Един непросветен народ е враг на себе си: Днес се навършват 80 години от смъртта на Тодор Влайков
Народът би трябвало да се посвещава - един необразован народ е зложелател на себе си. Непросветеният народ, колкото и каквито права да има, се самолишава от тях. Това споделя приживе Тодор Влайков (1865-1943), писател, държавник и политик.
Увлечен от творчеството на Иван Вазов, и той стартира да написа първите си патриотични стихове. Тъй като е бил срамежлив, а и тъй като учениците му са проявявали прекомерно огромен интерес към творчеството му, Влайков си измисля псевдоним, който е противопоставен на неговия темперамент – Веселин. По-късно кръщава по този начин и сина си.
НАПУСКА УНИВЕРСИТЕТА ЗАРАДИ „ ЛАТИНЩИНИ И ГРЪЧКИ ПРОКЛЕТИИ “
Тодор Влайков е роден на 13 февруари 1865 година (стар стил) в Пирдоп в фамилията на бизнесмен. Майка му е стопанка. Той приключва главно учебно заведение в родния си град, а през 1885 година - Софийската математическа гимназия. С държавна стипендия отпътува за Москва, където учи славянска лингвистика в Московския университет.
През 1888 година, когато е в трети курс, Тодор Влайков взема решение да напусне университета. В писмо до брат си Алипий Влайков от 16 април 1888 година той показва аргументите за решението си. Първата е влошеното му здраве. „ Друга причина, която ме накара да напусна университета, е че тези латинщини и тези гръчки проклетии ми одръгнаха веке на душата. Аз, така и така, лингвист няма да стана. Господарствен екзамен взех решение, че няма държа “.
Третата и съществена причина да напусне университета и да се върне в родния Пирдоп, която Тодор Влайков показва в писмото до брат си: „ Желая занапред още цялостен да се посветя на писателство. Желанието и влечението към писателство у мен го е имало безсъзнателно съвсем още от дребен, от долните класове на гимназията “.
Първите си стихотворения Тодор Влайков написа още в четвърти клас. Някои от тях са оповестени през 1882 година във в. „ Марица “ под общо заглавие " Македонски сълзи ".
Разкази стартира да написа като възпитаник в 6-и клас през 1884 година Първият му роман „ Седянка “ е отпечатан през 1885 година в сп. „ Наука “.
През септември 1888 година Тодор Влайков напуща Москва и се връща в Пирдоп, като носи със себе си над 200 тома книги – съчинения на съветски език, истински и преводни, по философия и логика на психиката, по обществени науки, история и литература. Той вярвал, че книгите ще му дадат най-хубавите и потребни познания, нужни за всяка социална активност. Най-популярната му творба – повестта „ Дядовата Славчова унука “, написва през 1886 година в Москва, когато е на 25 години. Той е създател и на повестите „ Разказ за вуйна Гена “ (1890), „ Стрина Венковица и снаха й “ (1925). Популярни са и разказите му „ Ратай “ (1892) и „ Чичо Стайко “ (1892).
От 1888 до 1894 година Тодор Влайков работи като преподавател в Пирдоп и Велико Търново, и като учебен контрольор в София. По негова самодейност в Пирдопска и Търновска околия, а също по този начин и в София, се откриват вечерни и празнични учебни заведения, и курсове за стопанска, политическа и книжовна активност.
СЪЗДАВА ПЪРВИТЕ ЧИТАНКИ В БЪЛГАРИЯ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО
Тодор Влайков създава първите читанки в България след Освобождението на България от османско робство през 1876 година Автор е на първата читанка за първо поделение през 1891 година, на читанки за второ, трето и четвърто поделение, написани през 1892 -1894 година Всичките читанки са утвърдени и предложени от Министерството на просвещението и са популяризирани за учебните заведения.
По време на своето учителстване Тодор Влайков основава през 1890 година първото българско кооперативно сдружение в с. Мирково, Пирдопско. Сред учредителите е на Българския училищен съюз през 1895 година и негов ръководител през 1898 година, на Славянското благотворително сдружение - през 1899 година
Дълги години Тодор Влайков е постоянен помощник на сп. „ Мисъл “. От 1902 година до 1928 година той е основен редактор на сп. „ Демократически обзор “, орган на Радикалната партия, на която Тодор Влайков е ръководител. Бил народен представител в 11-ото Народно заседание (1901) и в 18-ото Обикновено национално заседание (1919-1920).
СЪС СЪПРУГАТА МУ ПОСТРОЯВАТ КИНО „ ВЛАЙКОВА “
През 1925 година Тодор Влайков и третата му брачна половинка – Мария, стартират градеж на постройка, в която да се обитава Народно кино. Новопостроената постройка е на ул. „ Цар Иван Асен ІІ “ в София, в която през 1926 година киното е намерено. В наследството си Мария Влайкова подарява постройката на Министерството на националното просвещение. След гибелта й на 31 декември 1926 година киното е наречено на нейно име - „ Влайкова “.
През 1935 година в Народния спектакъл „ Иван Вазов “ тържествено е маркиран 70-годишният празник на Тодор Влайков. В словото си тогава писателят споделя: „ Смятам, че някои ще прочетат това, което съм написал… А може би ще дойдат други генерации, те ще се заинтересуват за възприятията, концепциите, които са вълнували нас, към този момент отминалите. Аз не мога да кажа, че пиша за избавление и изгода за някого. Затова усещам цялата ни литература като доста скъпа, блага, тъй като е дело на всички наши литературни създатели. Между тях и аз съм съдействал нещо “.
Първият том от неговите записки - „ Преживяното “ е публикуван през 1934 година В него писателят споделя за своя дълъг житейски и креативен път, проучва положението на обществено-политическия и литературния живот в страната след Освобождението. В написването на записките му оказва помощ неговата щерка Радка, на която писателят, към този момент изгубил зрението си, диктува. До 1942 година от записките излизат още два тома. Тодор Влайков умира на 28 април 1943 година на 78-годишна възраст в София.
От 1992 година община Пирдоп провежда годишно през май „ Влайкови дни “ - в памет на писателя, преподавател и държавник. На 21 ноември 2002 година общинският съвет на Пирдоп удостоява посмъртно Тодор Влайков със званието „ Почетен жител на Пирдоп “. През 2007 година общината учредява национална литературна премия „ Тодор Влайков “, която се връчва по време на културните празници „ Влайкови дни “.
Увлечен от творчеството на Иван Вазов, и той стартира да написа първите си патриотични стихове. Тъй като е бил срамежлив, а и тъй като учениците му са проявявали прекомерно огромен интерес към творчеството му, Влайков си измисля псевдоним, който е противопоставен на неговия темперамент – Веселин. По-късно кръщава по този начин и сина си.
НАПУСКА УНИВЕРСИТЕТА ЗАРАДИ „ ЛАТИНЩИНИ И ГРЪЧКИ ПРОКЛЕТИИ “
Тодор Влайков е роден на 13 февруари 1865 година (стар стил) в Пирдоп в фамилията на бизнесмен. Майка му е стопанка. Той приключва главно учебно заведение в родния си град, а през 1885 година - Софийската математическа гимназия. С държавна стипендия отпътува за Москва, където учи славянска лингвистика в Московския университет.
През 1888 година, когато е в трети курс, Тодор Влайков взема решение да напусне университета. В писмо до брат си Алипий Влайков от 16 април 1888 година той показва аргументите за решението си. Първата е влошеното му здраве. „ Друга причина, която ме накара да напусна университета, е че тези латинщини и тези гръчки проклетии ми одръгнаха веке на душата. Аз, така и така, лингвист няма да стана. Господарствен екзамен взех решение, че няма държа “.
Третата и съществена причина да напусне университета и да се върне в родния Пирдоп, която Тодор Влайков показва в писмото до брат си: „ Желая занапред още цялостен да се посветя на писателство. Желанието и влечението към писателство у мен го е имало безсъзнателно съвсем още от дребен, от долните класове на гимназията “.
Първите си стихотворения Тодор Влайков написа още в четвърти клас. Някои от тях са оповестени през 1882 година във в. „ Марица “ под общо заглавие " Македонски сълзи ".
Разкази стартира да написа като възпитаник в 6-и клас през 1884 година Първият му роман „ Седянка “ е отпечатан през 1885 година в сп. „ Наука “.
През септември 1888 година Тодор Влайков напуща Москва и се връща в Пирдоп, като носи със себе си над 200 тома книги – съчинения на съветски език, истински и преводни, по философия и логика на психиката, по обществени науки, история и литература. Той вярвал, че книгите ще му дадат най-хубавите и потребни познания, нужни за всяка социална активност. Най-популярната му творба – повестта „ Дядовата Славчова унука “, написва през 1886 година в Москва, когато е на 25 години. Той е създател и на повестите „ Разказ за вуйна Гена “ (1890), „ Стрина Венковица и снаха й “ (1925). Популярни са и разказите му „ Ратай “ (1892) и „ Чичо Стайко “ (1892).
От 1888 до 1894 година Тодор Влайков работи като преподавател в Пирдоп и Велико Търново, и като учебен контрольор в София. По негова самодейност в Пирдопска и Търновска околия, а също по този начин и в София, се откриват вечерни и празнични учебни заведения, и курсове за стопанска, политическа и книжовна активност.
СЪЗДАВА ПЪРВИТЕ ЧИТАНКИ В БЪЛГАРИЯ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО
Тодор Влайков създава първите читанки в България след Освобождението на България от османско робство през 1876 година Автор е на първата читанка за първо поделение през 1891 година, на читанки за второ, трето и четвърто поделение, написани през 1892 -1894 година Всичките читанки са утвърдени и предложени от Министерството на просвещението и са популяризирани за учебните заведения.
По време на своето учителстване Тодор Влайков основава през 1890 година първото българско кооперативно сдружение в с. Мирково, Пирдопско. Сред учредителите е на Българския училищен съюз през 1895 година и негов ръководител през 1898 година, на Славянското благотворително сдружение - през 1899 година
Дълги години Тодор Влайков е постоянен помощник на сп. „ Мисъл “. От 1902 година до 1928 година той е основен редактор на сп. „ Демократически обзор “, орган на Радикалната партия, на която Тодор Влайков е ръководител. Бил народен представител в 11-ото Народно заседание (1901) и в 18-ото Обикновено национално заседание (1919-1920).
СЪС СЪПРУГАТА МУ ПОСТРОЯВАТ КИНО „ ВЛАЙКОВА “
През 1925 година Тодор Влайков и третата му брачна половинка – Мария, стартират градеж на постройка, в която да се обитава Народно кино. Новопостроената постройка е на ул. „ Цар Иван Асен ІІ “ в София, в която през 1926 година киното е намерено. В наследството си Мария Влайкова подарява постройката на Министерството на националното просвещение. След гибелта й на 31 декември 1926 година киното е наречено на нейно име - „ Влайкова “.
През 1935 година в Народния спектакъл „ Иван Вазов “ тържествено е маркиран 70-годишният празник на Тодор Влайков. В словото си тогава писателят споделя: „ Смятам, че някои ще прочетат това, което съм написал… А може би ще дойдат други генерации, те ще се заинтересуват за възприятията, концепциите, които са вълнували нас, към този момент отминалите. Аз не мога да кажа, че пиша за избавление и изгода за някого. Затова усещам цялата ни литература като доста скъпа, блага, тъй като е дело на всички наши литературни създатели. Между тях и аз съм съдействал нещо “.
Първият том от неговите записки - „ Преживяното “ е публикуван през 1934 година В него писателят споделя за своя дълъг житейски и креативен път, проучва положението на обществено-политическия и литературния живот в страната след Освобождението. В написването на записките му оказва помощ неговата щерка Радка, на която писателят, към този момент изгубил зрението си, диктува. До 1942 година от записките излизат още два тома. Тодор Влайков умира на 28 април 1943 година на 78-годишна възраст в София.
От 1992 година община Пирдоп провежда годишно през май „ Влайкови дни “ - в памет на писателя, преподавател и държавник. На 21 ноември 2002 година общинският съвет на Пирдоп удостоява посмъртно Тодор Влайков със званието „ Почетен жител на Пирдоп “. През 2007 година общината учредява национална литературна премия „ Тодор Влайков “, която се връчва по време на културните празници „ Влайкови дни “.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ