Откриха шести основен вкус - как го описват учените и кога може да го усетим?
Наскоро е открит шести усет, при който вкусовите рецептори в устата са свързани с амониев хлорид. Те реагират сходно на киселото, само че този нов усет се отличава от петте съществени, които са известни досега.
Четирите съществени усета са солено, сладко, кисело и горчиво, а петият е “умами ” и е открит през 20 век в Япония, като е разказан като прелестен, гальовен послевкус, който усъвършенства храната и преживяването, което имаме. Различните комбинации на четирите съществени усета дефинират по какъв начин възприемаме усета на храната, която консумираме. Освен усета, ние усещаме и дали храната е топла, или студа, като чувството за топлота може да възникне по няколко метода – ястието в действителност е горещо, или от люти подправки, които са богати на вещество, което подава сигнал на езика за жега, без да има такава.
В научно проучване, оповестено в сп. Nature Communications, се преглежда този усет и се изяснява по какъв начин той се различа от останалите пет. Той е открит като е следена мощна реакция към амониев хлорид – това е бял прахуляк, който се употребява в продуктите като бонбоните лакриц, да вземем за пример. Въпреки че веществото е безвкусно, езикът има мощна реакция към него, когато го усети. Новооткритият усет няма лични вкусови рецептори, а се употребяват към този момент съществуващи такива, които дават отговор за чувството ни за киселия усет. За разлика от реакцията към киселото обаче, амонивият хлорид води до много по-силна реакция в тези рецептори. Протеиновият рецептор на езика OTOP1 е основен за този протеин, като той е значим и за киселия пресен усет, който усещаме, когато пием лимонада, да вземем за пример.
Силната реакция към това вещество може и да е поради обстоятелството, че в огромни количества то е токсично и това да води до провокация на езика да изпраща сигнал към мозъка, че има евентуална заплаха за организма и би трябвало да се внимава. Това изяснява и обстоятелството за какво някои хора се любуват на усета на лакриц, до момента в който на други напряко им се гади, когато го усетят. При първите няма толкоз мощна сензитивност в езика към амониевия хлорид, до момента в който при вторите тя несъмнено е много висока.
Какво съставляват бонбоните лакриц? Бонбоните лакри (или лакрица) са направени от корена на растението Glycyrrhiza glabra, което се назовава лакрично растение. То се отглежда най-вече в Средиземноморските райони и в някои елементи на Азия. Лакрицът се употребява в медицината и кулинарията от антични времена. В обичайна медицина коренът на лакрицата се употребява за лекуване на бронхит, заболявания по гърлото и стомашно-чревни проблеми. Той има сладостен усет, сходен на захарта, само че с по-силен и много присъщ мирис.
В кулинарията бонбоните се вършат като сладки, които се употребяват като вкусни лакомства. Те са известни в някои кухни по света, изключително в скандинавските страни като Холандия и Финландия. Лакрицът се употребява също по този начин за ароматизиране на алкохолни питиета като лакрични ликьори.
Важно е да се означи, че лакрицът съдържа дейни съставки като глициретинова киселина, които могат да имат въздействие върху здравето, изключително при консумация в огромни количества. Глицеритиновата киселина може да увеличи кръвното налягане и да провокира други нежелани резултати, по тази причина използването на лакриц би трябвало да бъде умерена, изключително при хора, които имат високо кръвно налягане или други здравословни проблеми.
Четирите съществени усета са солено, сладко, кисело и горчиво, а петият е “умами ” и е открит през 20 век в Япония, като е разказан като прелестен, гальовен послевкус, който усъвършенства храната и преживяването, което имаме. Различните комбинации на четирите съществени усета дефинират по какъв начин възприемаме усета на храната, която консумираме. Освен усета, ние усещаме и дали храната е топла, или студа, като чувството за топлота може да възникне по няколко метода – ястието в действителност е горещо, или от люти подправки, които са богати на вещество, което подава сигнал на езика за жега, без да има такава.
В научно проучване, оповестено в сп. Nature Communications, се преглежда този усет и се изяснява по какъв начин той се различа от останалите пет. Той е открит като е следена мощна реакция към амониев хлорид – това е бял прахуляк, който се употребява в продуктите като бонбоните лакриц, да вземем за пример. Въпреки че веществото е безвкусно, езикът има мощна реакция към него, когато го усети. Новооткритият усет няма лични вкусови рецептори, а се употребяват към този момент съществуващи такива, които дават отговор за чувството ни за киселия усет. За разлика от реакцията към киселото обаче, амонивият хлорид води до много по-силна реакция в тези рецептори. Протеиновият рецептор на езика OTOP1 е основен за този протеин, като той е значим и за киселия пресен усет, който усещаме, когато пием лимонада, да вземем за пример.
Силната реакция към това вещество може и да е поради обстоятелството, че в огромни количества то е токсично и това да води до провокация на езика да изпраща сигнал към мозъка, че има евентуална заплаха за организма и би трябвало да се внимава. Това изяснява и обстоятелството за какво някои хора се любуват на усета на лакриц, до момента в който на други напряко им се гади, когато го усетят. При първите няма толкоз мощна сензитивност в езика към амониевия хлорид, до момента в който при вторите тя несъмнено е много висока.
Какво съставляват бонбоните лакриц? Бонбоните лакри (или лакрица) са направени от корена на растението Glycyrrhiza glabra, което се назовава лакрично растение. То се отглежда най-вече в Средиземноморските райони и в някои елементи на Азия. Лакрицът се употребява в медицината и кулинарията от антични времена. В обичайна медицина коренът на лакрицата се употребява за лекуване на бронхит, заболявания по гърлото и стомашно-чревни проблеми. Той има сладостен усет, сходен на захарта, само че с по-силен и много присъщ мирис.
В кулинарията бонбоните се вършат като сладки, които се употребяват като вкусни лакомства. Те са известни в някои кухни по света, изключително в скандинавските страни като Холандия и Финландия. Лакрицът се употребява също по този начин за ароматизиране на алкохолни питиета като лакрични ликьори.
Важно е да се означи, че лакрицът съдържа дейни съставки като глициретинова киселина, които могат да имат въздействие върху здравето, изключително при консумация в огромни количества. Глицеритиновата киселина може да увеличи кръвното налягане и да провокира други нежелани резултати, по тази причина използването на лакриц би трябвало да бъде умерена, изключително при хора, които имат високо кръвно налягане или други здравословни проблеми.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ