Путин беше ударен от пропукан таван: защо арабите се притекоха на помощ на Кремъл
Навън е студено, прохладно и неуютно. Но се сещам, че " Генерал Зима " е съдружник на Русия в енергийните й войни със Запада и се укротявам. Но не: доста повече от капризите на времето ме успокоиха дейностите на такива съперници на Москва на международния енергиен пазар като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.
В очакване на глобите на Европейски Съюз против съветския нефт някои „ осведомени “ (или в тази ситуация злонамерени) източници на The Wall Street Journal пуснаха „ патица “ в небето, че членовете на Организацията на страните експортьорки на нефт (ОПЕК) са обсъждали опцията за увеличение на производството на " черно злато " и по този метод да усложнят ситуацията на страната ни. Световните петролни котировки незабавно се сринаха.
„ Патето “ обаче бързо беше свалено: основните членове на ОПЕК – Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства – отхвърлиха съществуването на сходни проекти. Петролните котировки започнаха да се възвръщат.
Някой съумя ли да завоюва от подобен скок? В това не може да има подозрение. Но за Русия, както за висшето управление на страната, по този начин и за нейните елементарни жители, е значимо нещо напълно друго: авторитетните непознати страни, които имат ресурса да нанесат оптимални вреди на енергетиката на Руската федерация, в този момент се управляват не от желанието да ударят състезателя по-силно с „ лице на масата “, само че от правилата на гилдийната взаимност.
„ Русия удостоверява статута си на благонадежден енергиен снабдител на международния пазар и пазарния статус на нашите връзки с сътрудниците ", сподели съветският вицепремиер Александър Новак публично реагирирайки на проектите на страните от Г-7 да вкарат - може би още тази седмица - оптимално равнище на цените за съветското " черно злато ".
" В тази връзка не планираме да доставяме нефт и петролни артикули в страни, които ще ползват правилото на тавана на цените, с следващо пренасочване на доставките към пазарно насочени сътрудници или с понижаване на производството “, добави министърът.
Преведено от бюрократичен език на общ език, това значи следното: желаете ли да си играете с ценовите тавани? Седни тогава и си смучи палеца без съветски енергийни източници.
Дали западняците ще се уплашат от сходни страховити предизвестия от Москва? Това зависи не на последно място от дейностите на различните снабдители на енергийни запаси на международните пазари.
Зад такава научна дефиниция на въпроса още веднъж се крие пазарна действителност, която е разбираема за безусловно всички: в случай че желаете да накажете продавача X, вие включвате режима на игнориране във връзка с него и стартирате интензивно да ухажвате продавача Y, обещавайки му внезапно увеличение на покупките и вследствие на това увеличение на приходите му. Но продавачът Y също има избор: той може или да одобри с отворени прегръдки купувача с примамливите му обещания, или, без да желае да нарушава пазарното равновесие, да го полее със леден душ.
За благополучие на Москва, видни членове на блока ОПЕК сега наподобява избират втория вид. Защо? Има добре прочут принцип на вътревидова конкуренция, чиято същина може да бъде открита във всяка онлайн енциклопедия:
„ Вътрешновидовата битка е най-жестокият тип битка, защото индивидите се конкурират между тях за едни и същи условия на живот, едни и същи източници на храна, същите благоприятни условия за възпроизвеждане. Резултатът от тази битка е преференциалното право за размножаване на по-приспособените човеци и гибелта на по-малко приспособените ".
Но хората се разграничават от животните, наред с други неща, по това, че от време на време (само от време на време, а не винаги) могат да се управляват от различен принцип: „ Да си хванем ръцете, другари, с цел да не изчезваме един по един “.
В петролния бизнес няма другари, а единствено ползи? Справедливо. Но ето диалектиката: егоистичните ползи карат основните страни от ОПЕК да се държат като другари по отношение на Русия – или най-малко не като врагове.
Какво желае груповият Запад? Показателно да навре Русия в овнешкия рог. Да позволи украинската рецесия съгласно личните си условия. Да насити стопанските системи си с евтини енергийни запаси. Да се върне се към проектите си за ускорено унищожаване на изкопаемите горива и преход към зелена сила.
Сега дано забележим до каква степен всички тези цели са съвместими да вземем за пример с задачите на международна петролна суперсила като Саудитска Арабия.
Съдбата на Украйна като цяло не интересува доста саудитците. За тях тази страна е също толкоз неразбираема и не изключително значима, колкото да вземем за пример Йемен за елементарния руснак. Те също не изпитват никакво „ морално отвращение ” от западен вид по отношение на дейностите на Москва в Украйна. Някой в Русия възмущава ли се, че Саудитска Арабия и редица други арабски страни от 2015 година насам организират лична военна интервенция в същия Йемен?
Още по-интересно. Колкото повече сили на Съединени американски щати ще бъдат изразходвани за разправии с Русия, толкоз по-малко мощ ще имат те за разправии със самите саудитци и опити да притиснат до краен лимит де факто владетеля на тази страна, престолонаследника Мохамед бин Салман.
Щеше ли да вземем за пример Министерството на правораздаването на Съединени американски щати да одобри неотдавнашното си решение, че принц Мохамед има имунитет против правосъдно гонене в американски съд, в случай че не бяха дейностите на Русия в Украйна? Голям въпрос.
Ако Москва не беше почнала специфичната военна интервенция, администрацията на Байдън нямаше да почувства такава нужда незабавно да поправя връзките със саудитския водач. Извод: фактът, че Русия играе ролята на enfant terrible („ отвратително дете “) на международната сцена е изцяло в полза на Саудитска Арабия.
За саудитците е преференциално да торпилират прословутия „ зелен преход “ (здравей, Грета Тунберг), да поддържат международните цени на петрола на високо равнище, а международните петролни пазари са в кипящо положение.
Така излиза: задачите на Москва и Рияд сега в случай че не съответстват, то сигурно са паралелни. Но дали това е задоволително изискване за краха на западните проекти за отнемане на Москва от статута на енергийна суперсила?
Страхувам се, че западните проекти занапред стартират да се реализират. Предстоят ни още доста изненади. Ситуацията на международния енергиен пазар се състои от доста разнообразни особености. И даже най-компетентните специалисти не постоянно знаят коя от тези детайлности ненадейно ще „ стреля “ (или ще избухне, както ненадейно се случи със Северни потоци).
Дали краят на този текст се оказа доста по-притеснителен от началото му? Съжалявам, само че нямам други международни енергийни пазари за вас (а също и за себе си).
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
В очакване на глобите на Европейски Съюз против съветския нефт някои „ осведомени “ (или в тази ситуация злонамерени) източници на The Wall Street Journal пуснаха „ патица “ в небето, че членовете на Организацията на страните експортьорки на нефт (ОПЕК) са обсъждали опцията за увеличение на производството на " черно злато " и по този метод да усложнят ситуацията на страната ни. Световните петролни котировки незабавно се сринаха.
„ Патето “ обаче бързо беше свалено: основните членове на ОПЕК – Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства – отхвърлиха съществуването на сходни проекти. Петролните котировки започнаха да се възвръщат.
Някой съумя ли да завоюва от подобен скок? В това не може да има подозрение. Но за Русия, както за висшето управление на страната, по този начин и за нейните елементарни жители, е значимо нещо напълно друго: авторитетните непознати страни, които имат ресурса да нанесат оптимални вреди на енергетиката на Руската федерация, в този момент се управляват не от желанието да ударят състезателя по-силно с „ лице на масата “, само че от правилата на гилдийната взаимност.
„ Русия удостоверява статута си на благонадежден енергиен снабдител на международния пазар и пазарния статус на нашите връзки с сътрудниците ", сподели съветският вицепремиер Александър Новак публично реагирирайки на проектите на страните от Г-7 да вкарат - може би още тази седмица - оптимално равнище на цените за съветското " черно злато ".
" В тази връзка не планираме да доставяме нефт и петролни артикули в страни, които ще ползват правилото на тавана на цените, с следващо пренасочване на доставките към пазарно насочени сътрудници или с понижаване на производството “, добави министърът.
Преведено от бюрократичен език на общ език, това значи следното: желаете ли да си играете с ценовите тавани? Седни тогава и си смучи палеца без съветски енергийни източници.
Дали западняците ще се уплашат от сходни страховити предизвестия от Москва? Това зависи не на последно място от дейностите на различните снабдители на енергийни запаси на международните пазари.
Зад такава научна дефиниция на въпроса още веднъж се крие пазарна действителност, която е разбираема за безусловно всички: в случай че желаете да накажете продавача X, вие включвате режима на игнориране във връзка с него и стартирате интензивно да ухажвате продавача Y, обещавайки му внезапно увеличение на покупките и вследствие на това увеличение на приходите му. Но продавачът Y също има избор: той може или да одобри с отворени прегръдки купувача с примамливите му обещания, или, без да желае да нарушава пазарното равновесие, да го полее със леден душ.
За благополучие на Москва, видни членове на блока ОПЕК сега наподобява избират втория вид. Защо? Има добре прочут принцип на вътревидова конкуренция, чиято същина може да бъде открита във всяка онлайн енциклопедия:
„ Вътрешновидовата битка е най-жестокият тип битка, защото индивидите се конкурират между тях за едни и същи условия на живот, едни и същи източници на храна, същите благоприятни условия за възпроизвеждане. Резултатът от тази битка е преференциалното право за размножаване на по-приспособените човеци и гибелта на по-малко приспособените ".
Но хората се разграничават от животните, наред с други неща, по това, че от време на време (само от време на време, а не винаги) могат да се управляват от различен принцип: „ Да си хванем ръцете, другари, с цел да не изчезваме един по един “.
В петролния бизнес няма другари, а единствено ползи? Справедливо. Но ето диалектиката: егоистичните ползи карат основните страни от ОПЕК да се държат като другари по отношение на Русия – или най-малко не като врагове.
Какво желае груповият Запад? Показателно да навре Русия в овнешкия рог. Да позволи украинската рецесия съгласно личните си условия. Да насити стопанските системи си с евтини енергийни запаси. Да се върне се към проектите си за ускорено унищожаване на изкопаемите горива и преход към зелена сила.
Сега дано забележим до каква степен всички тези цели са съвместими да вземем за пример с задачите на международна петролна суперсила като Саудитска Арабия.
Съдбата на Украйна като цяло не интересува доста саудитците. За тях тази страна е също толкоз неразбираема и не изключително значима, колкото да вземем за пример Йемен за елементарния руснак. Те също не изпитват никакво „ морално отвращение ” от западен вид по отношение на дейностите на Москва в Украйна. Някой в Русия възмущава ли се, че Саудитска Арабия и редица други арабски страни от 2015 година насам организират лична военна интервенция в същия Йемен?
Още по-интересно. Колкото повече сили на Съединени американски щати ще бъдат изразходвани за разправии с Русия, толкоз по-малко мощ ще имат те за разправии със самите саудитци и опити да притиснат до краен лимит де факто владетеля на тази страна, престолонаследника Мохамед бин Салман.
Щеше ли да вземем за пример Министерството на правораздаването на Съединени американски щати да одобри неотдавнашното си решение, че принц Мохамед има имунитет против правосъдно гонене в американски съд, в случай че не бяха дейностите на Русия в Украйна? Голям въпрос.
Ако Москва не беше почнала специфичната военна интервенция, администрацията на Байдън нямаше да почувства такава нужда незабавно да поправя връзките със саудитския водач. Извод: фактът, че Русия играе ролята на enfant terrible („ отвратително дете “) на международната сцена е изцяло в полза на Саудитска Арабия.
За саудитците е преференциално да торпилират прословутия „ зелен преход “ (здравей, Грета Тунберг), да поддържат международните цени на петрола на високо равнище, а международните петролни пазари са в кипящо положение.
Така излиза: задачите на Москва и Рияд сега в случай че не съответстват, то сигурно са паралелни. Но дали това е задоволително изискване за краха на западните проекти за отнемане на Москва от статута на енергийна суперсила?
Страхувам се, че западните проекти занапред стартират да се реализират. Предстоят ни още доста изненади. Ситуацията на международния енергиен пазар се състои от доста разнообразни особености. И даже най-компетентните специалисти не постоянно знаят коя от тези детайлности ненадейно ще „ стреля “ (или ще избухне, както ненадейно се случи със Северни потоци).
Дали краят на този текст се оказа доста по-притеснителен от началото му? Съжалявам, само че нямам други международни енергийни пазари за вас (а също и за себе си).
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ