Над плажа в Аркутино има няколко недовършени бетонни сгради, които

Над плажа в Аркутино има няколко незавършени бетонни здания, които от десетилетия стърчат изтърбушени и зеещи с лице към морето. Около тях са израснали дървета и шубраци, които са натурален преход към пясъчните дюни с техните неповторими цветя и треви. Повечето плажуващи, които идват тук единствено един път годишно през лятото, постоянно задават въпроса какво в действителност е недостроеното нещо, което гледа към изгрева в Черно море.
Това нещо е в действителност това, което може би е умъртвило Людмила Живкова през 1981 година Дъщерята на Тодор Живков желае в тези здания, които и в този момент наподобяват забавни и разнообразни като архитектурно решение, да приютят най-талантливите деца на България и на света, с цел да се образоват и да станат бъдещите ръководители на Земята в организации като Организация на обединените нации и ЮНЕСКО.
Людмила се пробва да построи предстоящ хайлайф, който да ръководи света без войни, а единствено посредством взаимно съгласие, съдействие и взеимопомощ. Това са и главните правила на асамблеята „ Знаме на мира “, която Живкова провежда два пъти в България, преди да почине.
Но в центъра на тогавашния социалистически свят – в Москва, са доста недоволни от желанията на Живкова и съгласно някои точно концепцията за елитно учебно заведение в Аркутино подписва смъртната й присъда. В незавършените здания в Аркутино трябвало да се образоват над 250 български и задгранични деца по специфична стратегия.

Тя е взаимствана малко след гибелта на Людмила Живкова и по нея стартира образованието в така наречен колежи на обединявания свят. Днес ги има в най-развитите страни, като техен патрон е английският престолонаследник принц Чарлз, а от България годишно Фондация „ Кирил и Методий “ изпраща по двама младежи със стипендия в някои от колежите.
Но концепциите на Людмила Живкова за асамблеята, за учебното заведение за надарени деца на Аркутино, за друго учебно заведение в Странджа планина не се харесват в Москва. Поне по този начин твърди един от най-близките й сътрудници Стефан Симеонов, като прецизира, че в Съветския съюз се ядосали на плана „ Звездна карта “ на Людмила за надарените деца.

Освен учебното заведение в Аркутино и асамблеята, в границите на плана трябвало да се направи картотека на всички или на множеството надарени деца по света, с цел да се трансфорат те в другари на България.

След като оцелява в тежка злополука през 1973 година, Людмила Живкова се обръща към източните учения и се сближава със семейство Елена и Николай Рьорих. Така последователно се обкръжава с кръг от хора, работещи за духовно развиване на личността. Наричт себе си Служители на светлината. Проповядват свят без войни, свят на съгласие и взаимно почитание на всички хора. Има сведения, че в самия завършек на живота си Людмила Живкова се е опитвала да събере всички хора с екстрасензорни усещания, така наречен екстрасенси. Искала е да употребява опциите им за развиването на България. Но това също не се харесва на Москва. Людмила умира, без да е съумяла да събере екстрасенсите.

Чевената принцеса знаела по кое време и по какъв начин ще почине

Людмила Живкова умира ненадейно за цяла България и за личното си семейство на 21 юли 1981 година От тогава до през днешния ден над гибелта й витаят подозрения и съмнения, че е убита, тъй като е „ настъпила “ разнообразни ползи у нас, в тогавашния Съюз на съветските социалистически републики, в Западна Европа или някъде другаде по света. Често се цитира татко й – Тодор Живков, който е заставен да каже: „ Трудно ми е да го изрека, само че не мога да кажа дали кончината й е била натурален резултат от привършване на виталните й сили, или е имало и някакво външно вмешателство. Възможно е и аз да не зная всичко до дъно “.

Всъщност, Людмила Живкова е знаела по кое време и по какъв начин ще почине. При едно от визитите си в Индия тамошен гуру й дава да прочете антична книга. От нея тя схваща деня и часа на гибелта си, както и това, че след три прераждания ще избави България и света. Ще се прероди като красива руса жена, която благодарение на сабя в ръката ще открие галактическите секрети, скрити в Странджа и ще изкорени злото. Това твърди родопският публицист Христо Красин от Ардино в книгата си „ Вълчан челник и златото на Рим “.

Години наред Красин прави лично изследване за дъщерята на Тодор Живков. Категоричен е, че Людмила е станала жертва на комунистическото иманярство от най-високо равнище в Централен комитет на Българска комунистическа партия, както и на напъните на непознати страни да обсебят митичното благосъстояние в Странджа. Именно в Странджа дъщерята на Живков желала да направи другия център, който да работи дружно с учебното заведение в Аркутино. Странджанският център трябвало да се споделя Евросвати по сходство на индийския център на Николай Рьорих Урусвати.

Удавена е във ваната

Писателят Христо Красин твърди, че Людмила Живкова е удавена във ваната. Именно по този начин я открива прислужницата на 21 юли 1981 година Своите подозрения, че Людмила е отровена, споделя в книгата „ Отровите на Кремъл “ съветският отстъпник Аркадий Ваксберг. В началото на 90-те години, когато при Елцин архивите на Съюз на съветските социалистически републики са отворени, той стартира да учи стотици мистериозни убийства, маскирани като естествена кончина, осъществени в Съветския съюз и зад граница, зад които постоянно е имало подозрения, че стои ръката на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).

Така Ваксберг стига да огромната загадка, че руското разузнаване основава опитна лаборатория, където най-големи учени са ангажирани да творят невидими за медицината токсини. Успехите им са зашеметяващи, тъй като никакви аутопсии не могат да открият в тялото на мъртвите даже микроскопична диря от отрова.
Ваксберг е толкоз объркан от откритието си, че стартира да разчовърква един по един най-интересните случаи от руската история. След тях взема решение да се заеме със гибелта на изявени дейци и от чужбина. Той стартира изследвания за метода, по който са си отишли Георги Димитров и Людмила Живкова, само че времето не му доближава, тъй като с идването си на власт Владимир Путин още веднъж затваря архивите.