Безпощадно и с невиждана жестокост: когато Германия нападна Съветския съюз
" Нашите началници ни споделяха, че руснаците са низши хора ": на 22 юни 1941 нацистка Германия атакува Съветския съюз - брутално и безпощадно. Операция " Барбароса " слага началото на най-кървавата фаза от войната.
В продължение на месеци Адолф Хитлер и неговите генерали се приготвят за този миг. Той настава на 22 юни 1941 година: в 3:15 ч. на разсъмване Вермахтът атакува Съюз на съветските социалистически републики - без да афишира война и без да се преценява с подписания със Сталин Пакт за ненападение, прочут още като пакта Рибентроп-Молотов.
" Без аналог в историята "
Над три и половина милиона бойци, подкрепени от артилерия, самолети и танкове нахлуват бързо, масирано, безпощадно. Линията на бойните дейности сред Балтийско и Черно море се простира на повече от 1600 километра - най-дългият фронт в историята.
Германската офанзива сварва бойците на Червената войска изцяло неподготвени. „ Излизаха по пижами и се опитваха да стрелят. Просто не осъзнаваха какво се случва “, спомня си някогашният боец от Вермахта Герхард Гьортц.
Преди това Сталин подценява всички предизвестия за идна война. Защото просто не има вяра, че Хитлер ще посмее да нападне големия Съветски съюз. Затова и не е осъществена никаква подготовка, никаква готовност на военни.
Германската агитация афишира нападението над Съюз на съветските социалистически републики за предпазен удар против някаква сякаш идна военна експанзия на болшевиките. В реалност обаче Хитлер води безпощадна и безскрупулна завоевателна война. Диктаторът мечтае за „ ново витално пространство “ за германците - за велика немска империя, разпростряла се от Атлантика до Урал.
Хитлер преглежда офанзивата против Съюз на съветските социалистически републики като кръстоносен поход против „ международното еврейство “ и комунизма. И е показателно, че гигантската атака на 22 юни 1941 носи кодовото название „ Барбароса “ - в чест на Фридрих I Барбароса, който през 12 век води Свещената римска империя в кръстоносен поход.
Заслепени от националсоциалистическата идеология, огромна част от немските бойци имат вяра на пропагандата, че арийците са висша раса, която превъзхожда по-низшите славянски нации. „ Нашите началници непрекъснато ни споделяха, че руснаците са низши хора, че са необразовани и че няма какво да се церемоним с тях “, свидетелства някогашният боец от Вермахта Херберт Байер.
" Войната на Хитлер против Съюз на съветските социалистически републики е една унищожителна война, която с изключение на военни цели преследва и идеологически стимулираното планово заличаване на една цяла страна дружно с цялото ѝ население “, споделя историкът Крис Хелмеке от Центъра за военна история към немския Бундесвер. „ По своя незаконен темперамент германско-съветската война е без аналог в историята “, прибавя той.
Общо 5,6 милиона руски бойци попадат в немски плен, 3,3 милиона от тях умират от ограничения и заболявания. Части на Секретен сътрудник, подкрепени от Вермахта, провеждат гонения на евреи в окупираните земи. Към тях, само че и към руските бойци немските окупатори са изключително безпощадни. Преди да бъдат разстреляни, евреите били принуждавани сами да изкопаят гроба си, а така наречен Заповед за комисарите задължавала немските бойци неотложно да екзекутират всички хванати политкомисари от Червената войска.
Повратна точка
В началото на войната немските окупатори са изпълнени с религия в успеха. Вермахтът окупира Украйна, Беларус и балтийските страни. В Берлин са уверени, че скоро ще падне и Москва, само че Червената войска не стопира да оказва опозиция, а борбата става все по-кървава и яростна. Рещаваща роля изиграва и това: Вермахтът се оказва неопитен за ледовитата съветска зима с температури от минус 50 градуса.
Според историка Крис Хелмеке, Хитлер съществено е подценил руския си съперник: „ Войниците от Червената войска фактически са се борели доста настойчиво и яростно, а техните командири непрекъснато са обогатявали бойния си опит. Хитлер е вярвал, че може да подчини Съветския съюз посредством така наречен блицкриг, в който руските елементи да бъдат обкръжени и унищожени. Не е имало обаче никакви проекти, ако тази тактика се окаже несполучлива “, изяснява историкът.
Най-късно след провалянето в борбата за Сталинград на 2 февруари 1943 излиза наяве, че проектите на Хитлер за завладяването на Съюз на съветските социалистически републики са неизпълними. Нацистка Германия е обезсилена от воденето на война на два фронта - против Съюз на съветските социалистически републики и против западните съдружници. И точно неуспехът на интервенция „ Барбароса “ се счита за повратна точка във Втората международна война. „ От днешна позиция може да се каже, че в стратегическо отношение войната е била изгубена още през 1941 година “, заключава историкът Крис Хелмеке.
Съветският съюз заплаща ужасяващо висока цена за успеха в своята Велика отечествена война: убити са 27 милиона души, от които 14 милиона цивилни жители. В своите записки съветският журналист Иля Еренбург (1891-1967) написа: " В нашата страна вероятно не е имало нито една софра, към която хората да не са оплаквали загубата на най-малко един човек “.
" Убийствено безчовечие "
В речта си във връзка 80-годишнината от нападението над Съветския съюз немският президент Франк-Валтер Щайнмайер жигосах този акт като „ убийствено безчовечие “. „ Онези, които са водили тази война, са убивали по всякакъв метод, с невиждана до тогава грубост и свирепост. Онези, които са носили отговорността за тази война и които в своето националистическо заслепление даже са се позовавали на немската просвета и цивилизация, на Гьоте и Шилер, Бах и Бетовен - тези хора в действителност се изгавриха с всяка цивилизованост, с всички закони и правила на хуманността и на правото “, съобщи федералният президент.
В продължение на месеци Адолф Хитлер и неговите генерали се приготвят за този миг. Той настава на 22 юни 1941 година: в 3:15 ч. на разсъмване Вермахтът атакува Съюз на съветските социалистически републики - без да афишира война и без да се преценява с подписания със Сталин Пакт за ненападение, прочут още като пакта Рибентроп-Молотов.
" Без аналог в историята "
Над три и половина милиона бойци, подкрепени от артилерия, самолети и танкове нахлуват бързо, масирано, безпощадно. Линията на бойните дейности сред Балтийско и Черно море се простира на повече от 1600 километра - най-дългият фронт в историята.
Германската офанзива сварва бойците на Червената войска изцяло неподготвени. „ Излизаха по пижами и се опитваха да стрелят. Просто не осъзнаваха какво се случва “, спомня си някогашният боец от Вермахта Герхард Гьортц.
Преди това Сталин подценява всички предизвестия за идна война. Защото просто не има вяра, че Хитлер ще посмее да нападне големия Съветски съюз. Затова и не е осъществена никаква подготовка, никаква готовност на военни.
Германската агитация афишира нападението над Съюз на съветските социалистически републики за предпазен удар против някаква сякаш идна военна експанзия на болшевиките. В реалност обаче Хитлер води безпощадна и безскрупулна завоевателна война. Диктаторът мечтае за „ ново витално пространство “ за германците - за велика немска империя, разпростряла се от Атлантика до Урал.
Хитлер преглежда офанзивата против Съюз на съветските социалистически републики като кръстоносен поход против „ международното еврейство “ и комунизма. И е показателно, че гигантската атака на 22 юни 1941 носи кодовото название „ Барбароса “ - в чест на Фридрих I Барбароса, който през 12 век води Свещената римска империя в кръстоносен поход.
Заслепени от националсоциалистическата идеология, огромна част от немските бойци имат вяра на пропагандата, че арийците са висша раса, която превъзхожда по-низшите славянски нации. „ Нашите началници непрекъснато ни споделяха, че руснаците са низши хора, че са необразовани и че няма какво да се церемоним с тях “, свидетелства някогашният боец от Вермахта Херберт Байер.
" Войната на Хитлер против Съюз на съветските социалистически републики е една унищожителна война, която с изключение на военни цели преследва и идеологически стимулираното планово заличаване на една цяла страна дружно с цялото ѝ население “, споделя историкът Крис Хелмеке от Центъра за военна история към немския Бундесвер. „ По своя незаконен темперамент германско-съветската война е без аналог в историята “, прибавя той.
Общо 5,6 милиона руски бойци попадат в немски плен, 3,3 милиона от тях умират от ограничения и заболявания. Части на Секретен сътрудник, подкрепени от Вермахта, провеждат гонения на евреи в окупираните земи. Към тях, само че и към руските бойци немските окупатори са изключително безпощадни. Преди да бъдат разстреляни, евреите били принуждавани сами да изкопаят гроба си, а така наречен Заповед за комисарите задължавала немските бойци неотложно да екзекутират всички хванати политкомисари от Червената войска.
Повратна точка
В началото на войната немските окупатори са изпълнени с религия в успеха. Вермахтът окупира Украйна, Беларус и балтийските страни. В Берлин са уверени, че скоро ще падне и Москва, само че Червената войска не стопира да оказва опозиция, а борбата става все по-кървава и яростна. Рещаваща роля изиграва и това: Вермахтът се оказва неопитен за ледовитата съветска зима с температури от минус 50 градуса.
Според историка Крис Хелмеке, Хитлер съществено е подценил руския си съперник: „ Войниците от Червената войска фактически са се борели доста настойчиво и яростно, а техните командири непрекъснато са обогатявали бойния си опит. Хитлер е вярвал, че може да подчини Съветския съюз посредством така наречен блицкриг, в който руските елементи да бъдат обкръжени и унищожени. Не е имало обаче никакви проекти, ако тази тактика се окаже несполучлива “, изяснява историкът.
Най-късно след провалянето в борбата за Сталинград на 2 февруари 1943 излиза наяве, че проектите на Хитлер за завладяването на Съюз на съветските социалистически републики са неизпълними. Нацистка Германия е обезсилена от воденето на война на два фронта - против Съюз на съветските социалистически републики и против западните съдружници. И точно неуспехът на интервенция „ Барбароса “ се счита за повратна точка във Втората международна война. „ От днешна позиция може да се каже, че в стратегическо отношение войната е била изгубена още през 1941 година “, заключава историкът Крис Хелмеке.
Съветският съюз заплаща ужасяващо висока цена за успеха в своята Велика отечествена война: убити са 27 милиона души, от които 14 милиона цивилни жители. В своите записки съветският журналист Иля Еренбург (1891-1967) написа: " В нашата страна вероятно не е имало нито една софра, към която хората да не са оплаквали загубата на най-малко един човек “.
" Убийствено безчовечие "
В речта си във връзка 80-годишнината от нападението над Съветския съюз немският президент Франк-Валтер Щайнмайер жигосах този акт като „ убийствено безчовечие “. „ Онези, които са водили тази война, са убивали по всякакъв метод, с невиждана до тогава грубост и свирепост. Онези, които са носили отговорността за тази война и които в своето националистическо заслепление даже са се позовавали на немската просвета и цивилизация, на Гьоте и Шилер, Бах и Бетовен - тези хора в действителност се изгавриха с всяка цивилизованост, с всички закони и правила на хуманността и на правото “, съобщи федералният президент.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ