Ад или рай: Каква част от българите вярват в Бог
Над половината от българите - 53% се определеят като религиозни, а 9% като атеисти , без значение дали посещават религиозни институции или не. Това демонстрира изследване на Галъп интернешънъл, извършено в 61 страни.
Две трети от популацията на света се дефинират като религиозни, като болшинството по света счита, че има и живот след гибелта.
Повечето хора имат вяра, че има велика мощ оттатък нашите разбирания -Бог, а религиозните вярвания са повляни най-много от образованието, възрастта и персоналния приход. Мнозинството по света счита, че има и живот след гибелта, като множеството респонденти се съгласят, че има пъкъл и парадайс - 59%
Близо една трета (29%) от българите споделят за себе си, че не се дефинират като религиозни хора, а съгласно изследването 9% са атеисти. Други 10 на 100 не могат да преценяват по какъв начин да отговорят.
В България 42% не имат вяра в Рая , 32% споделят, че имат вяра, а 21% не са сигурни. По отношение на вярата в съществуването на Ада , резултатите са сходни - 43% не имат вяра, 39% имат вяра, а 22% не са сигурни.
Обществото ни е измежду умерено религиозните , съгласно проучването. Българите са по-скоро скептици, само че в последните няколко години има известна динамичност. България е по-скоро в средата на „ класацията “ по заявена набожност – под междинните равнища в световен мащаб, само че надалеч от извънредно ниските равнища, които са следят в други страни.
България е близка по настройки до другите източни страни от Европейски Съюз. Обществото ни обаче е по-религиозно в западноевропейските страни.
Тези настройки и у нас се резервират по-скоро постоянни през последните години – делът на определилите се като религиозни остава същият, само че атеизмът пораства. През 2014 и през 2016 година 3% от българите са се определили като атеисти.
В България, както и в множеството страни по света 58% имат вяра в съществуването на Бог, повече в сравнение с определящите се като вярващи. Близо една четвърт считат, че Бог няма, а 15% не са напълно сигурни. Малцина не знаят по какъв начин да отговорят. Отговорите на българите още веднъж се приближават до междинните, регистрирани за Европейски Съюз – по-близко до тези на респондентите от източните страни на Съюза. Вярата в съществуването на Бог у нас се резервира на същите декларирани равнища през последните години.
Галъп
Българите като че ли са скептици за живота след гибелта. 34% у нас имат вяра, че има, само че 39% не имат вяра, че нещо се случва откакто животът ни завърши. 20 на 100 не са сигурни, а малко на брой не могат да отговорят.
По този индикатор записаните у нас настройки са под междинните за Европейски Съюз – както за страните от западната част на Съюза, по този начин и от източната. Въпреки това делът на заявилите, че имат вяра, че има живот след гибелта у нас, е повече от записания през 2016 г – 29%.
Общите данни демонстрират, че две трети от всички страни споделят, че са религиозни , а всеки четвърти споделя, че не е набожен. Атеистите са 10%, съгласно изследването.
Според проучването възрастта, приходите и образованието с а измежду най-важните индикатори, свързани с равнището на набожност. Колкото по-високи са приходите и степента на образованието, толкоз по-малка е вероятността човек да се самоопредели като набожен.
В най-малка степен вярващи са хората в Европейски Съюз и Източна Азия и Океания, с дялове от към 40% потвърждаващи, че са религиозни.
Най-религиозни страни по света в изследването в този момент са Кения, Сенегал, Пакистан, Етиопия и Косово. Най-малко религиозни съгласно личното им самоопределяне са хората в Япония, Чехия, Швеция и Виетнам.
Две трети от популацията на света се дефинират като религиозни, като болшинството по света счита, че има и живот след гибелта.
Повечето хора имат вяра, че има велика мощ оттатък нашите разбирания -Бог, а религиозните вярвания са повляни най-много от образованието, възрастта и персоналния приход. Мнозинството по света счита, че има и живот след гибелта, като множеството респонденти се съгласят, че има пъкъл и парадайс - 59%
Близо една трета (29%) от българите споделят за себе си, че не се дефинират като религиозни хора, а съгласно изследването 9% са атеисти. Други 10 на 100 не могат да преценяват по какъв начин да отговорят.
В България 42% не имат вяра в Рая , 32% споделят, че имат вяра, а 21% не са сигурни. По отношение на вярата в съществуването на Ада , резултатите са сходни - 43% не имат вяра, 39% имат вяра, а 22% не са сигурни.
Обществото ни е измежду умерено религиозните , съгласно проучването. Българите са по-скоро скептици, само че в последните няколко години има известна динамичност. България е по-скоро в средата на „ класацията “ по заявена набожност – под междинните равнища в световен мащаб, само че надалеч от извънредно ниските равнища, които са следят в други страни.
България е близка по настройки до другите източни страни от Европейски Съюз. Обществото ни обаче е по-религиозно в западноевропейските страни.
Тези настройки и у нас се резервират по-скоро постоянни през последните години – делът на определилите се като религиозни остава същият, само че атеизмът пораства. През 2014 и през 2016 година 3% от българите са се определили като атеисти.
В България, както и в множеството страни по света 58% имат вяра в съществуването на Бог, повече в сравнение с определящите се като вярващи. Близо една четвърт считат, че Бог няма, а 15% не са напълно сигурни. Малцина не знаят по какъв начин да отговорят. Отговорите на българите още веднъж се приближават до междинните, регистрирани за Европейски Съюз – по-близко до тези на респондентите от източните страни на Съюза. Вярата в съществуването на Бог у нас се резервира на същите декларирани равнища през последните години.
Галъп Българите като че ли са скептици за живота след гибелта. 34% у нас имат вяра, че има, само че 39% не имат вяра, че нещо се случва откакто животът ни завърши. 20 на 100 не са сигурни, а малко на брой не могат да отговорят.
По този индикатор записаните у нас настройки са под междинните за Европейски Съюз – както за страните от западната част на Съюза, по този начин и от източната. Въпреки това делът на заявилите, че имат вяра, че има живот след гибелта у нас, е повече от записания през 2016 г – 29%.
Общите данни демонстрират, че две трети от всички страни споделят, че са религиозни , а всеки четвърти споделя, че не е набожен. Атеистите са 10%, съгласно изследването.
Според проучването възрастта, приходите и образованието с а измежду най-важните индикатори, свързани с равнището на набожност. Колкото по-високи са приходите и степента на образованието, толкоз по-малка е вероятността човек да се самоопредели като набожен.
В най-малка степен вярващи са хората в Европейски Съюз и Източна Азия и Океания, с дялове от към 40% потвърждаващи, че са религиозни.
Най-религиозни страни по света в изследването в този момент са Кения, Сенегал, Пакистан, Етиопия и Косово. Най-малко религиозни съгласно личното им самоопределяне са хората в Япония, Чехия, Швеция и Виетнам.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ