в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, а от страната на силите победителки - от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция (1919-1920 г.). Според него България е обременена с тежки репарационни отговорности, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в период от 37 години след влизането му в действие с 2 % рента върху общата сума за първата и 5 % за идващите години.
Освен това България е задължена да съобщи на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки) - Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 година Югославия), Румъния и Гърция, несъмнено число добитък, както и 250 000 т. въглища. Наред с това тя губи Западна Тракия, която в началото се дава за ръководство от самите западни съглашенски страни, които от своя страна през 1920 година я дават на Гърция. От България се лишава Южна Добруджа, която наново се включва в територията на Румъния, както и гр. Струмица и нейната местност, дружно с така наречен Западни околности (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се дават на Югославия. По подобен метод страната ни е лишена от обилни територии, обитаеми с плътно българско население.
Пак по силата на Ньойския кротичък контракт на България е отнето правото да има своя наборна войска, като на нейно място й се позволява рекрутирането на платена армия в размер на 33 000 души бойци и офицери, с които да охранява границите си и да пази вътрешния ред. Като неделима част от контракта по искане на Гърция е приложена и така наречен спогодба за доброволна замяна на малцинствата сред двете прилежащи страни, която след това е употребена от атинските ръководещи среди за принудително прогонване на българското население от неговите родни огнища в Западна Тракия.
Ньойският кротичък контракт просъществува до началото на Втората международна война 1939-1945 година През този интервал България изплаща на съглашенските сили и техните балкански съдружници репарации в размер на 65 000 000 златни франка.
По мотив годишнината Вътрешна македонска революционна организация провежда факелно шествие под надпис „ Български марш - Долу Ньой! “ в столицата. То ще се организира от 19.00 часа с маршрут от къщата музей на Иван Вазов, през ул. „ Раковска “ до градинката пред НДК и статуята на Лъва от войнишкия мемориал. В него присъединяване ще вземат народни представители в 44-ото Народно заседание, членове и симпатизанти на Вътрешна македонска революционна организация, българи от Македония и Западните околности.
Подписан е на 27 ноември в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, а от страната на силите победителки - от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция (1919-1920 г.). Според него България е обременена с тежки репарационни отговорности, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в период от 37 години след влизането му в действие с 2 % рента върху общата сума за първата и 5 % за идващите години.
Освен това България е задължена да съобщи на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки) - Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 година Югославия), Румъния и Гърция, несъмнено число добитък, както и 250 000 т. въглища. Наред с това тя губи Западна Тракия, която в началото се дава за ръководство от самите западни съглашенски страни, които от своя страна през 1920 година я дават на Гърция. От България се лишава Южна Добруджа, която наново се включва в територията на Румъния, както и гр. Струмица и нейната местност, дружно с така наречен Западни околности (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се дават на Югославия. По подобен метод страната ни е лишена от обилни територии, обитаеми с плътно българско население.
Пак по силата на Ньойския кротичък контракт на България е отнето правото да има своя наборна войска, като на нейно място й се позволява рекрутирането на платена армия в размер на 33 000 души бойци и офицери, с които да охранява границите си и да пази вътрешния ред. Като неделима част от контракта по искане на Гърция е приложена и така наречен спогодба за доброволна замяна на малцинствата сред двете прилежащи страни, която след това е употребена от атинските ръководещи среди за принудително прогонване на българското население от неговите родни огнища в Западна Тракия.
Ньойският кротичък контракт просъществува до началото на Втората международна война 1939-1945 година През този интервал България изплаща на съглашенските сили и техните балкански съдружници репарации в размер на 65 000 000 златни франка.
По мотив годишнината Вътрешна македонска революционна организация провежда факелно шествие под надпис „ Български марш - Долу Ньой! “ в столицата. То ще се организира от 19.00 часа с маршрут от къщата музей на Иван Вазов, през ул. „ Раковска “ до градинката пред НДК и статуята на Лъва от войнишкия мемориал. В него присъединяване ще вземат народни представители в 44-ото Народно заседание, членове и симпатизанти на Вътрешна македонска революционна организация, българи от Македония и Западните околности.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ