Народният театър отбелязва 170 години от рождението на своя патрон

Народният спектакъл отбелязва 170 години от рождението на своя патрон Иван Вазов със 130 клипа по текстове на националния стихотворец. Те ще дадат начало на огромната акция на академичната натрупа с логото „ Препрочитаме Вазов “. Тя стартира на 3 март - по едно и също време в ефира на Българска национална телевизия, в уеб страницата и Facebook страницата на Народния. Клиповете, в които артисти, политици, банкери, учени, служащи и деца четат определени фрагменти от творчеството на Иван Вазов, са снимани от режисьора Борис Радев. Те ще се излъчват в продължение на над 4 месеца - до 9 юли. Тогава е рожденият ден на Вазов. Тогава е и кулминационната точка на националните празнувания – със спектакъла " Нова земя “ по едноименния разказ на писателя. Спектакълът ще се играе на откритата сцена на „ Театър пред театъра “. Драматизацията е Юрий Дачев, а режисьор е Бина Харалампиева.

„ С акцията „ Препрочитаме Вазов “ желаеме да напомним на всеки българин, а и на самите себе си, че сътвореното от нашия народен публицист, от нашия национален стихотворец е същински необят – духовна история и география на България. То не се лимитира с красивия и въодушевяващ възторг на няколкото стихотворения и песни, които знаем наизуст още от детството си, още преди да сме се научили да четем. Не е и единствено това, което учим в стратегиите по литература. „ Под игото “ и „ Немили-недраги “, „ Опълченците на Шипка “ и „ Една българка “ са значими знаци по пътя на националното ни самопознание, само че белким „ Великата рилска пустиня “, „ Чичовци “, „ Към бездна “ и „ Нова земя “, „ Отечество общително “ и „ Моят път “ не са? Нима пантеистичната обич на Вазов, която пресътвори българската природа в „ Скитнишки песни “ и възпя планините на родината ни не е респектираща? Или могъществото на пристрастеностите в историческите му драми? Или персоналния му мавзолей от усеща, полуотворен в залеза на дните му в антологията „ Люлека ми замириса “?

Словото на Иван Вазов е вградено в алените ни и бели кръвни телца, все едно дали го знаем - и желаеме или не, то ни държи изправени, предизвиква ни в вярата и ни дава куража, че сме обичани, че сме родени с благословията на своя народен публицист. И по какъв начин да му се отдължим ли – като го четем и препрочитаме “, споделя драматургът на Народния Мирела Иванова.