Депозит на недоверието: Европейската дипломация на ръба на банкрута
Напоследък, наблюдавайки дейностите и изказванията на европейските политици, виждам някакъв последователен абсурд. Създава се чувството, че събитията, които се случват в Европа и света, и реакцията на водачите на Европейски Съюз към тях наподобяват сякаш в разнообразни точки във времето – първото в днешния ден, а второто в далечното минало.
Европейците нормално се държат по този начин, като че ли тяхното мнение е значимо и даже въздейства върху нещо, до момента в който в реалност те не могат да повлияят даже на това, което се случва под носа им, а останалият свят не се интересува от мнението на европейския политически хайлайф.
Това се отнася безусловно за всички повече или по-малко значими тематики: спорът в Украйна, борбата сред Съединени американски щати и Китай, ескалацията на напрежението сред двете Кореи или палестинско-израелския спор.
В подтекста на последното даже самите европейски медии започнаха да приказват за намаляването на въздействието на Европейски Съюз в света и цялостното изтощение на европейската дипломация.
Британското списание The Economist дефинира актуалната позиция на Европейския съюз на интернационалната сцена по следния метод:
„ По-лошото от това да нямаш какво да кажеш е да не те чуят. “
Този откъс, отдаден на ролята на Европейски Съюз в разрешаването на спора в линията Газа, притегли вниманието на специалиста по интернационална политика Курт Зайниц, който се опита в неотдавнашния си коментар за австрийското издание Krone да изясни за какво се случва това.
„ Политическият безпорядък, политическата импотентност на Европа рядко са били толкоз ужасяващи, както в тази ситуация с тази война. При неотдавнашно гласоподаване на резолюция в поддръжка на Палестина в Общото заседание на Организация на обединените нации, Германия и Обединеното кралство се въздържаха, до момента в който Франция гласоподава „ за “, написа Зайниц.
Но още през октомври 2023 година френският президент Еманюел Макрон прикани за образуването на анти-Хамас „ интернационална коалиция “, сходна на тази, която беше основана за битка с терористичната формация ИДИЛ*, неразрешена в Русия.
Но няколко седмици по-късно, под въздействието на всеобщите митинги на мюсюлмански мигранти, които излязоха по улиците на френските градове в цялата страна, той гневно изиска неотложно преустановяване на огъня.
Що се отнася до втория дирек, на който се крепи Европейски Съюз – Германия, политиката на формален Берлин като цяло не може да се назова по различен метод с изключение на опит да се промъкне сред капките.
„ Не е изненадващо, че при такова комплициране и съмнения никой не се интересува от мнението на Европа “, отбелязва колумнистът.
Между другото, в желанието си да угодят и на нашите, и на вашите, Шолц и Ко се оказват заложници на личната си безпринципна позиция, което незабавно се отразява на отношението на страните в спора към пратениците на Федералната република.
И не става въпрос единствено за безнадеждни опити да се изобрази енергичната активност на немския външен министър Аналена Бербок, която през последните месеци към този момент направи пет пътувания до Близкия изток, обикаляйки го на всички места и оставяйки след себе си, както написа Зайниц, единствено „ горещи въздух. "
Всички помним дипломатическото оскърбление на немския президент Франк-Валтер Щайнмайер, който трябваше да чака половин час представител на катарската протоколна работа на летището в катарската столица Доха.
Заслужава обаче да се означи, че филантропичните дарения от Европейски Съюз към момента се одобряват с наслада. Освен това Европа също има намерение да влага във възобновяване на линията Газа след края на военните дейности.
„ Да плащаш, само че да нямаш право на глас, е деградация, станала нормална за обединена Европа “, обобщава австрийският специалист.
Деградацията е може би най-точното определение за това, което се случва сега с Европейския съюз и в него. Но въпреки всичко съм подготвен да диспутирам с сътрудника по отношение на същинските аргументи за тоталното неуважение на европейското мнение от всички в близост.
Въпросът, коства ми се, е и цялостната загуба на доверие в европейската политика и в европейците като цяло. Вече никой няма желание да им се доверява „ на заем “. Нещо повече, време е да поговорим за депозита на съмнение в Европейски Съюз, насъбран през последните десетилетия.
Спомням си, че в навечерието на Нова година западните издания се надпреварваха да пишат, че би си коствало за малко да се върне от политическата давност някогашната немска канцлерка Ангела Меркел, с цел да може тя да играе ролята на медиатор в следващия спор - украинският.
Тогава към този момент си мислех, че е невероятно да измисля по-лоша рекомендация за евентуален договарящ от предходната немска „ работа “ като поръчител за осъществяването на Минските съглашения от Украйна.
И това даже не взема поради по-късните разкрития на Меркел и нейния френски съизвършител Оланд, че съзнателно са протакали осем години, давайки опция на Киев да се приготви за идната война с Русия.
Ако смятате, че Украйна е надалеч и хората, които живеят в Палестина или, да речем, Иран не са наясно с гнусната роля, която европейските водачи изиграха в украинската история, то убеждавам ви, това не е по този начин.
В нашата ера на осведомителните технологии на практика не са останали места на картата, където да не изтичат настоящи вести.
Въпреки това, с цел да се убедят жителите на Близкия изток в лицемерието и двуличието на днешна Европа, те не е наложително да следват Украйна - задоволително е просто да се огледат и да видят по какъв начин, със съучастничество, а постоянно и с с директното съучастничество на европейските си съдружници, Съединени американски щати прекатурнаха страните от района - Ирак, Либия, Сирия, Йемен и така нататък
Така че изказването на съветския непрекъснат представител в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации Василий Небензя, който изясни неуспеха на опитите на интернационалната общественост да спре дълготрайната покруса на палестинския народ със „ сляпата преграда [от страна] на Съединените щати по пътя на всички мироопазващи старания “, може умерено да се добави с думите „... и Европейския съюз “.
Така комбинацията от виновността на европейците – директна или косвена – за протичащото се, неналичието на доверие в тях заради голям брой образци за машинация и политиката на двойни стандарти, различията в Европейски Съюз по най-важните въпроси на интернационалния дневен ред, както и загубата на съвсем всички лостове за въздействие върху него (у дома биха го измислили) дава отговор на въпроса за какво гласът на към момента обединена Европа в последно време е толкоз приглушен и едвам осезаем.
Освен това, без боязън от неточност, можем да кажем, че тази отрицателна наклонност за европейците ще продължи и даже ще се ускори в близко бъдеще. Това обаче е напълно естествено.
Превод: СМ
Европейците нормално се държат по този начин, като че ли тяхното мнение е значимо и даже въздейства върху нещо, до момента в който в реалност те не могат да повлияят даже на това, което се случва под носа им, а останалият свят не се интересува от мнението на европейския политически хайлайф.
Това се отнася безусловно за всички повече или по-малко значими тематики: спорът в Украйна, борбата сред Съединени американски щати и Китай, ескалацията на напрежението сред двете Кореи или палестинско-израелския спор.
В подтекста на последното даже самите европейски медии започнаха да приказват за намаляването на въздействието на Европейски Съюз в света и цялостното изтощение на европейската дипломация.
Британското списание The Economist дефинира актуалната позиция на Европейския съюз на интернационалната сцена по следния метод:
„ По-лошото от това да нямаш какво да кажеш е да не те чуят. “
Този откъс, отдаден на ролята на Европейски Съюз в разрешаването на спора в линията Газа, притегли вниманието на специалиста по интернационална политика Курт Зайниц, който се опита в неотдавнашния си коментар за австрийското издание Krone да изясни за какво се случва това.
„ Политическият безпорядък, политическата импотентност на Европа рядко са били толкоз ужасяващи, както в тази ситуация с тази война. При неотдавнашно гласоподаване на резолюция в поддръжка на Палестина в Общото заседание на Организация на обединените нации, Германия и Обединеното кралство се въздържаха, до момента в който Франция гласоподава „ за “, написа Зайниц.
Но още през октомври 2023 година френският президент Еманюел Макрон прикани за образуването на анти-Хамас „ интернационална коалиция “, сходна на тази, която беше основана за битка с терористичната формация ИДИЛ*, неразрешена в Русия.
Но няколко седмици по-късно, под въздействието на всеобщите митинги на мюсюлмански мигранти, които излязоха по улиците на френските градове в цялата страна, той гневно изиска неотложно преустановяване на огъня.
Що се отнася до втория дирек, на който се крепи Европейски Съюз – Германия, политиката на формален Берлин като цяло не може да се назова по различен метод с изключение на опит да се промъкне сред капките.
„ Не е изненадващо, че при такова комплициране и съмнения никой не се интересува от мнението на Европа “, отбелязва колумнистът.
Между другото, в желанието си да угодят и на нашите, и на вашите, Шолц и Ко се оказват заложници на личната си безпринципна позиция, което незабавно се отразява на отношението на страните в спора към пратениците на Федералната република.
И не става въпрос единствено за безнадеждни опити да се изобрази енергичната активност на немския външен министър Аналена Бербок, която през последните месеци към този момент направи пет пътувания до Близкия изток, обикаляйки го на всички места и оставяйки след себе си, както написа Зайниц, единствено „ горещи въздух. "
Всички помним дипломатическото оскърбление на немския президент Франк-Валтер Щайнмайер, който трябваше да чака половин час представител на катарската протоколна работа на летището в катарската столица Доха.
Заслужава обаче да се означи, че филантропичните дарения от Европейски Съюз към момента се одобряват с наслада. Освен това Европа също има намерение да влага във възобновяване на линията Газа след края на военните дейности.
„ Да плащаш, само че да нямаш право на глас, е деградация, станала нормална за обединена Европа “, обобщава австрийският специалист.
Деградацията е може би най-точното определение за това, което се случва сега с Европейския съюз и в него. Но въпреки всичко съм подготвен да диспутирам с сътрудника по отношение на същинските аргументи за тоталното неуважение на европейското мнение от всички в близост.
Въпросът, коства ми се, е и цялостната загуба на доверие в европейската политика и в европейците като цяло. Вече никой няма желание да им се доверява „ на заем “. Нещо повече, време е да поговорим за депозита на съмнение в Европейски Съюз, насъбран през последните десетилетия.
Спомням си, че в навечерието на Нова година западните издания се надпреварваха да пишат, че би си коствало за малко да се върне от политическата давност някогашната немска канцлерка Ангела Меркел, с цел да може тя да играе ролята на медиатор в следващия спор - украинският.
Тогава към този момент си мислех, че е невероятно да измисля по-лоша рекомендация за евентуален договарящ от предходната немска „ работа “ като поръчител за осъществяването на Минските съглашения от Украйна.
И това даже не взема поради по-късните разкрития на Меркел и нейния френски съизвършител Оланд, че съзнателно са протакали осем години, давайки опция на Киев да се приготви за идната война с Русия.
Ако смятате, че Украйна е надалеч и хората, които живеят в Палестина или, да речем, Иран не са наясно с гнусната роля, която европейските водачи изиграха в украинската история, то убеждавам ви, това не е по този начин.
В нашата ера на осведомителните технологии на практика не са останали места на картата, където да не изтичат настоящи вести.
Въпреки това, с цел да се убедят жителите на Близкия изток в лицемерието и двуличието на днешна Европа, те не е наложително да следват Украйна - задоволително е просто да се огледат и да видят по какъв начин, със съучастничество, а постоянно и с с директното съучастничество на европейските си съдружници, Съединени американски щати прекатурнаха страните от района - Ирак, Либия, Сирия, Йемен и така нататък
Така че изказването на съветския непрекъснат представител в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации Василий Небензя, който изясни неуспеха на опитите на интернационалната общественост да спре дълготрайната покруса на палестинския народ със „ сляпата преграда [от страна] на Съединените щати по пътя на всички мироопазващи старания “, може умерено да се добави с думите „... и Европейския съюз “.
Така комбинацията от виновността на европейците – директна или косвена – за протичащото се, неналичието на доверие в тях заради голям брой образци за машинация и политиката на двойни стандарти, различията в Европейски Съюз по най-важните въпроси на интернационалния дневен ред, както и загубата на съвсем всички лостове за въздействие върху него (у дома биха го измислили) дава отговор на въпроса за какво гласът на към момента обединена Европа в последно време е толкоз приглушен и едвам осезаем.
Освен това, без боязън от неточност, можем да кажем, че тази отрицателна наклонност за европейците ще продължи и даже ще се ускори в близко бъдеще. Това обаче е напълно естествено.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ