ЗАЩО? България пропусна шансове за милиарди от Европа
Националният проект за възобновяване и резистентност към този момент не може да се употребява от политиците като оправдание за потребността от незабавно сформиране на държавно управление. Почти е несъмнено – проектът отива на изправителен поради заложените неприемливи условия за излъчванията от въглищните централи.
Явен е и неуспехът на плануваните графици за осъществяване на проекта за втората му година. България няма по какъв начин да подаде второ искане за заплащане през януари 2023 година и едва ли ще подаде такова и през юни, когато бе планувано да се направи трето искане за пари.
Така незабавните задания за приемане на закони поради проекта внезапно минават на втори проект и програмата най-много ще бъде реализирането на планове с към този момент получените 2,7 милиарда лева през предходната година. Казано другояче – няма по какъв начин Народното събрание да променя закони, в случай че ще предоговори изискванията с Брюксел, или най-малко не в същото движение и размер.
Това е равносметката за осъществяването на проекта и опитите за избавяне на заложените в него периоди макар политическата рецесия. Какво не свършиха политиците и с какъв брой ще се забави осъществяването на проекта?
В Народно събрание има консенсус за предоговаряне на промените в частта енергетика
В Народното събрание има консенсус за внасяне на искане в Брюксел за предоговаряне на проекта и това ясно се видя предходната седмица. Подобно проекторешение към този момент внесе „ Възраждане “, а се чака същото да направи тази седмица и ГЕРБ. За предоговаряне на задачите, които се дефинират като нереалистични, и преправяне на мегапроекта за батериите, упорства и Движение за права и свободи.
Тези групи имат задоволително огромно болшинство, само че може да се чака към вероятно решение да се причислят повече партии поради високия политически залог. Българска социалистическа партия, по този начин или другояче, се чуди по какъв начин да се разграничи от четворната коалиция по тази тематика и прибягна до вадене на остарели решения на Народно събрание, които задължават страната да не лимитира действието на въглищните ТЕЦ-ове в групата на БЕХ.
За изменена обстановка стартира да приказва и „ Продължаваме промяната “. Асен Василев не признава виновност за прекомерно бързото движение на ограничение на излъчванията до 2026-а година, макар че тези сделки бяха включени точно при четворната коалиция, само че пък смята, че има учредения България да предоговори някои текстове поради изменена конюнктура – войната в Украйна води до практическа неспособност да се употребяват газови централи.
„ Това дава опция на България, Гърция и Румъния да желаят отсрочване на този ангажимент, тъй като въглищните централи сега работят главно за експорт и задоволяват и потребностите на Гърция и Румъния “, разяснява Василев в Народното събрание. Със сигурност политическото кресчендо по тематиката кой е по-виновен ще продължи, само че е доста евентуално до края на седмицата решението за преразглеждане на проекта да бъде взето.
И без разногласията по централите осъществяването изостава от графиците
Реклама
Служебното държавно управление постави съществени старания да внесе в Народно събрание нужните промени в законите, свързани с проекта за възобновяване, и на моменти като че ли изглеждаше, че най-малко по-лесните плановете ще минат (най-трудните промени – в законодателството, обвързвано с енергетиката, въобще не бяха представени).
Това за къс миг сътвори чувство, че в действителност ще се направи опит да се оформи държавно управление, което да придвижи заплащанията по проекта през втората година. То се оказа лъжливо, а опълчването в Народното събрание е прекомерно огромно, с цел да напредва даже работата по текстове, които сякаш би трябвало да са безпроблемни.
Равносметката за изпълнените цели по проекта за второто заплащане е показателна. До момента са изпълнени 20 от общо 46 цели, които трябваше да са отметнати до края на декември, с цел да може България да изиска нови 724 млн. евро от Европейски Съюз. За трето заплащане, което би трябвало да е поискано в средата на годината, стоят други 46 неизпълнени цели. Ясно е, че този график е неосъществим и е мощно подозрително дали България ще може да направи и едно искане за заплащане тази година.
Показателна в тази посока бе неуспялата декларация на Политическа партия за сформиране на държавно управление с втория мандат. В нея за действия, които към този момент трябваше да са изпълнени – като да вземем за пример смяна на законодателството за внедряване на съхранението на силата, се залага период септември 2023 година За надграждане на проекта за възобновяване и резистентност в частта на въглищните централи като период се сочи края на 2023 година Това единствено онагледява какъв брой несъстоятелни са изказванията, че наваксването по линия на проекта за възобновяване може да стане бързо.
Тепърва ще се чака и включването към проектите на всички страни-членки нови глави по отношение на самодейността на Европейски Съюз за енергийна самостоятелност от Русия RepowerEU. Това значи месеци наред закъснение, в които може да се стигне до избори и нов кабинет. При всички положения воденето на такива договаряния от длъжностен кабинет ще бъде доста мъчно поради неналичието на гаранции, че уговорките ще останат без смяна.
Рискът е да не се извърши проекта за възобновяване в целокупност
На този декор поражда въпросът какъв брой огромни са рисковете и какво губи България. Основният риск е страната да не може да се възползва в цялостния размер безплатно финансиране по линия на проекта за възобновяване. Забавяне от една година води до следващо съкращаване на периодите. Планът е с пай небосвод – задачите би трябвало да се изпълнят до края на август 2026 година Ако пропусне една година с нито едно искане за заплащане, доста е евентуално страната да не успее да усвои ресурса до дъно.
Това ще бъде директна загуба на запас, освен това по-лесен за асимилиране от еврофондовете и по-пряко обвързван с промени. Процедурите за кандидатстване по проекта са доста по-облекчени по отношение на нормалните планове по оперативните стратегии, а парите в тази ситуация се дават след изпълнени промени.
Въпросът за цената на промените обаче в действителност не е без значение – показателни в тази посока са калкулациите за предстоящи загуби единствено около орязването на квотите.
Тук отговорите не са лесни и самият факт, че проектът ще се предоговаря е доказателство, че ползите на страната не са били регистрирани добре.
Публикация на „ Сега “, заглавието е на Narod.bg
Явен е и неуспехът на плануваните графици за осъществяване на проекта за втората му година. България няма по какъв начин да подаде второ искане за заплащане през януари 2023 година и едва ли ще подаде такова и през юни, когато бе планувано да се направи трето искане за пари.
Така незабавните задания за приемане на закони поради проекта внезапно минават на втори проект и програмата най-много ще бъде реализирането на планове с към този момент получените 2,7 милиарда лева през предходната година. Казано другояче – няма по какъв начин Народното събрание да променя закони, в случай че ще предоговори изискванията с Брюксел, или най-малко не в същото движение и размер.
Това е равносметката за осъществяването на проекта и опитите за избавяне на заложените в него периоди макар политическата рецесия. Какво не свършиха политиците и с какъв брой ще се забави осъществяването на проекта?
В Народно събрание има консенсус за предоговаряне на промените в частта енергетика
В Народното събрание има консенсус за внасяне на искане в Брюксел за предоговаряне на проекта и това ясно се видя предходната седмица. Подобно проекторешение към този момент внесе „ Възраждане “, а се чака същото да направи тази седмица и ГЕРБ. За предоговаряне на задачите, които се дефинират като нереалистични, и преправяне на мегапроекта за батериите, упорства и Движение за права и свободи.
Тези групи имат задоволително огромно болшинство, само че може да се чака към вероятно решение да се причислят повече партии поради високия политически залог. Българска социалистическа партия, по този начин или другояче, се чуди по какъв начин да се разграничи от четворната коалиция по тази тематика и прибягна до вадене на остарели решения на Народно събрание, които задължават страната да не лимитира действието на въглищните ТЕЦ-ове в групата на БЕХ.
За изменена обстановка стартира да приказва и „ Продължаваме промяната “. Асен Василев не признава виновност за прекомерно бързото движение на ограничение на излъчванията до 2026-а година, макар че тези сделки бяха включени точно при четворната коалиция, само че пък смята, че има учредения България да предоговори някои текстове поради изменена конюнктура – войната в Украйна води до практическа неспособност да се употребяват газови централи.
„ Това дава опция на България, Гърция и Румъния да желаят отсрочване на този ангажимент, тъй като въглищните централи сега работят главно за експорт и задоволяват и потребностите на Гърция и Румъния “, разяснява Василев в Народното събрание. Със сигурност политическото кресчендо по тематиката кой е по-виновен ще продължи, само че е доста евентуално до края на седмицата решението за преразглеждане на проекта да бъде взето.
И без разногласията по централите осъществяването изостава от графиците
Реклама
Служебното държавно управление постави съществени старания да внесе в Народно събрание нужните промени в законите, свързани с проекта за възобновяване, и на моменти като че ли изглеждаше, че най-малко по-лесните плановете ще минат (най-трудните промени – в законодателството, обвързвано с енергетиката, въобще не бяха представени).
Това за къс миг сътвори чувство, че в действителност ще се направи опит да се оформи държавно управление, което да придвижи заплащанията по проекта през втората година. То се оказа лъжливо, а опълчването в Народното събрание е прекомерно огромно, с цел да напредва даже работата по текстове, които сякаш би трябвало да са безпроблемни.
Равносметката за изпълнените цели по проекта за второто заплащане е показателна. До момента са изпълнени 20 от общо 46 цели, които трябваше да са отметнати до края на декември, с цел да може България да изиска нови 724 млн. евро от Европейски Съюз. За трето заплащане, което би трябвало да е поискано в средата на годината, стоят други 46 неизпълнени цели. Ясно е, че този график е неосъществим и е мощно подозрително дали България ще може да направи и едно искане за заплащане тази година.
Показателна в тази посока бе неуспялата декларация на Политическа партия за сформиране на държавно управление с втория мандат. В нея за действия, които към този момент трябваше да са изпълнени – като да вземем за пример смяна на законодателството за внедряване на съхранението на силата, се залага период септември 2023 година За надграждане на проекта за възобновяване и резистентност в частта на въглищните централи като период се сочи края на 2023 година Това единствено онагледява какъв брой несъстоятелни са изказванията, че наваксването по линия на проекта за възобновяване може да стане бързо.
Тепърва ще се чака и включването към проектите на всички страни-членки нови глави по отношение на самодейността на Европейски Съюз за енергийна самостоятелност от Русия RepowerEU. Това значи месеци наред закъснение, в които може да се стигне до избори и нов кабинет. При всички положения воденето на такива договаряния от длъжностен кабинет ще бъде доста мъчно поради неналичието на гаранции, че уговорките ще останат без смяна.
Рискът е да не се извърши проекта за възобновяване в целокупност
На този декор поражда въпросът какъв брой огромни са рисковете и какво губи България. Основният риск е страната да не може да се възползва в цялостния размер безплатно финансиране по линия на проекта за възобновяване. Забавяне от една година води до следващо съкращаване на периодите. Планът е с пай небосвод – задачите би трябвало да се изпълнят до края на август 2026 година Ако пропусне една година с нито едно искане за заплащане, доста е евентуално страната да не успее да усвои ресурса до дъно.
Това ще бъде директна загуба на запас, освен това по-лесен за асимилиране от еврофондовете и по-пряко обвързван с промени. Процедурите за кандидатстване по проекта са доста по-облекчени по отношение на нормалните планове по оперативните стратегии, а парите в тази ситуация се дават след изпълнени промени.
Въпросът за цената на промените обаче в действителност не е без значение – показателни в тази посока са калкулациите за предстоящи загуби единствено около орязването на квотите.
Тук отговорите не са лесни и самият факт, че проектът ще се предоговаря е доказателство, че ползите на страната не са били регистрирани добре.
Публикация на „ Сега “, заглавието е на Narod.bg
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ