Насърчаването на инвестициите трябва да се превърне в национален приоритет

Насърчаването на вложенията би трябвало да се трансформира в народен приоритет с всички съпътстващи фундаментални и съответни ограничения, съобщи Росен Иванов, специалист икономист, член на управителния съвет на Българската предприемаческа асоциация (BESCO), по време на конференция във връзка регистрираното от Евростат, че България е най-бедната страна в Европейски Съюз. Според специфичен отчет на организацията, до 10 години българската стопанска система би могла да стане конкурентна на централноевропейските посредством промени в Закона за поощряване на вложенията. България към момента не може да даде съперници условия за привличане на стратегическите вложители от световен мащаб, като казусът се корени на първо място в несъответстващите ограничения за поощряване на българските бизнесмени и стопанска система, заложени в Закона за поощряване на вложенията, сочи разбор на BESCO, съобщи Българска телеграфна агенция. На България е необходим нов модел за стопански напредък и този модел включва справяне с фундаменталния проблем за страната ни - неравенството в икономическото развиване сред София и останалите градове, уточни Иванов. Според него, за разрешаването му са нужни обилни частни и обществени вложения, изключително такива с по-голяма добавена стойност. По думите на специалиста, структурата на работната мощ у нас е фокусирана главно в промишлености с ниска добавена стойност, като единствено към половин милион души работят в промишлености, дефинирани като такива със междинна и висока добавена стойност. " Задачата на България е по какъв начин да се форсира преструктурирнето на тази работната мощ и тя да премине в промишлености с по-висока добавена стойност ", акцентира Иванов, представен от Българска телеграфна агенция. Важни за възстановяване на икономическото състояние на страната ни са и непознатите вложения, защото те най-бързо форсират икономическото развиване на една страна. Заради незадоволителна конкурентоспособност България обаче не е мечтана дестинация за вложения извън, посочи още Иванов. Докладът на Световната банка сочи, че страната ни изостава в привличането на директни задгранични вложения (ПЧИ), а индустриалните вложения са дребна част от общите ПЧИ в България. Чрез смяна в Закона за поощряване на вложенията у нас тази обстановка се чака да се промени. " Само този закон няма да позволи всички проблеми и няма внезапно да завалят реки от вложители, само че той ще реши един от въпросите - да сме конкурентни и ще даде характерен пакет от ограничения като капиталов маркетинг и по-голям бюджет на Агенцията за вложения ", сподели той. Основната цел на измененията е да се насърчат вложенията в дребните градове и по-бедно развитите региони. На първо място би трябвало да бъде увеличена съответната държавна помощ за експортно насочените индустриални вложения, които имат по-голяма добавена стойност. За задачата би трябвало да се понижат праговете за такива планове. Едно от изискванията за даване на държавна помощ е, за тези планове да се наемат хора на по-високи заплати от междинната за дадената община, в която се осъществя инвестицията. Предвидена смяна в закона е и въвеждане на нова категория вложител - " Стратегически вложител " за вложения от над 100 млн. евро, което да разреши да се договаря до оптималните прагове на държавна помощ за значими планове. Иванов подсети, че в България позволеното държавно присъединяване в дадена инвестиция доближава до 60 % и съобщи, че тази опция остава неизползвана при настоящето състояние. Освен това Националният бюджет за държавна помощ за сходни вложения в България е 10 млн. евро на година, до момента в който в Северна Македония, да вземем за пример, той е над 100 млн. евро.