Науката и възпитанието е книга, която разглежда въпроси с общочовешка

„ Науката и възпитанието ” е книга, която преглежда въпроси с общочовешка значителност и е предопределена за необятен кръг читатели. Работата по нея евентуално е стартирана още в Америка. Тя, като се изключи че е първата книга на Петър Дънов, на процедура остава и последна. Съществуват няколко брошури под формата на послания и прочут брой публикации в периодическия щемпел, които са писани непосредствено от самия него. Цялата останала част от творчеството му съставлява богато книжно завещание, получено основно при разчитането на стенографски записи на изговорено слово.

Причините и следствията

1. Нека не се заблуждаваме и не си фантазираме, че може да има и различен първоначален път от мъчнотиите и несъгласията на настоящия живот. Не! „ Денят се познава от сутринта ” – споделя националната сентенция. Колко истинни са тези думи! Щом знаем законите, които ръководят избрани събития, ние можем с математическа акуратност да предскажем следствията. Досегашният опит демонстрира, че когато се е вървяло по други пътища, резултатите са били все гибелни. Ние не можем да се надяваме, че за нас ще има някакво изключение.

2. Едни и същи аргументи докарват едни и същи последици. В това отношение науката е хвърлила задоволително светлина и ни е избавила от заплахата да мислим, че явленията и събитията в природата могат да се правят случайно. Общоизвестно е, че те се ръководят от избрани и непрекъснати закони.

3. Същото се отнася и за нравствения живот. И там владеят закони, които изключват всевъзможен произвол при обмисляне на човешките действия. Според това по какъв начин е постъпвал човек – добре или зле – и последствията за него ще бъдат положителни или неприятни. Това е намерило израз във общоизвестната сентенция: „ Каквото посее човек, това и ще пожъне. ” (Гал. 6:7).

4. Земята, която ражда житото, ражда и бодилите. Слънцето, топлината и влагата, които имат свое сходство в нравствения свят, еднообразно служат и на житото, и на бодилите. Фактите демонстрират, че в края на краищата човек получава равностойното на това, което е дал или посял.

5. Разбира се, против това може да се повдигне не едно несъгласие, само че очевидността на горните изказвания с помощта на опита е по този начин неоспорима, че всевъзможни възражения са просто непотребни. Ако истината стои пред нас, би трябвало ли да отвърнем очи от нея? И отговорен ли е някой, в случай че изрича една истина?

6. Събитията в света не се ръководят от нашата воля, нито пък животът, взет в неговата непокътнатост, се урежда и устройва съгласно нашите хлапашки схващания. В природата работят велики закони, които карат индивида да върви напред, без да го питат дали тяхното деяние е съгласно неговите възгледи, или не.

7. Нима някой ни е питал дали нашето идване на земята е съгласно угодата ни?! Кой сътвори и изпрати онази първична клетка, която стана причина за нашето битие? Лесно е да се потвърждава по какъв начин тази клетка е минавала от едно положение в друго и по какъв начин по този метод е образувала всички родове и типове животни. Но какво я е предиздвикало да мине през един подобен дълъг развой на еволюция? И за какво?

8. Ако тази клетка можеше да приказва, щеше да ни каже, че не тя е причина за това, което е направила. Да работи по този метод е било нейно безусловно обвързване. Тя не е сторила това от самолюбие, само че от обич, тъй като е предала своя личен живот на другите, с цел да могат и те да вземат участие във всичко, което ú е било обещано от самия Дух на живота.

9. – Ако вие страдате, то и аз пострадвам – споделя тя. – Понеже аз пребивавам във вас, вашата орис е също и моя орис. – Не желаем да страдаме – споделяме ние. – Така също и аз не искам – дава отговор тя. – Тогава какво? – се питаме ние. – Не зная – споделя тя.

10. Отговорът на този въпрос е, че би трябвало да се заобикаля злото в живота. Без подозрение, всичко това не е зависело от първичната клетка, а от онази Върховна воля на целокупния живот, която си има своите съкровени цели.

11. Каквото и да си мислим обаче за нашето битие, каквото и да допускаме за своето съществуване – дали то зависи единствено от материята, или от мозъка, или единствено от душата, – на практика резултатът от нашите разсъждения ще бъде еднакъв. Факт е, че ние се раждаме и умираме, без да го желаеме, като освен това понасяме известни премеждия в живота, без някой да може да ни освободи от тях.

12. Въпросът обаче не е дали да се раждаме, или да не се раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Всичко това е отвън човешките благоприятни условия и познание. Въпросът, който стои пред нас, е, откакто към този момент живеем, по какъв начин да подобрим изискванията на нашия нравствен живот, който нито се ражда, нито умира, а непрекъснато пораства и се развива от „ мощ в действие ” (Пс. 84:7)

* От „ Науката и възпитанието - Началата на човешкия живот ”, Петър Дънов, издателство „ Св. Климент Охридски ” София, 2007

Илюстрация: NASIMO
Снимка: petardanov.com