Наталия Петрова: Нужна е стратегия за завръщането на сънародниците ни от чужбина
НАТАЛИЯ ПЕТРОВА е член на УС на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи " Родолюбец ". От дете има фантазия - да стане публицист. И с цел да я реализира, сред еднообразно отдалечените от родното й място Киев и София избира българската столица. Едва навършила 17 години, е измежду първите студенти от Бесарабия, пристигнали да учат у нас по силата на Постановление щ103 на Министерски съвет. Дипломира се във ФЖМК на СУ " Св. Климент Охридски " и остава да живее в София, като отдадено работи за идеята, отдадена на сънародниците ни зад граница. В село Калчево, намиращо се Болградски регион, Одеска област, Украйна, родният дом на майка й - 150-годишна къща, построена в добруджански жанр, става музей, представящ бита и културата на българите в Бесарабия.
- Как и по кое време станахте част от " Родолюбец ", Натали?
- В Дружеството съм относително нов човек. Един от създателите на организацията, който направи доста в името на идеята на българите от Бесарабия и Таврия - Емил Миланов, ме предложения в " Родолюбец ". Същата година - през 2018-а, бях определена за член на Управителния съвет. Оттогава, както показа за мен един от съпредседателите ни, " вря и кипя " с проблемите, паниките и насладите на нашата организация (усмихва се).
- Защо е належащо да има организация за връзки с бесарабските и таврийските българи?
- Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи " Родолюбец " е учредено още през 1990 година от група интелектуалци в София. В продължение на тези близо три десетилетия организацията пое отговорността както да запознае обществеността в България със съществуването на сънародниците ни в Украйна, Молдова, Казахстан, Русия, по този начин и да работи за отстояването на тяхната културна еднаквост.
През 1998 година сдружението възвърне отбелязването на Деня на бесарабските българи - 29 октомври. Това е историческата дата, на която преди 180 години е осветлен храм " Преображение Господне ", издигнат от български колонисти в Болград, Украйна. Радостно е, че и в селищата на нашите сънародници в Бесарабия и Таврия този ден към този момент намира място в празничния им календар. Именно Дружество " Родолюбец " има съществена заслуга и за появяването на Пост. щ103 на Министерски съвет за приемане за образование у нас на студенти и докторанти от български генезис. На всеки две години нашата организация издава и сборник " Родолюбец ", трансформирал се в належащо пособие за учителите, които тръгваха към нашите забравени сънародници от посочените територии.
През 2018 година отбелязахме Деня на бесарабските българи в София с триптих, като с изключение на обичайния 21-ви Празничен концерт във Военния клуб организирахме в постройката на Етнографския музей в София и галерия на тематика " Бесарабия - извор на хубост и родолюбие " със фотоси на Асен Великов. Експозицията провокира голям интерес и беше поканена да гостува в други градове и страни. Всеки месец организираме литературни вечери на бесарабски поети, представяме книги на наши писатели, кръгли маси и доста други тематични събития, свързани с нашите земляци.
- Какви са задачите, концепциите и проектите на това съдружие?
- Цялостната ни дългогодишна и разнородна активност е била подчинена само на концепциите и правилата, заложени в устава на нашата организация, т.е. на построяването на връзки и другарство с представителите на една от най-старите и огромни български диаспори от историко-културните области Бесарабия, Таврия и Крим, както и на други места от постсъветското пространство. През целия този интервал Дружество " Родолюбец " работи с неизменност и инициира редица родолюбиви действия, подкрепени от такива огромни българи като Блага Димитрова, поета А. Германов, поета и преводача А. Миланов, проф. Бож. Димитров, акад. Н. Кауфман и други
Сред актуалните членове на УС на " Родолюбец " са хора като проф. д.и.н. Н. Червенков - награден от президента на България с медал " Св. св. Кирил и Методий ", поетесата Таня Танасова, докторът по етнография Г. Георгиев и други публични дейци.
Заслужава си още един път да посочи обстоятелството, че организацията съществува към този момент близо 30 години и няма друго публично съдружие в България, устояло на провокациите в държавно-политически, обществен и ежедневен проект на превратностите на времето от така наречен интервал на прехода. За юбилейната 2020 година от " Родолюбец " особено приготвяме редици културни събития в София.
- Кои са най-големите проблеми, с които се сблъскват сънародниците ни, родени в чужбина, и продължаващи да живеят и работят надалеч от България, само че пазещи неизменима любов към нея?
- На 28 октомври 2018 година в София по самодейност на " Родолюбец " се организира 10-а подред кръгла маса на тематика: " Обществени и културни проблеми на българите в Бесарабия, Таврия, Крим и ролята на гражданските организации ". Участниците във форума разискаха много настоящи въпроси, измежду които се открояваше този за положението и вероятностите на политиката на България по отношение на българските общности зад граница. България се стреми да води поредна държавническа политика по отношение на сънародниците ни в Молдова, Украйна и страните от Оперативно-наблюдателно дело. Но това, което е належащо, е използване на признатите до момента нормативни документи за работа с българските общности зад граница. За страдание би трябвало да установяваме, че се следи неспазване на настоящата законова и подзаконова нормативна база. За следващ път оформихме послание към българските институции, като настоявахме за тъкмо осъществяване и съблюдаване на българското законодателство и по-специално на законите и нормативните актове за работа с българите зад граница. Според нас е належащо и актуализиране на някои документи, както и приемане на нови, в сходство със сегашните действителности.
- Как ще коментирате някои от концепциите на държавното управление, касаещи консолидираното на бесарабските българи и привличането им от чужбина за потребностите на българския пазар на труда?
- Организацията ни на няколко пъти инициира законови промени, ориентирани към основаването на нормативна уредба за подпомагането на тези, които биха поискали да свържат своето бъдеще и това на децата си с България. При приемане на Закона за земята от 1991 година Дружество " Родолюбец " внесе предложение в Народното събрание 10% от държавните и общинските аграрни земи да бъдат отделени за преселили се от чужбина българи, които ще се занимават със земеделие. Предложението беше отхвърлено с 94 на 91 гласа. През 2000 година по решение на Министерския съвет, с присъединяване на всички способени държавни институции, бяха направени планове на Стратегия и Закон за трайно заселване на българи от чужбина у нас. За страдание заради държавната смяна от 2001 година плановете бяха изоставени и без значение от многократното покачване на въпроса от страна на нашето Дружество и на други родолюбиви организации те не бяха придвижени.
По отношение на предлагането на КНСБ за преселване на българи от чужбина за потребностите на българския пазар на труда УС на Дружеството ни се обърна с намерено писмо към министър-председателя Б. Борисов и президента на КНСБ П. Димитров. Приветстваме самодейността на КНСБ по принцип, само че тя по никакъв метод не би трябвало да бъде ограничавана териториално единствено до Бесарабия, а е належащо да бъде ориентирана към всички българи в чужбина, живели дълготрайно време зад граница. Предлагаме да се сътвори политически орган при държавното управление по реемиграционната политика по отношение на българите в чужбина и изпълнителен орган за нейното осъществяване. Нужно е да се създаде тактика и проектозакон по завръщането и трайното заселване на българи от чужбина в България, като се употребяват хрумвания от създадения от 2000 година Считам, че провеждането на една реемиграционна политика следва да бъде добре премислено, нормативно квалифицирано и детайлно изпипано.
- Преди няколко месеца с отворено писмо до премиера Борисов наши сънародници в чужбина желаеха Държавната организация за българите в чужбина да бъдe закрита. Според тях това е ненужна институция, която ненужно натоварва държавния бюджет, остаряла е като идея, а активността й дублира функционалностите на други органи. Каква е позицията на " Родолюбец " по този въпрос?
- Дълбокото ми разбиране и мнението на УС на Дружеството е, че българите в чужбина имат потребност от институция като ДАБЧ. Нашето виждане за по-нататъшната й орис обаче е обвързвано безусловно с смяна на статута й. Важно изискване за това съгласно нас е прехвърлянето на функционалностите по определяне на български генезис към институциите, които са натоварени с реализиране на обособени административни дейности като част от политиката ни към сънародниците ни в чужбина - Министерството на правораздаването, Министерство на вътрешните работи и МОН, както беше допреди десетина години. Издаването на уверение за генезис като активност е настрана от главната цел, с която организацията бе основана, а точно да поддържа съхраняването и разширението на българското етнокултурно пространство зад граница. Нещо повече - тя изсмуква кадровия запас на ДАБЧ и я прави в незадоволителна степен съответна на динамично изменящите се действителности зад граница.
В изискванията на несистемност въпреки всичко се утвърдиха някои извънредно сполучливи политики, чиито плодове към този момент жънем - като просветителните стратегии за приемане на студенти от общностите ни зад граница по Постановление на Министерски съвет 103/1993 година и за поддръжката на българските учебни заведения зад граница. В същото време въпросът с даването на поданство от време на време се подлага на подозрение, т.к. не е дефиниран като безспорна и потребна за страната ни политика.
ДАБЧ е и би трябвало да остане (макар и съгласно нас с изменен статут) институцията, която да подкрепя българите зад граница, да им вдъхва доверие и убеденост, че в България съществува място, където те най-пълноценно могат да възприемат прародината си като близка, загрижена и отворена за тях.
Разбира се, реализирането на сходна самодейност следва да бъде добре премислена, с премерени дейности и с необятна социална полемика, както и с привличането на експертно мнение от юридически и правно-политически темперамент.
- Как и по кое време станахте част от " Родолюбец ", Натали?
- В Дружеството съм относително нов човек. Един от създателите на организацията, който направи доста в името на идеята на българите от Бесарабия и Таврия - Емил Миланов, ме предложения в " Родолюбец ". Същата година - през 2018-а, бях определена за член на Управителния съвет. Оттогава, както показа за мен един от съпредседателите ни, " вря и кипя " с проблемите, паниките и насладите на нашата организация (усмихва се).
- Защо е належащо да има организация за връзки с бесарабските и таврийските българи?
- Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи " Родолюбец " е учредено още през 1990 година от група интелектуалци в София. В продължение на тези близо три десетилетия организацията пое отговорността както да запознае обществеността в България със съществуването на сънародниците ни в Украйна, Молдова, Казахстан, Русия, по този начин и да работи за отстояването на тяхната културна еднаквост.
През 1998 година сдружението възвърне отбелязването на Деня на бесарабските българи - 29 октомври. Това е историческата дата, на която преди 180 години е осветлен храм " Преображение Господне ", издигнат от български колонисти в Болград, Украйна. Радостно е, че и в селищата на нашите сънародници в Бесарабия и Таврия този ден към този момент намира място в празничния им календар. Именно Дружество " Родолюбец " има съществена заслуга и за появяването на Пост. щ103 на Министерски съвет за приемане за образование у нас на студенти и докторанти от български генезис. На всеки две години нашата организация издава и сборник " Родолюбец ", трансформирал се в належащо пособие за учителите, които тръгваха към нашите забравени сънародници от посочените територии.
През 2018 година отбелязахме Деня на бесарабските българи в София с триптих, като с изключение на обичайния 21-ви Празничен концерт във Военния клуб организирахме в постройката на Етнографския музей в София и галерия на тематика " Бесарабия - извор на хубост и родолюбие " със фотоси на Асен Великов. Експозицията провокира голям интерес и беше поканена да гостува в други градове и страни. Всеки месец организираме литературни вечери на бесарабски поети, представяме книги на наши писатели, кръгли маси и доста други тематични събития, свързани с нашите земляци.
- Какви са задачите, концепциите и проектите на това съдружие?
- Цялостната ни дългогодишна и разнородна активност е била подчинена само на концепциите и правилата, заложени в устава на нашата организация, т.е. на построяването на връзки и другарство с представителите на една от най-старите и огромни български диаспори от историко-културните области Бесарабия, Таврия и Крим, както и на други места от постсъветското пространство. През целия този интервал Дружество " Родолюбец " работи с неизменност и инициира редица родолюбиви действия, подкрепени от такива огромни българи като Блага Димитрова, поета А. Германов, поета и преводача А. Миланов, проф. Бож. Димитров, акад. Н. Кауфман и други
Сред актуалните членове на УС на " Родолюбец " са хора като проф. д.и.н. Н. Червенков - награден от президента на България с медал " Св. св. Кирил и Методий ", поетесата Таня Танасова, докторът по етнография Г. Георгиев и други публични дейци.
Заслужава си още един път да посочи обстоятелството, че организацията съществува към този момент близо 30 години и няма друго публично съдружие в България, устояло на провокациите в държавно-политически, обществен и ежедневен проект на превратностите на времето от така наречен интервал на прехода. За юбилейната 2020 година от " Родолюбец " особено приготвяме редици културни събития в София.
- Кои са най-големите проблеми, с които се сблъскват сънародниците ни, родени в чужбина, и продължаващи да живеят и работят надалеч от България, само че пазещи неизменима любов към нея?
- На 28 октомври 2018 година в София по самодейност на " Родолюбец " се организира 10-а подред кръгла маса на тематика: " Обществени и културни проблеми на българите в Бесарабия, Таврия, Крим и ролята на гражданските организации ". Участниците във форума разискаха много настоящи въпроси, измежду които се открояваше този за положението и вероятностите на политиката на България по отношение на българските общности зад граница. България се стреми да води поредна държавническа политика по отношение на сънародниците ни в Молдова, Украйна и страните от Оперативно-наблюдателно дело. Но това, което е належащо, е използване на признатите до момента нормативни документи за работа с българските общности зад граница. За страдание би трябвало да установяваме, че се следи неспазване на настоящата законова и подзаконова нормативна база. За следващ път оформихме послание към българските институции, като настоявахме за тъкмо осъществяване и съблюдаване на българското законодателство и по-специално на законите и нормативните актове за работа с българите зад граница. Според нас е належащо и актуализиране на някои документи, както и приемане на нови, в сходство със сегашните действителности.
- Как ще коментирате някои от концепциите на държавното управление, касаещи консолидираното на бесарабските българи и привличането им от чужбина за потребностите на българския пазар на труда?
- Организацията ни на няколко пъти инициира законови промени, ориентирани към основаването на нормативна уредба за подпомагането на тези, които биха поискали да свържат своето бъдеще и това на децата си с България. При приемане на Закона за земята от 1991 година Дружество " Родолюбец " внесе предложение в Народното събрание 10% от държавните и общинските аграрни земи да бъдат отделени за преселили се от чужбина българи, които ще се занимават със земеделие. Предложението беше отхвърлено с 94 на 91 гласа. През 2000 година по решение на Министерския съвет, с присъединяване на всички способени държавни институции, бяха направени планове на Стратегия и Закон за трайно заселване на българи от чужбина у нас. За страдание заради държавната смяна от 2001 година плановете бяха изоставени и без значение от многократното покачване на въпроса от страна на нашето Дружество и на други родолюбиви организации те не бяха придвижени.
По отношение на предлагането на КНСБ за преселване на българи от чужбина за потребностите на българския пазар на труда УС на Дружеството ни се обърна с намерено писмо към министър-председателя Б. Борисов и президента на КНСБ П. Димитров. Приветстваме самодейността на КНСБ по принцип, само че тя по никакъв метод не би трябвало да бъде ограничавана териториално единствено до Бесарабия, а е належащо да бъде ориентирана към всички българи в чужбина, живели дълготрайно време зад граница. Предлагаме да се сътвори политически орган при държавното управление по реемиграционната политика по отношение на българите в чужбина и изпълнителен орган за нейното осъществяване. Нужно е да се създаде тактика и проектозакон по завръщането и трайното заселване на българи от чужбина в България, като се употребяват хрумвания от създадения от 2000 година Считам, че провеждането на една реемиграционна политика следва да бъде добре премислено, нормативно квалифицирано и детайлно изпипано.
- Преди няколко месеца с отворено писмо до премиера Борисов наши сънародници в чужбина желаеха Държавната организация за българите в чужбина да бъдe закрита. Според тях това е ненужна институция, която ненужно натоварва държавния бюджет, остаряла е като идея, а активността й дублира функционалностите на други органи. Каква е позицията на " Родолюбец " по този въпрос?
- Дълбокото ми разбиране и мнението на УС на Дружеството е, че българите в чужбина имат потребност от институция като ДАБЧ. Нашето виждане за по-нататъшната й орис обаче е обвързвано безусловно с смяна на статута й. Важно изискване за това съгласно нас е прехвърлянето на функционалностите по определяне на български генезис към институциите, които са натоварени с реализиране на обособени административни дейности като част от политиката ни към сънародниците ни в чужбина - Министерството на правораздаването, Министерство на вътрешните работи и МОН, както беше допреди десетина години. Издаването на уверение за генезис като активност е настрана от главната цел, с която организацията бе основана, а точно да поддържа съхраняването и разширението на българското етнокултурно пространство зад граница. Нещо повече - тя изсмуква кадровия запас на ДАБЧ и я прави в незадоволителна степен съответна на динамично изменящите се действителности зад граница.
В изискванията на несистемност въпреки всичко се утвърдиха някои извънредно сполучливи политики, чиито плодове към този момент жънем - като просветителните стратегии за приемане на студенти от общностите ни зад граница по Постановление на Министерски съвет 103/1993 година и за поддръжката на българските учебни заведения зад граница. В същото време въпросът с даването на поданство от време на време се подлага на подозрение, т.к. не е дефиниран като безспорна и потребна за страната ни политика.
ДАБЧ е и би трябвало да остане (макар и съгласно нас с изменен статут) институцията, която да подкрепя българите зад граница, да им вдъхва доверие и убеденост, че в България съществува място, където те най-пълноценно могат да възприемат прародината си като близка, загрижена и отворена за тях.
Разбира се, реализирането на сходна самодейност следва да бъде добре премислена, с премерени дейности и с необятна социална полемика, както и с привличането на експертно мнение от юридически и правно-политически темперамент.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ