Народна Република България през 60-те години на миналия век е

Народна Република България през 60-те години на предишния век е страна, която има две версии за историята. Първата, по-обичана от Българска комунистическа партия, употребява най-различна способи за агитация, продължавайки да споделя за възхода на България, партията и Съюз на съветските социалистически републики, до момента в който непознати дипломати рисуват надалеч по-грозна и сива картина за положението, в което се намира страната.

През 1960 година в България идва Антъни Хендли Линкън, който би трябвало да дава отговор за английската дипломатическа задача и след малко запознаване с страната, бързо осъзнава, че обстановката е надалеч по-мрачна, в сравнение с му се коства. Линкън е бил дипломат в Лаос и вижда, че в случай че там няма необикновен достъп до информация, то в България има най-малко вестници и радио предаване, както и хора, които се стремят бързо да затворят приключването на неверна или неправилна информация.

Линкън вижда, че българските политици бързо трансформират театъра на събитията и преходът от Сталин към Хрушчов не е особена болежка за умиране, на практика няма никаква смяна или съмнение в идната петилетка. Българска комунистическа партия употребява всички вероятни връзки с Москва и най-често употребява българските въоръжени сили за надзор. Комунизмът в България, който действително идва от една извънредно скромна група, прекарала съвсем целия си живот в Съюз на съветските социалистически републики, идва в България на 9-и септември и употребява Червената войска, с цел да вземе властта.

Главният секретар на Българска комунистическа партия, най-малко по усещания на Линкън, на практика е втори заместител властник на страната, защото първи остава съветския дипломат, който действително ръководи страната като регент на провинция и не се опасява да покаже тъкмо това.

Куриоз от генералната смяна и победа на Съюз на съветските социалистически републики, може доста елементарно да се опише с броя на комунисти в ръководството – половин милион души от осем милиона поданици в България. Следвайки остарелия образец, всеки с друга позиция или концепция за основаване на такава, на практика получава призовка за Белене или Ловеч и изчезва. Ако има семейство, не дай си Боже, същият би трябвало бързо да се отхвърли от всички свои мисли, с цел да има независимост и право на някакво прехранване.

Софиянци, през погледа на Линкън, изглеждали чисти и спретнати, въпреки и да не може да става дума за мода, множеството просто не са виждали такава. Партийните величия, с които посланикът се срещал, действително изглеждали спокойни и щастливи, тъй като нямало кой да им потърси сметки и нямало кой да брои труповете, които са оставили зад себе си. Те са божествата, които постоянно ще стоят в партията и не биха могли да се опасяват от огромните проблеми.

Единствената ария на пропагандната комунистическа балалайка, която неведнъж показва, че България съществува с благодарност на Съюз на съветските социалистически републики и Руската империя като освободителка, не може да завоюва цялостното доверие на българите. Мнозинството се усеща избавено единствено от частна благосъстоятелност, спестявания и други естествени детайли от капитализма. Линкън показва използването на история и расови връзки сред Съюз на съветските социалистически републики и България за главен детайл при плетенето на по-тесни идеологически връзки.

Посланикът ясно показва, че единственото, което може да даде в България, това са някакви стопански връзки и опити за търговия. Негативното в този случай е, че действително няма какво да се купи от България и няма какво да се предложи.

През декември излиза наяве, че държавното управление на Народна република България към този момент е изпълнило първата петилетка, стартирала през 1958 година За изненада на английския дипломат, няма никакви статистически данни, които да потвърждават тъкмо това. Годишните резултати от земеделието, най-малко по мнение на въпросния дипломат, са изцяло разочароващи. Упреците са отнесени от служителите, които на своя страна се оправдават с времето.

За изненада, макар големите триумфи, България пресрочва заема си за погашение на заем от 160 милиона рубли и желае нов, към този момент провиснал, на стойност от 650 милиона рубли. Заемите най-вероятно ще се употребяват за потребностите на партията, които обаче няма да бъдат оповестени. Линкън ще има опция да получи две писма, които бързо ще бъдат изпратени до Лондон и Външно министерство, за жалост няма доста информация по отношение на протичащото се там, което обаче ще удостовери една друга неприятна истина – лагерът Белене не е затворен, той просто е релокиран в Ловеч. Писмата, които Линкън получава, гласят следното:

„ Не се изненадвайте, когато четете това писмо, изпратено от образовани, само че нещастни хора, жертви на настоящия комунистически режим в България. Желаем да поясним, че сме върли англофили, които надълбоко почитат името на нашия вечен настойник, великия англичанин Уилям Гладстон, който пръв издигна глас в Британския парламент за свободата на България.

С надълбоко страдание оповестявам следното:

Правителството на Антон Югов продължава да изселва нас и фамилиите ни в провинцията и да ни излага на гладна гибел.

Нашите домове ни бяха отнети и в тях са настанени комунисти. Преследват ни и не ни дават да живеем нито в София, нито в друго обитаемо място с изключение на в града, в който се намираме. Ние сме измъчени до гибел, гладни и без работа, тъй като не ни дават работа.

Умоляваме ви да издействате всяко изселено семейство да се върне в своя дом, а настанените комунисти да изоставен нашите къщи, с цел да можем да влезем в жилищата си. Правителството на Югов лъже, като споделя, че няма изселени хора. Преди ни изтезаваха в концентрационния лагер „ Белене “, а в този момент по ловешките чукари. “

Второто писмо, което идва в консулството на Англия през 60-те години, най-вероятно е и последно за въпросния съгражданин, който на практика подписва своята смъртна присъда. То гласи следното:

„ Аз съм 60 годишен публицист и публицист, не съм партиен член. В 1957 година бях пратен в концентрационен лагер „ Белене “ без никаква причина, защото съм свободен и либерален човек. В „ Белене “ трябваше да изкопавам по 5 кубика земя на ден. Нямаше вода. Хората копаеха дупките и пиеха вода от тях. Водата беше ледено студена и вонеше. Прекарах 2 години там. Сега пострадвам от следните заболявания: гастрит, колит и ревматизъм. Сега съм неподвижен, жив мъртвец. Милиционерите ме биха в лагера и ми отрязаха пениса (извинете за израза). Уринирам кръв. Те срязаха порти ми и едвам се движа. Състоянието на лагерниците е извънредно. Няма изплъзване. Изхвърлиха ме от лагера като мръсно куче. Храната беше ужасна: 1/2 самун дневно, единствено зрял и зелен фасул. Безкрайна работа, доста псуване. Какво е комунизъм? Научно използване на неистини и заблуди. Преди те лъжеха по непросветен метод. Сега го вършат със средствата на диалектическия материализъм.

Докога ще продължава тази полуда в нашата татковина? Затворите са цялостни с хора, лагерът беше изместен покрай Ловеч, където хората трошат камъни, непрекъснато изселват почтени хора в Добруджа. Знам, че моето писмо ще бъде отворено от милицията и фотографирано, само че няма никакъв различен метод за връзка.

От Любен Паунов, живущ на улица „ Сталин “ 82 в София “

Писмото по-късно е причина за излъчването на материал в BBC, разказващ за мъченията и страданието на българи, които са изпратени в лагерите, само че чак през 1992 година Тогава братът на Любен Паунов – Милен, написа второ писмо и споделя историята на брат си. Той изпраща писмото адрес: бул. „ Витоша “ 82.

„ Моят брат, Любен Паунов, беше първо държан 2 години в „ Белене “. Тогава беше пуснат за доста къс интервал да си пристигна у дома (вероятно през това време е написал писмото до посолството). Той беше по този начин свиреп сакат от алените садистични кучета в лагера, че съвсем не приличаше на човек. Ние не можехме да му помогнем по никакъв метод у дома – нямаше метод да му помогнем нито физически, нито душевен, той беше по този начин изцяло обезобразен.

След 30 дни у дома, в наше неявяване, той бил измъкнат една заран и отведен. Моят 13-годиешн наследник, който лежеше у дома с остра настинка, е бил единственият очевидец, когато алените сътрудници влачели по стълбите брат ми, Любен Паунов, с цел да го отведат в лагерите на гибелта в Ловеч. След 10 дни той бил екзекутиран, погубен с удари с лопата; на идващия ден бил откаран с камион още веднъж в Белене, с цел да го ядат там свинете.

Тази информация имам от човек, който спял до неговото дървено легло през тези 10 дни и бил очевидец на гибелта му. След като лагерът беше закрит, този мъж пристигна напряко вкъщи; приличаше на скелет. “

Разбира се, Милен Паунов изпраща и по този начин наречения смъртен акт, в който е разказана напълно друга диагноза, доста далечна от посочената. Причината за убийството, пристигнала по разпореждане персонално от Тодор Живков. Любен се шегувал, че щял да предложи на Вълко Червенков да смени името на София. Точните думи били:

„ Докога нашата хубава столица ще носи името на една гръцка принцеса София. Предлагам да се кръсти „ Червенковград “. Понеже ще одобряват незабавно това мое предложение, мен ще ме създадат кръстник на града и по-късно ще имаме улица „ Любен Паунов “ на името на кръстника. “.

Милен Паунов с горест признава, че тогавашния режим се страхувал от всичко, в това число и от личните си сенки.