ЦИД: Кризата с газа и цените е напълно решима без Газпром
Настояването на българския бизнес и политически водачи за връщане към директни доставки на газ от " Газпром " е неправилно. То се основава на пресилен риск от дефицит на газ и цялостно непознаване на геополитическите опасности от следващи съкращения на доставките и от изнудване от страна на Кремъл.
Това са част от изводите на разбор на Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД), озаглавен
Според неговите създатели Констанца Рангелова и Мартин Димитров аргументите за актуалната рецесия с газовите доставки в България са както инфраструктури, по този начин и политически, само че и неналичието на достъп до различен на съветския природен газ.
Двамата напомнят, че в последните дванадесет месеца " Газпром " понижи четири пъти доставките за европейските си клиенти, което провокира поредност от ценови разтърсвания на газовите пазари. При 200 евро за мегаватчас (МВтч) през август 2022 година цената на газа в Европа към този момент е над 10 пъти по-висока от петгодишната междинна стойност от преди август 2021 година
" Европейският съюз беше този, който сътвори и се вкара в този капан. Геополитическите опасности за европейската енергийна сигурност се утежниха с повече от 20% след анексирането на Крим през 2014 година, защото редица европейски страни задълбочиха зависимостта си от вноса на съветски природен газ. През десетилетието, предшестващо войната в Украйна, по-голямата част от възходящата взаимозависимост на Европейски Съюз от вноса на съветски природен газ се дължеше на Германия и Италия. Страните от Централна и Югоизточна Европа последваха образеца им, като политически водачи от Унгария, Сърбия и България са притиснати от тази взаимозависимост дотолкоз, че не престават да упорстват да се наруши европейското единение във връзка с глобите на Кремъл ", написа в разбора.
До края на април 2022 година страната зависеше от " Газпром " за 94 % от потреблението си на газ. Повечето съветски доставки идваха през газопровода " Турски поток " по дълготраен контракт, който завършва на 31 декември 2022 година След прекъсването им поради отхвърли на " Булгаргаз " да заплаща в рубли, държавният газов снабдител купува газ месец за месец главно от сдружения в Югоизточна Европа с дълготрайни контракти с " Газпром ". Така на процедура купува съветски газ на цени сред 20 и 30% по-високи от тези в съществуващия дълготраен контракт. Забавянето на построяването на основния интерконектор с Гърция значи, че България заплаща по-висока цена за 2/3 от контрактуваните размери азерски газ, макар че азерските доставки, учредени на 25-годишно съглашение със 100% нефтена индексация, сега са доста по-евтини от междинната европейска цена на спот пазара, показва се в отчета.
Рискът от дефицит на газ е управляем
" Няма газ " се трансформира в известен рефрен измежду българските бизнес и политически водачи, откакто новото служебно държавно управление встъпи в служба на 3 август 2022 година Кабинетът и " Булгаргаз " са призовавани да възобновят доставките непосредствено от Русия. Това би било неправилно и би възстановило дълготрайната накърнимост на България от шантажа на монопола " Газпром ", считат анализаторите на ЦИД.
Според тях въпреки рискът от дефицит на газ през зимата да е действителен, той е управляем и без директния импорт от Русия. Рангелова и Димитров означават, че " Газпром " се потвърди като обезсърчителен снабдител доста преди сегашната обстановка, изнудвайки с десетилетия своите по-слаби клиенти в Централна и Източна Европа, предлагайки им по-високи цени. А последната половин година прекъсна доставките за дузина страни – членки на Европейски Съюз, в това число и за " най-лоялните " си клиенти – Германия, Австрия, Нидерландия и Италия, някои от които даже бяха изявили подготвеност да одобряват заплащания в рубли.
Експертите от ЦИД изясняват като проблем за рецесията в Българи това, че въпреки страната ни да има голям брой входни точки на газ, действително няма добър достъп до неруски газ. Газовата връзка с Гърция още не е пусната в употреба, а достъпът на България до терминали за регазификация на полутечен газ на крайбрежията на Егейско и Средиземно море зависи от положителната воля и съображенията за национални доставки на прилежащите Гърция и Турция.
Анализът се стопира и на оставащото спекулативно съпоставяне на цените на съветските, азерските и други газови доставки поради това, че те са комерсиална загадка. Като цяло, заради индексирането на нидерландската газова борса TTF в дълготрайните контракти на " Газпром " с европейски компании, получената цена нормално е близка до цените на TTF, а от време на време даже по-висока. Това се случва, тъй като цената по дълготрайния контракт отразява цените на TTF със забавяне от най-малко един месец, изясняват създателите.
Те показват, че даже България да успее да обезпечи потенциал за регазификация на полутечен природен газ и да получи препоръчаните три товара на Cheniere, това към момента оставя недостиг, който съгласно изминал документ на " Булгаргаз " няма да бъде напълнен с газ от хранилището в Чирен в забележителна степен (само 240 ГВтч през декември, или приблизително 7.7 ГВтч на ден). Това се случва макар упованията, че всички контрактувани азерски количества ще бъдат доставени от септември. Очакваният недостиг за четвъртото тримесечие е 1-1.5 Твтч,според данните.
Фигура 1: Очакван дефицит на газ от страна на $Булгаргаз “
Източник: Център за проучване на демокрацията въз основа на данни от писмо на „ Булгаргаз “ до Министерството на енергетиката, оповестено в българските медии.
Прогнозите на " Булгаргаз " повдигат въпроси до каква степен реалистични са данните за търсенето и може ли газохранилището в Чирен да помогне за понижаване на дефицита.
Търсенего на газ от потребителите ще продължи да спада
Що се отнася до търсенето, данните на " Булгаргаз " са единствено малко по-високи от прогнозите на ENTSOG (Мрежата на европейските оператори на газопреносни системи, в която членува „ Булгартрансгаз “), които се базират на междинни сезонни стойности. Въпреки това има съществени учредения да се твърди, че през идващата зима търсенето ще е по-ниско. Данните на ENTSOG в последните месеци сочат, че дневните потоци към крайните консуматори в България са 20-30% по-ниски от миналогодишните – евентуално поради прекомерно скъпия газ, означават специалистите.
Според тях, макар че сега газохранилището в Чирен е цялостно едвам 48%, при опазване на темпа от края на юли, до 1 октомври може да доближи 76% и оборудването изцяло може да поеме дфицита на доставки през октомври и ноември по отношение на естественото търсене. В началото на декември обаче, хранилището ще бъде още веднъж запълнено едвам на 48% и ще може да поддържа единствено 38 ГВтч дневно като оптимален потенциал на рандеман. Това ще остави непокрит недостиг на доставките от 17%, а до края на годината равнището на газ в " Чирен " ще е едвам 30%. В случай на ниско търсене обаче (ако приемем 20% спад по отношение на естествените равнища, заради по-високите цени) траекторията на съхранението е сходна с тази от 2021 година, като не оставя недостиг, считат от ЦИД.
Фигура 2: Сценарий за търсене и предложение на природен газ
Източник: Център за проучване на демокрацията въз основа на ENTSOG, писмо от " Булгаргаз “ до Министерството на енергетиката, оповестено в българските медии, и AGSI.
Фигура 3: Газ в „ Чирен “ – исторически стойности и прогнози
Източник: Център за проучване на демокрацията въз основа на данни от AGSI.
Според центъра дефицитът е управляем, защото евентуално доста семейства ще мита на ток, поради скъпия газ и това ще понижи така и така спадналото към този момент с 20 % ползване. Допълнителна държавна поддръжка за капиталовите разноски, изключително за термопомпи, би могла да форсира този пазарно-обусловен отвод от газ. Организирането на търгове за понижение на потреблението от страна на промишлените консуматори също е подобаваща тактика освен за облекчение на евентуалния недостиг, само че и за приемане на доста по-ясна визия за това какво ще бъде действителното търсене на газ от бранша през идващите месеци, разясняват създателите на разбора.
Рискът от връщането към " Газпром " надвишава ценовата изгода
Те правят оценка като неправилен ход търсене на обновяване на доставките на съветски газ с ценови причини, вместо опити за обезпечаване на различно синьо гориво. " Рисковете, свързани със сигурността на доставките, които се съпътстват от този метод, надалеч надвишават всяко евентуално (и мощно несигурно) ценово преимущество, което може да се получи. В последна сметка този въпрос се свежда до решението дали вероятно по-ниските цени на газа за месец или два си заслужават риска страната и нейната стопанска система да продължат да бъдат подлагани на следващите случайни съкращения и изнудване от страна на " Газпром " в бъдеще ", разясняват Рангелова и Димитров.
Отбелязват, че десетократното нарастване на международните цени на природния газ сигурно изисква незабавни ограничения за отбрана на най-уязвимите групи в обществото. " Осигуряването на съответно жилищно отопление на налични цени за семействата ще изисква финансова поддръжка от страна на държавното управление. Същото се отнася и за промишлените консуматори, с цел да се резервира тяхната конкурентоспособност. Българският държавен бюджет е постоянен и може да понесе такива ограничения, каквито към този момент бяха приложени на пазарите на електрическа енергия и горива ", написа в разбора.
В умозаключение в него се предлага да се продължи търсенето на различни на газпромовските доставки даже и след края на годината – до приключването на отоплителния сезон, както и пълненето на " Чирен ". Това би трябвало да стане посредством по-широки съглашения за взаимност с Гърция и Турция.
За промишлените консуматори обезпечаването на системно понижаване на потреблението изисква неотложно въвеждане на система за търгове за модулиране на потреблението. Този метод също по този начин ще помогне да се противодейства на някои от негативните последствия от прекалено високите цени, защото на най-засегнатите консуматори ще се заплаща за това, че не употребяват част от газа.
Домакинствата, които употребяват газ за отопление, следва да получават поддръжка, като капиталовата поддръжка за прекосяване към електричество следва да бъде предпочитана пред дотациите за горива, които подтикват по-голямо ползване. Същевременно топлофикационните сдружения следва да получат целева поддръжка, с цел да поддържат естественото си действие и да предотвратят сериозен ценови потрес за семействата, приключват създателите.
Това са част от изводите на разбор на Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД), озаглавен
Според неговите създатели Констанца Рангелова и Мартин Димитров аргументите за актуалната рецесия с газовите доставки в България са както инфраструктури, по този начин и политически, само че и неналичието на достъп до различен на съветския природен газ.
Двамата напомнят, че в последните дванадесет месеца " Газпром " понижи четири пъти доставките за европейските си клиенти, което провокира поредност от ценови разтърсвания на газовите пазари. При 200 евро за мегаватчас (МВтч) през август 2022 година цената на газа в Европа към този момент е над 10 пъти по-висока от петгодишната междинна стойност от преди август 2021 година
" Европейският съюз беше този, който сътвори и се вкара в този капан. Геополитическите опасности за европейската енергийна сигурност се утежниха с повече от 20% след анексирането на Крим през 2014 година, защото редица европейски страни задълбочиха зависимостта си от вноса на съветски природен газ. През десетилетието, предшестващо войната в Украйна, по-голямата част от възходящата взаимозависимост на Европейски Съюз от вноса на съветски природен газ се дължеше на Германия и Италия. Страните от Централна и Югоизточна Европа последваха образеца им, като политически водачи от Унгария, Сърбия и България са притиснати от тази взаимозависимост дотолкоз, че не престават да упорстват да се наруши европейското единение във връзка с глобите на Кремъл ", написа в разбора.
До края на април 2022 година страната зависеше от " Газпром " за 94 % от потреблението си на газ. Повечето съветски доставки идваха през газопровода " Турски поток " по дълготраен контракт, който завършва на 31 декември 2022 година След прекъсването им поради отхвърли на " Булгаргаз " да заплаща в рубли, държавният газов снабдител купува газ месец за месец главно от сдружения в Югоизточна Европа с дълготрайни контракти с " Газпром ". Така на процедура купува съветски газ на цени сред 20 и 30% по-високи от тези в съществуващия дълготраен контракт. Забавянето на построяването на основния интерконектор с Гърция значи, че България заплаща по-висока цена за 2/3 от контрактуваните размери азерски газ, макар че азерските доставки, учредени на 25-годишно съглашение със 100% нефтена индексация, сега са доста по-евтини от междинната европейска цена на спот пазара, показва се в отчета.
Рискът от дефицит на газ е управляем
" Няма газ " се трансформира в известен рефрен измежду българските бизнес и политически водачи, откакто новото служебно държавно управление встъпи в служба на 3 август 2022 година Кабинетът и " Булгаргаз " са призовавани да възобновят доставките непосредствено от Русия. Това би било неправилно и би възстановило дълготрайната накърнимост на България от шантажа на монопола " Газпром ", считат анализаторите на ЦИД.
Според тях въпреки рискът от дефицит на газ през зимата да е действителен, той е управляем и без директния импорт от Русия. Рангелова и Димитров означават, че " Газпром " се потвърди като обезсърчителен снабдител доста преди сегашната обстановка, изнудвайки с десетилетия своите по-слаби клиенти в Централна и Източна Европа, предлагайки им по-високи цени. А последната половин година прекъсна доставките за дузина страни – членки на Европейски Съюз, в това число и за " най-лоялните " си клиенти – Германия, Австрия, Нидерландия и Италия, някои от които даже бяха изявили подготвеност да одобряват заплащания в рубли.
Експертите от ЦИД изясняват като проблем за рецесията в Българи това, че въпреки страната ни да има голям брой входни точки на газ, действително няма добър достъп до неруски газ. Газовата връзка с Гърция още не е пусната в употреба, а достъпът на България до терминали за регазификация на полутечен газ на крайбрежията на Егейско и Средиземно море зависи от положителната воля и съображенията за национални доставки на прилежащите Гърция и Турция.
Анализът се стопира и на оставащото спекулативно съпоставяне на цените на съветските, азерските и други газови доставки поради това, че те са комерсиална загадка. Като цяло, заради индексирането на нидерландската газова борса TTF в дълготрайните контракти на " Газпром " с европейски компании, получената цена нормално е близка до цените на TTF, а от време на време даже по-висока. Това се случва, тъй като цената по дълготрайния контракт отразява цените на TTF със забавяне от най-малко един месец, изясняват създателите.
Те показват, че даже България да успее да обезпечи потенциал за регазификация на полутечен природен газ и да получи препоръчаните три товара на Cheniere, това към момента оставя недостиг, който съгласно изминал документ на " Булгаргаз " няма да бъде напълнен с газ от хранилището в Чирен в забележителна степен (само 240 ГВтч през декември, или приблизително 7.7 ГВтч на ден). Това се случва макар упованията, че всички контрактувани азерски количества ще бъдат доставени от септември. Очакваният недостиг за четвъртото тримесечие е 1-1.5 Твтч,според данните.
Фигура 1: Очакван дефицит на газ от страна на $Булгаргаз “
Източник: Център за проучване на демокрацията въз основа на данни от писмо на „ Булгаргаз “ до Министерството на енергетиката, оповестено в българските медии.
Прогнозите на " Булгаргаз " повдигат въпроси до каква степен реалистични са данните за търсенето и може ли газохранилището в Чирен да помогне за понижаване на дефицита.
Търсенего на газ от потребителите ще продължи да спада
Що се отнася до търсенето, данните на " Булгаргаз " са единствено малко по-високи от прогнозите на ENTSOG (Мрежата на европейските оператори на газопреносни системи, в която членува „ Булгартрансгаз “), които се базират на междинни сезонни стойности. Въпреки това има съществени учредения да се твърди, че през идващата зима търсенето ще е по-ниско. Данните на ENTSOG в последните месеци сочат, че дневните потоци към крайните консуматори в България са 20-30% по-ниски от миналогодишните – евентуално поради прекомерно скъпия газ, означават специалистите.
Според тях, макар че сега газохранилището в Чирен е цялостно едвам 48%, при опазване на темпа от края на юли, до 1 октомври може да доближи 76% и оборудването изцяло може да поеме дфицита на доставки през октомври и ноември по отношение на естественото търсене. В началото на декември обаче, хранилището ще бъде още веднъж запълнено едвам на 48% и ще може да поддържа единствено 38 ГВтч дневно като оптимален потенциал на рандеман. Това ще остави непокрит недостиг на доставките от 17%, а до края на годината равнището на газ в " Чирен " ще е едвам 30%. В случай на ниско търсене обаче (ако приемем 20% спад по отношение на естествените равнища, заради по-високите цени) траекторията на съхранението е сходна с тази от 2021 година, като не оставя недостиг, считат от ЦИД.
Фигура 2: Сценарий за търсене и предложение на природен газ
Източник: Център за проучване на демокрацията въз основа на ENTSOG, писмо от " Булгаргаз “ до Министерството на енергетиката, оповестено в българските медии, и AGSI.
Фигура 3: Газ в „ Чирен “ – исторически стойности и прогнози
Източник: Център за проучване на демокрацията въз основа на данни от AGSI.
Според центъра дефицитът е управляем, защото евентуално доста семейства ще мита на ток, поради скъпия газ и това ще понижи така и така спадналото към този момент с 20 % ползване. Допълнителна държавна поддръжка за капиталовите разноски, изключително за термопомпи, би могла да форсира този пазарно-обусловен отвод от газ. Организирането на търгове за понижение на потреблението от страна на промишлените консуматори също е подобаваща тактика освен за облекчение на евентуалния недостиг, само че и за приемане на доста по-ясна визия за това какво ще бъде действителното търсене на газ от бранша през идващите месеци, разясняват създателите на разбора.
Рискът от връщането към " Газпром " надвишава ценовата изгода
Те правят оценка като неправилен ход търсене на обновяване на доставките на съветски газ с ценови причини, вместо опити за обезпечаване на различно синьо гориво. " Рисковете, свързани със сигурността на доставките, които се съпътстват от този метод, надалеч надвишават всяко евентуално (и мощно несигурно) ценово преимущество, което може да се получи. В последна сметка този въпрос се свежда до решението дали вероятно по-ниските цени на газа за месец или два си заслужават риска страната и нейната стопанска система да продължат да бъдат подлагани на следващите случайни съкращения и изнудване от страна на " Газпром " в бъдеще ", разясняват Рангелова и Димитров.
Отбелязват, че десетократното нарастване на международните цени на природния газ сигурно изисква незабавни ограничения за отбрана на най-уязвимите групи в обществото. " Осигуряването на съответно жилищно отопление на налични цени за семействата ще изисква финансова поддръжка от страна на държавното управление. Същото се отнася и за промишлените консуматори, с цел да се резервира тяхната конкурентоспособност. Българският държавен бюджет е постоянен и може да понесе такива ограничения, каквито към този момент бяха приложени на пазарите на електрическа енергия и горива ", написа в разбора.
В умозаключение в него се предлага да се продължи търсенето на различни на газпромовските доставки даже и след края на годината – до приключването на отоплителния сезон, както и пълненето на " Чирен ". Това би трябвало да стане посредством по-широки съглашения за взаимност с Гърция и Турция.
За промишлените консуматори обезпечаването на системно понижаване на потреблението изисква неотложно въвеждане на система за търгове за модулиране на потреблението. Този метод също по този начин ще помогне да се противодейства на някои от негативните последствия от прекалено високите цени, защото на най-засегнатите консуматори ще се заплаща за това, че не употребяват част от газа.
Домакинствата, които употребяват газ за отопление, следва да получават поддръжка, като капиталовата поддръжка за прекосяване към електричество следва да бъде предпочитана пред дотациите за горива, които подтикват по-голямо ползване. Същевременно топлофикационните сдружения следва да получат целева поддръжка, с цел да поддържат естественото си действие и да предотвратят сериозен ценови потрес за семействата, приключват създателите.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ