Народната вяра приписва на водата магически сили – тя пречиства

Народната религия приписва на водата вълшебен сили – тя пречиства и защищава, помни и може да сбъдва стремежи, носи здраве и изобилие. Водата взе участие в голям брой обредни и лечителски практики, а имената, с които я назовава народът ни, приказват за другите й качества и сили – „ мълчана ”, „ кадена ”, „ жива ”, „ цветна ”...

(„ Воденицата ”, 1972 година, Златю Бояджиев)

Мълчаната вода

Голяма мощ има „ мълчаната ” вода, донесена преди изгрев слънце от младо момиче в сватбени облекла или от млада младоженка. Налива се от три източника при цялостно безмълвие. С такава вода посрещат невестата в новия й дом. Мълчаната вода има огромна роля и в гадателските практики на Еньовден, Гергьовден и Васильовден. В съда с „ мълчана ” вода момите поставяли своите китки. Още до момента в който приготвяли цветята и ги увивали с червен конец, девойките пеели специфични песни и безмълвно си пожелавали добър фаворит, идна сватба и прочие Оставяли съда под трендафил, „ на звездите ” (т.е. под звездното небе). А на сутринта някоя от тях изваждала една по една китките, изричайки къси словесни формули-предсказания, а останалите девойки припявали. Очаквали „ мълчаната ” вода освен да планува бъдещето, само че и да сбъдне желанията им. С такава вода, само че с накиснати през нощта билки и цветя, в миналото замесвали обредните хлябове. Наричали я „ цветна ”.

Пред „ мълчана ” вода заставали и по-възрастните представители на общността. Подобен бит правили в нощта против Богоявление или Водици, както народът ни назовава празника. В среднощ фамилията се събирало към „ мълчаната ” вода. Всеки се измивал с нея и изричал най-силното си предпочитание, завършвайки с възклицанието: „ Да бъде! ”. Така водата се превръщала в „ наречена ”. С част от нея дамите замесвали самун, който по-късно разпределяли сред участниците в ритуала.

Кръстената вода

В доста национални традиции и до през днешния ден се употребява „ кръстена ” или „ кръстосана ” вода, както в някои региони назовават светената вода. Тя има пречистваща и предпазваща мощ, изключително когато е осветена от духовник на Богоявление. На огромни празници с нея ритуално се окъпват младоженци, моми и момци, както и хора с значими функционалности в общността – лидера на коледарите, бабата-акушерка и така нататък По малко светена вода се прибавя и при ежедневното къпане на новороденото до четиридесетия ден. От тази вода дамите наливали в дребни железни съдове, с цел да пази и оказва помощ на съпрузите и синовете им, когато те тръгвали на дълъг път. Със светена вода се лекуват заболели, пречистват се провинения.

Живата вода

Може би най-мистична, само че и с най-голяма мощ е „ живата ” вода. Според националните песни, приказки и митове тя даже съживява мъртви. Който се измие или пие от нея, оздравява от всевъзможни заболявания. Ако е млад – не остарява. Ако е остарял – се подмладява. Тази вода се намира надалеч, „ на край свят ” – там, където живее Слънцето, положителните, само че и неприятните митични същества. В „ живата ” вода Слънцето се окъпва през нощта на Еньовден. Окъпано и подмладено, то потегля по своя път към зимата.

„ Живата ” вода се намира сред две скали, които в действителност са живи планини – могат да се местят, когато си изискат. Между живите планини има бездна. На дъното на тази бездна извира „ живата ” вода. Човек доста мъчно може да се промъкне там, тъй като скалите я пазят. Ако някой изиска да влезе, те се прихлупват бързо и затварят прохода към водата. Почти несъмнено е, че индивидът, изискал да премине оттова, ще загине. Мястото се пази в загадка. Според легендите, единствено Магда самовила знае къде е. Само тя може да влезе вътре и да гребне от водата, без да пострада. Магда самовила е посестрима на билярките – по този начин се назовават дамите, които познават тайните свойства на билките, могат да лекуват и да вършат вълшебства със самовилските треви. Веднъж Магда възкресила погубен левент като го поляла с тая жива вода – споделя преданието. Имало и юнаци, които със своите хвъркати коне успявали да се спуснат в пропастта и да гребнат от тая вода.

Орелът, който е свещена птица съгласно националната митология, също може да я доближи. Символ на небето, слънцето и светлината, той е вечен. Живее във висините, може да доближи „ на край свят ” и да се окъпе в „ живата ” вода.

Източник:
Картина: „ Воденицата ”, 1972 година, Златю Бояджиев