Насилието и сексуалното посегателство отдавна се смятат за теми табу

Насилието и половото посягане от дълго време се считат за тематики табу в Сърбия, където доста дами са подложени на напън да мълчат за този камшик. Тези, които са задоволително смели, с цел да приказват, постоянно се сблъскват с бюрократично минно поле, несъвършена правосъдна система и неефективни механизми за отбрана, които обезкуражават и други жертви да надигнат глас.
След като приятелят ѝ неведнъж я бие, Мария търси помощ от управляващите. Но сходно на доста други дами в балканската страна, тя скоро губи вяра в системата, която не е в положение да я отбрани.
Преди две години Мария за първи път се свързва с управляващите след нахлуване от страна на тогавашния ѝ другар.
"Той ме удари, до момента в който бях на земята ", споделя Мария, чиято фамилия не се оповестява, с цел да се отбрани самоличността ѝ. "Страхувах се какво ще направи по-късно ", споделя тя пред Агенция Франс Прес.
Тъй като не се опасява от закона, сътрудникът ѝ изчаква полицията дружно с Мария. В сектора служителите на реда помолили приятеля ѝ да я закара до дома ѝ, откакто е подаден сигнал.
След това полицията ги насочва към център за обществени услуги, където Мария е помолена да намерения за помиряване с колегата си, макар неговото нападателно държание.
"Тогава се отхвърлих ", споделя Мария, която по-късно още веднъж е била нападната от същия мъж, даже откакто управляващите издават едномесечна ограничаваща заповед.
Мария е единствено една от хилядите дами, които помогнаха да се отприщи вълна от яд в обществените медии през декември под хаштага #NisamPrijavila или "Не рапортувах ".
До експлоадирането на онлайн вълната се стигна, откакто друга жена, Нина Стоякович, обществено упрекна полицията, че е пренебрегнала сестра ѝ, откакто тя е съобщила, че приятелят ѝ - Урос "Нумеро " Радивоевич, прочут рапър в Сърбия - я е нападнал.
"Казаха ѝ да се прибере у дома и да се опита да не помни ", споделя Стоякович пред Агенция Франс Прес.
След отзвука в обществените мрежи още две дами упрекнаха Радивоевич в нахлуване. Оттогава музикантът е арестуван и му е повдигнато обвиняване за домашно принуждение.
Таня Игнятович, психолог в неправителствена организация, която оказва помощ на жертвите, споделя, че съществуват законови ограничения за битка с домашното принуждение. Но сръбската полиция в огромна степен не разполага с задоволително личен състав и няма нужното образование за справяне с насилието, споделя специалистът от Автономния център на дамите (AZC). Съдебната система на страната също е обременена от чести забавяния, което води до отсрочване на правосъдните процеси, а това постоянно предизвиква спомагателни контузии на потърпевшите.
По данни на AZC от 26-те дами, убити в Сърбия през предходната година, преобладаващата част от тях са претърпели домашно принуждение. Всяка пета жертва на ликвидиране на жена е съобщила, че преди този момент е била нападната, твърди центърът.
Сръбските управляващи не водят указател на случаите на убийства на дами, като организациите за отбрана на правата на дамите разчитат главно на медийни известия и изследвания.
Доклад от 2019 година, направен от Организацията за сигурност и съдействие в Европа, демонстрира, че 22% от сръбските дами са претърпели физическо или полово принуждение след 15-годишна възраст.
Подобно на придвижванията #MeToo по света през последните години, от ден на ден дами в Сърбия стават обществено притежание, откакто са били подценявани или заглушавани от управляващите.