Експерт с шокиращо разкритие: Морето ни е пълно с пластмасови частици и те достигат до трапезата ни чрез солта и рибата
Направихме изследване в Черно море, като изследвахме региона сред Бургас и нос Калиакра и се оказа, че има микропластмаса. Поканихме учени от Българска академия на науките и те потвърдиха, че равнището й е както в Средиземно море. Това сподели в „ Тази заран “ по бТВ Деница Петрова от „ Грийнпийс “ - България.
Не може да се каже, че нашето море е по-чисто от международния океан, добави тя.
„ Всички проби демонстрират, че в солта има микропластмаса. Изхвърляйки пластмасата, тя се трансформира в микропластмаса и след това попада в рибата, в солта, в храната ни. Можем да живеем без да генерираме толкоз доста боклуци “, разяснява Петрова.
Водещият Антон Хекимян пък заяви, че Европа не разрешава продажбата на пластмасови произведения за еднократна приложимост, написа флагман.бг.
„ Законът влиза в действие през 2021 година Мярката е ориентирана против замърсяването на международния океан. Всяка година над 10 млн. тона боклуци попадат в моретата и океаните. Еднократните пластмасови произведения са измежду най-разпространения тип замърсители “, съобщи водещият.
На една пластмасова бутилка са й нужни към 500 години, с цел да се разгради. С течение на времето пластмасата се разгражда до частици, известни като микропластмаса. Според резултатите от проучване на „ Грийнпийс “, направено в 21 страни на шест континента, 90% от трапезната сол, която доближава до хората, има пластмаса. Проучени са 39 марки трапезна сол.
Оказва се, че при консумация на 10 гр. сол дневно, в организма ни се натрупват 2000 микропластмасови частици, съобщи Хекимян.
Експертът по качеството на храните доктор Сергей Иванов от „ Активни консуматори “ сподели, че потреблението на сол не е рискова.
„ Единственото хубаво нещо е, че разграждането на пластмасата става по-бързо, в сравнение с предполагахме. Досега няма данни за болести, породени от пластмасата. Не е известно дали пластмасата се натрупва в организма “, сподели още той.
Не може да се каже, че нашето море е по-чисто от международния океан, добави тя.
„ Всички проби демонстрират, че в солта има микропластмаса. Изхвърляйки пластмасата, тя се трансформира в микропластмаса и след това попада в рибата, в солта, в храната ни. Можем да живеем без да генерираме толкоз доста боклуци “, разяснява Петрова.
Водещият Антон Хекимян пък заяви, че Европа не разрешава продажбата на пластмасови произведения за еднократна приложимост, написа флагман.бг.
„ Законът влиза в действие през 2021 година Мярката е ориентирана против замърсяването на международния океан. Всяка година над 10 млн. тона боклуци попадат в моретата и океаните. Еднократните пластмасови произведения са измежду най-разпространения тип замърсители “, съобщи водещият.
На една пластмасова бутилка са й нужни към 500 години, с цел да се разгради. С течение на времето пластмасата се разгражда до частици, известни като микропластмаса. Според резултатите от проучване на „ Грийнпийс “, направено в 21 страни на шест континента, 90% от трапезната сол, която доближава до хората, има пластмаса. Проучени са 39 марки трапезна сол.
Оказва се, че при консумация на 10 гр. сол дневно, в организма ни се натрупват 2000 микропластмасови частици, съобщи Хекимян.
Експертът по качеството на храните доктор Сергей Иванов от „ Активни консуматори “ сподели, че потреблението на сол не е рискова.
„ Единственото хубаво нещо е, че разграждането на пластмасата става по-бързо, в сравнение с предполагахме. Досега няма данни за болести, породени от пластмасата. Не е известно дали пластмасата се натрупва в организма “, сподели още той.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ