Отиде си гениален стопански ръководител на социалистическа България
Напусна ни един огромен човек и българин. На 94-годишна възраст си отиде гениалният икономически началник, основателят на едно от чудесата на България, дългогодишният шеф на „ Булгартабак “ Димитър Ядков/на фотографията вдясно/. Двадесет години Ядков е отпред на предприятието - години на подем, какъвто надали е имало преди него и какъвто евентуално няма да имаме в никакъв случай. По негово време „ Булгартабак “ търгува с над 130 компании по света, а страната ни дели със Съединени американски щати първото място по произвеждане и експорт на цигари и тютюни.
За осемте месеца на 1991 година са създадени към 60 000 тона цигари, от които 48 000 тона за експорт и 12 000 тона за вътрешния пазар, оповестява Ядков в доклада си за годината, в която се пенсионира. Изнесени са 25 000 тона тютюн, а валутните приходи надвишават 320 милиона $ и 60 милиона рубли. Всеки месец след април 1991 година в хазната постъпват над 60 милиона $ единствено от експорт на цигари и тютюн... Към тогавашна дата обединяването няма нито лев външни или вътрешни отговорности, споделя в спомените си Димитър Ядков. И още: „ На фона на неуместното искане " да осъдим Съветския съюз ", ние изнасяхме за Русия 54 000 тона цигари. Можеше ли някой тогава да проумее и оцени, че го вършим за пръв път с директното кредитиране от 75 милиона $, дадени от руското държавно управление! Ще бъде ли някой в миналото съден за това, че подцени този голям пазар, който западните компании чакаха да се отвори с огромно неспокойствие? “
Димитър Ядков
Днес е мъчно да си представим кабинета на генералния шеф на американския тръст " Филип Морис ", където на стената виси карта на света и на нея върху страните от Източна Германия до Владивосток е изписано „ БУЛГАРТАБАК “ Това е българската тютюнева империя.
Било е. По времето на Димитър Ядков в онази мръсна социалистическа България, която хора с принос само в разрухата оповестиха за незаконна със закон!
Роден е на 28 октомври 1927 година в полите на Рила, в с. Горно Драглище, Разложко. Убеден антифашист, деятел на РМС, член на Българска комунистическа партия и Българска социалистическа партия с близо 75 годишен стаж. Завършва агроикономика, работи в Разлог и с. Баня. Ръководи Управление „ Земеделие ” при Общински народен съвет – Благоевград, Окръжния кооперативен съюз в Пиринския край. Името му е неразривно обвързвано с развиването на тютюневия колос, който по негово време е трансфорат в структуроопределящо дружество за българската промишленост с многомилионни пазари в Турция, европейските страни, Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики, в Иран, Ирак, Афганистан, Ливан, Тунис, Бенин и други Избиран е за секретар на ОК на Българска комунистическа партия в Благоевград и за първи заместник-министър на земеделието. Носител е на званието „ Герой на социалистическия труд ” и на редица държавни награди. Димитър Ядков е бил и вицепрезидент на Международната организация в тютюневия отрасъл КОРЕСТА.
Под негово управление, което Ядков поема от 1972 година, с доста старания и безумен труд за по-малко от 10 години “Булгартабак “ трансформира напълно образа си и стартира да дава звук в международната тютюнева политика - най-голямо произвеждане на тютюн и цигари на глава от популацията, безспорен международен рекордьор по износ на цигари, най-голям ритъм на развиване в света. Наука, произвеждане, реклама и търговия - всичко е подчинено на една цел: развиването. Браншовиците в света стартират да приказват за българския феномен. Пред Димитър Ядков са отворени вратите на всички водещи тютюневи концерни по света. Посрещат го с почитание и му се възхищават. „ Булгартабак “ се конкурира и побеждава в продажбата на цигари могъщите тютюневи холдинги на Съединени американски щати. Но те не му нанасят удари под кръста, а му оказват помощ всичко, с цел да се развива, с една едничка нескривана от тях цел - посредством него да навлязат в необятния руски пазар, който братушките ни са дали в действителност по приятелски и в него сме били монополисти.
За да добием визия по какъв начин стартира всичко, ето един фрагмент от книгата със мемоари на Димитър Ядков „ Булгартабак “, издадена през 2003 година:
„ Беше 15 октомври. В новата ми работа се случи нещо ненадейно. Секретарката ме уведоми, че с мен от Скопие желае да приказва комерсиалният шеф на Македония табак Данчо Шатурков. След като се показа, той сподели, че при тях има виновна делегация по тютюните от Съединени американски щати. В последният миг са решили, в случай че може на следващия ден - за един ден - да ни посетят. " Искат да се срещнат с Булгартабак и тютюните ви, само че нямат входни визи. Друже Ядков, такава среща ще бъде потребна за Булгартабак и си коства да направиш всичко допустимо... " Казах, че след час ще се обадя.
Знаех, че още не съм квалифициран за такава среща, а в това време имах мощното чувство, че това е късмет, който не трябва да се изпуска. Събрах управлението и някои експерти и желаех тяхното мнение. Всички считаха, че такава среща е нужна, само че времето за организирането й е доста малко... Заместникът по производството Иван Цонев... предложи срещата да се организира в Станке Димитров (сега Дупница). " Освен, че е най-близко до границата, в това дружество има положителни условия да покажем нашите тютюни. Ако въпреки всичко от някои няма, ще уредим да бъдат доставени ".
... Обадихме се в " Македония табак ", че на следващия ден в 8.30 ч. наш представител ще чака делегацията на границата... На другия ден там ги чакаше Петър Стайков, зам. търговски шеф, с добър британски, а ние заминахме непосредствено за Станке Димитров.
Делегацията дойде в точния момент - 6 души с две първокласни коли на " Македония табак ". От нормалното показване стана ясно, че двама от тях са президенти. Най-възрастният, господин Джак Уайднър, леко изкривен, с остри сини преносими очи, бе президент на Глен Тъбекоу - профилирана компания по тютюните на концерна Рейнолдс. Другият, доста по-млад... бе Херолд Вертхаймер - президент на Сокотаб - компания, профилирана в доставката на ориенталски тютюни за Съединени американски щати...
Веднага ми направи усещане, че персонално ръководителят на делегацията - президентът на „ Глен Тъбекоу “, господин Уайднър, седна на централния стол, на който седяха основните специалисти, и стартира ревизиране на балите. По едно време, като взе снопче тютюн от бала генезис " Джебел басма " първа класа, заби нос в него и усещайки тайнствения мирис, несравним и единствен, в очите му проблеснаха сълзи. Поглаждайки нежно листята с ръцете си, разчувствуван изрече: "... Е, мой остарели приятелю, след съвсем 30 години разлъка доживяхме да се забележим още веднъж. " Всички усещахме, че сме очевидци на трогателна " среща ". Това може да се случи единствено с хора, отдадени на тази специалност, надълбоко свързани с тази характерна стока, наречена тютюн, с която, когато се свържеш същински, е за цялостен живот.
След това, по време на обяда, разбрахме, че господин Уайднър преди войната е бил представител на Рейнолдс в гр. Кавала и е купувал български тютюни. Оттогава познава " Джебела ", един съгласно него неповторим по усет, мирис и горяемост ориенталски тютюн.
На тази среща бяха поръчани и първите количества български тютюни от новата годишна продукция, които да се приготвят за идващото посещаване на американските ни посетители през февруари 1973 година Така се постави началото на едно потребно съдействие и износа на наши тютюни за Съединени американски щати. “
Освен талантлив началник, Димитър Ядков постоянно е бил несклоняем герой против бюрокрацията в България, не е премълчавал проблемите пред мощните на деня. След 1991 година се пробва да предложи своите визии за развиването на „ Булгартабак “ и за опазване на пазарите му в новите условия. В спомените си е записал: „ След всички срещи имах възприятието, че в чужбина правят оценка по-реалистично мястото на „ Булгартабак “, в сравнение с у нас “.
Димитър Ядков стана очевидец на погубването на неговото дело и както мнозина други надарени строители на България претърпя всички премеждия да види по какъв начин се унищожава смисъла на неговия живот. „ Булгартабак “ беше погубен безмилостно по познатата скица на прехода: източване – мафиотска приватизация – разпродаване – очистване. Знаменитите фабрики на предприятието са затворени, фамозните български марки цигари са продадени на открито, развъждането на мечтаните в целия свят български тютюни е сведено до нищо. Виновни няма…
Но България ще я има, до момента в който живее споменът за огромните българи и патриоти, вложили себе си за развиването на родината. Защото жив ли е споменът, делото може да бъде възродено.
Поклон пред живота и делото на Димитър Ядков!
Погребението ще се състои на 27 август, събота, в 11 часа в родното му село Горно Драглище, Разложко
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
.
За осемте месеца на 1991 година са създадени към 60 000 тона цигари, от които 48 000 тона за експорт и 12 000 тона за вътрешния пазар, оповестява Ядков в доклада си за годината, в която се пенсионира. Изнесени са 25 000 тона тютюн, а валутните приходи надвишават 320 милиона $ и 60 милиона рубли. Всеки месец след април 1991 година в хазната постъпват над 60 милиона $ единствено от експорт на цигари и тютюн... Към тогавашна дата обединяването няма нито лев външни или вътрешни отговорности, споделя в спомените си Димитър Ядков. И още: „ На фона на неуместното искане " да осъдим Съветския съюз ", ние изнасяхме за Русия 54 000 тона цигари. Можеше ли някой тогава да проумее и оцени, че го вършим за пръв път с директното кредитиране от 75 милиона $, дадени от руското държавно управление! Ще бъде ли някой в миналото съден за това, че подцени този голям пазар, който западните компании чакаха да се отвори с огромно неспокойствие? “
Димитър Ядков
Днес е мъчно да си представим кабинета на генералния шеф на американския тръст " Филип Морис ", където на стената виси карта на света и на нея върху страните от Източна Германия до Владивосток е изписано „ БУЛГАРТАБАК “ Това е българската тютюнева империя.
Било е. По времето на Димитър Ядков в онази мръсна социалистическа България, която хора с принос само в разрухата оповестиха за незаконна със закон!
Роден е на 28 октомври 1927 година в полите на Рила, в с. Горно Драглище, Разложко. Убеден антифашист, деятел на РМС, член на Българска комунистическа партия и Българска социалистическа партия с близо 75 годишен стаж. Завършва агроикономика, работи в Разлог и с. Баня. Ръководи Управление „ Земеделие ” при Общински народен съвет – Благоевград, Окръжния кооперативен съюз в Пиринския край. Името му е неразривно обвързвано с развиването на тютюневия колос, който по негово време е трансфорат в структуроопределящо дружество за българската промишленост с многомилионни пазари в Турция, европейските страни, Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики, в Иран, Ирак, Афганистан, Ливан, Тунис, Бенин и други Избиран е за секретар на ОК на Българска комунистическа партия в Благоевград и за първи заместник-министър на земеделието. Носител е на званието „ Герой на социалистическия труд ” и на редица държавни награди. Димитър Ядков е бил и вицепрезидент на Международната организация в тютюневия отрасъл КОРЕСТА.
Под негово управление, което Ядков поема от 1972 година, с доста старания и безумен труд за по-малко от 10 години “Булгартабак “ трансформира напълно образа си и стартира да дава звук в международната тютюнева политика - най-голямо произвеждане на тютюн и цигари на глава от популацията, безспорен международен рекордьор по износ на цигари, най-голям ритъм на развиване в света. Наука, произвеждане, реклама и търговия - всичко е подчинено на една цел: развиването. Браншовиците в света стартират да приказват за българския феномен. Пред Димитър Ядков са отворени вратите на всички водещи тютюневи концерни по света. Посрещат го с почитание и му се възхищават. „ Булгартабак “ се конкурира и побеждава в продажбата на цигари могъщите тютюневи холдинги на Съединени американски щати. Но те не му нанасят удари под кръста, а му оказват помощ всичко, с цел да се развива, с една едничка нескривана от тях цел - посредством него да навлязат в необятния руски пазар, който братушките ни са дали в действителност по приятелски и в него сме били монополисти.
За да добием визия по какъв начин стартира всичко, ето един фрагмент от книгата със мемоари на Димитър Ядков „ Булгартабак “, издадена през 2003 година:
„ Беше 15 октомври. В новата ми работа се случи нещо ненадейно. Секретарката ме уведоми, че с мен от Скопие желае да приказва комерсиалният шеф на Македония табак Данчо Шатурков. След като се показа, той сподели, че при тях има виновна делегация по тютюните от Съединени американски щати. В последният миг са решили, в случай че може на следващия ден - за един ден - да ни посетят. " Искат да се срещнат с Булгартабак и тютюните ви, само че нямат входни визи. Друже Ядков, такава среща ще бъде потребна за Булгартабак и си коства да направиш всичко допустимо... " Казах, че след час ще се обадя.
Знаех, че още не съм квалифициран за такава среща, а в това време имах мощното чувство, че това е късмет, който не трябва да се изпуска. Събрах управлението и някои експерти и желаех тяхното мнение. Всички считаха, че такава среща е нужна, само че времето за организирането й е доста малко... Заместникът по производството Иван Цонев... предложи срещата да се организира в Станке Димитров (сега Дупница). " Освен, че е най-близко до границата, в това дружество има положителни условия да покажем нашите тютюни. Ако въпреки всичко от някои няма, ще уредим да бъдат доставени ".
... Обадихме се в " Македония табак ", че на следващия ден в 8.30 ч. наш представител ще чака делегацията на границата... На другия ден там ги чакаше Петър Стайков, зам. търговски шеф, с добър британски, а ние заминахме непосредствено за Станке Димитров.
Делегацията дойде в точния момент - 6 души с две първокласни коли на " Македония табак ". От нормалното показване стана ясно, че двама от тях са президенти. Най-възрастният, господин Джак Уайднър, леко изкривен, с остри сини преносими очи, бе президент на Глен Тъбекоу - профилирана компания по тютюните на концерна Рейнолдс. Другият, доста по-млад... бе Херолд Вертхаймер - президент на Сокотаб - компания, профилирана в доставката на ориенталски тютюни за Съединени американски щати...
Веднага ми направи усещане, че персонално ръководителят на делегацията - президентът на „ Глен Тъбекоу “, господин Уайднър, седна на централния стол, на който седяха основните специалисти, и стартира ревизиране на балите. По едно време, като взе снопче тютюн от бала генезис " Джебел басма " първа класа, заби нос в него и усещайки тайнствения мирис, несравним и единствен, в очите му проблеснаха сълзи. Поглаждайки нежно листята с ръцете си, разчувствуван изрече: "... Е, мой остарели приятелю, след съвсем 30 години разлъка доживяхме да се забележим още веднъж. " Всички усещахме, че сме очевидци на трогателна " среща ". Това може да се случи единствено с хора, отдадени на тази специалност, надълбоко свързани с тази характерна стока, наречена тютюн, с която, когато се свържеш същински, е за цялостен живот.
След това, по време на обяда, разбрахме, че господин Уайднър преди войната е бил представител на Рейнолдс в гр. Кавала и е купувал български тютюни. Оттогава познава " Джебела ", един съгласно него неповторим по усет, мирис и горяемост ориенталски тютюн.
На тази среща бяха поръчани и първите количества български тютюни от новата годишна продукция, които да се приготвят за идващото посещаване на американските ни посетители през февруари 1973 година Така се постави началото на едно потребно съдействие и износа на наши тютюни за Съединени американски щати. “
Освен талантлив началник, Димитър Ядков постоянно е бил несклоняем герой против бюрокрацията в България, не е премълчавал проблемите пред мощните на деня. След 1991 година се пробва да предложи своите визии за развиването на „ Булгартабак “ и за опазване на пазарите му в новите условия. В спомените си е записал: „ След всички срещи имах възприятието, че в чужбина правят оценка по-реалистично мястото на „ Булгартабак “, в сравнение с у нас “.
Димитър Ядков стана очевидец на погубването на неговото дело и както мнозина други надарени строители на България претърпя всички премеждия да види по какъв начин се унищожава смисъла на неговия живот. „ Булгартабак “ беше погубен безмилостно по познатата скица на прехода: източване – мафиотска приватизация – разпродаване – очистване. Знаменитите фабрики на предприятието са затворени, фамозните български марки цигари са продадени на открито, развъждането на мечтаните в целия свят български тютюни е сведено до нищо. Виновни няма…
Но България ще я има, до момента в който живее споменът за огромните българи и патриоти, вложили себе си за развиването на родината. Защото жив ли е споменът, делото може да бъде възродено.
Поклон пред живота и делото на Димитър Ядков!
Погребението ще се състои на 27 август, събота, в 11 часа в родното му село Горно Драглище, Разложко
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ