Краят на имиграцията от ЕС ще преоформи британската икономика
Наскоро изтече крайният период за жителите на Европейски Съюз, живеещи във Англия, да аплайват за право на престой, което провокира угриженост какво ще се случи с хората, които не са кандидатствали в точния момент. Но по-вълнуващата история е за броя на кандидатствалите. Към март имаше 5,3 милиона заявки от съвсем 5 милиона лица за „ организиран “ или „ авансово организиран “ статут (някои хора аплайваха два пъти). Според всички сведения от този момент е имало спускане в последния миг, написа Сара О’Конър за Financial Times, съобщи Investor.
Но през 2019 година Министерството на вътрешните работи пресметна, че общият брой на хората, отговарящи на изискванията за кандидатстване по схемата, е единствено сред 3,5 и 4,1 милиона. Заявленията на хора от Румъния и България са достигнали надлежно 918 000 и 284 000 до март, въпреки че последните публични оценки на популацията им на Острова са за надлежно 370 000 и 122 000 души. Някои заявки ще бъдат от възможни членове на фамилията или от хора, напуснали Англия. Въпреки това наподобява явно, че оценките за миграцията в Обединеното кралство са „ изцяло несъответстващи най-малко от средата на 2010 -те “, както написа икономистът Джонатан Портес.
Иронично е, че научаваме какъв брой огромна е била европейската миграция в Обединеното кралство сега, в който сме изправени пред живот без нея. За просветление по какъв начин ерата на свободното придвижване в Европейски Съюз трансформира някои елементи на английската стопанска система, е задоволително да разгледате фабриките, които преработват нашата храна.
Този бранш, мощно разчитащ на служащи от Европейски Съюз, беше непрекъснато изправен пред развръзка, защото новият имиграционен режим на държавното управление след Брекзит спря най-нископлатената миграция. Но пандемията форсира рецесията, като накара доста служащи от Европейски Съюз с открит статут да се приберат у дома (никой не знае колко). При преработката на месо, където служащите от Европейски Съюз съставляват над 60% от личния състав, работодателите страдат от изострен дефицит на работна ръка.
Работодателите постоянно се оплакват, че британците просто не аплайват за тези работни места. Но погледът върху настоящите разгласи за работа дава визия за какво. 12-часовите смени във фабриките за храни са постоянно срещани, нормално по модела „ 4 дни дневна, 4 дни отмора, 4 дни нощна”, като служащите се чака да одобряват композиция от дневни и нощни смени. Една публикация за служащ в пекарна гласи: „ Ще работите от 6:00 до 18:00 или от 18:00 до 6:00, в това число през уикендите. " Друга предизвестява претендентите за 12-часовите нощни смени (плащат се по 9,12 паунда на час), в които „ ще работите на крайник по време на промяната “. В доста разгласи се споделя: „ От вас ще се изисква да бъдете гъвкави, с цел да отговорите на потребностите на бизнеса. “
Трудно е да си представим по какъв начин бихте могли да се справите с работа с дълги и променливи часове, в случай че би трябвало да уредите авансово грижи за деца или в действителност имате някакви отговорности отвън работата. Дори и да можете, има по-малко взискателни работни места с по-стабилни смени, които заплащат сходна заплата. Работните места във фабриките за храни са търпими за избрана група служащи мигранти, които идват без хора, за които да се грижат и живеят в общи квартири. Ник Алън, основен изпълнителен шеф на Британската асоциация на месопреработвателите, споделя, че по тази причина работните места са се развили по този метод. „ Ако би трябвало да сме почтени, моделите на работа се развиха към това, че има служащи отвън Обединеното кралство, чиято цел е да останат три години, да завоюват доста пари и да се приберат вкъщи. “
Той споделя, че местоположението на работните места също се е трансформирало - от по-малки кланици из цялата страна до доста дребна група от огромни в селските региони (защото е по-лесно да се доставят животните там). „ Цялата конструкция на промишлеността се промени “ през десетилетията, показва Алън. „ Това докара до избран модел, който евентуално би трябвало да се промени. “
Алън разяснява, че заплащането на новонаеманите към този момент е повишено: „ Виждам разгласи за работни места на начално равнище с годишна заплата от 22 000 английски лири, до момента в който преди две години тя беше 18 000 “. Той приказва с членовете на асоциацията за смяна на техните работни модели, само че предизвестява, че няма да е елементарно. Иймън О’Хърн, началник в профсъюза на GMB, споделя, че изпитва „ известна благосклонност “ към работодателите в бранша, защото това са бизнеси с огромни размери и ниски маржове, безмилостно притиснати от мощните супермаркети. Месото във Англия е измежду най-евтините в Западна Европа. „ Мисля, че не можем да водим спор или обзор на салдото сред професионалния и персоналния живот в нашите общности без да преразгледаме пазарната мощност на търговците на дребно “, споделя той.
Неискрено е от страна на работодателите да споделят, че британците в никакъв случай няма да правят тази работа. Но е и наивно да имаме вяра, че проблемите ще изчезнат за една нощ, в случай че просто вдигнат заплатите и осъществят по-малко облага. В този бранш ерата на свободното придвижване засегна всичко - от ритъма, сигурността и местоположението на работата до цените в магазините, с които привикнахме.
Работници от Европейски Съюз белязаха Обединеното кралство надълбоко. Ако те не се върнат, свикването да живеем без тях ще ни преоформи още веднъж.
Но през 2019 година Министерството на вътрешните работи пресметна, че общият брой на хората, отговарящи на изискванията за кандидатстване по схемата, е единствено сред 3,5 и 4,1 милиона. Заявленията на хора от Румъния и България са достигнали надлежно 918 000 и 284 000 до март, въпреки че последните публични оценки на популацията им на Острова са за надлежно 370 000 и 122 000 души. Някои заявки ще бъдат от възможни членове на фамилията или от хора, напуснали Англия. Въпреки това наподобява явно, че оценките за миграцията в Обединеното кралство са „ изцяло несъответстващи най-малко от средата на 2010 -те “, както написа икономистът Джонатан Портес.
Иронично е, че научаваме какъв брой огромна е била европейската миграция в Обединеното кралство сега, в който сме изправени пред живот без нея. За просветление по какъв начин ерата на свободното придвижване в Европейски Съюз трансформира някои елементи на английската стопанска система, е задоволително да разгледате фабриките, които преработват нашата храна.
Този бранш, мощно разчитащ на служащи от Европейски Съюз, беше непрекъснато изправен пред развръзка, защото новият имиграционен режим на държавното управление след Брекзит спря най-нископлатената миграция. Но пандемията форсира рецесията, като накара доста служащи от Европейски Съюз с открит статут да се приберат у дома (никой не знае колко). При преработката на месо, където служащите от Европейски Съюз съставляват над 60% от личния състав, работодателите страдат от изострен дефицит на работна ръка.
Работодателите постоянно се оплакват, че британците просто не аплайват за тези работни места. Но погледът върху настоящите разгласи за работа дава визия за какво. 12-часовите смени във фабриките за храни са постоянно срещани, нормално по модела „ 4 дни дневна, 4 дни отмора, 4 дни нощна”, като служащите се чака да одобряват композиция от дневни и нощни смени. Една публикация за служащ в пекарна гласи: „ Ще работите от 6:00 до 18:00 или от 18:00 до 6:00, в това число през уикендите. " Друга предизвестява претендентите за 12-часовите нощни смени (плащат се по 9,12 паунда на час), в които „ ще работите на крайник по време на промяната “. В доста разгласи се споделя: „ От вас ще се изисква да бъдете гъвкави, с цел да отговорите на потребностите на бизнеса. “
Трудно е да си представим по какъв начин бихте могли да се справите с работа с дълги и променливи часове, в случай че би трябвало да уредите авансово грижи за деца или в действителност имате някакви отговорности отвън работата. Дори и да можете, има по-малко взискателни работни места с по-стабилни смени, които заплащат сходна заплата. Работните места във фабриките за храни са търпими за избрана група служащи мигранти, които идват без хора, за които да се грижат и живеят в общи квартири. Ник Алън, основен изпълнителен шеф на Британската асоциация на месопреработвателите, споделя, че по тази причина работните места са се развили по този метод. „ Ако би трябвало да сме почтени, моделите на работа се развиха към това, че има служащи отвън Обединеното кралство, чиято цел е да останат три години, да завоюват доста пари и да се приберат вкъщи. “
Той споделя, че местоположението на работните места също се е трансформирало - от по-малки кланици из цялата страна до доста дребна група от огромни в селските региони (защото е по-лесно да се доставят животните там). „ Цялата конструкция на промишлеността се промени “ през десетилетията, показва Алън. „ Това докара до избран модел, който евентуално би трябвало да се промени. “
Алън разяснява, че заплащането на новонаеманите към този момент е повишено: „ Виждам разгласи за работни места на начално равнище с годишна заплата от 22 000 английски лири, до момента в който преди две години тя беше 18 000 “. Той приказва с членовете на асоциацията за смяна на техните работни модели, само че предизвестява, че няма да е елементарно. Иймън О’Хърн, началник в профсъюза на GMB, споделя, че изпитва „ известна благосклонност “ към работодателите в бранша, защото това са бизнеси с огромни размери и ниски маржове, безмилостно притиснати от мощните супермаркети. Месото във Англия е измежду най-евтините в Западна Европа. „ Мисля, че не можем да водим спор или обзор на салдото сред професионалния и персоналния живот в нашите общности без да преразгледаме пазарната мощност на търговците на дребно “, споделя той.
Неискрено е от страна на работодателите да споделят, че британците в никакъв случай няма да правят тази работа. Но е и наивно да имаме вяра, че проблемите ще изчезнат за една нощ, в случай че просто вдигнат заплатите и осъществят по-малко облага. В този бранш ерата на свободното придвижване засегна всичко - от ритъма, сигурността и местоположението на работата до цените в магазините, с които привикнахме.
Работници от Европейски Съюз белязаха Обединеното кралство надълбоко. Ако те не се върнат, свикването да живеем без тях ще ни преоформи още веднъж.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ