Институт Смолни: Как живеят възпитаниците на първото женско учебно заведение в Европа
Наследниците на най-големите петербургски семейства живеят тук безусловно по спартански.
Институтът не дава единствено ослепително обучение, само че и възпитава характерите в изключителна неотстъпчивост.
Екатерина II, горяща в концепцията да внесе просветния максимализъм във всички публични сфери, не пропуща и въпроса с женското обучение. Учреденият от нея институт Смолни за благородни девици в края на XVIII век става първото държавно образователно заведение за девойки в Европа.
Порядките в института са в цялостно несъгласие с тези, които по-голямата част от аристократите през това време са считали за почтени за своите наследници. Смолни е предназначен да „ пречупи “ остарелите обществени навици. Девиците са възпитавани да се омъжат уместно (което и ставало в множеството случаи), само че образованието в института е длъжно да образува жена за нова ера, която да е способна да облагороди средата, в която се намира, и да възпита своите деца в просветителски дух.
Ученички в Смолния институт през 1909 г.Свободен източник
Манастирски обичай
Смолният институт, в качеството си на женско образователно заведение, съществува от 1764 до 1917 година, само че изменението на вътрешното му устройство и нрави е нищожно. От 1765 година стартират да одобряват и „ девойки от ниската класа “, такива, които не са дворянки (но без крепостните). Възпитаниците се разделят на 4 възрастови групи (в учебното заведение взимат девойки от 6 до 18 години), на всяка от тях се поставя рокля в избран цвят: младша възраст носят рокли с цвят на кафе, девойките от втората възрастова група са с рокли в ярко наследник цвят, трета възраст са със сив цвят, а най-големите се обличат в бяло.
Legion Media
За да научат девойките на лека и изящна походка, им създават тежки и дебели обувки – след потреблението на тези обувки девойките получават красива походка. Никакви декорации не се позволяват, прическите също са идентични за всяка възраст – външният тип на ученичките е аскетично непретенциозен и подреден.
Anonymous. / Fine Art Images / Heritage Images / Getty Images
Аскетично е и храненето на девойките, макар младата им възраст. Сутрин изпиват по една чаша чай и изяждат по една кифла с масло и сирене, от време на време възпитателките споделят, че им се сервира и каша. Обядът е чорба и пирожка, а за вечеря още веднъж получават кифла с чай или мляко, всичко това се трансформира при настъпването на постите, когато храненето става още по-оскъдно.
Александра Соколова, възпитаница на Смолния институт, през 1840 година споделя своите мемоари по този начин: „ Никой не очакваше появяването на царя (Николай I) в този ден. Вестта за това, че той е влезнал в кухнята през задния вход, доста бързо се разнесе из цялото образователно заведение. Тази му постъпка изплаши мнозина, а други остави в недоумение…
В следствие ни стана известно, че царят, отивайки към тенджерата, в която туко що е сварена рибена чорба, по-точно уха, потопил лъжицата си, пробвал предостатъчно течното вариво и споделил: „ Даже такава евтина риба са пожалили… Е, а в този момент какво има за второ ядене? М-да… Моите бойци се хранят даже по-добре! “
УченичкиAnonymous / Fine Art Images / Heritage Images / Getty Images
Подобна суровост във възпитанието на ученичките на първо място се изяснява с възпитателните способи (те са добре познати в най-хубавите частни учебни заведения в Англия). Привичката да се задоволяват с малко закалява духа на обучаемите и образува трудолюбив и неподдаващ се на отчаяние и мързел темперамент, даже целият им следващ живот да мине в лукс. Някои споделят, че ограничаването на рациона се изяснява с това, че образователното заведение се устоя единствено от публични разходи (семействата на девойките нищо не заплащат за облеклата и храната им), а в кухнята постоянно крадат артикули.
Позволява се на роднините да носят на девойките пари и сладости. Споделянето на храна сред девойките е нещо обикновено. С получените пари, които идват при ученичките през защитата, може да се закупи още самун и печива (съкровищата съответно се крият в спалните пространства от инспекторките).
Ученички в очакване на оценките сиКарл Булла/Свободни източници
Равенството в института
В „ по-ниската “ половина на Смолни (Александровската) живеят и се образоват девойки с по-нисш генезис: дъщери на служители, банкери и търговци без дворянско родословие.
Игра на тенис, 1913 г.Карл Булла/Свободни източници
Жителките на благородническата половина (Николаевски) имат избрани преимущества пред своите съседи от Александовската половина. Два пъти годишно те се разхождат в придворни файтони с параден конвой от офицери, поставят императорски изпити, на които участват представители на царското семейство, вървят на императорски балове, където танцуват с велики князе и задгранични принцове. Вътре в института, при среща с момиче-благородничка, дребната буржоазна госпожица първа прави поклон и едвам след това ѝ се дава отговор по същия метод.
Карл Булла / Fine Art Images / Heritage Images / Getty Images
Но в други връзки изискванията на живот на учениците от двете половини са безусловно идентични. Момичетата са настанени в стаи, които наподобяват повече на казармени. Около 10 възпитаници живеят в едно спално помещение, скромната украса е лимитирана до легло с корав матрак, дребна нощна масичка и стол. През зимата в общежитията е изключително тежко – температурата в стаята може да падне до 10 градуса по Целзий и девойките са принудени да спят под тънки завивки и да се мият със студена вода рано заран, незабавно след ставане. Много, изключително новодошлите, се разболяват. Но даже и в такова тъжно място учениците намират отдушник: в лазарета е топло, могат да спят и да се хранят най-малко малко по-задоволително, тъй че по-предприемчивите млади дами съумяват да симулират заболяване.
Legion Media
В кого се влюбват ученичките
Лекарите и учителите са единствените мъже, които девойките виждат постоянно през 12-те си години в затвореното институция. Идвайки в института на 6-годишна възраст, те не го напущат до дипломирането, защото ваканции не се оферират (с течение на времето интервалът на престой в института е понижен няколко пъти). Учителите преднамерено са определени да бъдат женени, на междинна възраст и за предпочитане с телесни увреждания, с цел да не смущават девойките. Но това не избавя и тези единствени налични мъже да станат обект на боготворене. Студентките режат части от палтата им, с цел да ги носят със себе си, поливат шапките им с парфюма си и вършат доста други нелепости от този жанр.
Урок по географияКарл Булла/Свободни източници
Също по този начин е всекидневно да се обожава някоя от по-старшите ученички. Всяка младша ученичка избра кумир за себе си и сподели привързаността си по способи, които през днешния ден може да наподобяват много странни. За да потвърдят любовта си, девойките могат да изядат парче сапун или да създадат нещо по-лошо. За благополучие по-често обожанието се лимитира до дребни услуги и похвали. „ Да обожаваш “ значи да се опиташ да видиш обожавания предмет, който нормално е от девойките от по-горния клас, и когато тя минава около нея, тогава да извикаш след нея: ange, beauté, incomparable, céleste, divine et adorable, несъмнено, не пред класна дама, по-късно да напишеш обожаваното име върху книги и тетрадки с удивителни знаци и с прибавяне на същите думи “, спомня си Мария Сергеевна Угличанинова, ученичка в Смолни през 1840 година
Групов портрет на последния випуск и преподаватели през 1918 година
Момичетата се виждат с родителите си единствено в наличието на класните дами, а кореспонденцията се следи и прочита. Смолни е безусловно затворена среда, от която е съвсем невероятно да се избяга. Физическото наказване обаче е строго неразрешено, тъй че отговорните девойки са обществено засрамвани за неприятно държание: закачат записка на роклята ѝ, в случай че ученичката я съобщи в клас; смъкват престилката си, лишават се от обяда, а на по-големите девойки им не разрешават да носят рокли и прически за възрастни.
Възпитаници на урок по танци, 1913 г.Карл Булла/Свободни източници
създател: СОФИЯ ПОЛЯКОВА
източник: bg.rbth.com
Институтът не дава единствено ослепително обучение, само че и възпитава характерите в изключителна неотстъпчивост.
Екатерина II, горяща в концепцията да внесе просветния максимализъм във всички публични сфери, не пропуща и въпроса с женското обучение. Учреденият от нея институт Смолни за благородни девици в края на XVIII век става първото държавно образователно заведение за девойки в Европа.
Порядките в института са в цялостно несъгласие с тези, които по-голямата част от аристократите през това време са считали за почтени за своите наследници. Смолни е предназначен да „ пречупи “ остарелите обществени навици. Девиците са възпитавани да се омъжат уместно (което и ставало в множеството случаи), само че образованието в института е длъжно да образува жена за нова ера, която да е способна да облагороди средата, в която се намира, и да възпита своите деца в просветителски дух.
Ученички в Смолния институт през 1909 г.Свободен източник
Манастирски обичай
Смолният институт, в качеството си на женско образователно заведение, съществува от 1764 до 1917 година, само че изменението на вътрешното му устройство и нрави е нищожно. От 1765 година стартират да одобряват и „ девойки от ниската класа “, такива, които не са дворянки (но без крепостните). Възпитаниците се разделят на 4 възрастови групи (в учебното заведение взимат девойки от 6 до 18 години), на всяка от тях се поставя рокля в избран цвят: младша възраст носят рокли с цвят на кафе, девойките от втората възрастова група са с рокли в ярко наследник цвят, трета възраст са със сив цвят, а най-големите се обличат в бяло.
Legion Media
За да научат девойките на лека и изящна походка, им създават тежки и дебели обувки – след потреблението на тези обувки девойките получават красива походка. Никакви декорации не се позволяват, прическите също са идентични за всяка възраст – външният тип на ученичките е аскетично непретенциозен и подреден.
Anonymous. / Fine Art Images / Heritage Images / Getty Images
Аскетично е и храненето на девойките, макар младата им възраст. Сутрин изпиват по една чаша чай и изяждат по една кифла с масло и сирене, от време на време възпитателките споделят, че им се сервира и каша. Обядът е чорба и пирожка, а за вечеря още веднъж получават кифла с чай или мляко, всичко това се трансформира при настъпването на постите, когато храненето става още по-оскъдно.
Александра Соколова, възпитаница на Смолния институт, през 1840 година споделя своите мемоари по този начин: „ Никой не очакваше появяването на царя (Николай I) в този ден. Вестта за това, че той е влезнал в кухнята през задния вход, доста бързо се разнесе из цялото образователно заведение. Тази му постъпка изплаши мнозина, а други остави в недоумение…
В следствие ни стана известно, че царят, отивайки към тенджерата, в която туко що е сварена рибена чорба, по-точно уха, потопил лъжицата си, пробвал предостатъчно течното вариво и споделил: „ Даже такава евтина риба са пожалили… Е, а в този момент какво има за второ ядене? М-да… Моите бойци се хранят даже по-добре! “
УченичкиAnonymous / Fine Art Images / Heritage Images / Getty Images
Подобна суровост във възпитанието на ученичките на първо място се изяснява с възпитателните способи (те са добре познати в най-хубавите частни учебни заведения в Англия). Привичката да се задоволяват с малко закалява духа на обучаемите и образува трудолюбив и неподдаващ се на отчаяние и мързел темперамент, даже целият им следващ живот да мине в лукс. Някои споделят, че ограничаването на рациона се изяснява с това, че образователното заведение се устоя единствено от публични разходи (семействата на девойките нищо не заплащат за облеклата и храната им), а в кухнята постоянно крадат артикули.
Позволява се на роднините да носят на девойките пари и сладости. Споделянето на храна сред девойките е нещо обикновено. С получените пари, които идват при ученичките през защитата, може да се закупи още самун и печива (съкровищата съответно се крият в спалните пространства от инспекторките).
Ученички в очакване на оценките сиКарл Булла/Свободни източници
Равенството в института
В „ по-ниската “ половина на Смолни (Александровската) живеят и се образоват девойки с по-нисш генезис: дъщери на служители, банкери и търговци без дворянско родословие.
Игра на тенис, 1913 г.Карл Булла/Свободни източници
Жителките на благородническата половина (Николаевски) имат избрани преимущества пред своите съседи от Александовската половина. Два пъти годишно те се разхождат в придворни файтони с параден конвой от офицери, поставят императорски изпити, на които участват представители на царското семейство, вървят на императорски балове, където танцуват с велики князе и задгранични принцове. Вътре в института, при среща с момиче-благородничка, дребната буржоазна госпожица първа прави поклон и едвам след това ѝ се дава отговор по същия метод.
Карл Булла / Fine Art Images / Heritage Images / Getty Images
Но в други връзки изискванията на живот на учениците от двете половини са безусловно идентични. Момичетата са настанени в стаи, които наподобяват повече на казармени. Около 10 възпитаници живеят в едно спално помещение, скромната украса е лимитирана до легло с корав матрак, дребна нощна масичка и стол. През зимата в общежитията е изключително тежко – температурата в стаята може да падне до 10 градуса по Целзий и девойките са принудени да спят под тънки завивки и да се мият със студена вода рано заран, незабавно след ставане. Много, изключително новодошлите, се разболяват. Но даже и в такова тъжно място учениците намират отдушник: в лазарета е топло, могат да спят и да се хранят най-малко малко по-задоволително, тъй че по-предприемчивите млади дами съумяват да симулират заболяване.
Legion Media
В кого се влюбват ученичките
Лекарите и учителите са единствените мъже, които девойките виждат постоянно през 12-те си години в затвореното институция. Идвайки в института на 6-годишна възраст, те не го напущат до дипломирането, защото ваканции не се оферират (с течение на времето интервалът на престой в института е понижен няколко пъти). Учителите преднамерено са определени да бъдат женени, на междинна възраст и за предпочитане с телесни увреждания, с цел да не смущават девойките. Но това не избавя и тези единствени налични мъже да станат обект на боготворене. Студентките режат части от палтата им, с цел да ги носят със себе си, поливат шапките им с парфюма си и вършат доста други нелепости от този жанр.
Урок по географияКарл Булла/Свободни източници
Също по този начин е всекидневно да се обожава някоя от по-старшите ученички. Всяка младша ученичка избра кумир за себе си и сподели привързаността си по способи, които през днешния ден може да наподобяват много странни. За да потвърдят любовта си, девойките могат да изядат парче сапун или да създадат нещо по-лошо. За благополучие по-често обожанието се лимитира до дребни услуги и похвали. „ Да обожаваш “ значи да се опиташ да видиш обожавания предмет, който нормално е от девойките от по-горния клас, и когато тя минава около нея, тогава да извикаш след нея: ange, beauté, incomparable, céleste, divine et adorable, несъмнено, не пред класна дама, по-късно да напишеш обожаваното име върху книги и тетрадки с удивителни знаци и с прибавяне на същите думи “, спомня си Мария Сергеевна Угличанинова, ученичка в Смолни през 1840 година
Групов портрет на последния випуск и преподаватели през 1918 година
Момичетата се виждат с родителите си единствено в наличието на класните дами, а кореспонденцията се следи и прочита. Смолни е безусловно затворена среда, от която е съвсем невероятно да се избяга. Физическото наказване обаче е строго неразрешено, тъй че отговорните девойки са обществено засрамвани за неприятно държание: закачат записка на роклята ѝ, в случай че ученичката я съобщи в клас; смъкват престилката си, лишават се от обяда, а на по-големите девойки им не разрешават да носят рокли и прически за възрастни.
Възпитаници на урок по танци, 1913 г.Карл Булла/Свободни източници
създател: СОФИЯ ПОЛЯКОВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ