Изследователи пробиват антарктическия лед, за да научат жизненоважни климатични тайни
Направената проба съхранява данни за последния междуледников интервал преди 125 000 години
Учени сполучливо са пробили 580 метра лед на Антарктида и са събрали значима информация, с цел да схванат по какъв начин Западно-Антарктическият мразовит щит е реагирал на стоплянето на климата в предишното, заяви Синхуа, представена от Българска телеграфна агенция.
Международният екип от откриватели, управителен от компанията Джи Ен Ес Сайънс (GNS Science), университета " Виктория " в Уелингтън и института " Антарктида Нова Зеландия ", е получил най-дългата седиментна проба, извличана в миналото от отдалечения бряг Сайпъл, което оказва помощ за разбирането на жизненоважни климатични секрети.
Учените чакат с помощта на тестът да се върнат стотици хиляди и даже милиони години обратно, споделя Ричард Леви от Джи Ен Ес Сайънс и университета " Виктория ".
Според учения тестът съхранява данни за последния междуледников интервал преди 125 000 години, когато Земята е била с към 1,5 градуса Целзий по-топла спрямо прединдустриалните времена. Тогавашните температурите са били сходни на тези, към които се приближаваме през актуалната година поради изменението на климата.
Екипът от 27 души е работил от края на ноември до януари в границите на плана SWAIS 2C (Чувствителност на ледения щит на Западна Антарктика към 2 градуса Целзий).
" Намираме се на границата, където пробиваме ледения шелф към морското дъно, с цел да получим проби от седименти, които никой до момента не е успявал да извлече ", споделя Леви.
Изследователите означават още, че леденият щит на Западна Антарктида сега губи маса с " невиждана скорост ".
" Той е един от най-уязвимите съставни елементи на земната система към възходящото стопляне. По създание ние не знаем по кое време и какъв брой бързо ще се разпадне и ще увеличи равнището на Световния океан с няколко метра ", споделя Тина ван де Флиерт от изследователския екип.
Последователността на скалите в седимента би трябвало да разкрие по какъв начин се е държал леденият щит на Западна Антарктида, когато е било малко по-топло, в сравнение с в наши дни.
Събраната информация ще помогне на учените да добият доста по-ясна визия за това по какъв начин антарктическият лед ще реагира на бъдещото стопляне, кои елементи ще се стопят първи и кои елементи ще останат, добавя Леви.
Според Тина ван де Флиерт това е голяма крачка напред към крайната цел да се възстановят седиментите, нужни на учените, с цел да отговорят на огромните въпроси, които са от решаващо значение за човечеството, до момента в който светът се приспособява и възнамерява по какъв начин да се оправи с покачването на морското ниво.
Учени сполучливо са пробили 580 метра лед на Антарктида и са събрали значима информация, с цел да схванат по какъв начин Западно-Антарктическият мразовит щит е реагирал на стоплянето на климата в предишното, заяви Синхуа, представена от Българска телеграфна агенция.
Международният екип от откриватели, управителен от компанията Джи Ен Ес Сайънс (GNS Science), университета " Виктория " в Уелингтън и института " Антарктида Нова Зеландия ", е получил най-дългата седиментна проба, извличана в миналото от отдалечения бряг Сайпъл, което оказва помощ за разбирането на жизненоважни климатични секрети.
Учените чакат с помощта на тестът да се върнат стотици хиляди и даже милиони години обратно, споделя Ричард Леви от Джи Ен Ес Сайънс и университета " Виктория ".
Според учения тестът съхранява данни за последния междуледников интервал преди 125 000 години, когато Земята е била с към 1,5 градуса Целзий по-топла спрямо прединдустриалните времена. Тогавашните температурите са били сходни на тези, към които се приближаваме през актуалната година поради изменението на климата.
Екипът от 27 души е работил от края на ноември до януари в границите на плана SWAIS 2C (Чувствителност на ледения щит на Западна Антарктика към 2 градуса Целзий).
" Намираме се на границата, където пробиваме ледения шелф към морското дъно, с цел да получим проби от седименти, които никой до момента не е успявал да извлече ", споделя Леви.
Изследователите означават още, че леденият щит на Западна Антарктида сега губи маса с " невиждана скорост ".
" Той е един от най-уязвимите съставни елементи на земната система към възходящото стопляне. По създание ние не знаем по кое време и какъв брой бързо ще се разпадне и ще увеличи равнището на Световния океан с няколко метра ", споделя Тина ван де Флиерт от изследователския екип.
Последователността на скалите в седимента би трябвало да разкрие по какъв начин се е държал леденият щит на Западна Антарктида, когато е било малко по-топло, в сравнение с в наши дни.
Събраната информация ще помогне на учените да добият доста по-ясна визия за това по какъв начин антарктическият лед ще реагира на бъдещото стопляне, кои елементи ще се стопят първи и кои елементи ще останат, добавя Леви.
Според Тина ван де Флиерт това е голяма крачка напред към крайната цел да се възстановят седиментите, нужни на учените, с цел да отговорят на огромните въпроси, които са от решаващо значение за човечеството, до момента в който светът се приспособява и възнамерява по какъв начин да се оправи с покачването на морското ниво.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ