ЕС отговоря хаотично на войната между Израел и Хамас, враговете му гледат самодоволни
Натали Тоци, „ Гардиън “
Ескалацията на най-тежкото принуждение в израелско-палестинския спор от десетилетия, провокирано от ужасяващата офанзива на Хамас на 7 октомври и непропорционалния боен отговор на Израел, бележи повратна точка в разпадането на геополитическата роля на Европа в света.
Само преди няколко месеца историята беше една от Европа, постепенно, само че несъмнено, настояща като такава. След като Русия нахлу в Украйна, украинската храброст и военната поддръжка на Съединени американски щати разрешиха на Украйна да устои. Помощта на Вашингтон надалеч надвишава това, което европейците групово биха могли да съберат. Но до момента в който войната се проточваше, европейските държавни управления се изправиха пред предизвикването.
А политическото единение в поддръжка на Украйна се задържа макар неуспехите, изключително тези, основани от Унгария на Виктор Орбан. Единадесет пакета от наказания против Русия, приемането на милиони украински бежанци, успеха над опита на Москва да трансформира в оръжие енергийната взаимозависимост на Европа и устойчивото увеличение на военната и икономическата помощ за Киев са стълбове на съгласувана тактика. Европейски Съюз уверено възобнови полемиките за присъединение на нови членове, като призна, че след нашествието в Украйна разширението е стратегически императив.
Междувременно трансатлантическите връзки са на положително равнище: ще би трябвало да се върнем към 90-те години, с цел да открием миг, в който връзката е толкоз мощна. В по-широк проект Европа продължи своя енергиен преход посредством съглашение за своя Зелен пакт; укрепи икономическата и софтуерната сигурност, с цел да очертае пътя си на фона на възходящото съревнование сред Съединени американски щати и Китай; и търсеше способи да ангажира страните от световния юг.
Това беше направено посредством дипломатически контакти и нов подтик зад самодейността " Global Gateway " на стойност 300 милиарда евро, която има за цел да подтиква зеления напредък и инфраструктурата. Изричната връзка, прокарана сред Глобалния портал и Икономическия кулоар Индия-Близък изток-Европа (IMEC), стартирана на срещата на върха на Г-20 в Делхи през септември, отразява по какъв начин Европа трябваше да преработи политиките си, с цел да ги направи по-привлекателни за световния юг.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен встъпи в служба през 2019 година, заявявайки, че желае да оглави " геополитическа комисия ". Повечето от нас възприеха това като Европейски Съюз, квалифициран да се ориентира, от името на своите 450 милиона жители, в свят на рисково възходящи геополитически съперничества. И до няколко месеца изглеждаше, че се задава геополитически решителна Европа.
И внезапно всичко стартира да се обърква. В Западна Африка Европа, представлявана главно от Франция, прекомерно обременена от колониален багаж, с цел да успее в 10-годишната си военна интервенция за премахване на джихадистките сили, беше изгонена. Поредица от военни преврати, съчетани с разпадането на ръководството, опустошителните последствия от климатичната рецесия, продоволствената неустановеност и скока на външната миграция, сочат към голям неуспех на европейската политика.
Това, което Брюксел назовава " интегриран метод ", при който засилената сигурност за другарски настроените към Запада африкански държавни управления ще бъде съчетана с помощ за развиване и демократични промени към този момент не е настоящ.
Лидерите на Европейски Съюз пренасочиха погледа си към Северна Африка, като през юли тази година подписаха съглашение за пари в брой за мигрантите, прокарано от италианския министър председател Джорджа Мелони, с цел да купят услугите на Тунис като надзирател на евро-портите, спирайки мигрантите да прекосяват Средиземно море. Както можеше да се предвижда, тунизийският деспот Каис Сайед по-късно се отметна от договорката, искайки парите с нулеви задължения.
Тази недалновидна политика в този момент е разрушена на пух и прахуляк. Вместо това Европейски Съюз крие неналичието си на визия зад африканските организации: след преврата в Нигер през август държавните управления на Ecowas сложиха ултиматум на водачите да възстановят демокрацията. Европа стартира да приказва, че от самото начало е проповядвала " африкански решения на африканските проблеми ". Колкото и привлекателно да звучи лозунгът, той прикрива единствено, че Европа няма визия какво да прави.
В Западните Балкани обстановката към момента не е толкоз тежка, само че макар възраждането на вероятността за участие в Европейски Съюз за страните кандидатки, сред Сърбия и Косово пламна принуждение. Отново Европейски Съюз беше беззащитен да го спре, камо ли да успее да прокара дипломатическо съглашение сред Белград и Прищина.
Още по-зле е ситуацията в Кавказ. За да бъдем почтени, неуспехите на Европейски Съюз не са от липса на старания. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел би трябвало да бъде кредитиран за посредничеството при съглашение сред Армения и Азербайджан след войната през 2020 година Но това в последна сметка се срина, защото спорът прерасна в принуждение посредством обсадата на Азербайджан на Карабах, последвана от военното му завладяване и етническото пречистване на съвсем всички 120 000 арменци от анклава.
И към момента не можем да кажем, че всичко е завършило, като Азербайджан, подсилен от Турция и имплицитно от Русия, претендира за кулоар през суверенна арменска територия, с цел да го свърже с анклава си Нахчеван, който може да се опита да завземе с военна мощ.
Пълният обсег на разгрома на упоритостта за " геополитическа Европа " стана явен след възобновеното експлоадиране на войната в Близкия изток. Европа, сходно на монархиите в Съединени американски щати и Персийския залив, имплицитно се съгласи с циничния израелски роман, че разрешаването на израелско-палестинския спор може да бъде заобиколено. Огромната мощ на Израел и подчиняването на палестинците, дружно с елиминирането на палестинския въпрос от районното уравнение посредством нормализиране на връзките на Израел с арабския свят, бяха част от тактика, която индиректно приема, че стабилността в Близкия изток е допустима без разрешаване на израелско-палестинския спор.
Политиката беше утвърдена за първи път от Доналд Тръмп с неговите съглашения " Ейбрахам " от 2020 година, сред Израел, от една страна, и ОАЕ, Бахрейн, Судан и Мароко, от друга. Същият метод беше следван и от Джо Байдън. Споразумение за нормализация сред Израел и Саудитска Арабия би представлявало върховото му достижение. Европа обаче изпадна в обичайна си роля в Близкия изток: да свири втора цигулка след Съединени американски щати. Инициативата Imec, включваща точно Израел, ОАЕ и Саудитска Арабия, дружно с Индия и Европейски Съюз, е още едно доказателство за това.
Заобикалянето на палестинския въпрос най-малкото означаваше, че Европейски Съюз се пробва да избегне казуса и че личният му мъчно извоюван вътрешен консенсус за спора – решение за две страни, учредено на границите от 1967 година – се носи по течението. Тези държавни управления на Европейски Съюз, които абсолютно застанаха на страната на Израел, започнаха пасивно да поддържат подкопаването и отхвърлянето на решението за две страни от държавното управление на Бенямин Нетаняху.
Трагичните събития в района след 7 октомври брутално разкриха несъгласията на Европа. Налице е озадачаваща дисхармония от гласове, от помощта на Европейски Съюз за палестинците, която е спряна и по-късно възобновена, до двусмислени послания за нуждата Израел да се пази в границите на интернационалното филантропично право. Докато някои европейски водачи, като Мишел или първият посланик на Европейски Съюз Жозеп Борел, бяха ясни в посланията си за правните задължения на Израел, други, в това число тези на Фон дер Лайен, бяха мощно двусмислени, причинявайки търкания в европейските институции и отвън тях. Семантично разликите може да наподобяват маргинални; в политически проект те се равняват на разликата сред приближаването на пожар с маркуч за вода и резервоар с газ.
Когато изглеждаше, че методът на Европа удря дъното, Европейски Съюз продължи да копае. Правителствените ръководители спореха дали да призоват за филантропична пауза в бомбардировките над Газа или за преустановяване на огъня, като в последна сметка се сплотиха към надалеч по-слабата първа дефиниция.
Преди да изсъхне мастилото на това съглашение в Европейския съвет, 27-те страни от Европейски Съюз се разделиха три пъти на Общото заседание на Организация на обединените нации, като осем гласоподаваха " за ", 15 се въздържаха и четирима гласоподаваха срещу резолюция на Йордания, призоваваща за помирение и съблюдаване на интернационалното филантропично право.
Разпадането на европейското единение поради израелско-палестинския спор може в последна сметка да бъде записка под линия в дългата история на дипломатически провали по тази покруса. Но е освен това. Европейската общественост беше тази, която още през 1980 година за първи път призна законните права на самоопределяне на палестинския народ и съюза, който в края на 90-те години формулира какво в действителност може да значи решение за две страни.
Все още Европейски Съюз е най-големият търговски сътрудник на Израел и най-големият донор на помощ за палестинците. С по-смело и поредно водачество Европа можеше да изиграе надалеч по-конструктивна роля. И въпреки последствията от европейските разделения към този момент остават вътрешни, това може да се промени, в случай че ожесточението продължи и битката за вътрешен консенсус изсмуче силата за градивни дейности другаде, в това число в Украйна.
Докато Близкият изток гори, а Съединени американски щати, въпреки и едностранчиво, се пробват да овладеят огъня, Русия и Китай гледат със блаженство. Докато очакванията за геополитическа Европа, които се изпаряват пред очите ни, някои биха могли да кажат " Какво от това? ". Отговорът е, че в свят, в който фрагментацията, поляризацията, споровете и насилието вземат превъзходство е нужен многостранен съюз, който е обединен и отстоява демократичните си правила – както в името на европейските жители, по този начин и на останалия свят./БГНЕС
Ескалацията на най-тежкото принуждение в израелско-палестинския спор от десетилетия, провокирано от ужасяващата офанзива на Хамас на 7 октомври и непропорционалния боен отговор на Израел, бележи повратна точка в разпадането на геополитическата роля на Европа в света.
Само преди няколко месеца историята беше една от Европа, постепенно, само че несъмнено, настояща като такава. След като Русия нахлу в Украйна, украинската храброст и военната поддръжка на Съединени американски щати разрешиха на Украйна да устои. Помощта на Вашингтон надалеч надвишава това, което европейците групово биха могли да съберат. Но до момента в който войната се проточваше, европейските държавни управления се изправиха пред предизвикването.
А политическото единение в поддръжка на Украйна се задържа макар неуспехите, изключително тези, основани от Унгария на Виктор Орбан. Единадесет пакета от наказания против Русия, приемането на милиони украински бежанци, успеха над опита на Москва да трансформира в оръжие енергийната взаимозависимост на Европа и устойчивото увеличение на военната и икономическата помощ за Киев са стълбове на съгласувана тактика. Европейски Съюз уверено възобнови полемиките за присъединение на нови членове, като призна, че след нашествието в Украйна разширението е стратегически императив.
Междувременно трансатлантическите връзки са на положително равнище: ще би трябвало да се върнем към 90-те години, с цел да открием миг, в който връзката е толкоз мощна. В по-широк проект Европа продължи своя енергиен преход посредством съглашение за своя Зелен пакт; укрепи икономическата и софтуерната сигурност, с цел да очертае пътя си на фона на възходящото съревнование сред Съединени американски щати и Китай; и търсеше способи да ангажира страните от световния юг.
Това беше направено посредством дипломатически контакти и нов подтик зад самодейността " Global Gateway " на стойност 300 милиарда евро, която има за цел да подтиква зеления напредък и инфраструктурата. Изричната връзка, прокарана сред Глобалния портал и Икономическия кулоар Индия-Близък изток-Европа (IMEC), стартирана на срещата на върха на Г-20 в Делхи през септември, отразява по какъв начин Европа трябваше да преработи политиките си, с цел да ги направи по-привлекателни за световния юг.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен встъпи в служба през 2019 година, заявявайки, че желае да оглави " геополитическа комисия ". Повечето от нас възприеха това като Европейски Съюз, квалифициран да се ориентира, от името на своите 450 милиона жители, в свят на рисково възходящи геополитически съперничества. И до няколко месеца изглеждаше, че се задава геополитически решителна Европа.
И внезапно всичко стартира да се обърква. В Западна Африка Европа, представлявана главно от Франция, прекомерно обременена от колониален багаж, с цел да успее в 10-годишната си военна интервенция за премахване на джихадистките сили, беше изгонена. Поредица от военни преврати, съчетани с разпадането на ръководството, опустошителните последствия от климатичната рецесия, продоволствената неустановеност и скока на външната миграция, сочат към голям неуспех на европейската политика.
Това, което Брюксел назовава " интегриран метод ", при който засилената сигурност за другарски настроените към Запада африкански държавни управления ще бъде съчетана с помощ за развиване и демократични промени към този момент не е настоящ.
Лидерите на Европейски Съюз пренасочиха погледа си към Северна Африка, като през юли тази година подписаха съглашение за пари в брой за мигрантите, прокарано от италианския министър председател Джорджа Мелони, с цел да купят услугите на Тунис като надзирател на евро-портите, спирайки мигрантите да прекосяват Средиземно море. Както можеше да се предвижда, тунизийският деспот Каис Сайед по-късно се отметна от договорката, искайки парите с нулеви задължения.
Тази недалновидна политика в този момент е разрушена на пух и прахуляк. Вместо това Европейски Съюз крие неналичието си на визия зад африканските организации: след преврата в Нигер през август държавните управления на Ecowas сложиха ултиматум на водачите да възстановят демокрацията. Европа стартира да приказва, че от самото начало е проповядвала " африкански решения на африканските проблеми ". Колкото и привлекателно да звучи лозунгът, той прикрива единствено, че Европа няма визия какво да прави.
В Западните Балкани обстановката към момента не е толкоз тежка, само че макар възраждането на вероятността за участие в Европейски Съюз за страните кандидатки, сред Сърбия и Косово пламна принуждение. Отново Европейски Съюз беше беззащитен да го спре, камо ли да успее да прокара дипломатическо съглашение сред Белград и Прищина.
Още по-зле е ситуацията в Кавказ. За да бъдем почтени, неуспехите на Европейски Съюз не са от липса на старания. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел би трябвало да бъде кредитиран за посредничеството при съглашение сред Армения и Азербайджан след войната през 2020 година Но това в последна сметка се срина, защото спорът прерасна в принуждение посредством обсадата на Азербайджан на Карабах, последвана от военното му завладяване и етническото пречистване на съвсем всички 120 000 арменци от анклава.
И към момента не можем да кажем, че всичко е завършило, като Азербайджан, подсилен от Турция и имплицитно от Русия, претендира за кулоар през суверенна арменска територия, с цел да го свърже с анклава си Нахчеван, който може да се опита да завземе с военна мощ.
Пълният обсег на разгрома на упоритостта за " геополитическа Европа " стана явен след възобновеното експлоадиране на войната в Близкия изток. Европа, сходно на монархиите в Съединени американски щати и Персийския залив, имплицитно се съгласи с циничния израелски роман, че разрешаването на израелско-палестинския спор може да бъде заобиколено. Огромната мощ на Израел и подчиняването на палестинците, дружно с елиминирането на палестинския въпрос от районното уравнение посредством нормализиране на връзките на Израел с арабския свят, бяха част от тактика, която индиректно приема, че стабилността в Близкия изток е допустима без разрешаване на израелско-палестинския спор.
Политиката беше утвърдена за първи път от Доналд Тръмп с неговите съглашения " Ейбрахам " от 2020 година, сред Израел, от една страна, и ОАЕ, Бахрейн, Судан и Мароко, от друга. Същият метод беше следван и от Джо Байдън. Споразумение за нормализация сред Израел и Саудитска Арабия би представлявало върховото му достижение. Европа обаче изпадна в обичайна си роля в Близкия изток: да свири втора цигулка след Съединени американски щати. Инициативата Imec, включваща точно Израел, ОАЕ и Саудитска Арабия, дружно с Индия и Европейски Съюз, е още едно доказателство за това.
Заобикалянето на палестинския въпрос най-малкото означаваше, че Европейски Съюз се пробва да избегне казуса и че личният му мъчно извоюван вътрешен консенсус за спора – решение за две страни, учредено на границите от 1967 година – се носи по течението. Тези държавни управления на Европейски Съюз, които абсолютно застанаха на страната на Израел, започнаха пасивно да поддържат подкопаването и отхвърлянето на решението за две страни от държавното управление на Бенямин Нетаняху.
Трагичните събития в района след 7 октомври брутално разкриха несъгласията на Европа. Налице е озадачаваща дисхармония от гласове, от помощта на Европейски Съюз за палестинците, която е спряна и по-късно възобновена, до двусмислени послания за нуждата Израел да се пази в границите на интернационалното филантропично право. Докато някои европейски водачи, като Мишел или първият посланик на Европейски Съюз Жозеп Борел, бяха ясни в посланията си за правните задължения на Израел, други, в това число тези на Фон дер Лайен, бяха мощно двусмислени, причинявайки търкания в европейските институции и отвън тях. Семантично разликите може да наподобяват маргинални; в политически проект те се равняват на разликата сред приближаването на пожар с маркуч за вода и резервоар с газ.
Когато изглеждаше, че методът на Европа удря дъното, Европейски Съюз продължи да копае. Правителствените ръководители спореха дали да призоват за филантропична пауза в бомбардировките над Газа или за преустановяване на огъня, като в последна сметка се сплотиха към надалеч по-слабата първа дефиниция.
Преди да изсъхне мастилото на това съглашение в Европейския съвет, 27-те страни от Европейски Съюз се разделиха три пъти на Общото заседание на Организация на обединените нации, като осем гласоподаваха " за ", 15 се въздържаха и четирима гласоподаваха срещу резолюция на Йордания, призоваваща за помирение и съблюдаване на интернационалното филантропично право.
Разпадането на европейското единение поради израелско-палестинския спор може в последна сметка да бъде записка под линия в дългата история на дипломатически провали по тази покруса. Но е освен това. Европейската общественост беше тази, която още през 1980 година за първи път призна законните права на самоопределяне на палестинския народ и съюза, който в края на 90-те години формулира какво в действителност може да значи решение за две страни.
Все още Европейски Съюз е най-големият търговски сътрудник на Израел и най-големият донор на помощ за палестинците. С по-смело и поредно водачество Европа можеше да изиграе надалеч по-конструктивна роля. И въпреки последствията от европейските разделения към този момент остават вътрешни, това може да се промени, в случай че ожесточението продължи и битката за вътрешен консенсус изсмуче силата за градивни дейности другаде, в това число в Украйна.
Докато Близкият изток гори, а Съединени американски щати, въпреки и едностранчиво, се пробват да овладеят огъня, Русия и Китай гледат със блаженство. Докато очакванията за геополитическа Европа, които се изпаряват пред очите ни, някои биха могли да кажат " Какво от това? ". Отговорът е, че в свят, в който фрагментацията, поляризацията, споровете и насилието вземат превъзходство е нужен многостранен съюз, който е обединен и отстоява демократичните си правила – както в името на европейските жители, по този начин и на останалия свят./БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ