Да влагаш страст в нещо, не означава че трябва да се ядосваш - НАОМИ КЕМБЪЛ
Наоми Кембъл учи в Лондонската академия за театрални изкуства. Тя е първата чернокожа жена която се появява на корицата на френското и британското списание „ Вог “ и един от най-известните супермодели за всички времена.
Част е от така наречен „ Голямата петица “ група от модели, станали известни през 90-те години – Сидни Крауфорд , Линда Еванджелиста , Криси Търлингтън , Татяна Патиц .
През 1991 година списание „ People “ я разгласи за една от 50-те най-красиви дами на света.
Родената през 1970 година Наоми стартира кариерата си на модел на 15 години, на 16 към този момент е на корицата на английския „ Ел “. И продължава до ден сегашен, макар че споделя пред „ Вог “:
Още ми харесва, само че е тестване за нервите. Аз съм на 51 и дефилирам с девойки на 18 година!
На 50-годишна възраст Наоми , като се изключи че наподобява удивително, стана майка и споделя, че мисли за още деца.
Като всяка майка, и тя се любува на преоткриването на света през очите на щерка си:
Сякаш отново съм дете, дублирам детски песнички, откривам какъв брой нови и чудесни играчки и кукли са се появили – все неща, за които аз не съм можела и да бленувам.
Като момиче, отгледано от баба си и лелите си в Северен Лондон, с майка, която рядко е у дома, тъй като е професионална танцьорка и татко, който я е изоставил, когато е била бебе, Кембъл се оправя сносно в живота, евентуално с помощта на житейската философия, която си е построила:
Веднъж Нелсън Мандела ми сподели нещо, което няма да не помни. „ Ще спим, когато умрем, и до момента в който вдишвам и имам сила, ще работя.
Не се гордея с държанието си в избрани моменти от живота си. Растях и се учех по какъв начин да се оправям. Такъв беше моят път и няма да се окайвам от него. Направила съм огромни неточности, множеството от които съумях да поправя. За останалите се боря да не ги не помня и се надявам, че хората, които съм наранила, са ми дали прошка.
Трябва да вършиме неточности. Това е методът да се научите, по този начин работи светът.
Не скърбя за нищо. За мен е значимо, че съм здрава.
Числата не ме тормозят. Не се опасявам от остаряването.
Не упражнявам толкоз, колкото би трябвало. Но имам вяра, че здравият разум, също колкото здравото тяло, поддържа фигурата, тонуса и спокойствието ми.
Не мисля, че съм се родила красива. Мисля, че просто съм се родила себе си.
За мен е ново предизвикателство да видиш по какъв начин хората могат да трансформират външния ти тип. Харесвам думи като промяна, преоткриване и хамелеон. Защото единствената дума, която не одобрявам, е предсказуемост.
Не обичам да изгубвам. Ако ми кажат „ не “, намирам различен метод да получа моето „ да “. Но съм предан човек.
Да влагаш пристрастеност в нещо, не значи че би трябвало да се ядосваш.
Обичам да управлявам всичко, само че действително е невероятно. Понякога би трябвало да кажеш: „ Да става каквото би трябвало да стане! “
Винаги съм живеела живота си ден за ден. Продължавам да го върша и в този момент.
Харесвам мъже, които знаят какво желаят, какво вършат, които взимат свобствени решения… Колкото и да обичам да управлявам, знам че не е в мой интерес.
Никога не съм се тормозила да помоля за помощ.
Не заобикалям шоколад и чипс. Трябва да си разрешаваш дребните неща, които те вършат благополучен.
