Наричат този храст японска дюля, но е известен като планински

Наричат този шубрак " японска дюля ", само че е прочут като " планински лимон ". Прилича малко и на двете. Родината му са териториите на Япония, Корея и Китай. Пренесен е в България от Памирската ботаническа градина в Хорог преди към 50 години, което несъмнено е доста добра вест, защото голям брой проучвания демонстрират, че плодовете на това растение имат богат биохимичен състав и извънредно скъпи хранителни и лечебни качества.

Особености

Планинският лимон (Chaenomeles maulei, сем. Розоцветни) е шубрак с бодливи клончета и едри красиви цветове. Височината му е към 60см, а плодовете му са жълти на цвят, не доста големи- съвсем идентични на тип с елементарния лимон. Този шубрак не се нуждае от резитби и е доста резистентен на суша, заболявания и студове. Цъфтежът се реализира през месеците април-май и завършва до към края на юни. Плодовете узряват през есента като усетът им е много кисел и несъответствуващ за директна консумация. Сокът им, обаче е извънредно ободрителен и в композиция с лъжичка захар е едно от най-здравословните неща, които можете да пиете до насита. Също по този начин можете да го ползвате като сурогат на оцета и добре познатия ви лимонен сок.

Химичен състав и изгоди

Планинският лимон съдържа:

5 пъти повече витамин C от елементарния лимон

10 пъти повече витамин P от ябълките

Високо наличие на пектин- 0,6-2,5%

Съдържа 5 типа плодови киселини – лимонена, ябълчна, янтарна, винена и аскорбинова.

Плодовете са богати на Р-активни съединения, огромни количества каротин и рибофлавин, витамин В1 и В2

10 аминокиселини- най-важни измежду които са треонин, фенилалалин и лизин, както и глутаминовата и аспарагиновата киселина

Още изгоди от планинския лимон:

Високото наличие на аскорбинова киселина обезпечава стопроцентово подкрепяне на защитните сили на организма при разнообразни инфекциозни болести, грипни положения, белодробни възпаления, нараснала температура и така нататък

Витамин P стабилизира кръвоносните съдове, оказва помощ при натъртвания и инфекции, ползва се при лекуване на ревматизъм, хипертония и атеросклероза. Липсата му води до обща изнемощялост, отмалялост, мускулна уязвимост и кръвоизливи.

Богатото пектиново наличие подкрепя естествените функционалности на черния дроб, бъбреците и жлъчката. Пектинът има и противоалергично и антивирусно деяние. Подобрява още перисталтиката на стомашно-чревния тракт, улеснява изхвърлянето на токсините от организма.

Органичните киселини в плода способстват за алкализиране на кръвната плазма, вършат допустимо поемането на повече О2 от алените кръвни телца и предотвратяват образуването на туморни кафези. Засилват още и секрецията на храносмилателните жлези и покачват апетита.

Янтарната киселина се явява мощно противостресово средство.

Глутаминовата киселина играе ролята на основен предавател на нервни импулси в мозъка и е един от главните фактори за мисловната активност, взе участие в азотния продан и синтеза на протеини в мускулите.


Планинският лимон цъфти охолно и блестящо тъкмо като дюлята

Чрез солите от плода в организма постъпват алкални детайли (калий, магнезий), които способстват за алкално-киселинното равновесие.

Доказано е, че сокът от планински лимон убива патогенните микроорганизми и спомага за поддържането на естествена чревна флора.

Ниското наличие на натрий в този плод дефинира неограничения му банкет от хора с високо кръвно налягане.

И най-после една потвърдена „ рецепта ”- идеалната композиция, която бихте си създали, в случай че страдате от чернодробни и бъбречни заболявания, хипертония и атеросклероза, както даже и ракови болести, е тази на сок от планински лимон и сок от арония.

Със сигурност планинският лимон е един от многото естествени блага, от които би трябвало да се възползваме. И освен заради множеството му ползотворни дейности върху тялото ни. Наскоро го пробвах. Сокът му не може да се съпостави с нищо познато, ароматът му е неповторим, а усетът вълнуващ. Заслужава си!