Как ще загине нашето Слънце
Нашето Слънце няма да загине вследствие на гърмеж – то ще се трансформира последователно, до момента в който не угасне.
След към 1,2 милиарда години Слънцето ще стартира да се трансформира. Тъй като водородното гориво в ядрото му ще бъде изразходвано, горене ще има главно на повърхността, заради което звездата ще стане доста по-ярка и повишената радиация ще окаже опустошително влияние върху нашата планета. Средната температура на повърхността на Земята ще се увеличи до към 75°С. Океаните ще се изпарят и планетата ще стане безжизнена пустиня. Когато Слънцето стане на възраст 5–8 милиарда години, то ще изчерпа съвсем целия си водород. Слънцето употребява водород за основаване на сила, то го преобразува в хелий и в края на краищата хелият ще стане доста повече. Този хелий ще стане нестабилен и ще стартира да се свлича под личната си тежест. Ядрото на Слънцето ще стане още по-плътно и горещо, звездата ще усили размера си веднъж и половина и ще стане двойно по-ярка от в този момент.
През идващите 700 милиона години то ще продължава да пораства, достигайки двойно по-голям от настоящия си размер, след което малко ще поизстине. От пустинната повърхнина на Земята (ако нашето величие не погълне планетата) то ще наподобява като голяма оранжева топка, висяща в мъгливото небе.
По подигравка на ориста един от последните човешки артефакти, ще е антична стела на маите.
На възраст към 11-12 милиарда години Слънцето ще загуби към една четвърт от масата си и тогава ще се трансформират орбитите на планетите. Венера ще се озове на настоящето място на Земята, а Земята ще бъде изхвърлена още по-далече.
В последна сметка Слънцето ще се трансформира в червен колос – то ще се усили към 166 пъти и короната му ще доближи мястото, където преди е била орбитата на Земята. Меркурий и Венера в този миг ще бъдат погълнати от светилото. На Земята ще се топят и текат планини в безкрайни потоци и морета от лава. Огромното алено Слънце ще покрие половината небе. Макар че вътрешните планети неизбежно ще загинат, в далечните светове може да се зароди живот. Например ще се стопят ледовете на Юпитеровия сателит Европа …а Плутон най-сетне ще получи слънчева светлина и топлота.
Когато Слънцето доближи оптималния си размер като червен колос, неговото ядро от хелий ще доближи температура 100 млн. градуса и това ще провокира хелиев синтез. Когато това се случи, хелиевите атоми ще стартират да се унищожават, отделяйки колосално количество сила. Слънцето още веднъж ще стартира да се смалява и в профил ще наподобява, като че ли се ражда за нов живот.
Това ще продължи през идващите 110 млн. години, през които няма да има огромни промени. След това, когато водородните атоми кондензират, ще се появят нови детайли – въглерод и О2. Когато те се натрупат в задоволително количество в ядрото на Слънцето, то още веднъж ще усили размерите си. Накрая ще остане единствено хелиевото ядро, въглеродът и кислородът ще колапсират и няма да са задоволително за реакции на синтез. Без гориво ще стартира началото на края за Слънцето. То още веднъж ще се усилва по размери, до момента в който не издуха всичкия водород и хелий. Светилото ще стане 180 пъти по-голямо и хиляди пъти по-ярко, в сравнение с е в този момент. Огромно количество вещество ще бъде изхвърлено в Космоса и съвсем половината от масата му ще бъде изгубена. Вътрешните планети в същото време няма да са нищо повече от спомен. Тънката обвивка от останалия хелий, заобикалящ въглеродно-кислородното ядро, ще бъде нестабилна и Слънцето ще стартира да пулсира, губейки при всеки подтик от ден на ден маса, до момента в който не остане единствено ядрото – сфера с размери почти колкото Земята.
Бялото джудже, което в миналото е било нашето Слънце, ще се вижда от пепелта – това ще е всичко останало от нашата планета, в случай че тя бъде изхвърлена на по-далечна орбита.
Тя ще бъде доста гореща, само че това ще бъде единствено остатъчна топлота. Ядрото ще става все по-студено, до момента в който не изстине дефинитивно.
