Тристранката без консенсус за бюджетите на НЗОК и общественото осигуряване
Националният съвет за тристранно съдействие не реализира единодушие по плана за бюджет на НЗОК за 2023 година Проектът беше подсилен от синдикалните организации, само че част от работодателските организации не показаха поддръжката си на изключително съвещание.
Проектът планува бюджетът на НЗОК за 2023 година да бъде 7 027 213,6 хиляди лева
В Националния съвет за тристранно съдействие (НСТС) не беше реализиран и консенсус към проектобюджета на Държавното публично обезпечаване (ДОО) за 2023 година Това се разбра от изразените отзиви на работодатели и синдикати по време на разискванията.
Служебният вицепремиер и обществен министър Лазар Лазаров заключи, че НСТС не е постигнал единодушие по проектобюджета на ДОО. Той уточни обаче, че Министерството на труда и обществената политика поддържа импортирания законопроект.
За първична извънболнична здравна помощ се плануват близо 445 млн.лв., за профилирана извънболнична здравна помощ – 447 млн. лева, за дентална помощ – 265 млн. лева, за болнична помощ – 3 269 млн. лева, за медико-диагностични действия – 175 млн. лева, за медикаменти, медицински произведения и диетични храни – 1 692 млн. лева и други, сподели и.д. шефът на НЗОК доктор Йорданка Пенкова. За тази година нарастването на средствата в бюджета е близо 900 млн.лв, уточни още тя. В приходната част има растежи, съобразени с нарасналата минимална работна заплата и с нарасналите праговете за обезпечаване. В разходната част най-голямо е нарастването в здравноосигурителните заплащания - над 6 млрд.лв., което е с 821 млн повече, сподели още Пенкова.
Има понижение на средствата - с 30 млн.лв., за медико-диагностичните действия, което е поради отпадналата нужда от проучвания за коронавирусна зараза, изясни доктор Пенкова и означи, че все пак плануваните средства са повече спрямо касовото осъществяване за 2022 година По думите ѝ в частта за медико-диагностични проучвания през предходната година са останали 60 млн.лв. неусвоени.
Председателят на Надзорния съвет на НЗОК Момчил Мавров сподели, че има значителен растеж в средствата, планувани за медицински произведения, който е с 26 млн.лв. повече. Мотивите за нарастването на разноските за първична здравна помощ са свързани с новите действия и размери, които следва да се заплащат в региона на детското опазване на здравето и за диспансерни и профилактични прегледи. Предвижда се обезпечаване на спомагателни средства и за работещите в труднодостъпни и отдалечени места, добави той. Предстои рамковото договаряне за лечебните заведения и вероятно договаряне на нови цени и размери в болничната помощ, които да бъдат настоящи и да покриват потребностите, изключително в региона на детското опазване на здравето, където се чака повишение на цената на клиничните пътеки, добави Мавров.
Добрин Иванов от Асоциацията на индустриални капитал в България уточни, че организацията се въздържа от поддръжка на плана на бюджет, като се стимулира с това, че в плана се резервира съотношението на разходната част на бюджета с предходните години. Здравноосигурителният модел е сбъркан, защото акцентът на здравноосигурителната система се слага върху лекуването на скъпоструващи болести със скъпи медикаменти, вместо да се акцентира на профилактиката и предварителната защита. Винаги сме препоръчвали да се покачат средствата за профилактика, добави той. Иванов добави, че от асоциацията упорстват да се вкарат интелигентни решения за надзор.
Станислав Попдончев от Българска стопанска камара уточни, че действителният растеж по отношение на осъществяването е към 600 млн. лева На експертно равнище подкрепихме плана, само че имаме запаси и не можем да подкрепим бюджета на този стадий поради неналичието на политики, добави той. По думите му с предложенията не се трансформира философията на бюджета. Публичните разноски са към 4.6 на 100 от Брутния вътрешен артикул, разноските за директни заплащания от пациентите са два пъти по-високи спрямо тези в Европейски Съюз. За предходната година разноските за медикаменти за сметка на популацията надвишават 3 млрд лева Вноските от страна на страната са не повече от 60 лева, а бизнесът внася 120 лева, сподели още той. Поради липса на политики и опазване на практики, които деформират системата, се въздържаме от поддръжка, уточни Попдончев.
Цветан Симеонов, представител на Българската търговско-промишлена палата, означи, че са склонни да поддържат оферти план, само че имат забележки, свързани с нуждата от усилване на контрола върху изразходването на средствата.
Свилена Димитрова от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България сподели, че поддържат мнението на работодателските организации, които показват паника от неналичието на качествена смяна в метода на обмисляне на бюджета и прикани страната да постави старания да внася цялостния размер на дължимите здравни осигуровки за групите лица, които обезпечава. С оглед на изискванията, в които се намираме и служебно държавно управление, което поставя старания да има баланс в страната, мнението ни е да подкрепим бюджета, добави тя. По думите ѝ провокациите пред този бюджет са огромни.
От Съюза за стопанска самодейност на жителите показаха поддръжката си за плана на бюджет.
От КНСБ и от КТ „ Подкрепа “ също показаха поддръжка към плана за бюджет, само че Валери Апостолов от КТ„ Подкрепа “ изрази сдържаност от страна на синдиката във връзка с разноските за хонорари на медиците. По думите му за тях ще останат малко над 5 млн.лв, което ще стигне за не повече от седем % нарастване, а от синдиката желаят да има най-малко 15 % повече.
Социалните сътрудници разискват плана за Закона за държавния бюджет за 2023 година, както и плановете на бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното публично обезпечаване за 2023 година
На 21 април служебният министър-председател Гълъб Донев и служебният министър на финансите Росица Велкова оповестиха, че държавното управление ще внесе в Народното събрание Закона за държавния бюджет, създаден на база на настоящото законодателство. Предложеният бюджет е с недостиг от 6,4 % от брутния вътрешен артикул, което е съвсем 12 милиарда лв..
Проектът планува бюджетът на НЗОК за 2023 година да бъде 7 027 213,6 хиляди лева
В Националния съвет за тристранно съдействие (НСТС) не беше реализиран и консенсус към проектобюджета на Държавното публично обезпечаване (ДОО) за 2023 година Това се разбра от изразените отзиви на работодатели и синдикати по време на разискванията.
Служебният вицепремиер и обществен министър Лазар Лазаров заключи, че НСТС не е постигнал единодушие по проектобюджета на ДОО. Той уточни обаче, че Министерството на труда и обществената политика поддържа импортирания законопроект.
За първична извънболнична здравна помощ се плануват близо 445 млн.лв., за профилирана извънболнична здравна помощ – 447 млн. лева, за дентална помощ – 265 млн. лева, за болнична помощ – 3 269 млн. лева, за медико-диагностични действия – 175 млн. лева, за медикаменти, медицински произведения и диетични храни – 1 692 млн. лева и други, сподели и.д. шефът на НЗОК доктор Йорданка Пенкова. За тази година нарастването на средствата в бюджета е близо 900 млн.лв, уточни още тя. В приходната част има растежи, съобразени с нарасналата минимална работна заплата и с нарасналите праговете за обезпечаване. В разходната част най-голямо е нарастването в здравноосигурителните заплащания - над 6 млрд.лв., което е с 821 млн повече, сподели още Пенкова.
Има понижение на средствата - с 30 млн.лв., за медико-диагностичните действия, което е поради отпадналата нужда от проучвания за коронавирусна зараза, изясни доктор Пенкова и означи, че все пак плануваните средства са повече спрямо касовото осъществяване за 2022 година По думите ѝ в частта за медико-диагностични проучвания през предходната година са останали 60 млн.лв. неусвоени.
Председателят на Надзорния съвет на НЗОК Момчил Мавров сподели, че има значителен растеж в средствата, планувани за медицински произведения, който е с 26 млн.лв. повече. Мотивите за нарастването на разноските за първична здравна помощ са свързани с новите действия и размери, които следва да се заплащат в региона на детското опазване на здравето и за диспансерни и профилактични прегледи. Предвижда се обезпечаване на спомагателни средства и за работещите в труднодостъпни и отдалечени места, добави той. Предстои рамковото договаряне за лечебните заведения и вероятно договаряне на нови цени и размери в болничната помощ, които да бъдат настоящи и да покриват потребностите, изключително в региона на детското опазване на здравето, където се чака повишение на цената на клиничните пътеки, добави Мавров.
Добрин Иванов от Асоциацията на индустриални капитал в България уточни, че организацията се въздържа от поддръжка на плана на бюджет, като се стимулира с това, че в плана се резервира съотношението на разходната част на бюджета с предходните години. Здравноосигурителният модел е сбъркан, защото акцентът на здравноосигурителната система се слага върху лекуването на скъпоструващи болести със скъпи медикаменти, вместо да се акцентира на профилактиката и предварителната защита. Винаги сме препоръчвали да се покачат средствата за профилактика, добави той. Иванов добави, че от асоциацията упорстват да се вкарат интелигентни решения за надзор.
Станислав Попдончев от Българска стопанска камара уточни, че действителният растеж по отношение на осъществяването е към 600 млн. лева На експертно равнище подкрепихме плана, само че имаме запаси и не можем да подкрепим бюджета на този стадий поради неналичието на политики, добави той. По думите му с предложенията не се трансформира философията на бюджета. Публичните разноски са към 4.6 на 100 от Брутния вътрешен артикул, разноските за директни заплащания от пациентите са два пъти по-високи спрямо тези в Европейски Съюз. За предходната година разноските за медикаменти за сметка на популацията надвишават 3 млрд лева Вноските от страна на страната са не повече от 60 лева, а бизнесът внася 120 лева, сподели още той. Поради липса на политики и опазване на практики, които деформират системата, се въздържаме от поддръжка, уточни Попдончев.
Цветан Симеонов, представител на Българската търговско-промишлена палата, означи, че са склонни да поддържат оферти план, само че имат забележки, свързани с нуждата от усилване на контрола върху изразходването на средствата.
Свилена Димитрова от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България сподели, че поддържат мнението на работодателските организации, които показват паника от неналичието на качествена смяна в метода на обмисляне на бюджета и прикани страната да постави старания да внася цялостния размер на дължимите здравни осигуровки за групите лица, които обезпечава. С оглед на изискванията, в които се намираме и служебно държавно управление, което поставя старания да има баланс в страната, мнението ни е да подкрепим бюджета, добави тя. По думите ѝ провокациите пред този бюджет са огромни.
От Съюза за стопанска самодейност на жителите показаха поддръжката си за плана на бюджет.
От КНСБ и от КТ „ Подкрепа “ също показаха поддръжка към плана за бюджет, само че Валери Апостолов от КТ„ Подкрепа “ изрази сдържаност от страна на синдиката във връзка с разноските за хонорари на медиците. По думите му за тях ще останат малко над 5 млн.лв, което ще стигне за не повече от седем % нарастване, а от синдиката желаят да има най-малко 15 % повече.
Социалните сътрудници разискват плана за Закона за държавния бюджет за 2023 година, както и плановете на бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното публично обезпечаване за 2023 година
На 21 април служебният министър-председател Гълъб Донев и служебният министър на финансите Росица Велкова оповестиха, че държавното управление ще внесе в Народното събрание Закона за държавния бюджет, създаден на база на настоящото законодателство. Предложеният бюджет е с недостиг от 6,4 % от брутния вътрешен артикул, което е съвсем 12 милиарда лв..
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ