Мразеха ли Бог любимите индустриалци на Хитлер?
Наследниците на нацистките принцове и през днешния ден командват световната стопанска система Внуците Херберт Кванд са най-богатата фамилия в Германия, рабски труд стои зад автомобилни колоси
" (...) Аз съм Господ, Бог твой. Бог ревнител, който за прегрешението на татковци санкционирам до трета и четвърта рода децата, които Ме ненавиждат, и който демонстрира благосклонност до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди. " (Изход, 20:5-6)
Най-големите стопански династии в Германия натрупват несметни благосъстояния, откакто първо въодушевяват, а след това и подкрепят нацисткия режим на Адолф Хитлер. Днес, близо осем десетилетия след пагубния завършек на Третия райх, техните наследници, които в множеството случаи сполучливо се избавят от публичното внимание, не престават да водят баснословен метод на живот. Корпорациите им са пиедестал и цвят на модерната немска стопанска система. Много са хората обаче, по света и в самата Германия, които отхвърлят да си затворят очите за една неправда, която съгласно тях е позволена още в първите години на постнацизма - благосъстоянията и обезпечаваното от тях бъдеще на децата и внуците остават незасегнати, макар очевидната връзка с един от най-омразните режими в историята.
Германците сред предишното и сегашното
След толкоз доста старания, които германците поставят от края на Втората международна война насам, с цел да се отърват от срамното си минало, безусловно пред очите им остава едно крещящо мрачно леке, споделя Давид де Йонг - създателят на излязлата неотдавна на британски език книга " Нацистки милиардери " (Nazi Billionaires).
35-годишният холандец, някогашен кореспондент на Блумбърг, който от години живее в Тел Авив, изследва историята на немски компании - някои притежаващи пивоварни и винарски мазета, други - производители на известни американски марки в търговията на дребно. Най-болезнена за създателя обаче е тематиката за водещи бизнеси, като производството на коли да вземем за пример, където водещи играчи са известни имена от рода на БМВ (BMW) и " Порше " (Porsche). Де Йонг разкрива тъмната страна на големи корпорации, които стоят зад следвоенното икономическо знамение на Германия и дават близо 10% от брутния вътрешен артикул на страната.
Възходът на нацистите, довел ги на власт през 1933 година, в началото е посрещнат със песимизъм и пренебрежение от множеството представители на промишлеността. По-късно огромна част от тях откриват, че съдействието с партията и властта на Адолф Хитлер може да бъде доста печелившо.
Мълчанието е злато
Историята на огромните индустриални семейства цялостни телевизионните канали и стрийминг платформите с документални филми. Да се демонстрират подвизите им се приема за нещо напълно обикновено в актуалния свят, където бизнесът и правенето на пари са сложени на най-голям фундамент. В Германия преди 15 години известен бе излъченият от държавната телевизия ARD филм " Мълчанието на семейство Кванд " (Das Schweigen der Quandts). Картината споделя по какъв начин през 30-те и 40-те години на ХХ век най-богатото семейство в Германия създава оръжия за нацистите, заграбва имущество на евреи и експлоатира труда на военнопленници и пандизчии от концентрационните лагери.
Извадените данни за криворазбраната деятелност на Кванд не са единствените, тъй като и те не са единствените колоси на промишлеността и финансите, които си сътрудничат с режима на Хитлер. В " Нацистки милиардери " Давид де Йонг показва обстоен, вълнуващ и на моменти вцепеняващ роман за патриарсите на пет индустриални династии в Германия - Гюнтер Кванд, Фридрих Флик, Август декор Финке, Фердинанд Порше и Рихард Казеловски.
Всички те са " пресметливи, безпринципни опортюнисти ", които се причисляват към нацистката партия, SS или някоя друга от множеството казионни организации на Третия райх. Но Втората международна война завършва, следвоенното правораздаване си свършва работата, а за въпросните господа вредите са оскъдни. Благодарение на това и техните потомци през днешния ден не престават да имат флагмани на световната стопанска система - БМВ, Даймлер-Бенц (Daimler-Benz), Фолксваген (Volkswagen) и Алианц (Allianz). Фамилиите на някогашните нацистки любимци и в този момент са милиардери. Повечето от тях не желаят да признаят виновността на предците си, а за възмездие за нея и дума не може да става.
Бизнесът по нацистки е печеливш и подсигурява бъдеще
Историята на Гюнтер Кванд и неговия наследник Херберт наподобява банална - и двамата стават членове на нацистката партия.
Като създатели на семейството на тях се дължи лудото израстване в бизнеса, с цел да се стигне до това наследниците им сега да преобладават в международна емблема като " БМB Груп " (BMW Group). По време на войната Херберт Кванд дава отговор за акумулаторните фабрики в Берлин, където рабски труд поставят хиляди хора, в това число стотици дами от концентрационни лагери. Освен това синът придобива компании, откраднати от евреи във Франция, и употребява военнопленници и пандизчии в личното си частно имение. Построява краткотраен концентрационен лагер в окупирана от нацистите Полша, с цел да се възползва от робския труд.
Когато бащата Гюнтер Кванд е на 37 години и овдовява той среща и се дами за 17-годишната Магда Фридлендер, като има едно дете от нея. Развеждат се, а Магда се омъжва за нацисткия министър на пропагандата Йозеф Гьобелс. Така се появява фамилията, което е знак на добродетелите в Третия райх, само че чиято орис е злокобна. Магда и Йозеф Гьобелс имат шест деца, които отравят преди самите те да се самоубият през 1945 година в бункера на Хитлер в Берлин. Но това е друга историяЕ
Още преди идването на нацистите на власт през 1933 година компаниите на Гюнтер Кванд са получили преференциални извънбюджетни контракти за поощряване на превъоръжаването на Германия (нещо неразрешено от Версайския кротичък договор), в това число производството на леки оръжия и батерии, нови генерации муниции и построяването на изтребители за Луфтвафе (ВВС на тогавашната държава). " Докато хората си мислеха, че вършим тигани, ние още през 1934 година се подготвяхме за война ", подиграва се по-късно Кванд.
" Гюнтер Кванд се трансформира в един от най-успешните индустриалци в нацистка Германия ", разкрива де Йонг и прибавя: " Той е извънредно богат още преди Хитлер да вземе властта. Това употребява в своя отбрана след края на войната, като метод да се оправдае: " Бях жертва на гонене от Йозеф Гьобелс и от някогашната ми брачна половинка. " През 1945 година Гюнтер Кванд е задържан по съмнение в колаборация с нацистите, само че по-късно е оневинен. Успява да убеди съда, че Гьобелс го е принудил да се причисли към партията на Адолф Хитлер.
Херберт Кванд наследява голямо благосъстояние от татко си и избавя БМВ от банкрут, като става и най-големият акционер в компанията.
Две от децата му - Щефан Кванд и Сузане Клатен, в този момент са най-богатата фамилия в Германия, с съвсем мажоритарен надзор над " БМВ Груп ", с огромни вложения в химическата и софтуерната промишлености. Общото им положение се прави оценка на към 38 милиарда $.
Как да си откраднем промишленост
Друг свръхизвестен немски автоиндустриалец, Фердинанд Порше, е индивидът, който убеждава Хитлер да пусне в произвеждане дребния Фолксваген, станал прочут като " бръмбар " (Volkswagen Kafer). Компанията на Порше процъфтява под управлението на сина му Фери Порше, кандидатствал за член на SS, станал офицер и лъгал за историята до края на дните си. Фери Порше проектира първата спортна кола на " Порше ", само че е прочут и с това, че напълва управническия си екип с някогашни членове на SS в следвоенните години на плевел.
Производителят на метали, въглища и оръжие Фридрих Флик има стоманодобивни заводи, в това число предприятията, " продадени " му на безценица от еврейски притежатели, които получават постоянен поток от огромни поръчки от Райхсвера (армията на нацистка Германия).
Има и още една бизнесафера на Флик, мотив за горделивост, в която той си присвоява предприятията на Юлиус и Игнац Печек - чешки евреи, контролиращи 65% от запасите от лигнитни въглища в Източна и Централна Германия. Схемата за завладяването на сдруженията им е приложена с присъединяване на управляващите - нацистките служители измислят, че Печекови би трябвало да платят налог от 670 милиона райхсмарки, т.е. три пъти повече от общите им активи. Предприятията им са отнети и " подарени " на Фридрих Флик
Смъртоносната употреба на враговете на райха е безценен развой. Робският труд, който до 1942 година се обезпечава от концлагери, постоянно значи къс живот на работната ръка. В оловен цех да вземем за пример служащите не са обезпечени с облекло, което да ги защищава от отровни изпарения. Някои от тях, изгорени с врящо олово, в най-хубавия случай са с ампутирани крака. Неизправни и без защитни облицовки машини безусловно късат плътта на други от костите им. В оръжеен комплекс в Познан защитата бие дребните деца, които от отмалялост заспиват по време на нощна промяна. Немалко са и екзекутираните от SS за напълно незначителни прегрешения.
Фридрих Флик е наказан в Нюрнберг за потребление на насилствен и рабски труд, за финансиране на SS и разграбване на цех за стомана. Освободен през 1960 година от пандиза той има толкоз доста пари, че придобива контролния пакет акции в " Даймлер-Бенц " - тогава най-големият производител на коли в Германия, а през днешния ден също емблематична световна компания.
След провалянето на Германия и началото на Студената война съдружниците са по-заинтересовани от ограничение на въздействието на Съветския съюз в Европа, в сравнение с от наказване на нацистките помагачи. Те препращат всички каузи, с изключение на явно най-сериозните, към локални денацификационни съдилища, ръководени от съдии и прокурори, доста от които не желаят да санкционират строго партийните си до неотдавна приятели.
И богатите са жертви на насила
Индустриалците, които де Йонг изследва и с чиито наследници се е срещнал, упорстват в следвоенните времена, че са били принудени да работят с нацистите, които единствени са виновни за осъществените закононарушения. Много от упрекнатите употребяват в годините на отмъщение изобретателни способи да се измъкнат, като да вземем за пример така наречен " билети Персил " (по името на известната немска марка препарат за пране) - писмени оправдателни показания от очевидци, за предпочитане евреи.
Банкерът Август декор Финк става прочут с това, че показва четиридесет такива " билета " в съда за денацификация в Мюнхен, като всеки твърди, че е антинацист. По-късно негов прочут признава, че декор Финк е похарчил 500 хиляди марки (огромна за тогавашните години сума), с цел да убеди евентуални очевидци да не се явяват в съда или да трансформират показанията си. Фон Финк също изнудва прокурора, като го заплашва да разкрие, че е педераст. Решавайки, че декор Финк е единствено нацистки последовател, съдът му постанова неголяма санкция. Стиснатият бизнесмен апелира, получава прошка и без капка срам възобновява ръководството на фирмите си.
Старата битка наслойка не хваща
Както към този момент стана ясно, оцелявайки и просперирайки, магнатите си спомнят за старите си другари от нацистката партия и страна. През 1957 година Фердинанд Порше наема Йоахим Пайпер, някогашният адютант на Химлер, командвал танковите бригади на SS, виновна за не една кланица. Рудолф-Август Йоткер, доведеният наследник на Казеловски, пък назначава Рудолф декор Рибентроп, най-големият наследник на екзекутирания в Нюрнберг някогашен външен министър на райха, за ръководещ шеф на една от своите банки. Чрез своите бизнес конгломерати Йоткер постоянно зарежда банковите сметки на организации като " Тиха помощ " (Stille Hilfe), които подкрепят наказани членове на SS.
Има го, несъмнено, и Алберт Райман, трансформирал в суперпечеливш бизнеса си в Третия райх, под шапката на химическия тръст " Бенкизер ". След войната проверяващите откриват, че Алберт Райман е буен антисемит, който постоянно прави дарения на SS през 1931 година и се причислява към нацистката партия още през 1932 година През войната той поддържа малтретирането на военнопленници, които работят в химическите му фабрики. Наказанието за жестокия фабрикант е дребна санкция и денацификация. Той се връща в бизнеса, построява голям конгломерат за потребителски артикули, който включва Snapple, Dr. Pepper, Krispy Kreme Donuts, Panera Bread, Pret A Manger, козметичната компания Coty и стилната марка Bally. По данни на Давид де Йонг през 2019 година четиримата наследници на Райман надминават Кванд като най-богатата фамилия в Германия.
Историята не е добър преподавател
Тези и други индустриални династии се сочат като основни " виновници " за превръщането на Германия в една от водещите стопански сили след Втората международна война и до през днешния ден. На имената на създателите и потомците им са кръстени здания и фондации, награди и стипендии носят техните имена. Всички знаят предишното им, само че към този момент никой не се интересува какво е станало преди толкоз доста години. Все отново човешко е да не се учим от историята, без значение от рекомендациите за противоположното.
Де Йонг признава, че някои семейства са подхванали известни стъпки към бистрота. Кванд да вземем за пример са платили изследване през 2011 година, с цел да схванат какво е отношението на обществото към срамното им минало. Но имиджовите промени, които вършат по-късно, са толкоз незначителни, че не заслужават споменаване. Наследникът Щефан Кванд към момента връчва годишен медиен приз на името на татко му и работи в постройката, кръстена на дядо му.
Потомците на Райман пък се отхвърлят от фамилното му име, което не ги освобождава от грозното минало. Взеха семейството на техния дядо евреин (!) - бащата на Емили Ландекер, която има връзка с Алберт дълги години и му ражда три деца. Нейният татко е погубен от нацистите, само че името му се възражда, с цел да скрие наследниците на последователи на нацистите. През годините Фондация " Алфред Ландекер " подарява стотици милиони евро за просветителни стратегии за Холокоста и се преборва за обезщетения за оживели от насилствения труд в техните заводи.
Въпреки крещящата потребност предишното да бъде осветлено изцяло, с цел да няма скрито-покрито и да се търси належащо и през днешния ден отмъщение, " везните не престават да се накланят в интерес на парите и властта ", установи де Йонг. Много немски стопански династии омаловажават или пренебрегват мръсните източници на благосъстояние, които са опетнили биографиите им.
За изгодата от търсенето на бистрота
Надеждата на холандския публицист е днешните хора да станат по-информирани, да знаят, че парите, които харчат като консуматори за стоките и услугите на бизнес семейства с черно минало, може да влязат в джобовете на същите тези семейства и да отидат за поддържане на фондации, корпоративни централи и медии, коригиращи имиджа на нацистки военнопрестъпници. Потомците им се крият от публиката и живеят като Крезове с помощта на умножени след войната кървави пари.
Давид де Йонг мъчно намира отговор на желанието им да се крият, в случай че се срамят или в случай че желаят да не минават през " досадата " на все търсено и все ненамирано отмъщение. Може би пък се опасяват, че клиентите ще се пернат и ще ги лишат от доходи и облаги, или се тормозят да не изгубят от цената на скъпите акциите в големи компании, които имат. Не единствено парите им, само че и тяхната популярност в бизнеса се дължи на бащите и дядовците им, т.е. те надали желаят да отрекат личната си еднаквост.
Според Библията тези, които ненавиждат Бог, тъкмо каквито са спонсорите и сътрудниците на отвратителния нацистки режим, унищожил милиони хора, би трябвало да са навлекли на потомците си ужасяващо завещание. Децата до трето и четвърто коляно би трябвало да носят тежестта на родителския грях, излиза наяве от една от десетте Божи заповеди. Тежест обаче няма, в случай че не се регистрира физическото изражение на парите и собствеността, осигуряващи приказнобогатия живот на щастливите наследници.
" (...) Аз съм Господ, Бог твой. Бог ревнител, който за прегрешението на татковци санкционирам до трета и четвърта рода децата, които Ме ненавиждат, и който демонстрира благосклонност до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди. " (Изход, 20:5-6)
Най-големите стопански династии в Германия натрупват несметни благосъстояния, откакто първо въодушевяват, а след това и подкрепят нацисткия режим на Адолф Хитлер. Днес, близо осем десетилетия след пагубния завършек на Третия райх, техните наследници, които в множеството случаи сполучливо се избавят от публичното внимание, не престават да водят баснословен метод на живот. Корпорациите им са пиедестал и цвят на модерната немска стопанска система. Много са хората обаче, по света и в самата Германия, които отхвърлят да си затворят очите за една неправда, която съгласно тях е позволена още в първите години на постнацизма - благосъстоянията и обезпечаваното от тях бъдеще на децата и внуците остават незасегнати, макар очевидната връзка с един от най-омразните режими в историята.
Германците сред предишното и сегашното След толкоз доста старания, които германците поставят от края на Втората международна война насам, с цел да се отърват от срамното си минало, безусловно пред очите им остава едно крещящо мрачно леке, споделя Давид де Йонг - създателят на излязлата неотдавна на британски език книга " Нацистки милиардери " (Nazi Billionaires).
35-годишният холандец, някогашен кореспондент на Блумбърг, който от години живее в Тел Авив, изследва историята на немски компании - някои притежаващи пивоварни и винарски мазета, други - производители на известни американски марки в търговията на дребно. Най-болезнена за създателя обаче е тематиката за водещи бизнеси, като производството на коли да вземем за пример, където водещи играчи са известни имена от рода на БМВ (BMW) и " Порше " (Porsche). Де Йонг разкрива тъмната страна на големи корпорации, които стоят зад следвоенното икономическо знамение на Германия и дават близо 10% от брутния вътрешен артикул на страната. Възходът на нацистите, довел ги на власт през 1933 година, в началото е посрещнат със песимизъм и пренебрежение от множеството представители на промишлеността. По-късно огромна част от тях откриват, че съдействието с партията и властта на Адолф Хитлер може да бъде доста печелившо.
Мълчанието е злато
Историята на огромните индустриални семейства цялостни телевизионните канали и стрийминг платформите с документални филми. Да се демонстрират подвизите им се приема за нещо напълно обикновено в актуалния свят, където бизнесът и правенето на пари са сложени на най-голям фундамент. В Германия преди 15 години известен бе излъченият от държавната телевизия ARD филм " Мълчанието на семейство Кванд " (Das Schweigen der Quandts). Картината споделя по какъв начин през 30-те и 40-те години на ХХ век най-богатото семейство в Германия създава оръжия за нацистите, заграбва имущество на евреи и експлоатира труда на военнопленници и пандизчии от концентрационните лагери.
Извадените данни за криворазбраната деятелност на Кванд не са единствените, тъй като и те не са единствените колоси на промишлеността и финансите, които си сътрудничат с режима на Хитлер. В " Нацистки милиардери " Давид де Йонг показва обстоен, вълнуващ и на моменти вцепеняващ роман за патриарсите на пет индустриални династии в Германия - Гюнтер Кванд, Фридрих Флик, Август декор Финке, Фердинанд Порше и Рихард Казеловски. Всички те са " пресметливи, безпринципни опортюнисти ", които се причисляват към нацистката партия, SS или някоя друга от множеството казионни организации на Третия райх. Но Втората международна война завършва, следвоенното правораздаване си свършва работата, а за въпросните господа вредите са оскъдни. Благодарение на това и техните потомци през днешния ден не престават да имат флагмани на световната стопанска система - БМВ, Даймлер-Бенц (Daimler-Benz), Фолксваген (Volkswagen) и Алианц (Allianz). Фамилиите на някогашните нацистки любимци и в този момент са милиардери. Повечето от тях не желаят да признаят виновността на предците си, а за възмездие за нея и дума не може да става.
Бизнесът по нацистки е печеливш и подсигурява бъдеще
Историята на Гюнтер Кванд и неговия наследник Херберт наподобява банална - и двамата стават членове на нацистката партия.
Като създатели на семейството на тях се дължи лудото израстване в бизнеса, с цел да се стигне до това наследниците им сега да преобладават в международна емблема като " БМB Груп " (BMW Group). По време на войната Херберт Кванд дава отговор за акумулаторните фабрики в Берлин, където рабски труд поставят хиляди хора, в това число стотици дами от концентрационни лагери. Освен това синът придобива компании, откраднати от евреи във Франция, и употребява военнопленници и пандизчии в личното си частно имение. Построява краткотраен концентрационен лагер в окупирана от нацистите Полша, с цел да се възползва от робския труд. Когато бащата Гюнтер Кванд е на 37 години и овдовява той среща и се дами за 17-годишната Магда Фридлендер, като има едно дете от нея. Развеждат се, а Магда се омъжва за нацисткия министър на пропагандата Йозеф Гьобелс. Така се появява фамилията, което е знак на добродетелите в Третия райх, само че чиято орис е злокобна. Магда и Йозеф Гьобелс имат шест деца, които отравят преди самите те да се самоубият през 1945 година в бункера на Хитлер в Берлин. Но това е друга историяЕ
Още преди идването на нацистите на власт през 1933 година компаниите на Гюнтер Кванд са получили преференциални извънбюджетни контракти за поощряване на превъоръжаването на Германия (нещо неразрешено от Версайския кротичък договор), в това число производството на леки оръжия и батерии, нови генерации муниции и построяването на изтребители за Луфтвафе (ВВС на тогавашната държава). " Докато хората си мислеха, че вършим тигани, ние още през 1934 година се подготвяхме за война ", подиграва се по-късно Кванд.
" Гюнтер Кванд се трансформира в един от най-успешните индустриалци в нацистка Германия ", разкрива де Йонг и прибавя: " Той е извънредно богат още преди Хитлер да вземе властта. Това употребява в своя отбрана след края на войната, като метод да се оправдае: " Бях жертва на гонене от Йозеф Гьобелс и от някогашната ми брачна половинка. " През 1945 година Гюнтер Кванд е задържан по съмнение в колаборация с нацистите, само че по-късно е оневинен. Успява да убеди съда, че Гьобелс го е принудил да се причисли към партията на Адолф Хитлер.
Херберт Кванд наследява голямо благосъстояние от татко си и избавя БМВ от банкрут, като става и най-големият акционер в компанията.
Две от децата му - Щефан Кванд и Сузане Клатен, в този момент са най-богатата фамилия в Германия, с съвсем мажоритарен надзор над " БМВ Груп ", с огромни вложения в химическата и софтуерната промишлености. Общото им положение се прави оценка на към 38 милиарда $. Как да си откраднем промишленост
Друг свръхизвестен немски автоиндустриалец, Фердинанд Порше, е индивидът, който убеждава Хитлер да пусне в произвеждане дребния Фолксваген, станал прочут като " бръмбар " (Volkswagen Kafer). Компанията на Порше процъфтява под управлението на сина му Фери Порше, кандидатствал за член на SS, станал офицер и лъгал за историята до края на дните си. Фери Порше проектира първата спортна кола на " Порше ", само че е прочут и с това, че напълва управническия си екип с някогашни членове на SS в следвоенните години на плевел. Производителят на метали, въглища и оръжие Фридрих Флик има стоманодобивни заводи, в това число предприятията, " продадени " му на безценица от еврейски притежатели, които получават постоянен поток от огромни поръчки от Райхсвера (армията на нацистка Германия).
Има и още една бизнесафера на Флик, мотив за горделивост, в която той си присвоява предприятията на Юлиус и Игнац Печек - чешки евреи, контролиращи 65% от запасите от лигнитни въглища в Източна и Централна Германия. Схемата за завладяването на сдруженията им е приложена с присъединяване на управляващите - нацистките служители измислят, че Печекови би трябвало да платят налог от 670 милиона райхсмарки, т.е. три пъти повече от общите им активи. Предприятията им са отнети и " подарени " на Фридрих Флик
Смъртоносната употреба на враговете на райха е безценен развой. Робският труд, който до 1942 година се обезпечава от концлагери, постоянно значи къс живот на работната ръка. В оловен цех да вземем за пример служащите не са обезпечени с облекло, което да ги защищава от отровни изпарения. Някои от тях, изгорени с врящо олово, в най-хубавия случай са с ампутирани крака. Неизправни и без защитни облицовки машини безусловно късат плътта на други от костите им. В оръжеен комплекс в Познан защитата бие дребните деца, които от отмалялост заспиват по време на нощна промяна. Немалко са и екзекутираните от SS за напълно незначителни прегрешения.
Фридрих Флик е наказан в Нюрнберг за потребление на насилствен и рабски труд, за финансиране на SS и разграбване на цех за стомана. Освободен през 1960 година от пандиза той има толкоз доста пари, че придобива контролния пакет акции в " Даймлер-Бенц " - тогава най-големият производител на коли в Германия, а през днешния ден също емблематична световна компания.
След провалянето на Германия и началото на Студената война съдружниците са по-заинтересовани от ограничение на въздействието на Съветския съюз в Европа, в сравнение с от наказване на нацистките помагачи. Те препращат всички каузи, с изключение на явно най-сериозните, към локални денацификационни съдилища, ръководени от съдии и прокурори, доста от които не желаят да санкционират строго партийните си до неотдавна приятели.
И богатите са жертви на насила
Индустриалците, които де Йонг изследва и с чиито наследници се е срещнал, упорстват в следвоенните времена, че са били принудени да работят с нацистите, които единствени са виновни за осъществените закононарушения. Много от упрекнатите употребяват в годините на отмъщение изобретателни способи да се измъкнат, като да вземем за пример така наречен " билети Персил " (по името на известната немска марка препарат за пране) - писмени оправдателни показания от очевидци, за предпочитане евреи.
Банкерът Август декор Финк става прочут с това, че показва четиридесет такива " билета " в съда за денацификация в Мюнхен, като всеки твърди, че е антинацист. По-късно негов прочут признава, че декор Финк е похарчил 500 хиляди марки (огромна за тогавашните години сума), с цел да убеди евентуални очевидци да не се явяват в съда или да трансформират показанията си. Фон Финк също изнудва прокурора, като го заплашва да разкрие, че е педераст. Решавайки, че декор Финк е единствено нацистки последовател, съдът му постанова неголяма санкция. Стиснатият бизнесмен апелира, получава прошка и без капка срам възобновява ръководството на фирмите си.
Старата битка наслойка не хваща
Както към този момент стана ясно, оцелявайки и просперирайки, магнатите си спомнят за старите си другари от нацистката партия и страна. През 1957 година Фердинанд Порше наема Йоахим Пайпер, някогашният адютант на Химлер, командвал танковите бригади на SS, виновна за не една кланица. Рудолф-Август Йоткер, доведеният наследник на Казеловски, пък назначава Рудолф декор Рибентроп, най-големият наследник на екзекутирания в Нюрнберг някогашен външен министър на райха, за ръководещ шеф на една от своите банки. Чрез своите бизнес конгломерати Йоткер постоянно зарежда банковите сметки на организации като " Тиха помощ " (Stille Hilfe), които подкрепят наказани членове на SS.
Има го, несъмнено, и Алберт Райман, трансформирал в суперпечеливш бизнеса си в Третия райх, под шапката на химическия тръст " Бенкизер ". След войната проверяващите откриват, че Алберт Райман е буен антисемит, който постоянно прави дарения на SS през 1931 година и се причислява към нацистката партия още през 1932 година През войната той поддържа малтретирането на военнопленници, които работят в химическите му фабрики. Наказанието за жестокия фабрикант е дребна санкция и денацификация. Той се връща в бизнеса, построява голям конгломерат за потребителски артикули, който включва Snapple, Dr. Pepper, Krispy Kreme Donuts, Panera Bread, Pret A Manger, козметичната компания Coty и стилната марка Bally. По данни на Давид де Йонг през 2019 година четиримата наследници на Райман надминават Кванд като най-богатата фамилия в Германия.
Историята не е добър преподавател
Тези и други индустриални династии се сочат като основни " виновници " за превръщането на Германия в една от водещите стопански сили след Втората международна война и до през днешния ден. На имената на създателите и потомците им са кръстени здания и фондации, награди и стипендии носят техните имена. Всички знаят предишното им, само че към този момент никой не се интересува какво е станало преди толкоз доста години. Все отново човешко е да не се учим от историята, без значение от рекомендациите за противоположното.
Де Йонг признава, че някои семейства са подхванали известни стъпки към бистрота. Кванд да вземем за пример са платили изследване през 2011 година, с цел да схванат какво е отношението на обществото към срамното им минало. Но имиджовите промени, които вършат по-късно, са толкоз незначителни, че не заслужават споменаване. Наследникът Щефан Кванд към момента връчва годишен медиен приз на името на татко му и работи в постройката, кръстена на дядо му.
Потомците на Райман пък се отхвърлят от фамилното му име, което не ги освобождава от грозното минало. Взеха семейството на техния дядо евреин (!) - бащата на Емили Ландекер, която има връзка с Алберт дълги години и му ражда три деца. Нейният татко е погубен от нацистите, само че името му се възражда, с цел да скрие наследниците на последователи на нацистите. През годините Фондация " Алфред Ландекер " подарява стотици милиони евро за просветителни стратегии за Холокоста и се преборва за обезщетения за оживели от насилствения труд в техните заводи.
Въпреки крещящата потребност предишното да бъде осветлено изцяло, с цел да няма скрито-покрито и да се търси належащо и през днешния ден отмъщение, " везните не престават да се накланят в интерес на парите и властта ", установи де Йонг. Много немски стопански династии омаловажават или пренебрегват мръсните източници на благосъстояние, които са опетнили биографиите им.
За изгодата от търсенето на бистрота
Надеждата на холандския публицист е днешните хора да станат по-информирани, да знаят, че парите, които харчат като консуматори за стоките и услугите на бизнес семейства с черно минало, може да влязат в джобовете на същите тези семейства и да отидат за поддържане на фондации, корпоративни централи и медии, коригиращи имиджа на нацистки военнопрестъпници. Потомците им се крият от публиката и живеят като Крезове с помощта на умножени след войната кървави пари.
Давид де Йонг мъчно намира отговор на желанието им да се крият, в случай че се срамят или в случай че желаят да не минават през " досадата " на все търсено и все ненамирано отмъщение. Може би пък се опасяват, че клиентите ще се пернат и ще ги лишат от доходи и облаги, или се тормозят да не изгубят от цената на скъпите акциите в големи компании, които имат. Не единствено парите им, само че и тяхната популярност в бизнеса се дължи на бащите и дядовците им, т.е. те надали желаят да отрекат личната си еднаквост.
Според Библията тези, които ненавиждат Бог, тъкмо каквито са спонсорите и сътрудниците на отвратителния нацистки режим, унищожил милиони хора, би трябвало да са навлекли на потомците си ужасяващо завещание. Децата до трето и четвърто коляно би трябвало да носят тежестта на родителския грях, излиза наяве от една от десетте Божи заповеди. Тежест обаче няма, в случай че не се регистрира физическото изражение на парите и собствеността, осигуряващи приказнобогатия живот на щастливите наследници.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ