Мален:а Шейтанова: Тъжна, страшна българска реалност!!!
Нашето море е прелестно, само че е помийна яма, тъй като е захласнато от хора, които са не просто алчни - те са ТЪПИ. Те не знаят по какъв начин да вършат бизнес. Те не знаят по какъв начин да развиват бизнес. Те ТРЯБВА да банкрутират, би трябвало да отидат под водата ВСИЧКИТЕ. За да тогава, вероятно, да пристигна нещо ново, което да може и да пази, чисти и облагородява, с изключение на да бучне един чадър в пясъка, да закеси до него с бухалката и да чака да му капят от небето пачки.
С таз констатация приключва разказът на Малена Шейтанова, която споделя за късия си престой на родното черноморие пред дни. Ето какво споделя тя:
ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ: СЛАДЪК ЖИВОТ, СЕЛЯНИЯ И ТЕЖКА МУТРАФОНИЯ
Ден 1: Многовековни миди, нечистотия и сигaнски лагер, ситуиран под стряхата на крайбрежния ресторант в една от дребното свободни зони. Шезлонгичадър = 6 лева Супер!
Влизане в морето - през квадратче 2/2 пред вишката на спасителя.
WTF?! Ще се търси различен плаж...
Ден 2: Преместваме се през 2 буни (= още купища миди, по които си режеш краката, отпадъци и свободна зона вид лагер - прекосяването е угнетително - тия лежат и плажуват върху това... Всички ограничения се съблюдават на равнище - разстояние до 20 см. сред обособените плажуващи в катуна и тяхната челяд).
Стигаме буна 3, където намираме няколко свободни шезлонга под разкъсан чадър и счупена масичка, само че пък плажът и моерто са супер. Настаняваме се в очакване някой да ни събере 6-те левчета такса.
Докато съм си съблякла горнището и го изцеждам, а Боби е във водата, ме наобикалят две дебеловрати мутри и ми подвикват отдалеко " ВИЕ ОТ КОЙ ХОТЕЛ съдебна техническа експертиза? "
" А това какво значение има? " - запитвам аз в неразбиране - задоволително недосетлива и зле свикната от плажовете на Испания, Гърция и вся астальная европейская сволач...
Оказва се, че откакто не съм клиент на хотел DOLCE VITA, не мога да заемам шезлонга, който към този момент съм заела.
" Къде го написа това " - запитвам аз в откровено неразбиране
" Ей там " - сочи неопределеното въздушно пространство мутра 1 (по-младичката, която беше изпратена да " парламентьорства " незабавното ми изнасяне от плажа).
" А вие какви сте " - не следва отговор, нито легитимация - " Извинете, само че по този начин всеки може да се появи и да твърди всичко " - отстоявам аз, зле капризна от безсмислените и неразбираеми правила на правната специалност.
" Не може да пристигна всеки! " тежко отвръща мутра 2 (по-старичкият), очевидно изгубил самообладание от безсмислието на този интелектуален конфликт, в който не се усеща в силата си, " ХОДЕТЕ, ЧЕТЕТЕ, ОГРАМОТЯВАЙТЕ съдебна експертиза КОЕ НА КОГО Е! АКО МОЖЕТЕ ДА ЧЕТЕТЕ. Като не можете - слушайте какво ви се споделя! И да не ви виждам повече! "
Скоростно намирам в нета хотел Долче Вита, звъня и запитвам, " Тези чадъри ваши ли са в действителност, тъй като на никое място не откривам означение по и към тях, а две мутри пристигнаха да се саморазправят с мен? "
Рецепционистката - или каквато дама, по-опитна в работата с клиенти отговаряше, се извини за метода и удостовери, че, да, чадърите са техни и не може да плажуваме на тях. И не, не може да заплатим за използването им - нищо че сега са заети на не повече от 30% ".
Изнасяме се към идващите две зони, които още веднъж са заети с чадърошезлонгие - този път, заето изцяло. Казват ни, че са безвъзмездни (да, нали!), в случай че си намерим свободен. Свободен няма.
Беж назад до другия завършек на града за чадър. Купуваме чадър и се връщаме назад до другия край. Намираме дребна, прелестна линия. На входа ѝ стои грамадна табела, указваща принадлежността на тази линия към Хотел Лотус. Шезлонги и чадъри няма....
Ден 3: Настаняваме се на линията на хотел Лотус в очакване да се появи следващата мутра да ни изгони и от там. Никой не идва, само че и хора няма - вероятно са попребили 2ма 3ма и се е разчуло, с цел да седи целият плаж в катуна, а чудната линия - празна. На връщане минаваме около алеите на голям брой грамадни, затворени и саморазпадащи се хотели на 1-ва линия (това са 100% от хотелите на цялата тази плажна ивица). Сред тях и въпросния хотел Лотус - също затворен.
Попадаме в чудно хубав и изненадващо чист парк. Изненадващо, тъй като всички алеи и изобилни гористи местности в района са БЕЗУМНО, умопомрачитело нечисти в торбички, шишенца, кърпички и познатия цивилизационен пейзаж.
Оказва се, че през този по този начин хубав и чист парк (в който няма пукнат човек) може да излезем доста по-близо и комфортно до хотела си.
Да, но не.
След 20 мин. вървене около непрекъсната, към 4-метрова ограда, с която е заварден целият парк от всевъзможни външни пътища, стигаме до портал вид министерска резиденция или мутро(до)гански дворец. С жива защита - още вратове, със слушалки.
Вече усещаме по какъв начин ще ни арестуват несъмнено...
" Извинете, загубихме се, може ли да ни отворите да излезем ".
" Не може да се влиза отсам " - дава отговор униформеният, в чиито служебни отговорности не влиза мисленето (ама ние желаеме да излезем?!) - " Затвореное. Имаме спогодба единствено за посетители на хотел Dolce Vita. "
Стига бе...Цял парк и целият плаж, който за нещо става - е затворен за посетители на хотел Долче Вита?..
Ден 4: Отиваме на плаж в противоположния завършек на града - шезлонгичадъри за общо прилагане, плаж вид Cacao beach, музика, джуки, кон до коня - левент до юнака (но най-малко не ни е боязън че ще ни гонят/бият/арестуват).
30 мин. откакто сме се настанили и сме си платили, централното мутренско заведение " Мохито " надува децибелите. Ама НАДУВА долби съраунд 6Д аймакс - тъй че да чувстваш баса по какъв начин ти нанася крушета по диафрагмата " ДУЦА-ЛУЦА " - дори до момента в който плуваш в морето. Ние сме на най-малко 200 м. отдалеченост от въпросното място. Поне!
Отивам на бара да помоля МАЛКО да понижат децибелите.
Те ми дават отговор с подигравка, че не могат да понижат децибелите, тъй като това е заведение. Съображения като " Озвучавайте си заведението, а не цялата плажна линия тогава - никой не е задължен да търпи тези децибели на 300 метра от вас! "
Положението е " Гледай си работата и като не ти изнася - се омитай! "
Намирам продавача на 6-левовите билетчета за шезлонгочадърите и апелирам за подпомагане - " Това въпреки всичко е вашият плаж, вие събирате пари за това, в реда на нещата е да осигурите някакъв базисен комфорт "
" Ами, аз единствено групирам пари, какво да направя?! То е всеки ден по този начин! " свива ръце недоумяващият плажен касиер.
" Ами, оплачете се "
" Ами, оплаквали сме се, няма изгода " - свиваръце и продължава да обикаля индивидът.
ЗВЪНЯ НА ЦЕНТЪР 112.
" Госпожа, часът е двадесет минути преди четиринадесет. Няма по какъв начин да пратя някой да прави забележка за мощна музика " - дава отговор следващият компетент по право и правила на шумово замърсяване от другата страна на линията.
" Колкото и часът да е - ИМА МАКСИМАЛНО ДОПУСТИМИ НОРМИ на шума! Тук сме към 2000 души на този плаж, които не можем да си чуем приказката на плажа (и в морето се чува крепко, даже с плуване не можеш да избягаш).
Тя се свързва с 5-то районно, след което ми споделя, че ще пратят кола да вземе ограничения.
Чакам 40 мин. Промяна няма. Абсолютно никаква. Изнасяме се.
Има и още доста, които ще спестя.
И в този момент ВНИМАНИЕ!❗️
Целият този лабиринт от буни с красиви " частни " плажове и затворен " частен " парк с ограда и портал с бухалки, прави невъзможнен достъпът до тях от където и да било. Единствената причина да можем да се доберем до тях - е в дребен отвор в ръждивата ограда, с която е затворен плажа с шезлонгочадърите за 6 лв. и отворена желязна врата, оставена да зее отключена до тях.
Без този достъп, всичките тези плажове и алеи зад тях са ни отрязани въобще да стъпим на тях - даже да се разхождаме. Стоим си на двуметровата зона за плуване или на Какаобийча с ДУЦА-ЛУЦАта, затворени като пилци в кафез и цялата зона южно от този катунен мармалад остава де юре свободна - де факто - изцяло непристъпна.
Което и позволявам, че ще напоравят...
Съгласно Закон за устройството на черноморското крайбрежие, концесионерът е задължен да обезпечи публичен, безвъзмезден и безконтролен достъп до плажа. Съответно планувани наказания за несъблюдение...
Явно този, който е вдигнал ръждива 4-метрова ограда в края на " оборския плаж ", не е възнамерявал да съблюдава тези правила - нито се е страхувал от наказания.
Пиша всичко това поради две неща:
1. Проблемите на нашето Черноморие не стартират, нито свършват с Росенец - на процедура синдромът Росенец е всеобщ и всеобщ - той е даденост, която одобряват безмълвно и от десетилетия всички локални и обърканите туристи, пристигнали да изтресат едно положение, с цел да употребяват това.
Говорейки за положение - порция цаца на крайбтежно ресторантче в по този начин описаната атмосфера се предлага за 10 лв.. Пържола - 30.
Плажът, включително цялата плажна линия, е изключителна държавна благосъстоятелност. Няма частни плаживе! Няма хотелски плажове! Има концесии за отдаването на тази обществена благосъстоятелност - която принадлежи на мен и на теб тъкмо толкоз, колкото на всеки варненец и всеки златно песъчанин, и не по-малко, в сравнение с принадлежи на хотел Долче Вита или което и да е локално мутренско образувание.
Можеш да вземеш на концесия плажа - това значи, да го чистиш (целия, освен платената зона), и да отделиш избрана зона за общо прилагане на шезлонги, чадъри, шатри и други хубости, до които всеки да има достъп против възнаграждение.
Това затваряне на плажове към хотели - и то не на някакви дребни ивички, а на 100% от всичко, което въобще е годно за прилагане от хора - с цел да стоят тези плажове и шезлонги празни, до момента в който всички туристи се блъскат на два квадрата пясък и отпадъци в равни пропорции - това не съм го виждала нито на Майорка, Нито на Ибиса, нито на Форментера, нито в континентална Испания, нито в Гърция, нито на Ривиерата.
Това си е български мутрафонски специалитет, плод на тежки корупционни зависимости и явно заобикаляне на закона.
ТОВА Е НАША ОБЩА ВИНА!
Фактът, че го поносим, мълчим и си затваряме очите!
2. Понеже все Русия и Путин са ни отговорни за всичко, да ви кажа аз пък защо са ни отговорни руснаците. Виновни са за това, че идват в тази кочина, основана от черноморските мутри, заплащат и употребяват това, което ние не бихме и изплюли. И правейки го, наливат в съвсем изцяло разорената, само че към момента работеща мелница на родното черноморие, обладано от 2 до 3 локални мутробоса. Докато ние почиваме в Гърция, с цел да ни е по-готино.
Не ни е - за тях ние постоянно ще сме второкласен! Ето - в този момент желаят от всеки един от нас да потвърждава, че няма сестра - с цел да го пуснат на границата изобщо!
Нашето море е прелестно, само че е помийна яма, тъй като е захласнато от хора, които са не просто алчни - те са ТЪПИ. Те не знаят по какъв начин да вършат бизнес. Те не знаят по какъв начин да развиват бизнес. Те са ефикасни в туристическото обслужване и поддръжката на естествени богатства колкото ято скакалци - и малко повече.
Те ТРЯБВА да банкрутират, би трябвало да отидат под водата ВСИЧКИТЕ. За да тогава, вероятно, да пристигна нещо ново, което да може и да пази, чисти и облагородява, с изключение на да бучне един чадър в пясъка, да закеси до него с бухалката и да чака да му капят от небето пачки.
Тъжна, страшна българска действителност!!!
Малена Шейтанова, Facebook
С таз констатация приключва разказът на Малена Шейтанова, която споделя за късия си престой на родното черноморие пред дни. Ето какво споделя тя:
ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ: СЛАДЪК ЖИВОТ, СЕЛЯНИЯ И ТЕЖКА МУТРАФОНИЯ
Ден 1: Многовековни миди, нечистотия и сигaнски лагер, ситуиран под стряхата на крайбрежния ресторант в една от дребното свободни зони. Шезлонгичадър = 6 лева Супер!
Влизане в морето - през квадратче 2/2 пред вишката на спасителя.
WTF?! Ще се търси различен плаж...
Ден 2: Преместваме се през 2 буни (= още купища миди, по които си режеш краката, отпадъци и свободна зона вид лагер - прекосяването е угнетително - тия лежат и плажуват върху това... Всички ограничения се съблюдават на равнище - разстояние до 20 см. сред обособените плажуващи в катуна и тяхната челяд).
Стигаме буна 3, където намираме няколко свободни шезлонга под разкъсан чадър и счупена масичка, само че пък плажът и моерто са супер. Настаняваме се в очакване някой да ни събере 6-те левчета такса.
Докато съм си съблякла горнището и го изцеждам, а Боби е във водата, ме наобикалят две дебеловрати мутри и ми подвикват отдалеко " ВИЕ ОТ КОЙ ХОТЕЛ съдебна техническа експертиза? "
" А това какво значение има? " - запитвам аз в неразбиране - задоволително недосетлива и зле свикната от плажовете на Испания, Гърция и вся астальная европейская сволач...
Оказва се, че откакто не съм клиент на хотел DOLCE VITA, не мога да заемам шезлонга, който към този момент съм заела.
" Къде го написа това " - запитвам аз в откровено неразбиране
" Ей там " - сочи неопределеното въздушно пространство мутра 1 (по-младичката, която беше изпратена да " парламентьорства " незабавното ми изнасяне от плажа).
" А вие какви сте " - не следва отговор, нито легитимация - " Извинете, само че по този начин всеки може да се появи и да твърди всичко " - отстоявам аз, зле капризна от безсмислените и неразбираеми правила на правната специалност.
" Не може да пристигна всеки! " тежко отвръща мутра 2 (по-старичкият), очевидно изгубил самообладание от безсмислието на този интелектуален конфликт, в който не се усеща в силата си, " ХОДЕТЕ, ЧЕТЕТЕ, ОГРАМОТЯВАЙТЕ съдебна експертиза КОЕ НА КОГО Е! АКО МОЖЕТЕ ДА ЧЕТЕТЕ. Като не можете - слушайте какво ви се споделя! И да не ви виждам повече! "
Скоростно намирам в нета хотел Долче Вита, звъня и запитвам, " Тези чадъри ваши ли са в действителност, тъй като на никое място не откривам означение по и към тях, а две мутри пристигнаха да се саморазправят с мен? "
Рецепционистката - или каквато дама, по-опитна в работата с клиенти отговаряше, се извини за метода и удостовери, че, да, чадърите са техни и не може да плажуваме на тях. И не, не може да заплатим за използването им - нищо че сега са заети на не повече от 30% ".
Изнасяме се към идващите две зони, които още веднъж са заети с чадърошезлонгие - този път, заето изцяло. Казват ни, че са безвъзмездни (да, нали!), в случай че си намерим свободен. Свободен няма.
Беж назад до другия завършек на града за чадър. Купуваме чадър и се връщаме назад до другия край. Намираме дребна, прелестна линия. На входа ѝ стои грамадна табела, указваща принадлежността на тази линия към Хотел Лотус. Шезлонги и чадъри няма....
Ден 3: Настаняваме се на линията на хотел Лотус в очакване да се появи следващата мутра да ни изгони и от там. Никой не идва, само че и хора няма - вероятно са попребили 2ма 3ма и се е разчуло, с цел да седи целият плаж в катуна, а чудната линия - празна. На връщане минаваме около алеите на голям брой грамадни, затворени и саморазпадащи се хотели на 1-ва линия (това са 100% от хотелите на цялата тази плажна ивица). Сред тях и въпросния хотел Лотус - също затворен.
Попадаме в чудно хубав и изненадващо чист парк. Изненадващо, тъй като всички алеи и изобилни гористи местности в района са БЕЗУМНО, умопомрачитело нечисти в торбички, шишенца, кърпички и познатия цивилизационен пейзаж.
Оказва се, че през този по този начин хубав и чист парк (в който няма пукнат човек) може да излезем доста по-близо и комфортно до хотела си.
Да, но не.
След 20 мин. вървене около непрекъсната, към 4-метрова ограда, с която е заварден целият парк от всевъзможни външни пътища, стигаме до портал вид министерска резиденция или мутро(до)гански дворец. С жива защита - още вратове, със слушалки.
Вече усещаме по какъв начин ще ни арестуват несъмнено...
" Извинете, загубихме се, може ли да ни отворите да излезем ".
" Не може да се влиза отсам " - дава отговор униформеният, в чиито служебни отговорности не влиза мисленето (ама ние желаеме да излезем?!) - " Затвореное. Имаме спогодба единствено за посетители на хотел Dolce Vita. "
Стига бе...Цял парк и целият плаж, който за нещо става - е затворен за посетители на хотел Долче Вита?..
Ден 4: Отиваме на плаж в противоположния завършек на града - шезлонгичадъри за общо прилагане, плаж вид Cacao beach, музика, джуки, кон до коня - левент до юнака (но най-малко не ни е боязън че ще ни гонят/бият/арестуват).
30 мин. откакто сме се настанили и сме си платили, централното мутренско заведение " Мохито " надува децибелите. Ама НАДУВА долби съраунд 6Д аймакс - тъй че да чувстваш баса по какъв начин ти нанася крушета по диафрагмата " ДУЦА-ЛУЦА " - дори до момента в който плуваш в морето. Ние сме на най-малко 200 м. отдалеченост от въпросното място. Поне!
Отивам на бара да помоля МАЛКО да понижат децибелите.
Те ми дават отговор с подигравка, че не могат да понижат децибелите, тъй като това е заведение. Съображения като " Озвучавайте си заведението, а не цялата плажна линия тогава - никой не е задължен да търпи тези децибели на 300 метра от вас! "
Положението е " Гледай си работата и като не ти изнася - се омитай! "
Намирам продавача на 6-левовите билетчета за шезлонгочадърите и апелирам за подпомагане - " Това въпреки всичко е вашият плаж, вие събирате пари за това, в реда на нещата е да осигурите някакъв базисен комфорт "
" Ами, аз единствено групирам пари, какво да направя?! То е всеки ден по този начин! " свива ръце недоумяващият плажен касиер.
" Ами, оплачете се "
" Ами, оплаквали сме се, няма изгода " - свиваръце и продължава да обикаля индивидът.
ЗВЪНЯ НА ЦЕНТЪР 112.
" Госпожа, часът е двадесет минути преди четиринадесет. Няма по какъв начин да пратя някой да прави забележка за мощна музика " - дава отговор следващият компетент по право и правила на шумово замърсяване от другата страна на линията.
" Колкото и часът да е - ИМА МАКСИМАЛНО ДОПУСТИМИ НОРМИ на шума! Тук сме към 2000 души на този плаж, които не можем да си чуем приказката на плажа (и в морето се чува крепко, даже с плуване не можеш да избягаш).
Тя се свързва с 5-то районно, след което ми споделя, че ще пратят кола да вземе ограничения.
Чакам 40 мин. Промяна няма. Абсолютно никаква. Изнасяме се.
Има и още доста, които ще спестя.
И в този момент ВНИМАНИЕ!❗️
Целият този лабиринт от буни с красиви " частни " плажове и затворен " частен " парк с ограда и портал с бухалки, прави невъзможнен достъпът до тях от където и да било. Единствената причина да можем да се доберем до тях - е в дребен отвор в ръждивата ограда, с която е затворен плажа с шезлонгочадърите за 6 лв. и отворена желязна врата, оставена да зее отключена до тях.
Без този достъп, всичките тези плажове и алеи зад тях са ни отрязани въобще да стъпим на тях - даже да се разхождаме. Стоим си на двуметровата зона за плуване или на Какаобийча с ДУЦА-ЛУЦАта, затворени като пилци в кафез и цялата зона южно от този катунен мармалад остава де юре свободна - де факто - изцяло непристъпна.
Което и позволявам, че ще напоравят...
Съгласно Закон за устройството на черноморското крайбрежие, концесионерът е задължен да обезпечи публичен, безвъзмезден и безконтролен достъп до плажа. Съответно планувани наказания за несъблюдение...
Явно този, който е вдигнал ръждива 4-метрова ограда в края на " оборския плаж ", не е възнамерявал да съблюдава тези правила - нито се е страхувал от наказания.
Пиша всичко това поради две неща:
1. Проблемите на нашето Черноморие не стартират, нито свършват с Росенец - на процедура синдромът Росенец е всеобщ и всеобщ - той е даденост, която одобряват безмълвно и от десетилетия всички локални и обърканите туристи, пристигнали да изтресат едно положение, с цел да употребяват това.
Говорейки за положение - порция цаца на крайбтежно ресторантче в по този начин описаната атмосфера се предлага за 10 лв.. Пържола - 30.
Плажът, включително цялата плажна линия, е изключителна държавна благосъстоятелност. Няма частни плаживе! Няма хотелски плажове! Има концесии за отдаването на тази обществена благосъстоятелност - която принадлежи на мен и на теб тъкмо толкоз, колкото на всеки варненец и всеки златно песъчанин, и не по-малко, в сравнение с принадлежи на хотел Долче Вита или което и да е локално мутренско образувание.
Можеш да вземеш на концесия плажа - това значи, да го чистиш (целия, освен платената зона), и да отделиш избрана зона за общо прилагане на шезлонги, чадъри, шатри и други хубости, до които всеки да има достъп против възнаграждение.
Това затваряне на плажове към хотели - и то не на някакви дребни ивички, а на 100% от всичко, което въобще е годно за прилагане от хора - с цел да стоят тези плажове и шезлонги празни, до момента в който всички туристи се блъскат на два квадрата пясък и отпадъци в равни пропорции - това не съм го виждала нито на Майорка, Нито на Ибиса, нито на Форментера, нито в континентална Испания, нито в Гърция, нито на Ривиерата.
Това си е български мутрафонски специалитет, плод на тежки корупционни зависимости и явно заобикаляне на закона.
ТОВА Е НАША ОБЩА ВИНА!
Фактът, че го поносим, мълчим и си затваряме очите!
2. Понеже все Русия и Путин са ни отговорни за всичко, да ви кажа аз пък защо са ни отговорни руснаците. Виновни са за това, че идват в тази кочина, основана от черноморските мутри, заплащат и употребяват това, което ние не бихме и изплюли. И правейки го, наливат в съвсем изцяло разорената, само че към момента работеща мелница на родното черноморие, обладано от 2 до 3 локални мутробоса. Докато ние почиваме в Гърция, с цел да ни е по-готино.
Не ни е - за тях ние постоянно ще сме второкласен! Ето - в този момент желаят от всеки един от нас да потвърждава, че няма сестра - с цел да го пуснат на границата изобщо!
Нашето море е прелестно, само че е помийна яма, тъй като е захласнато от хора, които са не просто алчни - те са ТЪПИ. Те не знаят по какъв начин да вършат бизнес. Те не знаят по какъв начин да развиват бизнес. Те са ефикасни в туристическото обслужване и поддръжката на естествени богатства колкото ято скакалци - и малко повече.
Те ТРЯБВА да банкрутират, би трябвало да отидат под водата ВСИЧКИТЕ. За да тогава, вероятно, да пристигна нещо ново, което да може и да пази, чисти и облагородява, с изключение на да бучне един чадър в пясъка, да закеси до него с бухалката и да чака да му капят от небето пачки.
Тъжна, страшна българска действителност!!!
Малена Шейтанова, Facebook
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ