НАСА записа първи звук от черна дупка и той е изключително зловещ
НАСА разгласява вълнуващ аудиоклип на звукови талази, които се раздират от свръхмасивна черна дупка, намираща се на 250 милиона светлинни години от нас, оповестява " Сайънс Алерт “.
Черната дупка се намира в центъра на галактическия клъстер Персей, а акустичните талази, идващи от нея, са транспонирани нагоре с 57 и 58 октави, тъй че да са чуваеми за човешкия слух.
Резултатът, оповестен от НАСА през май, е нещо като земен писък, който, в случай че би трябвало да сме почтени, звучи освен страховито, само че и малко яростно – сходство на схващането за звуците на Ада. За първи път са извлечени и чути сходни звукови талази.
През 2003 година астрономите разкрили нещо в действителност удивително: акустични талази, разпространяващи се през голямото количество газ, обграждащо свръхмасивната черна дупка в центъра на галактическия клъстер Персей, който в този момент към този момент е прочут със своите злокобни стенания.
При сегашната им височина не бихме могли да ги чуем. Вълните включват най-ниската нота във Вселената, която в миналото е била засичана от хората - много под границите на човешкия слух. Но тази скорошна сонификация освен покачва записа с доста октави, само че и прибавя към нотите, засечени от черната дупка, нови, тъй че да можем да добием визия по какъв начин звучат, разнасяйки се из междугалактическото пространство.
Най-ниската нота, разпозната още през 2003 година, е си бемол, малко над 57 октави под междинното до; при тази височина честотата ѝ е 10 милиона години. Най-ниската нота, откриваема от хората, е с периодичност една двадесета от секундата.
Звуковите талази са извлечени радиално, или на открито от свръхмасивната черна дупка в центъра на клъстера Персей, и са възпроизведени в посока, противоположна на часовниковата стрелка, от центъра, тъй че можем да чуем звуците във всички направления от свръхмасивната черна дупка със стойности 144 квадрилиона и 288 квадрилиона пъти по-високи от първичната им периодичност.
Резултатът е злокобен, сходно на доста от вълните, записани от космоса и транспонирани в аудиочестоти.
Звуците обаче не са единствено теоретичен куриоз. Разреденият газ и плазма, които се носят сред галактиките в галактическите клъстери - известни като вътрешноклъстерна среда - са по-плътни и доста, доста по-горещи от междугалактическата среда отвън галактическите клъстери. Звуковите талази, разпространяващи се през средата на вътрешните клъстери, са един от механизмите, посредством които средата на вътрешните клъстери може да се нагрява, защото те придвижват сила през плазмата. Тъй като температурите оказват помощ за контролиране на звездообразуването, звуковите талази могат да играят значима роля в еволюцията на галактическите клъстери за дълги интервали от време. Именно тази топлота ни разрешава да открием и звуковите талази. Тъй като средата в галактичния клъстер е толкоз гореща, тя свети блестящо в рентгеновите лъчи. Рентгеновата обсерватория " Чандра " разрешила освен първичното разкриване на звуковите талази, само че и реализирането на плана за сонификация.
Превръщането на образни данни като тези в тон може да бъде нов въодушевяващ метод за разбиране на галактическите феномени, а методът има и научна стойност. Понякога трансформирането на даден набор от данни може да разкрие скрити елементи, което разрешава по-детайлни открития за мистериозната и необятна Вселена към нас.
Черната дупка се намира в центъра на галактическия клъстер Персей, а акустичните талази, идващи от нея, са транспонирани нагоре с 57 и 58 октави, тъй че да са чуваеми за човешкия слух.
Резултатът, оповестен от НАСА през май, е нещо като земен писък, който, в случай че би трябвало да сме почтени, звучи освен страховито, само че и малко яростно – сходство на схващането за звуците на Ада. За първи път са извлечени и чути сходни звукови талази.
През 2003 година астрономите разкрили нещо в действителност удивително: акустични талази, разпространяващи се през голямото количество газ, обграждащо свръхмасивната черна дупка в центъра на галактическия клъстер Персей, който в този момент към този момент е прочут със своите злокобни стенания.
При сегашната им височина не бихме могли да ги чуем. Вълните включват най-ниската нота във Вселената, която в миналото е била засичана от хората - много под границите на човешкия слух. Но тази скорошна сонификация освен покачва записа с доста октави, само че и прибавя към нотите, засечени от черната дупка, нови, тъй че да можем да добием визия по какъв начин звучат, разнасяйки се из междугалактическото пространство.
Най-ниската нота, разпозната още през 2003 година, е си бемол, малко над 57 октави под междинното до; при тази височина честотата ѝ е 10 милиона години. Най-ниската нота, откриваема от хората, е с периодичност една двадесета от секундата.
Звуковите талази са извлечени радиално, или на открито от свръхмасивната черна дупка в центъра на клъстера Персей, и са възпроизведени в посока, противоположна на часовниковата стрелка, от центъра, тъй че можем да чуем звуците във всички направления от свръхмасивната черна дупка със стойности 144 квадрилиона и 288 квадрилиона пъти по-високи от първичната им периодичност.
Резултатът е злокобен, сходно на доста от вълните, записани от космоса и транспонирани в аудиочестоти.
Звуците обаче не са единствено теоретичен куриоз. Разреденият газ и плазма, които се носят сред галактиките в галактическите клъстери - известни като вътрешноклъстерна среда - са по-плътни и доста, доста по-горещи от междугалактическата среда отвън галактическите клъстери. Звуковите талази, разпространяващи се през средата на вътрешните клъстери, са един от механизмите, посредством които средата на вътрешните клъстери може да се нагрява, защото те придвижват сила през плазмата. Тъй като температурите оказват помощ за контролиране на звездообразуването, звуковите талази могат да играят значима роля в еволюцията на галактическите клъстери за дълги интервали от време. Именно тази топлота ни разрешава да открием и звуковите талази. Тъй като средата в галактичния клъстер е толкоз гореща, тя свети блестящо в рентгеновите лъчи. Рентгеновата обсерватория " Чандра " разрешила освен първичното разкриване на звуковите талази, само че и реализирането на плана за сонификация.
Превръщането на образни данни като тези в тон може да бъде нов въодушевяващ метод за разбиране на галактическите феномени, а методът има и научна стойност. Понякога трансформирането на даден набор от данни може да разкрие скрити елементи, което разрешава по-детайлни открития за мистериозната и необятна Вселена към нас.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ