Намиращата се във Велико Търново църква Свети Димитър Солунски“ е

Намиращата се във Велико Търново черква „ Свети Димитър Солунски “ е прочут монумент на Търновската художествена школа.

Една от най-известните и остарели български църкви е ситуирана под североизточния скат на хълма Трапезица, от страната на десния бряг на река Янтра. Всъщност в случай че би трябвало да сме точни, църквата е избрана като най-старата тъкмо датирана средновековна търновска черква. Сигурно сте чували за нея – известна е най-много с фамозното въстание на братята Асен и Петър през 1185 година, с което византийското господство било отхвърлено. В същата тази черква са коронясани първите владетели от Асеновата династия – Петър, Асен и Калоян. В края на XVII или началото на XVIII в., в допълнение към църквата е издигнат и манастир, към който принадлежат откритите при археологически разкопки след 1971 година четири огромни здания, ситуирани на изток, запад и юг.

През третата четвърт на XIII в., църквата и прилежащият към нея манастир били разрушени. Най-вероятната догадка е, че това е станало по време на земетресение. Тъй като остарялата черква към този момент била история, през XV в., с материали от нея, като феникс от пепелта, в южната част била построена друга черква, която лежала върху основите на южната манастирска постройка. След разрушаването на църквата „ Св. Димитър “ и манастира към нея през втората половина на XIV в. бил повдигнат огромен християнски некропол, съществувал до началото на XX в.  В северната част на двора се съхранява костница, в която се намират останките от над 500 погребения.

В края на XVIII в. и началото на XIX в, църквата „ Св. Димитър “ била атакувана и ограбена от кърджалии. През XIX в. доктор Васил Берон, доктор Хр.Даскалов, Феликс Каниц и други оставят къси описания за нея. При настъпването на втората половина на XIX в. църквата към този момент е мощно развалена, а земетресението през 1913 година е нейният край, защото остава единствено апсидата с фрагменти от истинските фрески по двете ниши.

Останки от два стенописни пласта се намират в олтарната част на храма. Те са сносно непокътнати като по-ранният е датиран от времето на столичния интервал на Търновград. Открити са непокътнати изображения от първия указател в олтарната конха – това са шестима църковни отци, които са създатели на литургични текстове, участващи в сцената “Поклонение на жертвата ” (Мелисмос). Сред тях е обликът на св. Кирил Александрийски. Втория указател съставлява върволица на ангели-дякони, държащи рипиди в ръце – това е част от сцената “Божествена литургия ”. Вторият изящен слой е от края на XVI – началото на XVII в. В протезисната ниша, която е част от него се намира сцената “Пиета ” дружно с бюст на свещеник ситуиран над нея.

Църквата е наречена на Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец. При гибелта на родителите му, роденият в Солун през ІІІ век, Димитър е назначен от император Максимиан на висок боен пост със задачата да преследва християните. Димитър обаче изобщо няма желание да следва императорските заповеди – защото още в детството си бил покръстен той не просто покровителства християните, само че и ги предизвиква да популяризират Христовата религия. При завръщането си от поход от източната част на Империята през 306 година, императорът спрял в Солун и изискал от Димитър да се отхвърли от вярата си. Когато Димитър отказал бил хвърлен в тюрма и след време прободен с копие. Така си отишъл още един страдалец набожен в християнството. Умрял за своите идеали.

По време на първите археологически разкопки през 1906 – 1921 година от търновското археологическо сдружение са проучени притвора, наоса и двора на църквата. Чак 50 години по-късно, през 1971 година почнали цялостните научни археологически изследвания, които били под управлението на доцент Я. Николова и М. Робов и разкриват какви строителни способи и достижения на времето са били употребявани – обясняват проекта на църквата, строителните и интервали и нейната богата външна декоративна декорация. Църквата е  еднокорабна, едноапсидна, кръстокуполна с вграден притвор, наос и олтар. Апсидата е петостенна. Външната декоративна декорация е направена посредством редуването на камък, хоросанова заварка и тухли – също така са вградени и четирилистни устиета и панички, покрити с разноцветна глазура.

Църквата във Велико Търново „ Свети Димитър Солунски “. Снимка: Уикипедия

Архитектурният проект на постройката се отнася към така наречен църкви със “стегнат кръст ” – куполът се носи от изток и запад от полуцилиндричните сводове. Притворът е едноделен. Има галерии и фасади, които са украсени с присъщи за късносредновековната ера псевдоконструкнивни аркирани ниши – техните архиволти са опасани с разноцветни керамични панички и покрити с глазура розети. Тимпаните са запълнени с декорация от вдълбани в мазилката ромбове и правоъгълници, оцветени алено, черно и бяло.

Благодарение на археологическите изследвания на доцент Янка Николова по план на арх. Теофил Теофилов, като се имат планува аналогични образци от традицията през съответната ера, през 1977г. е стартирана обемно-архитектурната реституция. Когато храмът „ Свети Димитър “ е възобновен е открит като музеен обект през 1985 година – това се случва по същото време, когато се навършват 800 години от въстанието на Петър и Асен и началото на Второто българско царство.

Църквата е оповестена за национална старост, както и за архитектурно-строителен монумент на културата с национално значение.

Автор: Божидара Иванова