Наричаме Марс Червената планета“ и причината за това е известна

Наричаме Марс „ Червената планета “ и повода за това е известна – повърхността й се състои от пълен пласт окислен стоманен прахуляк и скали в същия цвят. И въпреки всичко алената повърхнина не споделя цялата истина за състава на планетата.

Прахът покриващ повърхността на Марс е тънък, като пудра. Под този пласт прахуляк, кората на Марс е формирана главно от базалтови вулканични скали. В повърхността на планетата има също по този начин натрий, калий, хлорид и магнезий. Кората на Марс има дебелина към 50 километра.

Според учените, кората на Марс е едно цяло. За разлика от Земята, на повърхността на алената планета няма тектонични плочи, които да се движат върху мантията и да трансформират терена. Тъй като в кората няма съвсем никакво придвижване, разтопената канара от вътрешността е текла към повърхността в една и съща точка за поредни изригвания, изграждайки големите вулкани, които са излизали на повърхността на Марс.

Доказателства обаче демонстрират, че не е имало изригвания на вулкани към този момент в продължение на милиони години. Мантията, която се намира под кората, е значително латентна. Състои се главно от силиций, О2, желязо и магнезий и евентуално има консистенция на мека скалиста паста. Мантията евентуално е с дебелина сред 5400 до 7200 километра, споделят учените.

Това обаче не значи, че повърхността на планетата е спокойна. Ново проучване откри, че мощни свлачища могат да се спускат по хълмовете на Марс със скорост до 725 км / ч. Изчислената скорост на свлачищата приблизително е 100 м/сек., като неведнъж доближава и над 200 м./сек., пишат откриватели в оповестено изследване в списание „ Европейски физически дневник плюс “. Според тях ледът улеснява тези свлачища, даже на екватора на планетата.

Ако в миналото на Марс е съществувала някаква форма на живот, тя е трябвало да се приспособи към високата радиация или най-вероятно да се скрие по-дълбоко в кората на планетата. Макар да се търсят данни за някакви форми на живот, съществували на Червената планета, такива не са открити към момента.

В центъра на Марс най-вероятно има твърдо ядро, формирано от желязо, никел и сяра. Смята се, че то е с диаметър сред 3,000 и 4,000 километра. Ядрото не се движи и по тази причина на Марс няма магнитно поле. Вместо това има спорадични полеви линии, които учените назовават „ коледни светлини “. Без световно магнитно поле, радиацията бомбардира планетата, което я прави мощно негостоприемна в съпоставяне със Земята.

Марс е прекомерно леден, с цел да съществува течаща вода на повърхността, само че характерностите на кората на планетата допускат, че водата в миналото е била в течно положение на Марс. Днес водата съществува под формата на лед в почвата и в полярните ледени шапки. Средната температура е минус 60 градуса по Целзий, макар че може да варира от минус 125 градуса по Целзий наоколо до полюсите, до 70 градуса по Целзий по обяд наоколо до екватора.

Атмосферата на Марс е прекомерно тънка, с цел да може да поддържа живота, какъвто го познаваме. Съставена е от към 95% въглероден диоксид. Изключително тънкият пласт въздух на Марс, постоянно може да стане доста прашен. Фин прахуляк от повърхността на планетата постоянно се изхвърля в атмосферата от великански прашни стихии, нещо като земните торнада. Случва се Червената планета да бъде отчасти или напълно обхваната от прашни стихии.

Понякога на Марс даже вали сняг. Марсианските снежинки обаче, са формирани от въглероден диоксид, а не от вода и имат размера на алените кръвни кафези. Снежинките на север са сред 8 и 22 микрона, а тези на юг са единствено 4 до 13 микрона.

Макар че повърхността на Марс през днешния ден е непригодна за живот, какъвто го познаваме, учени откриват и някои признаци, които допускат, че планетата може да е била по-гостоприемна в предишното. Например, галактическият роувър на НАСА откри детайла бор на планетата – детайл, който играе роля в стабилизирането на захарите, нужни за производството на РНК, ключ към живота.

„ Тъй като детайлът бор може да играе значима роля в основаването на РНК – един от градивните детайли на живота, намирането му на Марс демонстрира опцията в миналото да е възниквал живот на планетата. По създание това ни споделя, че изискванията при които би могъл да възникне живот, може да са съществували на античния Марс, без значение от Земята “, споделя Патрик Гасда, академик в Националната лаборатория в Лос Аламос, Ню Мексико и водещ създател на проучването.