Налага ли се цензура под благовидния предлог за борба с

Налага ли се цензура под благовидния претекст за битка с подправените реклами с известни лица и „ троловете “ в интернет? Този въпрос изникна, откакто преди дни от Политическа партия – Демократична България разгласиха на интернет страницата си предложение за промени в Закона за електронните известия, ориентиран към предварителна защита на дезинформацията.

Законопроектът към този момент провокира бурни политически реакции, подсказващи, че препоръчаните текстове надали ще минат безпроблемно.

Най-остър бе водачът на „ Възраждане “ Костадин Костадинов, който заприказва за„ опит за налагане на тирания в обществените мрежи “.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов сподели, че не е чел плана - „ не им чета на Политическа партия уеб страницата “. Но кардинално съобщи, че „ в случай че има сходно нещо, мога да подсигурявам от страна на нашите 69 депутати, че няма да позволим цензура. “

'В Законопроекта, който не сме внесли, ние сме оповестили хрумвания за разискване. В никакъв случай в него не се постанова цензура на медии, които отговорно си правят работата. Твърдя го отговорно. Свободата за словото е значима за всички нас ", споделя съпредседателят на ''Демократична България'' Христо Иванов, откакто темето към този момент придобива размелите на политически ураган.

Категорична позиция зае и Съюзът на българските публицисти (СБЖ). В нея се споделя: „ Подмяната на демокрацията с полицейска страна под предлога за битка с митичната дезинформация е същинската опасност за всички ни. “ Според Съюза със законопроекта ще се не разрешават интернет уеб сайтове, които властта смята за „ дезинформация “.

Според предлаганите от Политическа партия – Демократична България промени в закона държавни органи в действителност ще могат да постановат ограничение на достъпа до интернет страници или интернет адреси.

Със законопроекта се вкарват експлицитни пълномощия на Комисията за контролиране на известията (КРС) и на министъра на електронното ръководство по установяване и привеждане в деяние на политиката за ограничение на систематичните опасности, свързани с противозаконното наличие и онлайн дезинформацията.

От двете партии, създатели на плана, споделят какво целят – да се борят с така наречен тролове, както и с подправените реклами – постоянно на медикаменти и хранителни добавки, в които се употребяват известни лица.

Проектът планува Facebook, въпреки че обществената мрежа не е посочена поименно, да премине под надзора на ДАНС. Защото законопроектът планува оперирането на доста огромна онлайн платформа, която се употребява от повече от 2 милиона български жители, да получи статут на стратегическа за страната активност по закона за ДАНС. Над 2 милиона консуматори в България има единствено Facebook.

Идеята за намесването на ДАНС идва „ в отговор на пропуск в европейското законодателство “, се показва в претекстовете на законопроекта. Вносителите акцентират, че европейският правилник за цифровите услуги лимитира наказващите органи да работят единствено против тези платформи, намиращи се в страните членки – т.е. с открито локално юридическо лице. По тази причина „ на операторите на доста огромните онлайн платформи не могат да бъдат наложени административни наказания в България “.

В същото време обаче „ доста огромните онлайн платформи имат редовно влияние върху публичното мнение, което изключително в подтекста на предизборна акция, има евентуално отрицателен резултат върху националната сигурност “, се акцентира в претекстовете на законопроекта.

Дава се образец с логаритмите за препоръчване на наличие, за които те би следвало да носят отговорност. Въпреки това, европейското право не вкарва отговорност за предложено наличие, което разрешава както на злонамерени участници да злоупотребяват със недостатъци на тези логаритми да доближават до по-широка публика, по този начин и на сензационно, само че неточно наличие, да се популяризира по-бързо на локална почва и на локални тематики, изяснява economic.bg.

Със законопроекта се оферират промени и в други закони, с изключение на в закона за електронните известия. Един от тях е Изборният кодекс. ЦИК ще може да подава сигнали за нарушавания на ИК към доста огромните онлайн платформи.

А те пък ще са длъжни да взимат ограничения за идентифициране на тролските ферми и да осведомят ЦИК и Комисията за контролиране на известията.

А в случай че оператор на доста огромна платформа не съблюдава условията на Изборния кодекс, може да бъде санкциониран сред 50 000 и 5 000 000 лв..

Иначе вносителите са написали буквално:

„ В допълнение на общите пълномощия, планът предлага решения на няколко групи проблеми: координираното неавтентично държание в обществените мрежи посредством групи от неавтентични потребителски профили (т.нар. “тролски ферми ”); монетизиране на подправени вести от анонимни уеб сайтове посредством проявление на търговски известия (реклами); разпространяването на заблуждаващи реклами на нелекарствени артикули (хранителни добавки) посредством нерегламентирано потребление на имената и лицата на известни персони, в това число медицински лица; някои пропуснати изгоди от локалните снабдители на медийни услуги заради неточни практики на световните платформи. “

Ако предлаганите промени влязат в действие, след решение на съда, доставчиците на публични електронни съобщителни мрежи и/или услуги ще би трябвало да стопират достъпа до интернет страници, които оферират наличие в нарушаване на закона и не отстраняват нарушаването.

Авторите на законопроекта наподобява са планували бурята, която той ще провокира. Защото са си „ вързали гащите “ с последното изречение от обявата на своята интернет страница: „ Законопроектът е оповестен за авансово публично разискване със заинтригуваните страни. “ Посочен е и електронен адрес, на който може да се изпращат мнения, а тома е мейлът на депутата от Политическа партия – Демократична България Божидар Божанов [email protected].