Почти 90% от българите ползват интернет, но едва 36% са с цифрови умения
Нараства броят на семействата, които имат достъп до интернет в България, само че в същото време време малко над 35% от хората имат съществени или по-високи цифрови умения. Това сочат данните на Национален статистически институт за потреблението на осведомителни и информационни технологии през годината.
Прочетете още
Достъп до международната мрежа през 2023 година са имали 88,5% от семействата. Запазва се наклонността на годишното повишаване на броя им, като за последните 10 години относителният им дял се е нараснал с 31,8 процентни пункта.
С интернет разполагат 91,8% от хората в градовете и 77% от живеещите в селата . По-активни онлайн са хората с деца, като 97,7% от тях имат достъп до интернет по отношение на 87,1% от семействата без деца. Всеки ден или най-малко един път седмично интернет употребяват съвсем 80% от хората на възраст сред 16 и 74 години. Едва 11,8% от хората в никакъв случай не са сърфирали в интернет.
Най-активни консуматори на интернет са учащите (99,3%) и лицата с висше обучение – 95,6%, както и младежите във възрастовите групи 16-24 и 25-34 години, надлежно 93,6 и 94,7%.
Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет e смарт телефонът – за 78,3% от лицата, следван от преносимия компютър – 33,5%. Намалява броят на хората, които употребяват настолен компютър за достъп до интернет – техният дял е с 5,1 пункта по-нисък по отношение на 2021 година
Данните на Националната статистическа работа демонстрират, че 35,5% от лицата имат съществени или над главните цифрови умения . Най-висок е относителният дял при младежите на възраст сред 16 и 24 години (53,2%), а най-нисък във възрастовата група 65-74 години – 7,3%. Повече от половината поданици на Югозападния регион имат съществени или над главните цифрови умения (51,5%), до момента в който това се отнася за едвам 22,5% от хората в Южния централен регион. Лицата, които умеят да копират или реалокират файлове, са 41,5%, 30,4% могат да работят със програмен продукт за обработка на текст, а 26,5% се оправят със събаряне и инсталиране на програмен продукт или приложения.
32,2% от лицата показват, че са срещали погрешна или съмнителна информация в обществени мрежи или уеб сайтове онлайн. От тях 36,6% ревизират нейната меродавност посредством търсене на източника или на друга информация в интернет (76,5%), посредством източници отвън интернет (44,2%) или посредством следене на мнения и присъединяване в полемика в интернет (38,9%). Почти една четвърт от хората (23,8%) са срещали известия в интернет, които смятат за унизителни или враждебни във връзка с групи от хора или обособени лица. Тези известия са били ориентирани главно към политически или обществени възгледи (68,4%), полова ориентировка (46,4%) или породист и етнически генезис – 44,2%.
Потребителите най-често употребяват световната мрежа за връзка , като 69% я употребяват за телефонни или видео диалози по интернет, а 64,2% вземат участие в обществените мрежи. Повече дами търсят информация за здравето в интернет (50,6%), отколкото мъже (35,4%). През 2023 година над половината хора у нас са се възползвали от опцията да ръководят достъпа до своята налична информация в интернет, като се срещат с заявления за дискретност (31,9%), лимитират или отхвърлят информация за географското си местонахождение (21,8%), лимитират достъпа до профила си в обществените мрежи (20,2%) или отхвърлят даването на персонални данни с рекламна и маркетингова цел (19,6%).
През 2023 година едвам 29,7% от лицата са се възползвали от услугите на е-управлението . Най-често задачата е достъп до персонална информация, печатане на публични документи и формуляри, приемане на информация или подаване на данъчна декларация. При потреблението на предлаганите онлайн услуги от административни органи и обществени институции дамите са по-активни от мъжете – надлежно 31,3 и 28,1%. Хората с висше обучение се възползват по-често от услугите на електронното ръководство (59,8%), при едвам 6,8% за лицата с главно и по-ниско обучение.
Малко над 45% от хората у нас са пазарували онлайн през 2023 година , като делът им се е нараснал над два пъти за 5 години. Жените пазарят в интернет повече от мъжете – надлежно 47,2% и 43,1%. Най-активни при закупуването на артикули и услуги по интернет са лицата с висше обучение (70,4%), както и хората във възрастовата група 25-34 години (65,6%). Най-често онлайн се купуват облекла, обувки и аксесоари (78,1%), а най-рядко – медикаменти, хранителни добавки и витамини (17,1%). Мнозинството от пазарувалите онлайн през последните три месеца са избирали артикули и услуги от търговци от България. От частни лица посредством уеб страница или приложение са пазарували 21,3% от потребителите.
Прочетете още
Достъп до международната мрежа през 2023 година са имали 88,5% от семействата. Запазва се наклонността на годишното повишаване на броя им, като за последните 10 години относителният им дял се е нараснал с 31,8 процентни пункта.
С интернет разполагат 91,8% от хората в градовете и 77% от живеещите в селата . По-активни онлайн са хората с деца, като 97,7% от тях имат достъп до интернет по отношение на 87,1% от семействата без деца. Всеки ден или най-малко един път седмично интернет употребяват съвсем 80% от хората на възраст сред 16 и 74 години. Едва 11,8% от хората в никакъв случай не са сърфирали в интернет.
Най-активни консуматори на интернет са учащите (99,3%) и лицата с висше обучение – 95,6%, както и младежите във възрастовите групи 16-24 и 25-34 години, надлежно 93,6 и 94,7%.
Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет e смарт телефонът – за 78,3% от лицата, следван от преносимия компютър – 33,5%. Намалява броят на хората, които употребяват настолен компютър за достъп до интернет – техният дял е с 5,1 пункта по-нисък по отношение на 2021 година
Данните на Националната статистическа работа демонстрират, че 35,5% от лицата имат съществени или над главните цифрови умения . Най-висок е относителният дял при младежите на възраст сред 16 и 24 години (53,2%), а най-нисък във възрастовата група 65-74 години – 7,3%. Повече от половината поданици на Югозападния регион имат съществени или над главните цифрови умения (51,5%), до момента в който това се отнася за едвам 22,5% от хората в Южния централен регион. Лицата, които умеят да копират или реалокират файлове, са 41,5%, 30,4% могат да работят със програмен продукт за обработка на текст, а 26,5% се оправят със събаряне и инсталиране на програмен продукт или приложения.
32,2% от лицата показват, че са срещали погрешна или съмнителна информация в обществени мрежи или уеб сайтове онлайн. От тях 36,6% ревизират нейната меродавност посредством търсене на източника или на друга информация в интернет (76,5%), посредством източници отвън интернет (44,2%) или посредством следене на мнения и присъединяване в полемика в интернет (38,9%). Почти една четвърт от хората (23,8%) са срещали известия в интернет, които смятат за унизителни или враждебни във връзка с групи от хора или обособени лица. Тези известия са били ориентирани главно към политически или обществени възгледи (68,4%), полова ориентировка (46,4%) или породист и етнически генезис – 44,2%.
Потребителите най-често употребяват световната мрежа за връзка , като 69% я употребяват за телефонни или видео диалози по интернет, а 64,2% вземат участие в обществените мрежи. Повече дами търсят информация за здравето в интернет (50,6%), отколкото мъже (35,4%). През 2023 година над половината хора у нас са се възползвали от опцията да ръководят достъпа до своята налична информация в интернет, като се срещат с заявления за дискретност (31,9%), лимитират или отхвърлят информация за географското си местонахождение (21,8%), лимитират достъпа до профила си в обществените мрежи (20,2%) или отхвърлят даването на персонални данни с рекламна и маркетингова цел (19,6%).
През 2023 година едвам 29,7% от лицата са се възползвали от услугите на е-управлението . Най-често задачата е достъп до персонална информация, печатане на публични документи и формуляри, приемане на информация или подаване на данъчна декларация. При потреблението на предлаганите онлайн услуги от административни органи и обществени институции дамите са по-активни от мъжете – надлежно 31,3 и 28,1%. Хората с висше обучение се възползват по-често от услугите на електронното ръководство (59,8%), при едвам 6,8% за лицата с главно и по-ниско обучение.
Малко над 45% от хората у нас са пазарували онлайн през 2023 година , като делът им се е нараснал над два пъти за 5 години. Жените пазарят в интернет повече от мъжете – надлежно 47,2% и 43,1%. Най-активни при закупуването на артикули и услуги по интернет са лицата с висше обучение (70,4%), както и хората във възрастовата група 25-34 години (65,6%). Най-често онлайн се купуват облекла, обувки и аксесоари (78,1%), а най-рядко – медикаменти, хранителни добавки и витамини (17,1%). Мнозинството от пазарувалите онлайн през последните три месеца са избирали артикули и услуги от търговци от България. От частни лица посредством уеб страница или приложение са пазарували 21,3% от потребителите.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ